Вече починалата звезда, наречена M31–2014–DS1, се е намирала на около

Вече умрялата звезда, наречена M31–2014–DS1, се е намирала на към 2,5 милиона светлинни години от Земята в прилежащата вселена Андромеда.

През 2014 година телескопите на НАСА записаха по какъв начин далечната звезда за малко се изсветли, преди да изчезне от битие през идващите три години.

Сега учените осъзнават, че несъзнателно са следили по какъв начин звездата умира, колабира и се трансформира в черна дупка.

Това, което прави това наблюдаване толкоз вълнуващо за астрономите, е, че не по този метод са били замислени черните дупки.

Досега специалистите са били необятно публикувано мнението, че черните дупки се образуват, когато свръхмасивни звезди колапсират и умират с детонации на свръхнови.

Упадъкът на М31-2014-DS1

Въпреки това, постепенният крах на M31–2014–DS1 в давност допуска, че звездите в действителност могат да основат черна дупка без голямата детонация.

Водещият създател доктор Кишалай Де, откривател от Института Флатирън, споделя: „ Шок е да се знае, че солидна звезда на процедура изчезна – и умря – без детонация и никой не я видя повече от пет години. “

Когато се роди звезда, тя се държи в положение на равновесие, защото външното налягане от изгарянето на водород подхожда на вътрешното налягане на гравитацията.

Но когато звездата стартира да изчерпва горивото си след милиарди години, това външно налягане понижава и звездата стартира да се срутва под личната си гравитация.

Смачкване на ядрото

Ако е най-малко 10 пъти по-голямо от слънцето, ядрото ще бъде смачкано в свръхплътен обект с размерите на град, прочут като неутронна звезда.

В същото време, вълна от сила, освободена от колабиращото ядро, изхвърля останалите външни пластове в космоса при детонация на свръхнова, оставяйки неутронната звезда след себе си.

Само звезди с размер към 20 пъти по-голям от този на слънцето са задоволително огромни, с цел да образуват черни дупки по този метод, ноУчените от дълго време подозират, че може да има метод и по-малките звезди да образуват черни дупки.

Ако нещо попречи на звездата да създаде свръхнова, която да взриви външните пластове, целият този спомагателен материал може да попадне в неутронната звезда и да я трансформира в черна дупка.

Точно това доктор Де и сътрудниците му считат, че преди малко са видели в M31–2014–DS1

Когато тази звезда се е родила, тя е била към 13 пъти по-голяма от масата на слънцето, намалявайки до към пет слънчеви маси до края на живота си.

Според нашето разбиранеот виталните цикли на звездите, звезда с подобен размер би трябвало да е експлодирала със свръхнова и да е произвела неутронна звезда – само че наподобява не се е случило тъкмо това.

В своето изследване откривателите са изследвали светлината от M31–2014–DS1, събрана от разнообразни телескопи сред 2005 и 2023 година

Звездата за малко светеше с инфрачервена светлина през 2014 година, след което ненадейно спадна под първичната си бляскавост през 2016 година

Когато телескопите погледнаха още веднъж през 2022 и 2023 година, звездата беше едвам забележима в множеството елементи на електромагнитния набор.

Звездата всъщност беше изчезнала във забележимата и близката инфрачервена светлина, ставайки една десетхилядна от по-яркав тези дължини на вълните и може да се види единствено в междинния инфрачервен набор, където е с една десета от яркостта си.

„ Тази звезда в миналото е била една от най-ярките звезди в галактиката Андромеда, а в този момент на никое място не се вижда “, споделя доктор Де.

„ Представете си, в случай че звездата Бетелгейзе ненадейно изчезне. Всички ще полудеят! “

Вместо това, откривателите настояват, че данните, събрани от продължителното избледняване на звездата, съответстват изцяло с това, което бихме очаквали да забележим от черна дупка с „ пряк колапс “.

Източник: Daily Star/Превод: SafeNews