Африка, битката за Сахел: американците се втурват към Чад
Опитвайки се да се закрепи в центъра на Африка, Вашингтон повтаря тактиката на Париж от предишните епохи
На фона на изтеглянето на френските войски от Чад Вашингтон бърза да се закрепи в тази страна. Американското протеже в локалната политика е някогашният министър председател Суксес Масра, братовчед на сегашния президент Махамат Идрис Деби Итно.
Научавайки през февруари 2024 година за гибелта на Яя Дило, главният съперник на Деби на идните президентски избори на 6 май, в престрелка с държавните войски, американците осигуриха на Масра, който беше на посещаване в Съединените щати, защита (ЧВК „ Банкрофт “) и започнаха да го приготвят за президентския пост на Чад.
За да дестабилизира социално-политическата обстановка в страната, американското разузнаване посредством редица посреднически организации доставя храна и други доставки на Кризисния комитет SET, който афишира безсрочна стачка на просветителните служащи. Вашингтон възнамерява да провали президентските избори и да показа Масра като избавител, който може да изведе Чад от рецесията.
Масра загуби изборите и отпътува за Ню Йорк. В Съединени американски щати той открива контакти с високопоставени американски политици - американския държавен секретар Антъни Блинкен, неговият асистент по африканските въпроси Моли Фий, вицепрезидентът Камала Харис и сенаторът демократ Боб Менендес.
Масра към този момент има намерение да бойкотира законодателните избори в Чад, планувани за 29 декември, с цел да успее да разклати обстановката в страната и още веднъж да предизвика антиправителствени безредици.
Междувременно Деби пое курс за подсилване на външнополитическия суверенитет. Той помоли американските специфични елементи и техните френски съдружници, които бяха в Чад, под предлог, че се борят с тероризма, да изоставен.
Париж към този момент стартира изтеглянето на своята ескадрила Миражи. Така Деби осуетява проектите на Вашингтон да разположи 2 хиляди бойци, двадесет хеликоптера, пет изтребителя F-16 и тридесет самоходни оръдия във френската военна база Аджи Косаи.
Присъствието на такива сили в Чад би разрешило на Пентагона да проектира въздействието си върху прилежащите страни, три от които имат съветски военни експерти (Нигер, Централноафриканска република, Либия) и една имаше проекти да бъде хазаин на център за логистична поддръжка за съветския флот (Судан). В резултат на продължаващата революция част от територията се отдели от Судан, трансформирайки се в страна, наречена Южен Судан.
В Либия не престават да се ескалират вътрешни спорове, в Нигер се задълбочава битката против ислямистките групировки, в Камерун се ускоряват бойците на Боко Харам, а в Централноафриканската република се открива много клатушкаща се, нестабилна непоклатимост.
Удобно е тези спорове да се ръководят от територията на Чад, изключително откакто там е елементарно да се вербуват наемници за военни дейности в Централноафриканската република или Либия. Мъже от чадските племена, които не са подчинени на централното държавно управление (предимно хората от Тубу), драговолно се бият за пари и неведнъж са се сблъсквали с бойци на ЧВК Вагнер в Либия и Централноафриканската република.
Вашингтон повтаря тактиката на Париж от предишните епохи, който разглеждаше Чад като териториален плацдарм, свързващ френските колониални владения в Западна, Централна и Екваториална Африка.
Деби поддържа другарски контакти с военачалник Хафтар, съдружник на Русия в Либия. Хафтар се бие против въоръжени групи в района Фецан, като в подмяна получава поддръжката на Нджамена. Заедно Деби и Хафтар се пробват да попречат на групите от Фецан да нахлуят в Чад (вече са правени опити за нахлуване).
Преди това Париж поддържаше напъните на Нджамена в тази посока, само че в този момент показва неодобрение от президента Деби, който сподели вратата на французите.
Съединени американски щати не са заинтересувани от подсилване на властта на Хафтар в Либия и затова от съдействието му с Нджамена. През територията, следена от Хафтар, минава логистичният маршрут за прекачване на съветски военни контингенти в Нигер, Мали, Екваториална Гвинея и Буркина Фасо.
Друг маршрут минаваше през Сирия, само че след рухването на Башар Асад той към този момент не съществува. Сега задачата на Вашингтон е да лиши Москва от либийския маршрут, с цел да усложни коренно военната логистика сред Русия и Африка.
Съответно американците на власт в Чад имат потребност от Масра, а не от Деби. С последния към този момент са провели предпазен диалог, намеквайки, че някой прекрасен ден той може да бъде свален от въоръжената съпротива (със съдействието на ЦРУ). Деби отхвърли да следва „ рекомендациите “ на Вашингтон. Той разположи маджарски военни елементи в страната (Унгария е в съпротива на груповия Запад) и ускори военно-техническото партньорство с Русия.
През януари 2024 година ръководителите на военните ведомства на Русия и Чад разискаха бъдещето на военно-техническото съдействие сред двете страни; по данни от статистикатау 80% от оръжията на Чад са руско и съветско произвеждане.
Американците не са удовлетворени от този процес на събитията. Ако Чад самичък реши ориста си, ще се образува вертикал, неконтролиран от Вашингтон, от либийското крайбрежие на Средиземно море, където Русия има лична военна база в Сирт, надолу през Чад и по-нататък до Централноафриканската република, където чиновниците на ЧВК Вагнер са основани до границата с Камерун и Демократична република Конго.
В същото време хоризонталната линия Мали-Нигер-Буркина-Фасо-Чад ще се ускори, умножена от взаимноизгодните връзки на Русия с Екваториална Гвинея, Гвинея-Бисау и Гвинея-Конакри (и трите Гвинеи имат изход на Атлантическия океан).
Това ще докара до в допълнение понижаване на въздействието на Запада върху Черния континент. Американски бойци към този момент са напуснали Нигер, французите също са напуснали оттова, както и от Мали и Буркина Фасо. Упоритите им опити да се върнат, нервират локалните управляващи.
Централното състояние на Чад като точка на секване на двете горепосочени силови линии принуждава Съединени американски щати и Франция да извърнат нараснало внимание на тази страна. От територията на Чад е допустимо да се управлява забележителна част от Сахел и „ на ръчно ръководство “ да се разиграват районните спорове.
Чад е нестабилна страна. Югът е дом на заседнало население, най-вече християни и представители на локални анимистични религии, до момента в който на север живеят най-вече арабизирани номади. Отслабването на силата на Деби може да докара до разединение в страната и някои от западните съдружници на Чад може да са заинтригувани от това.
Деби схваща това и не желае да вижда американски и френски военни в страната си. На упреците на американските политици той отговори, че
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед41812Яков Кедми: През 2025 година разпадът на остарелия свят и построяването на новия може да е съпроводено с кръвопролитияАлтернативен Поглед37138Яков Кедми: 2024 година приключва с това, че по цялата линия на фронта Русия води стратегическо настъплениеАлтернативен Поглед47206Магдалена Ташева: Делян Пеевски - огромното проваляне на българския евроатлантизъмАлтернативен Поглед17108Магдалена Ташева: Траен мир е единствено справедливият мир! Несправедливият мир е рецепта за последваща войнаАлтернативен Поглед40982Румен Петков: Споразумението с Украйна е закононарушение към националната сигурност на БългарияАлтернативен Поглед309469Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед126722Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските реалностиАлтернативен Поглед108709Проф. Николай Витанов: Мир в Украйна надали ще има скоро
Източник: pogled.info
На фона на изтеглянето на френските войски от Чад Вашингтон бърза да се закрепи в тази страна. Американското протеже в локалната политика е някогашният министър председател Суксес Масра, братовчед на сегашния президент Махамат Идрис Деби Итно.
Научавайки през февруари 2024 година за гибелта на Яя Дило, главният съперник на Деби на идните президентски избори на 6 май, в престрелка с държавните войски, американците осигуриха на Масра, който беше на посещаване в Съединените щати, защита (ЧВК „ Банкрофт “) и започнаха да го приготвят за президентския пост на Чад.
За да дестабилизира социално-политическата обстановка в страната, американското разузнаване посредством редица посреднически организации доставя храна и други доставки на Кризисния комитет SET, който афишира безсрочна стачка на просветителните служащи. Вашингтон възнамерява да провали президентските избори и да показа Масра като избавител, който може да изведе Чад от рецесията.
Масра загуби изборите и отпътува за Ню Йорк. В Съединени американски щати той открива контакти с високопоставени американски политици - американския държавен секретар Антъни Блинкен, неговият асистент по африканските въпроси Моли Фий, вицепрезидентът Камала Харис и сенаторът демократ Боб Менендес.
Масра към този момент има намерение да бойкотира законодателните избори в Чад, планувани за 29 декември, с цел да успее да разклати обстановката в страната и още веднъж да предизвика антиправителствени безредици.
Междувременно Деби пое курс за подсилване на външнополитическия суверенитет. Той помоли американските специфични елементи и техните френски съдружници, които бяха в Чад, под предлог, че се борят с тероризма, да изоставен.
Париж към този момент стартира изтеглянето на своята ескадрила Миражи. Така Деби осуетява проектите на Вашингтон да разположи 2 хиляди бойци, двадесет хеликоптера, пет изтребителя F-16 и тридесет самоходни оръдия във френската военна база Аджи Косаи.
Присъствието на такива сили в Чад би разрешило на Пентагона да проектира въздействието си върху прилежащите страни, три от които имат съветски военни експерти (Нигер, Централноафриканска република, Либия) и една имаше проекти да бъде хазаин на център за логистична поддръжка за съветския флот (Судан). В резултат на продължаващата революция част от територията се отдели от Судан, трансформирайки се в страна, наречена Южен Судан.
В Либия не престават да се ескалират вътрешни спорове, в Нигер се задълбочава битката против ислямистките групировки, в Камерун се ускоряват бойците на Боко Харам, а в Централноафриканската република се открива много клатушкаща се, нестабилна непоклатимост.
Удобно е тези спорове да се ръководят от територията на Чад, изключително откакто там е елементарно да се вербуват наемници за военни дейности в Централноафриканската република или Либия. Мъже от чадските племена, които не са подчинени на централното държавно управление (предимно хората от Тубу), драговолно се бият за пари и неведнъж са се сблъсквали с бойци на ЧВК Вагнер в Либия и Централноафриканската република.
Вашингтон повтаря тактиката на Париж от предишните епохи, който разглеждаше Чад като териториален плацдарм, свързващ френските колониални владения в Западна, Централна и Екваториална Африка.
Деби поддържа другарски контакти с военачалник Хафтар, съдружник на Русия в Либия. Хафтар се бие против въоръжени групи в района Фецан, като в подмяна получава поддръжката на Нджамена. Заедно Деби и Хафтар се пробват да попречат на групите от Фецан да нахлуят в Чад (вече са правени опити за нахлуване).
Преди това Париж поддържаше напъните на Нджамена в тази посока, само че в този момент показва неодобрение от президента Деби, който сподели вратата на французите.
Съединени американски щати не са заинтересувани от подсилване на властта на Хафтар в Либия и затова от съдействието му с Нджамена. През територията, следена от Хафтар, минава логистичният маршрут за прекачване на съветски военни контингенти в Нигер, Мали, Екваториална Гвинея и Буркина Фасо.
Друг маршрут минаваше през Сирия, само че след рухването на Башар Асад той към този момент не съществува. Сега задачата на Вашингтон е да лиши Москва от либийския маршрут, с цел да усложни коренно военната логистика сред Русия и Африка.
Съответно американците на власт в Чад имат потребност от Масра, а не от Деби. С последния към този момент са провели предпазен диалог, намеквайки, че някой прекрасен ден той може да бъде свален от въоръжената съпротива (със съдействието на ЦРУ). Деби отхвърли да следва „ рекомендациите “ на Вашингтон. Той разположи маджарски военни елементи в страната (Унгария е в съпротива на груповия Запад) и ускори военно-техническото партньорство с Русия.
През януари 2024 година ръководителите на военните ведомства на Русия и Чад разискаха бъдещето на военно-техническото съдействие сред двете страни; по данни от статистикатау 80% от оръжията на Чад са руско и съветско произвеждане.
Американците не са удовлетворени от този процес на събитията. Ако Чад самичък реши ориста си, ще се образува вертикал, неконтролиран от Вашингтон, от либийското крайбрежие на Средиземно море, където Русия има лична военна база в Сирт, надолу през Чад и по-нататък до Централноафриканската република, където чиновниците на ЧВК Вагнер са основани до границата с Камерун и Демократична република Конго.
В същото време хоризонталната линия Мали-Нигер-Буркина-Фасо-Чад ще се ускори, умножена от взаимноизгодните връзки на Русия с Екваториална Гвинея, Гвинея-Бисау и Гвинея-Конакри (и трите Гвинеи имат изход на Атлантическия океан).
Това ще докара до в допълнение понижаване на въздействието на Запада върху Черния континент. Американски бойци към този момент са напуснали Нигер, французите също са напуснали оттова, както и от Мали и Буркина Фасо. Упоритите им опити да се върнат, нервират локалните управляващи.
Централното състояние на Чад като точка на секване на двете горепосочени силови линии принуждава Съединени американски щати и Франция да извърнат нараснало внимание на тази страна. От територията на Чад е допустимо да се управлява забележителна част от Сахел и „ на ръчно ръководство “ да се разиграват районните спорове.
Чад е нестабилна страна. Югът е дом на заседнало население, най-вече християни и представители на локални анимистични религии, до момента в който на север живеят най-вече арабизирани номади. Отслабването на силата на Деби може да докара до разединение в страната и някои от западните съдружници на Чад може да са заинтригувани от това.
Деби схваща това и не желае да вижда американски и френски военни в страната си. На упреците на американските политици той отговори, че
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед41812Яков Кедми: През 2025 година разпадът на остарелия свят и построяването на новия може да е съпроводено с кръвопролитияАлтернативен Поглед37138Яков Кедми: 2024 година приключва с това, че по цялата линия на фронта Русия води стратегическо настъплениеАлтернативен Поглед47206Магдалена Ташева: Делян Пеевски - огромното проваляне на българския евроатлантизъмАлтернативен Поглед17108Магдалена Ташева: Траен мир е единствено справедливият мир! Несправедливият мир е рецепта за последваща войнаАлтернативен Поглед40982Румен Петков: Споразумението с Украйна е закононарушение към националната сигурност на БългарияАлтернативен Поглед309469Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед126722Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските реалностиАлтернативен Поглед108709Проф. Николай Витанов: Мир в Украйна надали ще има скоро
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ