„ Арестът на генерала Чжан Юся, непосредствен съдружник и другар от детството, който китайският водач наричаше „ по-голям брат “, отстранява всички вътрешни авторитетни гласове, които биха могли да попречат на Си да предприеме каквито и да било дейности против Тайван
Последните чистки във висшето управление на китайската войска свидетелстват, че Си Дзиньпин дефинитивно е консолидирал в ръцете си контрола над въоръжените сили. Сега никой вътре в страната няма да може да му попречи да осъществя проектите си за военно навлизане в Тайван. Това написа The Wall Street Journal.
„ Арестът на генерала Чжан Юся, непосредствен съдружник и другар от детството, който китайският водач наричаше „ по-голям брат “, отстранява всички вътрешни авторитетни гласове, които биха могли да попречат на Си да предприеме каквито и да било дейности против Тайван — либерален, самоуправляващ се остров, който Пекин счита за част от своята територия “, се споделя в обявата.
Вероятността от война набъбна
Изданието напомня, че още преди няколко години Пекин е сложил пред военното управление задача да модернизира армията до 2027 година. На Запад тази дата се пояснява като миг на евентуално навлизане в Тайван.
Макар официално като причина за уволнението и ареста на генерала да бяха посочени корупция и предаване на секретна информация на Съединени американски щати, се популяризира доктрина за разминаване сред Чжан и Си във възгледите им по отношение на проектите за готовността на армията за война с Тайван.
Според тази доктрина, до момента в който Си е желал „ оперативна подготвеност “ точно до 2027 година, Чжан сякаш е считал за по-реалистичен период 2035 година.
По думите на хора, които съветват китайски публични лица, отстраняването на Чжан свидетелства за по-високо равнище на убеденост на Си Дзинпин в вероятността за „ обединяване “ на Тайван с Китай, в сравнение с когато и да било до момента. И в този момент тази убеденост е подкрепена от абсолютния му надзор над военните.
Това е обвързвано и с преоценка на готовността на Вашингтон да отбрани съдружника си. Пекин счита, че Тръмп няма изключително предпочитание да се намесва в евентуално огромна война в Тайванския пролив.
„ Пекин е уверен, че може би в никакъв случай няма да види президент на Съединени американски щати, който да е по-безразличен към Тайванския пролив от Тръмп “, изяснява шефът на програмата за Китай във вашингтонския център „ Стимсън “ Юн Сун.
Вероятността от война спада?
В същото време част от анализаторите, в противен случай, са уверени, че след серията чистки във военното управление на Китай вероятността от война в близко бъдеще в действителност ненапълно е намаляла. Според тях Си минава към тактика за покоряване на Тайван без директно потребление на мощ.
Очаква се Пекин да разчита на тактичност, която се намира малко под прага на открит спор. Става дума за непрекъснати военни учения, ориентирани към реплика на морска и въздушна обсада на Тайван, оказвайки психически напън върху островната страна, в комбиниране с икономическа насила и кибероперации.
Тайванските публични лица към този момент се оплакват от китайски хакерски атаки, ориентирани към парализиране на енергийната и здравната инфраструктура на острова. Паралелно с това Пекин се пробва да сплаши страни, другарски настроени към Тайван, в частност Япония, с цел да остави острова в дипломатическа изолираност.
Политиката на Китай – последни вести
Както писахме, на фона на утежняването на връзките сред Съединени американски щати и Европа Китай се пробва да употребява обстановката и предлага партньорство на Европейски Съюз. Докато Доналд Тръмп подлага на критика европейската политика и заплашва с мита, Китай се предлага като открит стопански сътрудник. Експертите признават целесъобразността на доближаването на Европа с Китай в стратегически браншове, само че предизвестяват против подмяна на зависимостта от Съединени американски щати с нова взаимозависимост от Пекин.
Паралелно с това Китай продължава явната подготовка за огромни военни интервенции в своя район. Така, неотдавна в Източнокитайско море беше записано всеобщо и мощно координирано нареждане на хиляди китайски риболовни кораби в геометрични обединения, което съгласно данните от сателитно наблюдаване и анализаторите не подхожда на нормална риболовна активност. Експертите свързват тези дейности с отработване на сюжети от „ сивата зона “, при които интервенции по морска обсада се организират без привличане на военноморския флот.
Последните чистки във висшето управление на китайската войска свидетелстват, че Си Дзиньпин дефинитивно е консолидирал в ръцете си контрола над въоръжените сили. Сега никой вътре в страната няма да може да му попречи да осъществя проектите си за военно навлизане в Тайван. Това написа The Wall Street Journal.
„ Арестът на генерала Чжан Юся, непосредствен съдружник и другар от детството, който китайският водач наричаше „ по-голям брат “, отстранява всички вътрешни авторитетни гласове, които биха могли да попречат на Си да предприеме каквито и да било дейности против Тайван — либерален, самоуправляващ се остров, който Пекин счита за част от своята територия “, се споделя в обявата.
Вероятността от война набъбна
Изданието напомня, че още преди няколко години Пекин е сложил пред военното управление задача да модернизира армията до 2027 година. На Запад тази дата се пояснява като миг на евентуално навлизане в Тайван.
Макар официално като причина за уволнението и ареста на генерала да бяха посочени корупция и предаване на секретна информация на Съединени американски щати, се популяризира доктрина за разминаване сред Чжан и Си във възгледите им по отношение на проектите за готовността на армията за война с Тайван.
Според тази доктрина, до момента в който Си е желал „ оперативна подготвеност “ точно до 2027 година, Чжан сякаш е считал за по-реалистичен период 2035 година.
По думите на хора, които съветват китайски публични лица, отстраняването на Чжан свидетелства за по-високо равнище на убеденост на Си Дзинпин в вероятността за „ обединяване “ на Тайван с Китай, в сравнение с когато и да било до момента. И в този момент тази убеденост е подкрепена от абсолютния му надзор над военните.
Това е обвързвано и с преоценка на готовността на Вашингтон да отбрани съдружника си. Пекин счита, че Тръмп няма изключително предпочитание да се намесва в евентуално огромна война в Тайванския пролив.
„ Пекин е уверен, че може би в никакъв случай няма да види президент на Съединени американски щати, който да е по-безразличен към Тайванския пролив от Тръмп “, изяснява шефът на програмата за Китай във вашингтонския център „ Стимсън “ Юн Сун.
Вероятността от война спада?
В същото време част от анализаторите, в противен случай, са уверени, че след серията чистки във военното управление на Китай вероятността от война в близко бъдеще в действителност ненапълно е намаляла. Според тях Си минава към тактика за покоряване на Тайван без директно потребление на мощ.
Очаква се Пекин да разчита на тактичност, която се намира малко под прага на открит спор. Става дума за непрекъснати военни учения, ориентирани към реплика на морска и въздушна обсада на Тайван, оказвайки психически напън върху островната страна, в комбиниране с икономическа насила и кибероперации.
Тайванските публични лица към този момент се оплакват от китайски хакерски атаки, ориентирани към парализиране на енергийната и здравната инфраструктура на острова. Паралелно с това Пекин се пробва да сплаши страни, другарски настроени към Тайван, в частност Япония, с цел да остави острова в дипломатическа изолираност.
Политиката на Китай – последни вести
Както писахме, на фона на утежняването на връзките сред Съединени американски щати и Европа Китай се пробва да употребява обстановката и предлага партньорство на Европейски Съюз. Докато Доналд Тръмп подлага на критика европейската политика и заплашва с мита, Китай се предлага като открит стопански сътрудник. Експертите признават целесъобразността на доближаването на Европа с Китай в стратегически браншове, само че предизвестяват против подмяна на зависимостта от Съединени американски щати с нова взаимозависимост от Пекин.
Паралелно с това Китай продължава явната подготовка за огромни военни интервенции в своя район. Така, неотдавна в Източнокитайско море беше записано всеобщо и мощно координирано нареждане на хиляди китайски риболовни кораби в геометрични обединения, което съгласно данните от сателитно наблюдаване и анализаторите не подхожда на нормална риболовна активност. Експертите свързват тези дейности с отработване на сюжети от „ сивата зона “, при които интервенции по морска обсада се организират без привличане на военноморския флот.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ