По време на мисията Аполо 17 през 1972 г. -

...
По време на мисията Аполо 17 през 1972 г. -
Коментари Харесай

Луната се оказа с 40 милиона години по-стара, отколкото се смяташе досега

По време на задачата " Аполо 17 " през 1972 година - последният път, когато човешки крайник стъпва на Луната - американските астронавти Харисън Шмит и Юджийн Сърнън събират към 110,4 кг почвени и скални проби, които са върнати на Земята за по-нататъшно проучване, оповестява " Ройтерс ".

Половин век по-късно кристали от минерала циркон в едрозърнеста магмена канара, събрана от Шмит, разкриват на учените по-ясни обстоятелства за образуването на Луната и точната възраст на небесния сътрудник на Земята.

Луната е с към 40 милиона години по-стара, в сравнение с се смяташе до момента - формирана е преди повече от 4,46 милиарда години , в границите на 110 милиона години след раждането на Слънчевата система, оповестиха учени въз основа на разбори на кристалите.

Водещата догадка за образуването на Луната е, че по време на безредната ранна история на Слънчевата система обект с размерите на Марс, наименуван Тея, се е блъснал в първичната Земя. Тази взривена магма - разтопена канара - в космоса образува диск от парчета, който обикаля към Земята и се трансформира в Луната. Точното време на образуването на Луната обаче остава мъчно за установяване.

Минералните кристали са се образували след изстудяване и сгъстяване на магмата. Изследователите са употребявали способ, наименуван томография с атомна сонда, с цел да потвърдят възрастта на най-старите известни твърди частици, образували се след гигантския удар - кристалите циркон в пай от тип канара, наречена норит, която е събрана от Шмит.
 Редица страни се готвят да покорят Луната и космоса през 2023 година
Редица страни се готвят да покорят Луната и космоса през 2023 година

Китай и Русия възнамеряват основаване на взаимна база на Луната до 2035 година

" Впечатлен съм от обстоятелството, че това проучване е направено на проба, взета и донесена на Земята преди 51 годин и. По това време томографията с атомна сонда към момента не е била създадена и учените не биха си показали типовете разбори, които вършим през днешния ден ", съобщи космохимикът Филип Хек, старши шеф на проучванията в Полевия музей в Чикаго, професор в Чикагския университет и съавтор на проучването, оповестено в списание Geochemical Perspectives Letters.

" Интересното е, че всички най-стари минерали, открити на Земята, Марс и Луната, са кристали циркон. Цирконът, а не диамантът е безконечен ", добави планетарният академик и съавтор на проучването Бидонг Джан.

Скалата, съдържаща циркона, е събрана в долината Таурус-Литроу в югоизточния завършек на лунното Море на спокойствието (Mare Serenitatis) и е съхранявана в галактическия център " Джонсън " на НАСА в Хюстън.

" Цирконите са доста твърди и устойчиви и оцеляват при разпадането на скалите по време на атмосферни въздействия ", разясни Хек.

Проучване, ръководено от Джан и оповестено през 2021 година, употребява техника, наречена разбор на йонна микросонда, с цел да мери какъв брой атома уран и олово се съдържат в кристалите, като възрастта на циркона се пресмята въз основа на разпадането на радиоактивния уран до олово с течение на времето. Тази възраст обаче трябваше да бъде доказана посредством различен способ заради евентуално затруднение, включващо оловни атоми, при недостатъци в кристалната конструкция на циркона.

Новото проучване употребява томография с атомна сонда. Заключението е, че няма затруднения, включващи оловните атоми, което удостоверява възрастта на кристалите.
 НАСА още веднъж поглежда към Луната
НАСА още веднъж поглежда към Луната

Капсула без водачи ще бъде изведена в понеделник

" Това е превъзходен образец за това, което наномащабът или даже атомният мащаб може да ни каже във връзка с общата картина ", съобщи водещият създател на проучването Дженика Гриър, космохимик в Глазгоуския университет в Шотландия.

Луната, която обикаля към Земята на приблизително разстояние от към 385 000 км, е с диаметър от към 3475 км - малко повече от една четвърт от диаметъра на нашата планета.

" Гигантският удар, който образува Луната, е прелом за Земята и трансформира скоростта ѝ на въртене. След това Луната оказва резултат върху стабилизирането на ротационната ос на Земята и забавянето на скоростта ѝ на въртене ", уточни Хек. " Датата на формиране на Луната е значима, защото едвам по-късно Земята става обитаема планета ".

" Луната оказва помощ за стабилизирането на земната ос за постоянен климат ", добави Джан. " Гравитационното привличане на Луната оказва помощ за оформянето на екосистемата на океана. Луната е ентусиазъм за човешките култури и проучвания. А НАСА и други галактически организации виждат Луната като трамплин за бъдещи проучвания в дълбокия космос ".
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР