Последният легион на империята
По време на следващата революция в Рим, която се разгърнала след убийството на Юлий Цезар, неговият правоприемник Октавиан Август имал потребност от правилни войски. Той упълномощил на някогашния сподвижник на Цезар, консула Гай Вибий Цетрониан, да набере нов легион, който получил като означение номер пет. Този легион незабавно бил изпратен да служи в Македония, по тази причина по-късно бил наименуван Пети Македонски.
Дванадесет години по-късно той взел участие в решаващо стълкновение, освен това морско. В борбата при нос Акциум, където армията на Октавиан разгромила силите на неговия противник Марк Антоний, Пети Македонски легион бил претрупан на кораби. Легионерите станали абордажни команди, които превземали корабите на съперника. Така легионът извоювал първата си победа. След тази борба го върнали на мястото му за непрекъсната дислокация. През 6 година бил изместен в Мизия, на територията на модерна България, с цел да пази границата против войнствените даки.
Половин век по-късно бил трансфериран в Понт, където няколко негови елементи взели участие в несполучлив поход против партите. След това легионът взел присъединяване в потушаването на протестите в Юдея, в това число и в завладяването на Йерусалим. През 71 година се връща в Мизия, след което го включват в похода на император Траян против даките. От 161 до 166 година Пети Македонски легион още веднъж се бори против Партия. После се завръща в Дакия и се открива на лагер в селището Потаиса (съвременният град Турда в Румъния). Днес там има музей, отдаден особено на този легион.
В средата на 180-те години се случило изключително събитие. Работници в околните златни мини се разбунтували. Тъй като имали злато, те събрали цяла войска наемници, срещу която трябвало да се бие точно Пети Македонски. За потушаването на това въстание император Комод присъдил на легиона купата „ Pia Fidelis “ (Верен и Предан “). Може би названието се дължи на обстоятелството, че въстаниците се пробвали да подкупят и легионерите, само че те отказали златото им.
По това време стартира епохата на т. нар.„ войнишки императори “ и верността на войските била решаваща в политическата битка. Скоро легионът бил преименуван на „ Двукратно Верен “, откакто подкрепил Септимий Север, който в последна сметка станал император.
През 250-те години Публий Аврелий Лициний Валерий, прочут като император Валериан I, дал на Пети Македонски легион формалната купа „ III Pia III Fidelis “ (Трижди Верен и Трижди Предан). А през 260 година император Галиен, откакто победил в следващата революция, трансформирал купата му на „ VII Pia VII Fidelis “ (Седмократно Верен и Седмократно Предан). За страдание, историята не е запазила сведения по какви мотиви е обещано това звание.
През 274 година легионът се завръща в непрекъснатия си лагер покрай селището Оез в Мизия. Там остава чак до разпадането на Западната Римска империя през 476 година
Но историята на Пети Македонски легион Седемкратно Верен и Предан, не свършва дотук. Много преди този момент император Диоклетиан отделил мобилния отряд (лека пехота и конница), прикован към легиона, и го изпратил в Мемфис, Египет. Тези елементи взели участие в няколко войни против Персия и Армения. Към 400 година те се преместили в Сирия. След образуването на Източната Римска империя легионът минава във византийската войска – и двете му елементи, пехотата и конницата, били обединени.
Тухла от Потаиса (дн. Турда в Северна Добруджа), с щемпел на V Македонски легион (Legio V Macedonica). Снимка: Уикипедия
Последното споменаване за него е надпис от Хелиополис (дн. Баалбек). Пети Македонски се открива в този град и взе участие в укрепяването на стените му през 635 година – към 150 години след края на Западната Римска империя. Така, в действителност, той се трансформира в последния легион на империята, който надживял даже самата нея.
В наши дни легионът получи нов живот. През 2002 година в град Санкт-Петербург един от съветските военноисторически клубове, профилиран в историята на Древния Рим, получи името „ Legio V Macedonica “. Клубът си е сложил задачата да възпроизведе усърдно метода на живот на легионерите освен в борби и походи, само че и в всекидневието. Освен римска военна школа, към „ Пети Македонски “ са отворени „ Школа за гладиатори “ и „ Храм на Веста “ за девойки, които желаят да научат изкуството на римското домакинство, шиене, плетене, изобразяване, основаване на ароматни масла, козметика по антични римски предписания, римска кухня.
Така последният легион на империята и до през днешния ден е правилен на Рим, като пази своите обичаи.
–
