Боряна Маринкова: Проблемите с недостига на лекарства могат да бъдат решени с паралелен внос
По време на COVID-пандемията се появи и още една причина за дефицита на лекарства – свръхпотребление и презапасяване. У нас породиха парадоксални феномени като „ съвременни “ медикаменти, които се закупуват на свободна продажба от аптеките и не остават задоволително за тези, на които са предписани. Това сподели за Zdrave.net изпълнителният шеф на Българската асоциация за развиване на паралелна търговия с медикаменти (БАРПТЛ) Боряна Маринкова във връзка следващите сигнали за дефицит на значим медикамент за диабетиците.
Общо 30 известия за изчезнал семаглутид са постъпили на платформата на асоциацията, първият е от края на април, а последният от 30 август. Продуктът стана известен напролет и лятото измежду хората, които желаят да понижат телесното си тегло. Оказва се, че те се доставят с него на свободна продажба от аптеки или по платени процедури в медицински центрове.
„ Спекулация е да се твърди, че това лекарство не доближава до пациентите заради други аргументи, разнообразни от свръхтърсене. При другите два продукта за лекуване на диабет повода за дефицита е, че те са трайно спрени от импорт и още веднъж ще бъдат обект на сигнали от пациенти през цялата есен “, сподели Маринкова.
Тя напомни, че БАРПТЛ построи първата у нас интернет-платформа за сигнали за дефицит на медикаменти, която действа към този момент 3 години. До началото на август са обработени над 1700 сигнала, които демонстрират аргументите за сигнализиране на дефицит на медикаменти от страна на пациентите. 20,18% от сигналите се дължат на краткотрайно прекратен импорт главно по проблеми, свързани с нарушение на индустриалния цикъл, 21,19% са заради дерегистрация. В 2,78% от случаите лекарството няма регистрация в България и не може да бъде популяризирано на територията на България, а в 1,56% от случаите се дължи на търсене на болнични артикули в аптечната мрежа.
„ В 47% от всички случаи медикаментите са налични, само че не могат да бъдат открити в първата аптека, в която пациентът ги е потърсил. Това се дължи на спецификите на аптечния пазар, които следва да бъдат изяснени. Всяка аптека сама взема решение какви медикаменти да зарежда, както и дали и какви медикаменти от тези, които НЗОК изцяло или отчасти заплаща, ще поддържа. Пациентите не знаят това и считат, че даже в дрогерия могат да получат скъпоструващо лекарство, което здравната каса покрива “, уточни Боряна Маринкова.
По думите й и изчезналите медикаменти биха могли да бъдат доставяни посредством успореден импорт, само че поднорамативната уредба прави достъпа на пациенти до тях невъзможна.
Маринкова акцентира, че все още направените промени в Наредба 4 не носят полза на потребителите. „ И в този момент аптеките имат опция да виждат във всички дистрибутори, с които работят, дали медикаментите са налични и на това е очевидец всеки пациент в аптеката. Продуктите, които са под 65% ползване, са в листата на СЕСПА и са обществени, а тези, чийто импорт се прекратява се алармират от притежателите на позволение за приложимост авансово на ИАЛ и НЗОК, които на собствен ред осведомят аптеките публично “, сподели тя.
Боряна Маринкова напомни, че Специализираната електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА) е основана само и единствено, с цел да работи в интерес на българските пациенти и консуматори. Нейното съответно и законосъобразно действие планува наложително, навременно и правилно подаване на 100% от задължените субекти да подават информация към системата, които да се съпоставят с 65 % от нужните количества за облекчаване на здравните потребности на популацията за интервал от един месец, изчислени въз основа на средномесечното ползване на съответния лекарствен артикул за предходните 6 месеца, считано от деня на осъществяване на разбора. „ СЕСПА е система от затворен вид. Нейната мрежова сигурност – т.е. отбрана на данните в нея - се подсигурява от ИАЛ. Всеки длъжен индивид – притежатели на позволение за приложимост, търговци на едро, търговци на дребно и така нататък - има достъп единствено до своите данни, точно с цел да не се позволяват злоупотреби. Ние като дистрибутори и задължени субекти сме безапелационни, че все още СЕСПА действа и извършва задачите си. Всяка седмица автоматизирано се пресмята кои медикаменти следва да минат на специфичен режим и да не бъдат обект на експорт. Смятаме, че режимът в ЗЛПХМ сега е най-благоприятен и следва да бъде изпълняван равнопоставено от всички задължени субекти и корекциите му да не се вършат през подчинени на главния закон наредби “, сподели тя.
Боряна Маринкова добави, че БАРПТЛ ще предложи за разискване смяна на интервала на пресмятане на потреблението на лекарствените артикули предвид на обстоятелството, че описът се разгласява ежеседмично и е дейно за задачите на СЕСПА то да бъде изчислявано от системата не като средномесечно ползване за 6 месеца обратно, а средноседмично ползване за 6 месеца обратно. „ Заявили сме пред институциите ясната си позиция, че новият текст следва да отпадне от наредбата, с цел да бъде законосъобразна и в унисон с висшестоящия Закон за лекарствените артикули в хуманната медицина “, сподели тя.
Общо 30 известия за изчезнал семаглутид са постъпили на платформата на асоциацията, първият е от края на април, а последният от 30 август. Продуктът стана известен напролет и лятото измежду хората, които желаят да понижат телесното си тегло. Оказва се, че те се доставят с него на свободна продажба от аптеки или по платени процедури в медицински центрове.
„ Спекулация е да се твърди, че това лекарство не доближава до пациентите заради други аргументи, разнообразни от свръхтърсене. При другите два продукта за лекуване на диабет повода за дефицита е, че те са трайно спрени от импорт и още веднъж ще бъдат обект на сигнали от пациенти през цялата есен “, сподели Маринкова.
Тя напомни, че БАРПТЛ построи първата у нас интернет-платформа за сигнали за дефицит на медикаменти, която действа към този момент 3 години. До началото на август са обработени над 1700 сигнала, които демонстрират аргументите за сигнализиране на дефицит на медикаменти от страна на пациентите. 20,18% от сигналите се дължат на краткотрайно прекратен импорт главно по проблеми, свързани с нарушение на индустриалния цикъл, 21,19% са заради дерегистрация. В 2,78% от случаите лекарството няма регистрация в България и не може да бъде популяризирано на територията на България, а в 1,56% от случаите се дължи на търсене на болнични артикули в аптечната мрежа.
„ В 47% от всички случаи медикаментите са налични, само че не могат да бъдат открити в първата аптека, в която пациентът ги е потърсил. Това се дължи на спецификите на аптечния пазар, които следва да бъдат изяснени. Всяка аптека сама взема решение какви медикаменти да зарежда, както и дали и какви медикаменти от тези, които НЗОК изцяло или отчасти заплаща, ще поддържа. Пациентите не знаят това и считат, че даже в дрогерия могат да получат скъпоструващо лекарство, което здравната каса покрива “, уточни Боряна Маринкова.
По думите й и изчезналите медикаменти биха могли да бъдат доставяни посредством успореден импорт, само че поднорамативната уредба прави достъпа на пациенти до тях невъзможна.
Маринкова акцентира, че все още направените промени в Наредба 4 не носят полза на потребителите. „ И в този момент аптеките имат опция да виждат във всички дистрибутори, с които работят, дали медикаментите са налични и на това е очевидец всеки пациент в аптеката. Продуктите, които са под 65% ползване, са в листата на СЕСПА и са обществени, а тези, чийто импорт се прекратява се алармират от притежателите на позволение за приложимост авансово на ИАЛ и НЗОК, които на собствен ред осведомят аптеките публично “, сподели тя.
Боряна Маринкова напомни, че Специализираната електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА) е основана само и единствено, с цел да работи в интерес на българските пациенти и консуматори. Нейното съответно и законосъобразно действие планува наложително, навременно и правилно подаване на 100% от задължените субекти да подават информация към системата, които да се съпоставят с 65 % от нужните количества за облекчаване на здравните потребности на популацията за интервал от един месец, изчислени въз основа на средномесечното ползване на съответния лекарствен артикул за предходните 6 месеца, считано от деня на осъществяване на разбора. „ СЕСПА е система от затворен вид. Нейната мрежова сигурност – т.е. отбрана на данните в нея - се подсигурява от ИАЛ. Всеки длъжен индивид – притежатели на позволение за приложимост, търговци на едро, търговци на дребно и така нататък - има достъп единствено до своите данни, точно с цел да не се позволяват злоупотреби. Ние като дистрибутори и задължени субекти сме безапелационни, че все още СЕСПА действа и извършва задачите си. Всяка седмица автоматизирано се пресмята кои медикаменти следва да минат на специфичен режим и да не бъдат обект на експорт. Смятаме, че режимът в ЗЛПХМ сега е най-благоприятен и следва да бъде изпълняван равнопоставено от всички задължени субекти и корекциите му да не се вършат през подчинени на главния закон наредби “, сподели тя.
Боряна Маринкова добави, че БАРПТЛ ще предложи за разискване смяна на интервала на пресмятане на потреблението на лекарствените артикули предвид на обстоятелството, че описът се разгласява ежеседмично и е дейно за задачите на СЕСПА то да бъде изчислявано от системата не като средномесечно ползване за 6 месеца обратно, а средноседмично ползване за 6 месеца обратно. „ Заявили сме пред институциите ясната си позиция, че новият текст следва да отпадне от наредбата, с цел да бъде законосъобразна и в унисон с висшестоящия Закон за лекарствените артикули в хуманната медицина “, сподели тя.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ