Как три съветски жени почти загиват, докато преследват авиационната си мечта през 1937
По време на рекорден полет на далекобойния бомбардировач „ Родина “ женският екипаж се сблъсква с нередовност на оборудването и оцелява при наложително кацане на необитаеми земи.
През 1930-те далекобойната авиация в Съюз на съветските социалистически републики се развива с бързи темпове. През 1938 година три дами образуват екипаж, чиято цел е да усъвършенства следващия връх. Но пътят им към славата им коства доста.
Далекобойният бомбардировач „ Родина “
АНТ-37бис („ Родина “)Свободни източници
Веднага откакто екипажът, воден от именития руски водач Валерий Чкалов, сполучливо прави първия непрестанен полет от Съюз на съветските социалистически републики до Съединени американски щати през Северния полюс, руските жени-пилоти молят Сталин да им разреши да слагат още един връх. Те желаят да летят от Москва до Съединени американски щати през Северния полюс, като задачата им е да слагат интернационален женски връх за най-дълъг полет.
Съветското управление се възползва от тази опция и утвърждава дръзкия проект на жените-пилоти. Те обаче трансформират крайната точка на пътуването си. Вместо до Съединени американски щати, женският екипаж ще лети до руския Далечен изток. Видът на самолета и съставът на екипажа са доказани през август 1937 година. Избраният аероплан е руският далекобоен бомбардировач „ Туполев “ АНТ-37 с два мотора, именуван „ Родина “. Екипажът се състои от три млади дами.
Женският екипаж
Валентина ГризодубоваСвободни източници
27-годишната Валентина Гризодунова е утвърдена за пълководец на самолета. Въпреки че е толкоз млада, Гризодунова се е потвърдила като умел водач. Постъпва във Военновъздушни сили на Червената войска през 1936 година и има доста сложени върхове за скорост и надморска височина. Но най-важното е, че в биографията ѝ има един отдалечен полет. Съветските управляващи залагат на Гризодубова за слагането на още един международен връх.
Полина ОсипенкоСвободни източници
31-годишната Полина Осипенко е определена за копилот на Гризодубова и втори член на екипажа. Осипенко постъпва в авиацията макар всички предпоставки против това. Израснала е в селско семейство и като дребна не получава положително обучение – едвам чете и написа. Веднъж вижда аероплан и взема решение да стане водач. Кандидатства в авиационното учебно заведение в Кача покрай Севастопол, само че не устоя входните изпити.
Марина РасковаСвободни източници
Вместо да се откаже от фантазията си, Осипенко става сервитьорка в трапезария, където постоянно се хранят водачи. Не след дълго написа писмо до националния комисар на защитата Климент Ворошилов с молба да ѝ разреши да изучи авиационния поминък дружно с други водачи. За нейна голяма изненада, молбата ѝ е задоволена. Осипенко е призната в Качинското висше военно авиационно учебно заведение, което приключва сполучливо през 1932 година. След като схваща за идния полет за слагане на връх, Осипенко се съгласява да поеме не толкоз влиятелната позиция на копилот с вярата да стане част от руската авиационна история.
Последният член на екипажа е навигаторът Марина Раскова. 27-годишната жена се учи да лети, до момента в който работи като чертожничка в отдела за аеронавтика на Жуковската военновъздушна инженерна академия. Тайно тя членува и в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), министерството на вътрешните работи в ранните години на Съветския съюз. Въпреки че водачът на екипажа е срещу, тъй като се съмнява, че Раскова е задоволително квалифицирана за това начинание, дамата е утвърдена за навигатор на идния полет и финален член на екипажа.
Проблеми на пистата
В деня на историческия полет проблемите стартират още на пистата, където бомбардировачът „ Туполев “ АНТ-37 чака екипажа си.
Полина Осипенко, Марина Раскова и Валентина Гризодубова (от ляво надясно)Свободни източници
Самолетът е със сребриста облицовка, а на долната страна на крилете са нарисувани червени звезди. На фюзелажа има огромен надпис: „ Родина “. На борда му има ресурси от храна, които могат да се употребяват при положение на наложително кацане в необитаемите земи на съветския Далечен изток. Екипажът разполага и с оръжия, боеприпаси и предупредителен револвер.
Самолетът излетява в 8:16 ч сутринта на 24 септември 1938 година от летище парадайс Шчолково, Московска област.
„ Проблемите започнаха съвсем незабавно след излитането. След към 150 км самолетът навлезе в облаци и не видяхме земя чак до кацането. Най-неприятно и ненадейно обаче беше, че скоро цялото радиооборудване на борда – приемателното и предавателното – не сработи. Полина Осипенко бе първокачествен водач, само че Марина Раскова не беше особено подготвена за навигатор и имаше единствено към 30 часа във въздуха. Тя нямаше ни най-малка визия за летенето при рискови условия, изключително нощем “, по-късно Гризодубова.
Героите на Съветския съюз, водачите (от ляво надясно) Валентина Гризодубова, Полина Денисовна Осипенко и Марина Михайловна РасковаЕвгений Леонов/Sputnik
Някои откриватели на инцидента , че екипажът е открил неизправността на радиооборудването още преди излитането. Според тази непотвърдена доктрина Гризодубова е наредила да излетят, без да заяви за казуса, тъй като се е страхувала, че в противоположен случай задачата ще бъде прекратена.
Във всеки случай, на екипажа им се постанова да направляват към крайната си цел на сляпо. „ Най-много се опасявах да не се отклоним прекалено много на дясно и да не преминем държавната граница (с Китай). Тогава нищо нямаше да ни избави “, по-късно шефът на екипажа.
Извънредно кацане
Преди полетаИван Шагин/Sputnik
Въпреки всичко екипажът съумява да държи верния курс. Облаците се разпръсват, хоризонтът се обяснява и дамите виждат Тугурския залив на Охотско море. Крайната дестинация на полета е достигната, само че има проблем: лампичката на горивото на таблото светва, което значи, че горивото ще стигне единствено още за 30 минути във въздуха.
Капитанът взема решение да извърши наложително кацане в обширните блата под самолета. Гризодубова споделя на Раскова да скочи с парашут, тъй като се опасява, че възможностите ѝ да оцелее при наложително кацане са дребни, защото мястото ѝ е кабината е уязвимо при удар.
Гризодубова по-късно кацането: „ Двигателите бяха спрени, всички системи – изключени. Планирахме кацане. Виждах ясно, че ще кацнем в тресавище. Хванах се крепко с лявата ръка и зачаках удара. Приземихме се безвредно. Не беше строшен нито един прозорец. Наоколо беше мъртва тишина. Погледнах часовника си: 10:45 ч московско време, 25 септември… “.
Издирвателно-спасителна интервенция
Валентина Гризодубова (1909-1993) приказва на среща на Белоруската гара за посрещане на участниците в полета Москва – Далечен изток.Иван Шагин/Sputnik
Мисията по издирването и спасяването на екипажа стартира незабавно след края на хипотетичното времетраене на полета. Мобилизирани са голям брой самолети и стотици локални спасители, които да намерят самолета и екипажа. Издирвателната интервенция обгръща необятен регион сред пристанище Аян в Охотско море и Хабаровск.
Самолетът е открит на деветия ден от интервенцията.
Един водач, видял самолета първи, разказва този миг:
„ Познавах добре Далечния изток. Бях летял там доста пъти. Стръмният западен бряг на р. Амур е затрупан с непроходими блата. Районът към р. Амгун е мочурлив, само че е по-удобен за кацане, тъй като има по-малко вода. Ето за какво ревизирах тези места изключително деликатно. След два часа търсене забелязах леке с непрестанно изменяща се настройка. Спуснах се от 700 на 50 метра. Петното се оказа двумоторен аероплан. Край него двама души размахваха калъфите на парашутите си, с цел да привлекат вниманието ми. Не виждах името на самолета. Спуснах се, само че към момента не разбирах нищо. По-късно разбрахме, че думата „ Родина “ е била изписана на долната част на крилете и от двете страни на фюзелажа, по тази причина беше невероятно да се види от въздуха “.
Марина Раскова, която скача с парашут преди приземяването, стига до мястото на насилственото кацане чак на 6 октомври, откакто оцелява като по знамение 10 дни, скитайки се из блатата.
По-късно се оказва, че самолетът е недокоснат, макар насилственото кацане. На 2 ноември 1938 година Гризодубова, Осипенко и Раскова стават измежду първите дами, удостоени с купата Герои на Съветския съюз, най-високото отличие в Съюз на съветските социалистически републики.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
През 1930-те далекобойната авиация в Съюз на съветските социалистически републики се развива с бързи темпове. През 1938 година три дами образуват екипаж, чиято цел е да усъвършенства следващия връх. Но пътят им към славата им коства доста.
Далекобойният бомбардировач „ Родина “
АНТ-37бис („ Родина “)Свободни източници
Веднага откакто екипажът, воден от именития руски водач Валерий Чкалов, сполучливо прави първия непрестанен полет от Съюз на съветските социалистически републики до Съединени американски щати през Северния полюс, руските жени-пилоти молят Сталин да им разреши да слагат още един връх. Те желаят да летят от Москва до Съединени американски щати през Северния полюс, като задачата им е да слагат интернационален женски връх за най-дълъг полет.
Съветското управление се възползва от тази опция и утвърждава дръзкия проект на жените-пилоти. Те обаче трансформират крайната точка на пътуването си. Вместо до Съединени американски щати, женският екипаж ще лети до руския Далечен изток. Видът на самолета и съставът на екипажа са доказани през август 1937 година. Избраният аероплан е руският далекобоен бомбардировач „ Туполев “ АНТ-37 с два мотора, именуван „ Родина “. Екипажът се състои от три млади дами.
Женският екипаж
Валентина ГризодубоваСвободни източници
27-годишната Валентина Гризодунова е утвърдена за пълководец на самолета. Въпреки че е толкоз млада, Гризодунова се е потвърдила като умел водач. Постъпва във Военновъздушни сили на Червената войска през 1936 година и има доста сложени върхове за скорост и надморска височина. Но най-важното е, че в биографията ѝ има един отдалечен полет. Съветските управляващи залагат на Гризодубова за слагането на още един международен връх.
Полина ОсипенкоСвободни източници
31-годишната Полина Осипенко е определена за копилот на Гризодубова и втори член на екипажа. Осипенко постъпва в авиацията макар всички предпоставки против това. Израснала е в селско семейство и като дребна не получава положително обучение – едвам чете и написа. Веднъж вижда аероплан и взема решение да стане водач. Кандидатства в авиационното учебно заведение в Кача покрай Севастопол, само че не устоя входните изпити.
Марина РасковаСвободни източници
Вместо да се откаже от фантазията си, Осипенко става сервитьорка в трапезария, където постоянно се хранят водачи. Не след дълго написа писмо до националния комисар на защитата Климент Ворошилов с молба да ѝ разреши да изучи авиационния поминък дружно с други водачи. За нейна голяма изненада, молбата ѝ е задоволена. Осипенко е призната в Качинското висше военно авиационно учебно заведение, което приключва сполучливо през 1932 година. След като схваща за идния полет за слагане на връх, Осипенко се съгласява да поеме не толкоз влиятелната позиция на копилот с вярата да стане част от руската авиационна история.
Последният член на екипажа е навигаторът Марина Раскова. 27-годишната жена се учи да лети, до момента в който работи като чертожничка в отдела за аеронавтика на Жуковската военновъздушна инженерна академия. Тайно тя членува и в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), министерството на вътрешните работи в ранните години на Съветския съюз. Въпреки че водачът на екипажа е срещу, тъй като се съмнява, че Раскова е задоволително квалифицирана за това начинание, дамата е утвърдена за навигатор на идния полет и финален член на екипажа.
Проблеми на пистата
В деня на историческия полет проблемите стартират още на пистата, където бомбардировачът „ Туполев “ АНТ-37 чака екипажа си.
Полина Осипенко, Марина Раскова и Валентина Гризодубова (от ляво надясно)Свободни източници
Самолетът е със сребриста облицовка, а на долната страна на крилете са нарисувани червени звезди. На фюзелажа има огромен надпис: „ Родина “. На борда му има ресурси от храна, които могат да се употребяват при положение на наложително кацане в необитаемите земи на съветския Далечен изток. Екипажът разполага и с оръжия, боеприпаси и предупредителен револвер.
Самолетът излетява в 8:16 ч сутринта на 24 септември 1938 година от летище парадайс Шчолково, Московска област.
„ Проблемите започнаха съвсем незабавно след излитането. След към 150 км самолетът навлезе в облаци и не видяхме земя чак до кацането. Най-неприятно и ненадейно обаче беше, че скоро цялото радиооборудване на борда – приемателното и предавателното – не сработи. Полина Осипенко бе първокачествен водач, само че Марина Раскова не беше особено подготвена за навигатор и имаше единствено към 30 часа във въздуха. Тя нямаше ни най-малка визия за летенето при рискови условия, изключително нощем “, по-късно Гризодубова.
Героите на Съветския съюз, водачите (от ляво надясно) Валентина Гризодубова, Полина Денисовна Осипенко и Марина Михайловна РасковаЕвгений Леонов/Sputnik
Някои откриватели на инцидента , че екипажът е открил неизправността на радиооборудването още преди излитането. Според тази непотвърдена доктрина Гризодубова е наредила да излетят, без да заяви за казуса, тъй като се е страхувала, че в противоположен случай задачата ще бъде прекратена.
Във всеки случай, на екипажа им се постанова да направляват към крайната си цел на сляпо. „ Най-много се опасявах да не се отклоним прекалено много на дясно и да не преминем държавната граница (с Китай). Тогава нищо нямаше да ни избави “, по-късно шефът на екипажа.
Извънредно кацане
Преди полетаИван Шагин/Sputnik
Въпреки всичко екипажът съумява да държи верния курс. Облаците се разпръсват, хоризонтът се обяснява и дамите виждат Тугурския залив на Охотско море. Крайната дестинация на полета е достигната, само че има проблем: лампичката на горивото на таблото светва, което значи, че горивото ще стигне единствено още за 30 минути във въздуха.
Капитанът взема решение да извърши наложително кацане в обширните блата под самолета. Гризодубова споделя на Раскова да скочи с парашут, тъй като се опасява, че възможностите ѝ да оцелее при наложително кацане са дребни, защото мястото ѝ е кабината е уязвимо при удар.
Гризодубова по-късно кацането: „ Двигателите бяха спрени, всички системи – изключени. Планирахме кацане. Виждах ясно, че ще кацнем в тресавище. Хванах се крепко с лявата ръка и зачаках удара. Приземихме се безвредно. Не беше строшен нито един прозорец. Наоколо беше мъртва тишина. Погледнах часовника си: 10:45 ч московско време, 25 септември… “.
Издирвателно-спасителна интервенция
Валентина Гризодубова (1909-1993) приказва на среща на Белоруската гара за посрещане на участниците в полета Москва – Далечен изток.Иван Шагин/Sputnik
Мисията по издирването и спасяването на екипажа стартира незабавно след края на хипотетичното времетраене на полета. Мобилизирани са голям брой самолети и стотици локални спасители, които да намерят самолета и екипажа. Издирвателната интервенция обгръща необятен регион сред пристанище Аян в Охотско море и Хабаровск.
Самолетът е открит на деветия ден от интервенцията.
Един водач, видял самолета първи, разказва този миг:
„ Познавах добре Далечния изток. Бях летял там доста пъти. Стръмният западен бряг на р. Амур е затрупан с непроходими блата. Районът към р. Амгун е мочурлив, само че е по-удобен за кацане, тъй като има по-малко вода. Ето за какво ревизирах тези места изключително деликатно. След два часа търсене забелязах леке с непрестанно изменяща се настройка. Спуснах се от 700 на 50 метра. Петното се оказа двумоторен аероплан. Край него двама души размахваха калъфите на парашутите си, с цел да привлекат вниманието ми. Не виждах името на самолета. Спуснах се, само че към момента не разбирах нищо. По-късно разбрахме, че думата „ Родина “ е била изписана на долната част на крилете и от двете страни на фюзелажа, по тази причина беше невероятно да се види от въздуха “.
Марина Раскова, която скача с парашут преди приземяването, стига до мястото на насилственото кацане чак на 6 октомври, откакто оцелява като по знамение 10 дни, скитайки се из блатата.
По-късно се оказва, че самолетът е недокоснат, макар насилственото кацане. На 2 ноември 1938 година Гризодубова, Осипенко и Раскова стават измежду първите дами, удостоени с купата Герои на Съветския съюз, най-високото отличие в Съюз на съветските социалистически републики.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ