Нокти, сини пламъци, пламтящи колела: Легендата за Джак с токчетата на пружини
По време на Викторианската ера Джак с пружиниращи токчета безусловно " скача " и в очите на обществеността това е нещо огромно. Описван от някои вестници като истински почитател на представленията, той въодушевява създатели като Филип Пулман и даже антигероя на DC Comics Батман.
През 1867 година се появяват голям брой филми, в които Джак стиска дами в едната си ръка, а в другата си размахва водевилни мустаци. Във времето на мрачните приказки този кадър държи Англия на въдицата, явно прескачането на високи здания с един скок превзема въображението. Когато се съчетае с нокти, очи като " пламтящи червени колела " и способността да бълва сини пламъци, той се трансформира в легенда.
Първите набези
През октомври 1837 година Мери Стивънс се прибирала у дома през Clapham Common, когато необикновена фигура изскочила, сграбчила я и я целунала по лицето, след което раздрала облеклата ѝ с нокти, които тя разказва като " студени и лепкави като на мъртвец ". Предупредени от виковете, минувачите пресрещнали нападателя и го предиздвикали да избяга.
Въпреки че е разказана като " изцяло рационална " и " не е евентуално да страда от халюцинации ", Мери открива, че разказът ѝ не е взет под внимание, както и сходни набези в близкия Барнс Комън.
На идващия ден се случило друго събитие - маскиран мъж скочил пред карета и предизвикал съществени пострадвания на водача. След това мъжът повърхностно прескочил деветметрова стена, като издавал високочестотен вик, който съгласно очевидците бил необикновен.
Паника по улиците на Лондон
През януари 1838 година барманката Поли Адамс е нападната от маскирано дяволско създание, което я връхлита с нокти в Блекхийт. Скоро стартират да идват известия от Илинг, Кенсингтън и Хамърсмит за дами, изплашени до " рискови припадъци " и " тежко ранени от нокти ".
Кметът на Лондон, сър Джон Коуен, получава недоволства от жителите на Пекъм, където седем дами са били " лишени от разум ", а две от тях евентуално " ще станат задължение за фамилиите си ". Дали тази наклонност е била поредност от злонамерени смешки или продължаващ залог за заплашване на дамите? Скоро обаче се появи информация, която подсказваше доста по-мрачен проект - да се убият шест дами в границите на несъмнено време.
Нападенията зачестяват, а в Брикстън и Камберуел хората явно умират от боязън, защото нервността се популяризира. През февруари Джак се пробва да удуши Джейн Алсоп пред дома ѝ, откакто се показва за служител на реда, а през март Луси Скейлс е нападната на алеята на Зеления змей. И двете разказват, че са били заслепени от сини пламъци и намушкани с нокти, преди той да скочи в нощта, когато е смутен.
Средната земя
После той станал истинско чудовище в Лондон, като децата са предупреждавани, че в случай че се държат неприятно, Джак с токчетата на пружини ще скочи през прозореца им, той се реалокира на север. Една от жертвите в Нортхемптъншир твърди, че нападателят ѝ е бил " самият облик на самия демон, с рога и пламтящи очи ".
Наблюденията не престават през 50-те и 60-те години на XIX в. в Мидландс, в това число скачане на покрива на кръчмата " Крос " в Дъдли и нарушение на работата на пощенските вагони в Източна Англия.
Дяволът се разхожда в Девън
Нападенията в Тейнмаут през 1847 година, приписвани на Джак, в действителност са дейности на капитан Финч, само че през февруари 1855 година се счита, че Джак с токчетата на пружини в действителност е посетил Девън.
Онази зима била люта и на 9 февруари Слънцето изгряло върху свеж снеговалеж и 100 благи отпечатъци от копита на създание, ходещо на два крайници. Започвайки от Тотнс и завършвайки в Литълхам, отпечатъците били видени от стотици хора, защото се движели на зиг-заг през градини, по покриви и стени, а от време на време се оказвали впити в земята.
След като се завръща в Пекъм и Камберуел през 1872 година, Спринг-Хайле Джак взема решение да постъпи в армията.
Часовой, командирован в Северния лагер на гарнизона Олдършот, оповестява, че е видял човекоподобно създание, което го блъснало по лицето, след което се заканвало и скочило върху часовия пост. Съществото избегнало залавянето и се срещнало по сходен метод с часовия, който следил гробището и разкрил огън, само че не улучил нищо.
По-късно същата година Джак още веднъж е подложен на обстрел, този път от ядосани поданици на град Линкълн. Според известията той още веднъж издал високото си крякане и се измъкнал незасегнат над постройките.
An urban legend of the 19th century, Spring-Heeled Jack was a supernatural man with the ability to jump great heights. Often described as having claws, glowing eyes and other demonic features, he appeared in newspaper reports throughout the Victorian era 1/3
—
През 1867 година се появяват голям брой филми, в които Джак стиска дами в едната си ръка, а в другата си размахва водевилни мустаци. Във времето на мрачните приказки този кадър държи Англия на въдицата, явно прескачането на високи здания с един скок превзема въображението. Когато се съчетае с нокти, очи като " пламтящи червени колела " и способността да бълва сини пламъци, той се трансформира в легенда.
Първите набези
През октомври 1837 година Мери Стивънс се прибирала у дома през Clapham Common, когато необикновена фигура изскочила, сграбчила я и я целунала по лицето, след което раздрала облеклата ѝ с нокти, които тя разказва като " студени и лепкави като на мъртвец ". Предупредени от виковете, минувачите пресрещнали нападателя и го предиздвикали да избяга.
Въпреки че е разказана като " изцяло рационална " и " не е евентуално да страда от халюцинации ", Мери открива, че разказът ѝ не е взет под внимание, както и сходни набези в близкия Барнс Комън.
На идващия ден се случило друго събитие - маскиран мъж скочил пред карета и предизвикал съществени пострадвания на водача. След това мъжът повърхностно прескочил деветметрова стена, като издавал високочестотен вик, който съгласно очевидците бил необикновен.
Паника по улиците на Лондон
През януари 1838 година барманката Поли Адамс е нападната от маскирано дяволско създание, което я връхлита с нокти в Блекхийт. Скоро стартират да идват известия от Илинг, Кенсингтън и Хамърсмит за дами, изплашени до " рискови припадъци " и " тежко ранени от нокти ".
Кметът на Лондон, сър Джон Коуен, получава недоволства от жителите на Пекъм, където седем дами са били " лишени от разум ", а две от тях евентуално " ще станат задължение за фамилиите си ". Дали тази наклонност е била поредност от злонамерени смешки или продължаващ залог за заплашване на дамите? Скоро обаче се появи информация, която подсказваше доста по-мрачен проект - да се убият шест дами в границите на несъмнено време.
Нападенията зачестяват, а в Брикстън и Камберуел хората явно умират от боязън, защото нервността се популяризира. През февруари Джак се пробва да удуши Джейн Алсоп пред дома ѝ, откакто се показва за служител на реда, а през март Луси Скейлс е нападната на алеята на Зеления змей. И двете разказват, че са били заслепени от сини пламъци и намушкани с нокти, преди той да скочи в нощта, когато е смутен.
Средната земя
После той станал истинско чудовище в Лондон, като децата са предупреждавани, че в случай че се държат неприятно, Джак с токчетата на пружини ще скочи през прозореца им, той се реалокира на север. Една от жертвите в Нортхемптъншир твърди, че нападателят ѝ е бил " самият облик на самия демон, с рога и пламтящи очи ".
Наблюденията не престават през 50-те и 60-те години на XIX в. в Мидландс, в това число скачане на покрива на кръчмата " Крос " в Дъдли и нарушение на работата на пощенските вагони в Източна Англия.
Дяволът се разхожда в Девън
Нападенията в Тейнмаут през 1847 година, приписвани на Джак, в действителност са дейности на капитан Финч, само че през февруари 1855 година се счита, че Джак с токчетата на пружини в действителност е посетил Девън.
Онази зима била люта и на 9 февруари Слънцето изгряло върху свеж снеговалеж и 100 благи отпечатъци от копита на създание, ходещо на два крайници. Започвайки от Тотнс и завършвайки в Литълхам, отпечатъците били видени от стотици хора, защото се движели на зиг-заг през градини, по покриви и стени, а от време на време се оказвали впити в земята.
След като се завръща в Пекъм и Камберуел през 1872 година, Спринг-Хайле Джак взема решение да постъпи в армията.
Часовой, командирован в Северния лагер на гарнизона Олдършот, оповестява, че е видял човекоподобно създание, което го блъснало по лицето, след което се заканвало и скочило върху часовия пост. Съществото избегнало залавянето и се срещнало по сходен метод с часовия, който следил гробището и разкрил огън, само че не улучил нищо.
По-късно същата година Джак още веднъж е подложен на обстрел, този път от ядосани поданици на град Линкълн. Според известията той още веднъж издал високото си крякане и се измъкнал незасегнат над постройките.
An urban legend of the 19th century, Spring-Heeled Jack was a supernatural man with the ability to jump great heights. Often described as having claws, glowing eyes and other demonic features, he appeared in newspaper reports throughout the Victorian era 1/3
—
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ