Как в СССР записват музика на рентгенови снимки
По време на Студената война западната музика – буги, рок, джаз, е полулегална в Съюз на съветските социалистически републики.
Но хората намират автентичен метод да записват пиратски копия – на рентгенови фотоси.
В Съюз на съветските социалистически републики хората, които могат да слушат западна музика на истински грамофонни плочи, не са доста. Тези плочи са огромна необичайност, костват цяло положение, а със спускането на „ желязната завеса “ е все по-трудно да се набират. Почти цялата музика, която се свързва със Запада – рокендрол, джаз, буги – е импровизирано неразрешена (тя компрометира всеки, който я слуша), а продажбата на плочи от ръка на ръка е углавно закононарушение (от октомври 1931 година цялата частна търговия в Съюз на съветските социалистически републики е забранена; по-късно в наказателния кодекс се появява параграф „ за спекулация “, по който човек може да получи до 7 години отнемане от свобода).
От изложбата „ Музика върху кокали “ от 2017 година
Тогава в страната се появява един неповторим музикален притежател – самоделни плочи, направени от рентгенови фотоси. Наричат ги „ записи върху кокали “, „ записи върху ребра “ или просто „ ребра “.
Пазар на кокали
Разпространението на „ ребрата “ доближава своя връх през 1940-50-те години, когато руската звукозаписна промишленост попада под цялостния надзор на държавната цензура. На нормалните грамофонни плочи има единствено песни на национални актьори на Съюз на съветските социалистически републики, а всяка друга музика, неодобрена от управляващите, се счита за неофициална и няма никакви шансове да бъде записана легално.
Например, с изключение на Франк Синатра, Бийтълс, Чака Бери и Елвис Пресли, на „ ребра “ се записват и песни на емигранти, оповестени за „ врагове на народа “ в родината си: артисти, упрекнати в антисъветски закононарушения (например Пьотр Лешченко и Константин Соколски са неразрешени, откакто са упрекнати в измяна на родината, а Вадим Козин – откакто е упрекнат, че е педераст, за което е пратен в ГУЛАГ). Т.нар. „ блатни “ песни, които се радват на голяма известност измежду необятните маси, също нямат никакъв късмет да бъдат публично записани.
Затова, също както в Съюз на съветските социалистически републики съществува скрито издавана литература – така наречен самиздат, има и черен пазар на самоделно записани плочи. В огромните градове, най-много в Москва и Ленинград (днешен Санкт Петербург), поражда цяла промишленост за производство и продажба на „ музика на кокали “.
Защо тъкмо рентгенови фотоси?
Това в действителност са същински рентгенови фотоси на елементарни хора: на тях се виждат стави, гръбначни стълбове, гръдни кошове – последните са най-често срещани, тъй като в Съюз на съветските социалистически републики всички наложително си вършат постоянни фотоси на белите дробове. Те са на ниска цена и наличен материал. Градските поликлиники раздават купища фотоси, гратис или против скромна сума: защото един път годишно по този начин или другояче би трябвало да се отървават от този пожароопасен материал. В същото време, гъвкавите фотоси са идеални за записи.
Смята се, заслугата за появяването на „ музиката върху кокали “ е на жителя на Ленинград Руслан Богословски, който изобретява самоделно звукозаписно устройство и открива противозаконното студио „ Златно куче “.
„ След като деликатно изследва в студиото на Филон (основателя на студио „ Звукозапси “, от който Богословски заимства концепцията за записа на полумеки дискове) правилото на работа на апарата и организира редица нужни измервания, Руслан направи работни чертежи, след което откри шлосер, който му създаде нужните елементи. През лятото на 1947 година превъзходният уред за машинален звукозапис беше подготвен “, написа в публикация за списание „ Пчела “ един от производителите на такива плочи Борис Тайгин.
Фарцовшчик от „ Иван Василиевич сменя специалността “Леонид Гайдай/ “Мосфилм “, 1973
Апаратът наподобява на грамофон, само че работи в противоположна посока. Вместо иглата, която чете музиката на плочата, той е екипиран със звукозаписна глава. Музиката я кара да вибрира и прави прорези в фотографията. Самоделната плоча вади доста по-лош тон от виниловата. Тя пука и трещи съвсем толкоз мощно, колкото самата музика. Но въпреки всичко песента се чува.
Реални условия
Фактът, че „ ребрата “ са от еластичен материал улеснява доста продажбата им. Продавачът (или така наречен „ фарцовщик “) може да скрие в ръкава си по 20-25 плочи.
По предписание продавачите се движат по двойки: единият се договаря с купувача, а вторият стои в близост със стоката. Тези плочи костват 1,5 рубли. За студентите, които са главната публика на фарцовщиците, това е сериозна сума. „ В студентските си години за една рубла можех да преживея доста добре през целия ден. И да закуся, и да обядвам, и да вечерям “, си руският музиковед и колекционер Наум Шафер.
Продавачите също си живеят добре, само че всякога рискуват да бъдат пратени зад решетките. Продажбата на артикули от ръка на ръка в Съюз на съветските социалистически републики и частното предприемачество като цяло са неразрешени. Основните производители на „ ребра “ в Ленинград – Руслан Богословски и Борис Тайгин, неведнъж са задържани, което обаче не води до изгубването на незаконните плочи.
Руслан Богословский и Борис ТайгинАрхивна фотография
Първия път Богословски е наказан на три години, а Тайгин – на пет. Но откакто излизат на независимост, те възвръщат апаратурата и още веднъж стартират да вършат „ ребра “. Четири години по-късно Богословски още веднъж е задържан и отново е наказан на три години. През това време той съумява да измисли метод да прави твърди плочи в домашни условия и откакто излиза на независимост, стартира да ги създава – и е пратен в пандиза за трети път.
Ударът за руските самоделни плочи идва от техническия напредък: когато на пазара се появяват ролковите магнетофони, плочите „ върху кокали “ стават ненужни.
източник: RUSSIA BEYOND
Но хората намират автентичен метод да записват пиратски копия – на рентгенови фотоси.
В Съюз на съветските социалистически републики хората, които могат да слушат западна музика на истински грамофонни плочи, не са доста. Тези плочи са огромна необичайност, костват цяло положение, а със спускането на „ желязната завеса “ е все по-трудно да се набират. Почти цялата музика, която се свързва със Запада – рокендрол, джаз, буги – е импровизирано неразрешена (тя компрометира всеки, който я слуша), а продажбата на плочи от ръка на ръка е углавно закононарушение (от октомври 1931 година цялата частна търговия в Съюз на съветските социалистически републики е забранена; по-късно в наказателния кодекс се появява параграф „ за спекулация “, по който човек може да получи до 7 години отнемане от свобода).
От изложбата „ Музика върху кокали “ от 2017 година
Тогава в страната се появява един неповторим музикален притежател – самоделни плочи, направени от рентгенови фотоси. Наричат ги „ записи върху кокали “, „ записи върху ребра “ или просто „ ребра “.
Пазар на кокали
Разпространението на „ ребрата “ доближава своя връх през 1940-50-те години, когато руската звукозаписна промишленост попада под цялостния надзор на държавната цензура. На нормалните грамофонни плочи има единствено песни на национални актьори на Съюз на съветските социалистически републики, а всяка друга музика, неодобрена от управляващите, се счита за неофициална и няма никакви шансове да бъде записана легално.
Например, с изключение на Франк Синатра, Бийтълс, Чака Бери и Елвис Пресли, на „ ребра “ се записват и песни на емигранти, оповестени за „ врагове на народа “ в родината си: артисти, упрекнати в антисъветски закононарушения (например Пьотр Лешченко и Константин Соколски са неразрешени, откакто са упрекнати в измяна на родината, а Вадим Козин – откакто е упрекнат, че е педераст, за което е пратен в ГУЛАГ). Т.нар. „ блатни “ песни, които се радват на голяма известност измежду необятните маси, също нямат никакъв късмет да бъдат публично записани.
Затова, също както в Съюз на съветските социалистически републики съществува скрито издавана литература – така наречен самиздат, има и черен пазар на самоделно записани плочи. В огромните градове, най-много в Москва и Ленинград (днешен Санкт Петербург), поражда цяла промишленост за производство и продажба на „ музика на кокали “.
Защо тъкмо рентгенови фотоси?
Това в действителност са същински рентгенови фотоси на елементарни хора: на тях се виждат стави, гръбначни стълбове, гръдни кошове – последните са най-често срещани, тъй като в Съюз на съветските социалистически републики всички наложително си вършат постоянни фотоси на белите дробове. Те са на ниска цена и наличен материал. Градските поликлиники раздават купища фотоси, гратис или против скромна сума: защото един път годишно по този начин или другояче би трябвало да се отървават от този пожароопасен материал. В същото време, гъвкавите фотоси са идеални за записи.
Смята се, заслугата за появяването на „ музиката върху кокали “ е на жителя на Ленинград Руслан Богословски, който изобретява самоделно звукозаписно устройство и открива противозаконното студио „ Златно куче “.
„ След като деликатно изследва в студиото на Филон (основателя на студио „ Звукозапси “, от който Богословски заимства концепцията за записа на полумеки дискове) правилото на работа на апарата и организира редица нужни измервания, Руслан направи работни чертежи, след което откри шлосер, който му създаде нужните елементи. През лятото на 1947 година превъзходният уред за машинален звукозапис беше подготвен “, написа в публикация за списание „ Пчела “ един от производителите на такива плочи Борис Тайгин.
Фарцовшчик от „ Иван Василиевич сменя специалността “Леонид Гайдай/ “Мосфилм “, 1973
Апаратът наподобява на грамофон, само че работи в противоположна посока. Вместо иглата, която чете музиката на плочата, той е екипиран със звукозаписна глава. Музиката я кара да вибрира и прави прорези в фотографията. Самоделната плоча вади доста по-лош тон от виниловата. Тя пука и трещи съвсем толкоз мощно, колкото самата музика. Но въпреки всичко песента се чува.
Реални условия
Фактът, че „ ребрата “ са от еластичен материал улеснява доста продажбата им. Продавачът (или така наречен „ фарцовщик “) може да скрие в ръкава си по 20-25 плочи.
По предписание продавачите се движат по двойки: единият се договаря с купувача, а вторият стои в близост със стоката. Тези плочи костват 1,5 рубли. За студентите, които са главната публика на фарцовщиците, това е сериозна сума. „ В студентските си години за една рубла можех да преживея доста добре през целия ден. И да закуся, и да обядвам, и да вечерям “, си руският музиковед и колекционер Наум Шафер.
Продавачите също си живеят добре, само че всякога рискуват да бъдат пратени зад решетките. Продажбата на артикули от ръка на ръка в Съюз на съветските социалистически републики и частното предприемачество като цяло са неразрешени. Основните производители на „ ребра “ в Ленинград – Руслан Богословски и Борис Тайгин, неведнъж са задържани, което обаче не води до изгубването на незаконните плочи.
Руслан Богословский и Борис ТайгинАрхивна фотография
Първия път Богословски е наказан на три години, а Тайгин – на пет. Но откакто излизат на независимост, те възвръщат апаратурата и още веднъж стартират да вършат „ ребра “. Четири години по-късно Богословски още веднъж е задържан и отново е наказан на три години. През това време той съумява да измисли метод да прави твърди плочи в домашни условия и откакто излиза на независимост, стартира да ги създава – и е пратен в пандиза за трети път.
Ударът за руските самоделни плочи идва от техническия напредък: когато на пазара се появяват ролковите магнетофони, плочите „ върху кокали “ стават ненужни.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ