Моето нещо. Яна Лозева, която чака зад обектива в търсене на човешкия дух
По време на събития прожекторите са ориентирани към сцената, само че за нея сцената е единствено мотив да обърне обектива си към публиката. Тя е фотографката Яна Лозева и в новата си галерия " Публика " обръща внимание на лицата, които се открояват като огледало на събитието.
Като дребна първо желае да написа, след това да рисува, само че когато открива фотографията, всичко останало остава на назад във времето. Тя е човек на образното и със фотосите си се пробва да избяга от баналното, въпреки и да не счита, че това би трябвало да бъде самоцел.
Тя е Яна Лозева и на 1 декември следва да открие своята в " Топлоцентрала " в София. В нея включва портрети на хора " в необикновен миг на озарение ". Те участват на типичен концерт, който самата тя провежда, а задачата ѝ е точно да открие лицата в публиката, които се открояват.
" Това беше един хепънинг, много опасен, съвсем на игра, само че в последна сметка стана това, което желаех ", споделя тя.
От стотината фотоси, които Лозева прави по време на събитието, тя избира 15 портрета, които ще вземат участие в изложбата. Споделя, че селекцията постоянно е комплицирана, а у нея постоянно остава смътното възприятие, че може би не се е справила. При подбора си тя търси разнообразието, само че и сходството сред фрагментите.
Това са " картини на споделена фамилиарност, която не се нуждае от нищо друго и която ни среща по мощен и безапелационен метод със самата концепция за човешкия дух ", пишат уредниците на събитието.
е родена в София . Първият ѝ допир с фотографията е фамилният фотоапарат, какъвто при започване на века съвсем всяко семейство има.
" Малко беше мъчно, тъй като всички тези фрагменти трябваше да бъдат проявени по-късно. А този фотоапарат беше предопределен да се вади за екскурзии или рождени дни, не да се снима непрестанно с него ", споделя тя в изявление за портал през 2020 година
В началото тя снима изгревите и залезите, съучениците си, както и себе си, а след това открива и пристрастеността си към портретите: " Хората постоянно са ми били забавни и постоянно съм обичала да ги фотографирам. "
След като приключва гимназия за малко учи британска лингвистика, само че усеща, че това не е нейният път.
" Каквото и да учиш качествено, не ти остава време да правиш нещо друго. Става уикенд занимание. Затова в един миг си споделих - добре, отивам да изучавам снимка, тъй като явно това е моето нещо ", споделя тя.
Впоследствие приключва компетентност " Фотография " в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ", а през днешния ден снима театрални спектакли и портрети. При фотосите си тя залага на естественото.
" Аз самата в никакъв случай не знам какво тъкмо желая да видя и по тази причина не мога да дирижирам. Затова очаквам ", споделя тя.
В днешния свят, в който образното е на фундамент, Лозева споделя, че от време на време умишлено се отхвърля да снима и вместо това просто следи.
" В момента е доста мъчно, тъй като ние виждаме всичко и непрестанно се съпоставяме. Аз като видя нещо, преди да съм го снимала, към този момент съм си помислила по какъв начин това е снимано, къде съм го виждала, а това е доста затормозяващо. Дори от време на време се трансформира в проблем, тъй като те стопира, не посягаш да снимаш. Това чувство, че всичко към този момент е правено, е малко обезкуражаващо ", споделя още Лозева.
Въпреки това тя намира мотивацията да продължава да снима, като споделя, че се пробва да внимава какво тъкмо демонстрира. Тя споделя и че " фотосите постоянно приказват за индивида зад обектива ".
" Това, което приказват моите фотоси, за мен също е тайнственост. Има част от мен, която е непозната даже за мен и в случай че можех да я изрека или да я напиша, нямаше да я фотографирам. "
Яна Лозева е създател на няколко независими изложения – " Пряка светлина " (2014), " Адата " (2015), " Ела при мен " (2018), " Терминал " (2019), а също и на книгата " Дълго лято " .
Като дребна първо желае да написа, след това да рисува, само че когато открива фотографията, всичко останало остава на назад във времето. Тя е човек на образното и със фотосите си се пробва да избяга от баналното, въпреки и да не счита, че това би трябвало да бъде самоцел.
Тя е Яна Лозева и на 1 декември следва да открие своята в " Топлоцентрала " в София. В нея включва портрети на хора " в необикновен миг на озарение ". Те участват на типичен концерт, който самата тя провежда, а задачата ѝ е точно да открие лицата в публиката, които се открояват.
" Това беше един хепънинг, много опасен, съвсем на игра, само че в последна сметка стана това, което желаех ", споделя тя.
От стотината фотоси, които Лозева прави по време на събитието, тя избира 15 портрета, които ще вземат участие в изложбата. Споделя, че селекцията постоянно е комплицирана, а у нея постоянно остава смътното възприятие, че може би не се е справила. При подбора си тя търси разнообразието, само че и сходството сред фрагментите.
Това са " картини на споделена фамилиарност, която не се нуждае от нищо друго и която ни среща по мощен и безапелационен метод със самата концепция за човешкия дух ", пишат уредниците на събитието.
е родена в София . Първият ѝ допир с фотографията е фамилният фотоапарат, какъвто при започване на века съвсем всяко семейство има.
" Малко беше мъчно, тъй като всички тези фрагменти трябваше да бъдат проявени по-късно. А този фотоапарат беше предопределен да се вади за екскурзии или рождени дни, не да се снима непрестанно с него ", споделя тя в изявление за портал през 2020 година
В началото тя снима изгревите и залезите, съучениците си, както и себе си, а след това открива и пристрастеността си към портретите: " Хората постоянно са ми били забавни и постоянно съм обичала да ги фотографирам. "
След като приключва гимназия за малко учи британска лингвистика, само че усеща, че това не е нейният път.
" Каквото и да учиш качествено, не ти остава време да правиш нещо друго. Става уикенд занимание. Затова в един миг си споделих - добре, отивам да изучавам снимка, тъй като явно това е моето нещо ", споделя тя.
Впоследствие приключва компетентност " Фотография " в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ", а през днешния ден снима театрални спектакли и портрети. При фотосите си тя залага на естественото.
" Аз самата в никакъв случай не знам какво тъкмо желая да видя и по тази причина не мога да дирижирам. Затова очаквам ", споделя тя.
В днешния свят, в който образното е на фундамент, Лозева споделя, че от време на време умишлено се отхвърля да снима и вместо това просто следи.
" В момента е доста мъчно, тъй като ние виждаме всичко и непрестанно се съпоставяме. Аз като видя нещо, преди да съм го снимала, към този момент съм си помислила по какъв начин това е снимано, къде съм го виждала, а това е доста затормозяващо. Дори от време на време се трансформира в проблем, тъй като те стопира, не посягаш да снимаш. Това чувство, че всичко към този момент е правено, е малко обезкуражаващо ", споделя още Лозева.
Въпреки това тя намира мотивацията да продължава да снима, като споделя, че се пробва да внимава какво тъкмо демонстрира. Тя споделя и че " фотосите постоянно приказват за индивида зад обектива ".
" Това, което приказват моите фотоси, за мен също е тайнственост. Има част от мен, която е непозната даже за мен и в случай че можех да я изрека или да я напиша, нямаше да я фотографирам. "
Яна Лозева е създател на няколко независими изложения – " Пряка светлина " (2014), " Адата " (2015), " Ела при мен " (2018), " Терминал " (2019), а също и на книгата " Дълго лято " .
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ