Очевидно е, че жертвата е загинала в пътен инцидент. Но резултатите от аутопсията...
По време на рутинна аутопсия доктор Каролин Хоув открива озадачаващи несъответствия. Очевидно е, че жертвата е починала в пътен случай. Но резултатите демонстрират нещо напълно друго и толкоз обезпокоително, че тя се обажда на детектив Робърт Хънтър от отдел „ Свръхтежки убийства “.
Никой не подозира, че откритието на доктор Хоув е единствено върхът на айсберга и ще води Хънтър и Гарсия по следите на остроумен и загадъчен палач, за чието битие никой даже не подозира. Убиец, който постоянно е работил под радара, ловко прикривайки всяко злокобно ликвидиране като инцидент…
Той няма да спре – в случай че Хънтър и Гарсия не съумеят да стигнат до него. Но по какъв начин да разследваш, когато няма жертви, няма място на престъпление, няма претекст?
Как да спреш палач, чието битие никой не може да потвърди?
Крис Картър с изключение на талантлив публицист, е и ловък ценител на човешката душeвност и незаконна природа. Той е създател на редица бестселъри, покорили феновете на трилър жанра по целия свят. Представяме ви фрагмент от новия му разказ " Възмездие ", издателство " Ера ".
Трийсет и два дни по-късно
Кабинетът на отдел „ Свръхтежки убийства “ се намираше в далечния завършек на етажа на отдел „ Обири и убийства “ в известната административна постройка на Главното ръководство на полицията в центъра на Лос Анджелис. Въпреки че се наричаше „ отдел “, „ Свръхтежки убийства “ се състоеше единствено от двама детективи: Робърт Хънтър, шефа на отдела, и колегата му Карлос Гарсия. Двамата се готвеха да излязат от кабинета си, когато на вратата се появи капитан Барбара Блейк, шефката на отдел „ Убийства “.
– Отивате ли някъде? – попита тя.
Дългата ѝ смолисточерна коса беше прибрана в грациозен кок, закрепен с две железни пръчици. Беше облечена с бяла копринена блуза, запасана в добре ушита, тясна тъмносиня пола. Обувките ѝ на невисок ток бяха черни и лъснати, със сребрист подробност на носа.
– Отиваме да си вземем нещо за обяд – отвърна Гарсия и инстинктивно погледна часовника си. Беше два и петнайсет следобяд. – Защо, капитане? Какво има? – попита той, като бързо видя жълтата директория, която носеше Блейк. Разследванията, разпределени за отдел „ Свръхтежки убийства “, нормално пристигаха в черна или тъмносива директория.
– Искам вие двамата да видите нещо – отговори капитанът, влезе в кабинета и затвори вратата след себе си.
– Разбира се – сподели Хънтър и стана да я посрещне. – Какво е това?
– Доклад от аутопсия – изясни капитан Блейк и им даде по едно копие.
– С кой случай е обвързван? – попита Хънтър.
– За момента с пътнотранспортно произшествие – отговори Барбара.
Хънтър и Гарсия я погледнаха намръщено.
– Преди четиресет и пет минути – разясни капитанът – ми се обади лекар Каролин Хоув. Тя преди малко беше завършила с аутопсията на някой си Шон Даниълс, на четиресет и шест години, гражданин на Ломита. Трупът му е бил открит настрана от Лейк Хюс Роуд в планината Сиера Пелона. Предполага се, че е бил блъснат от транспортно средство и водачът е избягал.
– Блъснал го е и е избягал? – попита Гарсия и разпростра отчета.
Хънтър направи същото.
– Предполага се – акцентира капитан Блейк и кимна към досиетата в ръцете им. – Прегледайте отчета и ми кажете какво мислите.
– Ами щом основната правосъдна лекарка на окръг Лос Анджелис се обажда на капитана на отдел „ Обири и убийства “ на лосанджелиската полиция, че има хипотетичен блъснат човек и водачът е избягал от мястото на престъплението, тогава очевидно нещо я е смутило при аутопсията – сподели Гарсия още преди да стартира да чете отчета.
Капитан Блейк подвигна ръце в символ, че се предава.
– Както споделих, прегледайте го и ми кажете какво мислите. – Тя придърпа стол пред бюрото на Хънтър и седна.
Гарсия ококори очи.
– Веднага ли?
Мълчание.
– Но обядът...
Барбара се облегна обратно на стола, кръстоса крайници, умерено постави ръце на коленете си и погледна остро Гарсия.
– Очевидно може да изчака – довърши той изречението си и се подпря на ръба на бюрото. Тонът му не беше изпълнен с възторг.
Хънтър към този момент четеше отчета, който започваше с формуляр за зародило пътнотранспортно произшествие на лосанджелиската Пътна полиция на долината Сан Фернандо.
Трупът беше открит преди четири дни, в ранните часове на утрото, от Маркъс Стамфорд и сина му Джулиан. Те пътували с колата по Лейк Хюс Роуд към обичаното си място за лов на риба на езерото Кастаик. Около пет и 10 сутринта, на 100 и петдесет метра от входа на локалната черква, в северна посока, бащата и синът забелязали нещо, което приличало на тяло. Лежало настрана от пътя, и не приличало на животно. Разтревожен, господин Стамфорд спрял колата и отишъл да види какво е. И тогава разкрил безжизненото тяло на мъж в зрелост, който, наподобява, бил прегазен от транспортно средство. После господин Стамфорд се обадил на 911.
На местопроизшествието първи пристигнали чиновниците на Шерифския отдел на окръг Лос Анджелис, бързо последвани от кола за спешна помощ и детектив Уилям Шарп от Пътното ръководство на лосанджелиската полиция на долината Сан Фернандо.
Хънтър прелисти страница на отчета и се вгледа в фотосите на местопроизшествието. Те бяха общо двайсет и шест. Първите осем бяха на натрупа от близко, сниман от разнообразни ъгли. Следващите дванайсет посочваха детайлно тежките пострадвания на тялото. Имаше открита фрактура на дясната китка и друга на десния пищял, където костта даже стърчеше през плата на черния панталон на жертвата. Лявото рамо и ключицата бяха очевидно разместени и счупени и имаше разкъсвания на лицето, главата, ръцете и краката и тук-там кожата беше остъргана.
Последните шест фотоси посочваха шосето, като бяха фокусирани основно върху следите от гуми, които ясно се виждаха по асфалта. Бяха четири и всичките се открояваха ясно. Това, както и дистанцията сред следите от предните и задните гуми, показваше, че транспортното средство, което е блъснало Шон Даниълс, сигурно е било пикап с двойна предавка. Едната фотография беше на спирачния път. Следите от предните гуми бяха дълги 100 и четиресет сантиметра, а от задните – единствено няколко сантиметра по-къси.
Според детектив Шарп ситуацията на натрупа и дистанцията сред следите от гуми отговаряха на акцидент, при която е бил блъснат човек, а водачът е избягал. Освен това транспортното средство се е движело със скорост сред шейсет и пет и осемдесет километра в час. Съдейки по следите, спирачките са били задействани единствено част от секундата преди съдбовния конфликт, което означаваше, че водачът на пикапа е видял пешеходеца прекомерно късно. При удара жертвата била хвърлена върху капака на пикапа, блъснала се в предното стъкло, изхвърчала напред и надясно и паднала на пътя.
– Първият ми въпрос е – сподели Гарсия, до момента в който прелистваше отчета напред-назад, – какво е правела жертвата в планината по това време сутринта?
– Риболов може би? – допусна капитан Блейк. – Туризъм?
– Човек би си го помислил, нали? – продължи Гарсия. – Но на никое място в отчета не се загатва, нито на фотосите се вижда нещо, открито край пътя – няма раница, чанта, кутии, въдица... нищо. – Той повдигна плещи. – Да, към мястото, където е бил открит трупът, има няколко места за лов на риба – покрай зоната за пикник. Но даже той да е бил там, с цел да се разхожда, да лови риба или да си прави прекрасен пикник в тъмнината, за какво е пресичал пътя? Искам да кажа, че зоните за пикник и местата за лов на риба са много надалеч от Лейк Хюс Роуд.
– Хубав въпрос – съгласи се капитан Блейк.
– Комбито му е било открито паркирано на черен път, не доста надалеч от мястото, където е бил открит трупът – означи Хънтър, четейки от отчета. – Не написа нищо за кошница за пикник, чанта, раница, въдица... нищо.
– А открит ли е мобилният му телефон? – попита Гарсия.
Хънтър прелисти отчета.
– Не се загатва за телефон, по тази причина евентуално не.
– Тогава каква е теорията? – попита Гарсия. – Човекът кара до там, паркира колата си, отива да се разноски и го блъска пикап, който след това заобикаля от местопроизшествието? – Той повдигна вежди и погледна капитан Блейк.
– Самоубийство? – допусна тя, само че в тона ѝ не прозвуча увереност.
– Не. – Гарсия поклати глава, Хънтър също. – Той е живял в Ломита, капитане. Ако проектът е бил да се самоубие, като изскочи пред идваща кола, тогава за какво да кара чак до някакъв спокоен път в планина Сиера Пелона, когато напълно покрай него е свръхоживената автомагистрала „ Пасифик Коуст “? Това не е самоубийство. А в случай че е било, сигурно не е било планувано.
Барбара се съгласи, като кимна.
– Исках единствено да се уверя, че сме прегледали всички вероятности...
– Преди да предположим ликвидиране – прекъсна я Хънтър, очаквайки накъде бие капитанът.
Блейк изви леко глава наляво и повдигна напълно завършените си вежди към двамата детективи.
– Моля, продължете да четете.
Хънтър и Гарсия минаха към отчета от аутопсията. В него лекар Каролин Хоув потвърждаваше, че множеството пострадвания на тялото, изключително откритите фрактури на дясната китка и долната част на десния крайник, наподобяват на получени след удар от транспортно средство, движещо се с висока скорост.
Хънтър спря за миг и след това бързо се върна на фотосите на натрупа на местопроизшествието. Едната беше направена от разстояние и се виждаха тялото и четирите следи от спирачния път на пикапа. Нещо в това изображение накара мозъка му да проработи по-бързо, само че мисловният му развой беше пресечен от Гарсия, който беше прескочил до последната страница на отчета, с цел да види каква е повода за гибелта.
– Какво? Вярно ли е това?
Той стрелна очи към капитан Блейк.
– Причината за гибелта ли? – попита тя.
Гарсия кимна.
– Доктор Хоув е 100 % сигурна – удостовери Барбара.
Хънтър отгърна на последната страница и затаи мирис.
– Хипотермия? – Думата беше изпълнена със подозрение. – Твърдиш, че той е премръзнал до гибел?
– Не аз – отвърна капитан Блейк. – Пише го в отчета.
– В Калифорния? – учуди се Гарсия. – През юни? Навън е двайсет и три градуса.
Барбара видя, че в очите на Хънтър блесна искра. Той погледна колегата си.
Гарсия познаваше доста добре този взор. Повдигна плещи.
– Знаеш, че боготворя мистериите.
Без да пророни нито дума повече, капитан Блейк стана и излезе от кабинета на отдел „ Свръхтежки убийства “.
Не взе досиетата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Никой не подозира, че откритието на доктор Хоув е единствено върхът на айсберга и ще води Хънтър и Гарсия по следите на остроумен и загадъчен палач, за чието битие никой даже не подозира. Убиец, който постоянно е работил под радара, ловко прикривайки всяко злокобно ликвидиране като инцидент…
Той няма да спре – в случай че Хънтър и Гарсия не съумеят да стигнат до него. Но по какъв начин да разследваш, когато няма жертви, няма място на престъпление, няма претекст?
Как да спреш палач, чието битие никой не може да потвърди?
Крис Картър с изключение на талантлив публицист, е и ловък ценител на човешката душeвност и незаконна природа. Той е създател на редица бестселъри, покорили феновете на трилър жанра по целия свят. Представяме ви фрагмент от новия му разказ " Възмездие ", издателство " Ера ".
Трийсет и два дни по-късно
Кабинетът на отдел „ Свръхтежки убийства “ се намираше в далечния завършек на етажа на отдел „ Обири и убийства “ в известната административна постройка на Главното ръководство на полицията в центъра на Лос Анджелис. Въпреки че се наричаше „ отдел “, „ Свръхтежки убийства “ се състоеше единствено от двама детективи: Робърт Хънтър, шефа на отдела, и колегата му Карлос Гарсия. Двамата се готвеха да излязат от кабинета си, когато на вратата се появи капитан Барбара Блейк, шефката на отдел „ Убийства “.
– Отивате ли някъде? – попита тя.
Дългата ѝ смолисточерна коса беше прибрана в грациозен кок, закрепен с две железни пръчици. Беше облечена с бяла копринена блуза, запасана в добре ушита, тясна тъмносиня пола. Обувките ѝ на невисок ток бяха черни и лъснати, със сребрист подробност на носа.
– Отиваме да си вземем нещо за обяд – отвърна Гарсия и инстинктивно погледна часовника си. Беше два и петнайсет следобяд. – Защо, капитане? Какво има? – попита той, като бързо видя жълтата директория, която носеше Блейк. Разследванията, разпределени за отдел „ Свръхтежки убийства “, нормално пристигаха в черна или тъмносива директория.
– Искам вие двамата да видите нещо – отговори капитанът, влезе в кабинета и затвори вратата след себе си.
– Разбира се – сподели Хънтър и стана да я посрещне. – Какво е това?
– Доклад от аутопсия – изясни капитан Блейк и им даде по едно копие.
– С кой случай е обвързван? – попита Хънтър.
– За момента с пътнотранспортно произшествие – отговори Барбара.
Хънтър и Гарсия я погледнаха намръщено.
– Преди четиресет и пет минути – разясни капитанът – ми се обади лекар Каролин Хоув. Тя преди малко беше завършила с аутопсията на някой си Шон Даниълс, на четиресет и шест години, гражданин на Ломита. Трупът му е бил открит настрана от Лейк Хюс Роуд в планината Сиера Пелона. Предполага се, че е бил блъснат от транспортно средство и водачът е избягал.
– Блъснал го е и е избягал? – попита Гарсия и разпростра отчета.
Хънтър направи същото.
– Предполага се – акцентира капитан Блейк и кимна към досиетата в ръцете им. – Прегледайте отчета и ми кажете какво мислите.
– Ами щом основната правосъдна лекарка на окръг Лос Анджелис се обажда на капитана на отдел „ Обири и убийства “ на лосанджелиската полиция, че има хипотетичен блъснат човек и водачът е избягал от мястото на престъплението, тогава очевидно нещо я е смутило при аутопсията – сподели Гарсия още преди да стартира да чете отчета.
Капитан Блейк подвигна ръце в символ, че се предава.
– Както споделих, прегледайте го и ми кажете какво мислите. – Тя придърпа стол пред бюрото на Хънтър и седна.
Гарсия ококори очи.
– Веднага ли?
Мълчание.
– Но обядът...
Барбара се облегна обратно на стола, кръстоса крайници, умерено постави ръце на коленете си и погледна остро Гарсия.
– Очевидно може да изчака – довърши той изречението си и се подпря на ръба на бюрото. Тонът му не беше изпълнен с възторг.
Хънтър към този момент четеше отчета, който започваше с формуляр за зародило пътнотранспортно произшествие на лосанджелиската Пътна полиция на долината Сан Фернандо.
Трупът беше открит преди четири дни, в ранните часове на утрото, от Маркъс Стамфорд и сина му Джулиан. Те пътували с колата по Лейк Хюс Роуд към обичаното си място за лов на риба на езерото Кастаик. Около пет и 10 сутринта, на 100 и петдесет метра от входа на локалната черква, в северна посока, бащата и синът забелязали нещо, което приличало на тяло. Лежало настрана от пътя, и не приличало на животно. Разтревожен, господин Стамфорд спрял колата и отишъл да види какво е. И тогава разкрил безжизненото тяло на мъж в зрелост, който, наподобява, бил прегазен от транспортно средство. После господин Стамфорд се обадил на 911.
На местопроизшествието първи пристигнали чиновниците на Шерифския отдел на окръг Лос Анджелис, бързо последвани от кола за спешна помощ и детектив Уилям Шарп от Пътното ръководство на лосанджелиската полиция на долината Сан Фернандо.
Хънтър прелисти страница на отчета и се вгледа в фотосите на местопроизшествието. Те бяха общо двайсет и шест. Първите осем бяха на натрупа от близко, сниман от разнообразни ъгли. Следващите дванайсет посочваха детайлно тежките пострадвания на тялото. Имаше открита фрактура на дясната китка и друга на десния пищял, където костта даже стърчеше през плата на черния панталон на жертвата. Лявото рамо и ключицата бяха очевидно разместени и счупени и имаше разкъсвания на лицето, главата, ръцете и краката и тук-там кожата беше остъргана.
Последните шест фотоси посочваха шосето, като бяха фокусирани основно върху следите от гуми, които ясно се виждаха по асфалта. Бяха четири и всичките се открояваха ясно. Това, както и дистанцията сред следите от предните и задните гуми, показваше, че транспортното средство, което е блъснало Шон Даниълс, сигурно е било пикап с двойна предавка. Едната фотография беше на спирачния път. Следите от предните гуми бяха дълги 100 и четиресет сантиметра, а от задните – единствено няколко сантиметра по-къси.
Според детектив Шарп ситуацията на натрупа и дистанцията сред следите от гуми отговаряха на акцидент, при която е бил блъснат човек, а водачът е избягал. Освен това транспортното средство се е движело със скорост сред шейсет и пет и осемдесет километра в час. Съдейки по следите, спирачките са били задействани единствено част от секундата преди съдбовния конфликт, което означаваше, че водачът на пикапа е видял пешеходеца прекомерно късно. При удара жертвата била хвърлена върху капака на пикапа, блъснала се в предното стъкло, изхвърчала напред и надясно и паднала на пътя.
– Първият ми въпрос е – сподели Гарсия, до момента в който прелистваше отчета напред-назад, – какво е правела жертвата в планината по това време сутринта?
– Риболов може би? – допусна капитан Блейк. – Туризъм?
– Човек би си го помислил, нали? – продължи Гарсия. – Но на никое място в отчета не се загатва, нито на фотосите се вижда нещо, открито край пътя – няма раница, чанта, кутии, въдица... нищо. – Той повдигна плещи. – Да, към мястото, където е бил открит трупът, има няколко места за лов на риба – покрай зоната за пикник. Но даже той да е бил там, с цел да се разхожда, да лови риба или да си прави прекрасен пикник в тъмнината, за какво е пресичал пътя? Искам да кажа, че зоните за пикник и местата за лов на риба са много надалеч от Лейк Хюс Роуд.
– Хубав въпрос – съгласи се капитан Блейк.
– Комбито му е било открито паркирано на черен път, не доста надалеч от мястото, където е бил открит трупът – означи Хънтър, четейки от отчета. – Не написа нищо за кошница за пикник, чанта, раница, въдица... нищо.
– А открит ли е мобилният му телефон? – попита Гарсия.
Хънтър прелисти отчета.
– Не се загатва за телефон, по тази причина евентуално не.
– Тогава каква е теорията? – попита Гарсия. – Човекът кара до там, паркира колата си, отива да се разноски и го блъска пикап, който след това заобикаля от местопроизшествието? – Той повдигна вежди и погледна капитан Блейк.
– Самоубийство? – допусна тя, само че в тона ѝ не прозвуча увереност.
– Не. – Гарсия поклати глава, Хънтър също. – Той е живял в Ломита, капитане. Ако проектът е бил да се самоубие, като изскочи пред идваща кола, тогава за какво да кара чак до някакъв спокоен път в планина Сиера Пелона, когато напълно покрай него е свръхоживената автомагистрала „ Пасифик Коуст “? Това не е самоубийство. А в случай че е било, сигурно не е било планувано.
Барбара се съгласи, като кимна.
– Исках единствено да се уверя, че сме прегледали всички вероятности...
– Преди да предположим ликвидиране – прекъсна я Хънтър, очаквайки накъде бие капитанът.
Блейк изви леко глава наляво и повдигна напълно завършените си вежди към двамата детективи.
– Моля, продължете да четете.
Хънтър и Гарсия минаха към отчета от аутопсията. В него лекар Каролин Хоув потвърждаваше, че множеството пострадвания на тялото, изключително откритите фрактури на дясната китка и долната част на десния крайник, наподобяват на получени след удар от транспортно средство, движещо се с висока скорост.
Хънтър спря за миг и след това бързо се върна на фотосите на натрупа на местопроизшествието. Едната беше направена от разстояние и се виждаха тялото и четирите следи от спирачния път на пикапа. Нещо в това изображение накара мозъка му да проработи по-бързо, само че мисловният му развой беше пресечен от Гарсия, който беше прескочил до последната страница на отчета, с цел да види каква е повода за гибелта.
– Какво? Вярно ли е това?
Той стрелна очи към капитан Блейк.
– Причината за гибелта ли? – попита тя.
Гарсия кимна.
– Доктор Хоув е 100 % сигурна – удостовери Барбара.
Хънтър отгърна на последната страница и затаи мирис.
– Хипотермия? – Думата беше изпълнена със подозрение. – Твърдиш, че той е премръзнал до гибел?
– Не аз – отвърна капитан Блейк. – Пише го в отчета.
– В Калифорния? – учуди се Гарсия. – През юни? Навън е двайсет и три градуса.
Барбара видя, че в очите на Хънтър блесна искра. Той погледна колегата си.
Гарсия познаваше доста добре този взор. Повдигна плещи.
– Знаеш, че боготворя мистериите.
Без да пророни нито дума повече, капитан Блейк стана и излезе от кабинета на отдел „ Свръхтежки убийства “.
Не взе досиетата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ