Скандал в правна комисия: Променят ли се закони чрез заключителни разпоредби на проектобюджета |
По време на разискването на проектобюджета в парламентарната правна комисия избухна скандал. Причината са преходните и заключителните разпореждания в закона, които плануват прекосяването на Агенцията по вписванията от Министерство на финансите към Министерство на правораздаването.
В преходните и заключителните разпореждания е заложено още унищожаване на съдиите по вписванията, както и промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Скандалът стартира от до ръководителя на Народното събрание, премиера, финансовия министър и ръководителите на парламентарните комисии по бюджет и финанси, по конституционни и правни въпроси и по предварителна защита и противопоставяне на корупцията за плана за държавен бюджет 2022.
В него той декларира, че законопроектът, изпратен за координиране с КПКОНПИ, и импортираният в Народното събрание, се разграничават значително - в преходните и заключителните разпореждания на импортирания в Народно събрание вид ги няма в пратения за координиране в КПКОНПИ.
Председателят на КПКОНПИ изрази тези си подозрения и по време на разискването на проектобюджета в антикорупционната парламентарна комисия. По време на съвещанието той съобщи, че " ". Той беше и първият, който заприказва за " корупционен риск " в Бюджет 2022.
Твърденията на Цацаров са правилни и фактически в проектобюджета има десетки преходни разпореждания, с които се променят голям брой нормативни актове, без директна връзка с бюджета - Гражданският процесуален кодекс, Законът за правосъдната власт, Законът за кадастъра и имотния указател, Законът за нотариусите и нотариалната активност и други
Днес в правната комисия на Народно събрание в поддръжка за Цацаров се разгласи още Десислава Михайлова - ръководител на асоциацията на съдиите по вписвания, която съобщи, че е възмутена от метода, по който е изработен опит за тези промени. Севдалин Мавров от Висш съдебен съвет пък изиска сходни законови промени да бъдат съгласувани с Висш съдебен съвет.
От Министерството на финансите обаче обявиха, че не са длъжни за съгласуват с КПКОНПИ направените оферти в границите на Министерския съвет.
В този смисъл внасянето на проектобюджета в Народно събрание и разглеждането му в комисии се явява публичното разискване, в границите на което би трябвало да бъдат показани всички мнения и при потребност - да се създадат редакции. А през днешния ден точно тези 89 параграфа предизвикаха разногласието и дадоха опция на ГЕРБ да упрекна държавното управление в задкулисие.
Съмнения за " корупционен риск " и изтеглени оферти
Втората част на абсурда в правна комисия стартира с изявлението на Екатерина Захариева от ГЕРБ, която съобщи, че през преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета се залагат промени и промени, написани на коляно. Тя счита, че няма стратегически цели и политическа стратегия за правораздаването, заложена в закона, а държавното управление не може да бюджетира и по тази причина възнамерява актуализация през лятото. Захариева бе безапелационна, че това е задоволителна причина, заради която ПГ на ГЕРБ-СДС няма да поддържа предлагането на Министерски съвет за държавен бюджет за тази година.
Анна Александрова от ГЕРБ подкрепи тази теза и обвини Министерството на финансите и Министерството на правораздаването в задкулисие и пробутване на основни промени посредством заключителните разпореждания, което не е добра процедура. Тя се усъмни, че има корупционен риск и по този начин повтори вчерашните изказвания на Сотир Цацаров.
Явор Божанков от Българска социалистическа партия пък ѝ отговори, че ГЕРБ най-сетне са разбрали, че това не е добра процедура, макар че 12 години са прокарвали основни промени точно по този метод.
Според зам.-министъра на правосъдието Борислав Ганчев, който присъстваше на съвещанието, прекосяването на Агенцията по вписванията във ведомството е добър ход. Ганчев акцентира, че смяната е вследствие на поетия ангажимент в съдружното съглашение сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България.
Председателят на ПГ на Демократична България Христо Иванов съобщи, че рецензиите за преходните разпореждания са уместни и добави, че обединението е постигнала единодушие и ще желае отпадането на тези текстове сред първо и второ четене.
Ива Митева (ИТН) и ръководителят на комисията Милен Матеев (ПП) потвърдиха за настояването за отпадането на тези параграфи от заключителните разпореждания. Все отново те се сплотиха към концепцията промените да се случат, само че посредством внасянето на обособени нови законопроекти.
" Промените са обилни и имат потребност от обособена наредба и повече време за публично разискване със засегнатите страни ", сподели Матеев.
В последна сметка зам.-правосъдният министър Ганчев съобщи, че предложенията ще бъдат изтеглени и ще бъдат импортирано като обособени законопроекти.
Така и препъникамъкът за Бюджет 2022 година в комисията по конституционни и правни въпроси беше преодолян, а законопроектът мина на първо четене с 12 гласа " за ", 2 " срещу " (ГЕРБ-СДС) и 0 " въздържал се ".
На този декор и в останалите комисии продължава ударното разглеждане на Бюджет 2022 година, откакто, а ден по-късно проектозаконът беше импортиран в Народното събрание. Очаква се идната седмица депутатите да гласоподават бюджета в зала на първо четене, а по-късно текстовете да се върнат в комисии за редакции и второ четене. По-рано ръководителят на НС . Това беше и обещанието на финансовия министър Асен Василев, който също така предвижда и актуализация през лятото.
Бюджетът за правораздаване
Бюджетът на правосъдната власт се чака да генерира доходи от 95 млн. лева Такова е и предлагането на Висш съдебен съвет, което Министерски съвет е подкрепило. Разминаване обаче има при предложенията за разноските - от Висш съдебен съвет оферират разходната част да бъде в размер на 966,7 млн. лева От Министерски съвет обаче упорстват 8 млн. лева по-малко - 958 млн. лева Разликата от осем милиона лв. е за настоящи потребности.
" Не знаем дали ще се оправим с този дефицит, само че се надяваме на актуализация, каквато се разисква (...) не е ясно какво ще се случи с цените на тока, газа и парното и това е една от незнайните ", съобщи Севдалин Мавров от Висш съдебен съвет.
Тази теза подкрепи главният правосъден контрольор Теодора Точкова.
В бюджета на Министерството на правораздаването са заложени финансови разноски от над 94 млн. лева
Заместник-министърът на правораздаването Борислав Ганчев съобщи, че едни от най-големите проблеми са положението на правосъдните здания и дефицитът на средства за правосъдна защита и пандизите.
Приоритетите в бранш " Правосъдие "
В проектозакона на Министерски съвет, в частта за бюджетната прогноза за интервала 2022-2024 година на правосъдната власт, са заложени допълнителни средства за индексиране на главните и спомагателните хонорари на заетите в правосъдната система (95,0 млн. лева.), за предвиденото увеличение на размера на минималната работна заплата (7,7 млн. лева.), както и за изплащането на възнагражденията на движимости лица и правосъдни заседатели (5,5 млн. лева.).
За тригодишния интервал 2022-2024 година ще се подхващат законодателни ограничения, свързани с целта на Министерството на правораздаването - да се реформира и усъвършенства работата на правосъдната система за реализиране на налично, предвидимо, бързо и заслужено правораздаване, за възобновяване на справедливостта в обществото, което да подсигурява правовия ред в страната, реализиране на съответни резултати в битката с престъпността и дейно справяне с корупцията.
В тази част са заложени спомагателни средства за за финансовото обезпечаване на активността на Бюрото по отбрана на застрашени лица по отношение на прекосяването му към структурата на Министерството на правосъдието (10,8 млн. лева.), за поетапното доизграждане на „ Национална осведомителна система за електронна сигурност на обектите на правосъдната власт “ и за поетапно надграждане на системи за сигурност на обекти на територията на Апелативните региони София, Пловдив и Бургас (0,74 млн. лева.), за развиването на пенитенциарната система в Република България – за подсилване потенциала на основна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ (5,22 млн. лева.), както и за подсилване на потенциала на Главна дирекция „ Охрана “ (2,57 млн. лева.).
Приоритет на Министерството на правораздаването е да се реформира работата на правосъдната система. Затова уговорките, поети в за правосъдна промяна, намират отражение и в държавния бюджет.
Новост в бюджета е наличието на проекта за подобряване на достъпа до съществена правна помощ за жертви на домашно принуждение и принуждение, учредено на сексуален симптом. Очаква се това да се случи посредством услугите на Националното бюро за правна помощ, което ще развива активността си интензивно и онлайн.
В преходните и заключителните разпореждания е заложено още унищожаване на съдиите по вписванията, както и промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Скандалът стартира от до ръководителя на Народното събрание, премиера, финансовия министър и ръководителите на парламентарните комисии по бюджет и финанси, по конституционни и правни въпроси и по предварителна защита и противопоставяне на корупцията за плана за държавен бюджет 2022.
В него той декларира, че законопроектът, изпратен за координиране с КПКОНПИ, и импортираният в Народното събрание, се разграничават значително - в преходните и заключителните разпореждания на импортирания в Народно събрание вид ги няма в пратения за координиране в КПКОНПИ.
Председателят на КПКОНПИ изрази тези си подозрения и по време на разискването на проектобюджета в антикорупционната парламентарна комисия. По време на съвещанието той съобщи, че " ". Той беше и първият, който заприказва за " корупционен риск " в Бюджет 2022.
Твърденията на Цацаров са правилни и фактически в проектобюджета има десетки преходни разпореждания, с които се променят голям брой нормативни актове, без директна връзка с бюджета - Гражданският процесуален кодекс, Законът за правосъдната власт, Законът за кадастъра и имотния указател, Законът за нотариусите и нотариалната активност и други
Днес в правната комисия на Народно събрание в поддръжка за Цацаров се разгласи още Десислава Михайлова - ръководител на асоциацията на съдиите по вписвания, която съобщи, че е възмутена от метода, по който е изработен опит за тези промени. Севдалин Мавров от Висш съдебен съвет пък изиска сходни законови промени да бъдат съгласувани с Висш съдебен съвет.
От Министерството на финансите обаче обявиха, че не са длъжни за съгласуват с КПКОНПИ направените оферти в границите на Министерския съвет.
В този смисъл внасянето на проектобюджета в Народно събрание и разглеждането му в комисии се явява публичното разискване, в границите на което би трябвало да бъдат показани всички мнения и при потребност - да се създадат редакции. А през днешния ден точно тези 89 параграфа предизвикаха разногласието и дадоха опция на ГЕРБ да упрекна държавното управление в задкулисие.
Съмнения за " корупционен риск " и изтеглени оферти
Втората част на абсурда в правна комисия стартира с изявлението на Екатерина Захариева от ГЕРБ, която съобщи, че през преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета се залагат промени и промени, написани на коляно. Тя счита, че няма стратегически цели и политическа стратегия за правораздаването, заложена в закона, а държавното управление не може да бюджетира и по тази причина възнамерява актуализация през лятото. Захариева бе безапелационна, че това е задоволителна причина, заради която ПГ на ГЕРБ-СДС няма да поддържа предлагането на Министерски съвет за държавен бюджет за тази година.
Анна Александрова от ГЕРБ подкрепи тази теза и обвини Министерството на финансите и Министерството на правораздаването в задкулисие и пробутване на основни промени посредством заключителните разпореждания, което не е добра процедура. Тя се усъмни, че има корупционен риск и по този начин повтори вчерашните изказвания на Сотир Цацаров.
Явор Божанков от Българска социалистическа партия пък ѝ отговори, че ГЕРБ най-сетне са разбрали, че това не е добра процедура, макар че 12 години са прокарвали основни промени точно по този метод.
Според зам.-министъра на правосъдието Борислав Ганчев, който присъстваше на съвещанието, прекосяването на Агенцията по вписванията във ведомството е добър ход. Ганчев акцентира, че смяната е вследствие на поетия ангажимент в съдружното съглашение сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България.
Председателят на ПГ на Демократична България Христо Иванов съобщи, че рецензиите за преходните разпореждания са уместни и добави, че обединението е постигнала единодушие и ще желае отпадането на тези текстове сред първо и второ четене.
Ива Митева (ИТН) и ръководителят на комисията Милен Матеев (ПП) потвърдиха за настояването за отпадането на тези параграфи от заключителните разпореждания. Все отново те се сплотиха към концепцията промените да се случат, само че посредством внасянето на обособени нови законопроекти.
" Промените са обилни и имат потребност от обособена наредба и повече време за публично разискване със засегнатите страни ", сподели Матеев.
В последна сметка зам.-правосъдният министър Ганчев съобщи, че предложенията ще бъдат изтеглени и ще бъдат импортирано като обособени законопроекти.
Така и препъникамъкът за Бюджет 2022 година в комисията по конституционни и правни въпроси беше преодолян, а законопроектът мина на първо четене с 12 гласа " за ", 2 " срещу " (ГЕРБ-СДС) и 0 " въздържал се ".
На този декор и в останалите комисии продължава ударното разглеждане на Бюджет 2022 година, откакто, а ден по-късно проектозаконът беше импортиран в Народното събрание. Очаква се идната седмица депутатите да гласоподават бюджета в зала на първо четене, а по-късно текстовете да се върнат в комисии за редакции и второ четене. По-рано ръководителят на НС . Това беше и обещанието на финансовия министър Асен Василев, който също така предвижда и актуализация през лятото.
Бюджетът за правораздаване
Бюджетът на правосъдната власт се чака да генерира доходи от 95 млн. лева Такова е и предлагането на Висш съдебен съвет, което Министерски съвет е подкрепило. Разминаване обаче има при предложенията за разноските - от Висш съдебен съвет оферират разходната част да бъде в размер на 966,7 млн. лева От Министерски съвет обаче упорстват 8 млн. лева по-малко - 958 млн. лева Разликата от осем милиона лв. е за настоящи потребности.
" Не знаем дали ще се оправим с този дефицит, само че се надяваме на актуализация, каквато се разисква (...) не е ясно какво ще се случи с цените на тока, газа и парното и това е една от незнайните ", съобщи Севдалин Мавров от Висш съдебен съвет.
Тази теза подкрепи главният правосъден контрольор Теодора Точкова.
В бюджета на Министерството на правораздаването са заложени финансови разноски от над 94 млн. лева
Заместник-министърът на правораздаването Борислав Ганчев съобщи, че едни от най-големите проблеми са положението на правосъдните здания и дефицитът на средства за правосъдна защита и пандизите.
Приоритетите в бранш " Правосъдие "
В проектозакона на Министерски съвет, в частта за бюджетната прогноза за интервала 2022-2024 година на правосъдната власт, са заложени допълнителни средства за индексиране на главните и спомагателните хонорари на заетите в правосъдната система (95,0 млн. лева.), за предвиденото увеличение на размера на минималната работна заплата (7,7 млн. лева.), както и за изплащането на възнагражденията на движимости лица и правосъдни заседатели (5,5 млн. лева.).
За тригодишния интервал 2022-2024 година ще се подхващат законодателни ограничения, свързани с целта на Министерството на правораздаването - да се реформира и усъвършенства работата на правосъдната система за реализиране на налично, предвидимо, бързо и заслужено правораздаване, за възобновяване на справедливостта в обществото, което да подсигурява правовия ред в страната, реализиране на съответни резултати в битката с престъпността и дейно справяне с корупцията.
В тази част са заложени спомагателни средства за за финансовото обезпечаване на активността на Бюрото по отбрана на застрашени лица по отношение на прекосяването му към структурата на Министерството на правосъдието (10,8 млн. лева.), за поетапното доизграждане на „ Национална осведомителна система за електронна сигурност на обектите на правосъдната власт “ и за поетапно надграждане на системи за сигурност на обекти на територията на Апелативните региони София, Пловдив и Бургас (0,74 млн. лева.), за развиването на пенитенциарната система в Република България – за подсилване потенциала на основна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ (5,22 млн. лева.), както и за подсилване на потенциала на Главна дирекция „ Охрана “ (2,57 млн. лева.).
Приоритет на Министерството на правораздаването е да се реформира работата на правосъдната система. Затова уговорките, поети в за правосъдна промяна, намират отражение и в държавния бюджет.
Новост в бюджета е наличието на проекта за подобряване на достъпа до съществена правна помощ за жертви на домашно принуждение и принуждение, учредено на сексуален симптом. Очаква се това да се случи посредством услугите на Националното бюро за правна помощ, което ще развива активността си интензивно и онлайн.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ