По време на Студената война има само една работна позиция,

По време на Студената война има единствено една работна позиция, която може да трансформира човек в стопанин. Няма значение дали приказваме за комунизъм или капитализъм, в случай че инженерът на предишното може да сътвори съвършеното оръжие, то възможностите му да бъде поръсен със злато, порастват в геометрична градация. Най-продаваната стока по време на Студената война ще са оръжията, а колкото по-бързо бъде създаден съвършения палач, толкоз по-добре. Едва ли има човек, който да не познава качествата на A-10 Warhog.

Щурмовият аероплан разполага с едно от най-модерните си оръжия, което не просто може да накаже тежка бронирана техника, а към страховития боеприпас се прибавя и съществено тегло от бомби, позволяващо довършването на цялата позиция. Съединени американски щати в никакъв случай не са желали да трансформират A-10 Warhog в изтребител, по тази причина и скоростта му е лимитирана, по отношение на заложените цели. И до през днешния ден се счита, че това е един застрашителен образец на американската авиация, само че както можем да се досетим, концепцията за основаването на сходна машина е съществувала доста по-рано. Родила се е в Съюз на съветските социалистически републики и както може да се досетите, не е съумяла да се задържи като публично въоръжение.

Има два метода да се проектира съвършената бойна машина. В случая ще открием, че A-10 е основан особено, с цел да носи страховитото си оръдие, до момента в който руските инженери вземат решение да съкратят този развой и вземат решение да подобрят боеспособността на към този момент действителен изтребител – МиГ-27. В света на точните науки би трябвало да знаем, че един аероплан е създаден особено с избрана цел, той има избрани качества и благоприятни условия, които в никакъв случай не би трябвало да се надвишават.

Ако би трябвало да го разбираем с по-нормални и разбираеми термини, дано за момент си представим, че желаеме да превърнем фамилната кола в болид от Формула 1. Самите опити ще бъдат не просто смешни и неуместни, само че и прекомерно рискови, освен за водача, само че и за близките. Един автомобил, както и един аероплан, са създадени за избрани цели и се доближава до точка, в която те не могат да бъдат нещо по-различно.

За страдание, когато МиГ-27 се явява за фрапантни усъвършенствания, серията от проблеми занапред стартират. Защо руснаците желаят това усъвършенстване? За задачата би трябвало да се върнем през далечната 1968 година и подготвителната военна интервенция „ Днепър “. Въпросната събира всички сили на Съюз на съветските социалистически републики и би трябвало да показва мощта на Червената войска при възможна война с НАТО. Учението минава без никакви проблеми и формалната версия на генералите е, че НАТО в никакъв случай няма да посмее да ги нападна, осъзнавайки яростта и мощта на руската бойна техника.

Подчертаваме, че това е формалната версия, неофициалната споделя една напълно друга история. По данни на Военновъздушни сили на Съюз на съветските социалистически републики се оказва, че най-хубавите самолети, са остаряло потомство на МиГ-17, които поразяват цели без проблем, актуалните МиГ-21, които разполагат с надалеч по-сериозни индикатори, не могат да ударят нито една от задачите си. Няма потребност от научно пояснение, повода се крие в проектирането на МиГ-21.

Той е основан да се движи с висока скорост, да пробива вражеска територия и да нанася бързи и смъртоносни удари, включително е добавено и нуклеарно оръжие в арсенала му. Никой не се е интересувал от маневреност или точно поразяване на цели. Руснаците просто са желали бърз и безмилостен аероплан, който да достави нуклеарна бомба и да изчезне мигновено бързо.

Операция „ Днепър “ демонстрира, че скоростта не взема решение всички проблеми, а още по-лошото е, че съветските изтребители не са годни за сходни интервенции. Краткото време за нахлуване, неналичието на по-точни системи за поразяване на цели и други главоболия, вършат този изтребител изцяло неспособен за наземни цели. Веднага се пуска конкурс за нов изтребител, кадърен да поразява наземни цели, което е положителната вест, неприятната вест е, че идва с особени условия! Изтребителят би трябвало да се движи със свръхзвукова скорост, само че в същото време да бъде маневрен, когато пристигна време за поразяване на цели.

Представете си тази концепция като свещения граал при автомобилистите – да разполагате с автомобил, който може с лекост да стигне скорост до 380 км/ч и в същото време в никакъв случай да не надвишава междинния си разход на гориво над 5 литра за 100 км/ч. Точно това са поискали и военните – високата скорост на един изтребител изисква избрана аеродинамика, която сигурно ощетява маневреността. В днешно време има взаимни отстъпки във военната авиация, само че в края на 60-те години е неуместно да се проектира сходен летателен уред, изключително в разрастващата се и софтуерна Русия.

Заявката доближава до всички руски авио бюра, в това число и до Микоян. Тъй като поръчката на военните идва с входящ номер 27, инженерите бързо дават и тъкмо тази цифра на своя план. Екипът на Микоян не се пробва да основава нов изтребител, надалеч по-лесно е просто да употребяват основата на към този момент съществуващия МиГ-21 и да го подобрят. От там се ражда план МиГ-27-11 и МиГ-27 Щурмовий.

Изчисленията на инженерите потвърждават и терзанията – комбинацията от свръхзвукова скорост и маневреност са невъзможни. Следвайки старите закони на руска политика, инженерите вземат решение да вземат друга платформа, тази на МиГ-23. Изтребителят е определен за променливата си геометрия на крилата – те могат да се свиват за скорост и да се разпъват за маневреност, а това в действителност е добра вест. Другата по-малка причина за изборът на Микоян е и фактът, че пробата на изтребителя е минал добре, бюрото може да спести сума за планиране на нов изтребител и да спести разноски на руския жител, награди и бонуси са обещани на всички.

Няколко бройки от тестовия модел са отделени, натоварени с бомби и изпратени за проби. След първите няколко полета излиза наяве, че тестовите водачи въобще не са очаровани. МиГ-23 е основан като изтребител и би трябвало да има видимост в небето, при захождане за бомбардировка, проектираният мерник не може да се насочи към задачата, а още по-лошото е, че видимостта от кабината е строго лимитирана.

Микоян бързо прибират и трансформират визията, потвърждавайки, че основават напълно нов модел – МиГ-27. „ Новият “ изтребител се разделя с малко авиационна техника, само че пък получава по-добър мотор и по-добра кабина. Добавена е и ризница, която да защищава водача от срещуположен огън. Най-важното е, че даже носът е доста по-различен от този на общоприетия модел – тайната е, че инженерите го скосяват с 18 градуса и по този начин разкриват погледа на водача. Официалното име продължава да е МиГ-27, само че за тестовите водачи е крокодилът Гена, по-късно ще бъде прибавен и още един подобен – летящият балкон. Последният се ражда поради положителната видимост.

Не желаеме да разбирате неправилно този материал, МиГ-27 е един от най-модерните и положителни самолети на Микоян и на Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война. Той разполага с „ интелигентни “ за времето си бомби, а когато Брежнев го инспектира, е подготвен да позлати всеки чиновник на Микоян. Къде тогава е казусът?

Тайната се крие в оръдието! 23 мм оръдие е морално остаряло и най-вероятно не наподобява толкоз заплашително, колкото авиацията е желала. Тази детайлност не е била вписана първоначално, само че когато армията желае нещо, то би трябвало да бъде доставено. МиГ-27 трябвало да разполага с оръдие от 45 мм, с цел да може да пробива бронята на най-модерните натовски танкове. Това значи разработка и тестване, а то идва с още време за проби, затова се редуцира малко време и се предлага потреблението на единственото 30 мм оръдие.

В случай, че нямате каталога на руското оръжие, това е оръдие, употребявано в морската флота против вражеска авиация. С други думи, това е опит да поставите помпа на язовир в личния си автомобил, която да зарежда мотора с гориво.

Подобен монтаж е рисков и безразсъден, само че пред концепцията за награди и концепцията за разстрел или сурови санкции, инженерите не престават самоуверено напред с друга бойна техника. Дозите на разсъдък се появяват в инженерите, които конфигурират такова оръдие на кацнал аероплан и се пробват да снимат стрелбата с него. Само след няколко откоса, същото оръдие се взривява и нанася вреди на самолета.

Използвайки знанията за съществуването на американския Vulcan – картечница с няколко цеви, руснаците стартират бързо да копират дизайна. Стигайки до електромотора, който разрешава разпределението на огъня, руснаците бързо превключат на изгорели газове, с цел да разрешат въртенето на новото оръдие.

Не бързайте със заключенията, неналичието на електромотор разрешава икономисване на тегло, а с изгорелите газове се реализира даже по-висок брой на създадени изстрели. Инженерите зад тази концепция са Гризаев и Шипинов. Те съумяват да изпреварят американския Gau-8/Avenger, само че още веднъж срещат проблеми.

Един необикновен е и размерът на съветското оръдие. МиГ-27 е създаден за 20 мм оръдие, само че с новото няма доста място, затова изтребителят минава още веднъж през конструкторното бюро и получава уголемение и резервоар за снаряди, с чиято помощ да се събере целият багаж. Единственият проблем е, че оръдието не е покрито и е тотално оголено против всички естествени детайли.

Това, както може да се досетите, е най-малкият проблем на съветските инженери. Само след първите няколко теста, оръдието дава толкоз застрашителен обратен тласък, че цялата електроника излиза от строя, вибрациите са задоволителни, с цел да наранят нежната електронна душа на МиГ-а.

Един от водачите признава пред инженерите, че оръдието е толкоз грубо, че действително работи като спирачка на изтребителя. Въпреки гениалната концепция, руснаците вършат една особена неточност – откатът е просто яростен. Друг проблем е, че самата рамка на самолета също страда от толкоз мощен удар. Пилотите стигат до умозаключение, че откоси от 1-2 секунди са премерени, само че при по-дълга пукотевица се стига до заличаване на самолета.

Прекомерната пукотевица изкривява и отделението на предния колесник, водейки до рисково кацане. С тези леки проблеми, множеството водачи остават без радар, челен колесник и други дребни системи. Един водач основава късо съединяване от несъразмерните земетресения на оръдието и по този начин отстрани мотора си. Друг се прибира без предпазен люк, тъй като оръдието съумява да го отвори. Друг случай води до рухването на цялото табло с контролни уреди в скута на водача. Това води до наложително кацане, а инженерите записват, че бедният мъченик е държал панелът с една ръка, до момента в който е кацал с другата.

Най-големият проблем на новото оръдие бил фактът, че в случай че прегрее, самолетът се трансформира в летяща тухла. Така през 90-те години един водач се постанова да катапултира, защото неговата машина се предава в полет. Във всеки различен рационален миг, оръдието би трябвало да се отстрани, само че Микоян вземат решение просто да понижат оборотите на оръдието – от 6000 хиляди в минута на 4000 хиляди в минута.

На финалът излиза наяве, че оръдието би трябвало да се отстрани, само че и това не се случва. МиГ-27 има позитиви, те въобще не са малко, просто е сакат от гениалната концепция на армията. МиГ-27 е пенсиониран и в никакъв случай не влиза в пердах, той умира с всички останали планове на Съюз на съветските социалистически републики за тотална военна доминация.