“Форбс”: Защо санкциите срещу Русия не проработиха?
По улиците на Москва всичко наподобява по този начин, както преди първия пакет от наказания срещу Русия, които бяха наложени по отношение на дейностите на Москва в Крим и в Украйна: в магазините няма никакъв недостиг на артикули, а цените в заведенията за хранене даже станаха по-ниски, в сравнение с преди въвеждането на глобите.
Ако излезете от огромните градове и отидете в селска околност, то там - в случай че не се считат изникващите понякога луксозни имения - ще видите беднотия. Точно такава, каквато и преди 10, 20 или 50 година Там живеят хора, които по този начин и не съумяха да извлекат полза от високите цени на петрола и чийто живот не се промени след въвеждането на глобите.
Обяснението за това е, че в постсъветската съветска стопанска система не работи правилото „ стечение на богатствата от горе надолу ": след рухването на комунизма хората, заемащи управителни длъжности, с позволение, взеха за себе си каквото можаха, други взеха това, което било налично и го продадоха там, където съумяха да намерят купувачи. И ставаше дума за продажбата на напълно разнородни артикули, такива като оръжие и уран, на много съмнителни клиенти.
Както написа шефът на програмата „ Икономическа политика " на московския център " Карнеги " Андрей Мончан в своя отчет „ Упадък, не провал: мрачни вероятности за стопанската система на Русия ": „ по времето, когато през 2000 година Владимир Путин пристигна на власт, огромна част от основните активи принадлежаха или на страната, или на представителите на неголяма група частни лица, които получиха тези активи от страната в подмяна на политическо смирение и честност ".
Неотдавна се срещнах с Мовчан в Москва, с цел да обсъдим въздействието на глобите и бъдещето на съветската стопанска система.
Работа без пари
Трябва да се подсети, че Русия е страна, която може да се оправя с компликациите по-добре, в сравнение с доста други страни, и че тя от дълго време е привикнала да работи без пари. Задлъжняването и персоналните привилегии тук са такива, в случай че не и по-ценни. Стоки, които може да се обменят. И даже при комунизма всички, в това число и държавното управление, зависеше от черния пазар, който осигуряваше на хората нужните артикули и услуги. Именно той свързваше руска Русия с капитализма във времената, когато частното предприемачество можеше да ви докара в най-хубавия случай до ГУЛАГ, а в най-лошия - до разстрел.
Затова никой не би трябвало да се удивлява от обстоятелството, че хората, съумели най-добре да се приспособят към стремителната смяна на икономическата идеология, се оказаха същите тези спекуланти, които към този момент имаха опит с частното предприемачество и които не се опасяваха да взимат решения и да работят независимо.
След това започнаха 1990-те години, когато в Русия се появи демократична стопанска система и изцяло отсъстваха институциите на ръководство. Русия се трансформира в същински „ див изток ". Неспособността на тогавашния президент Борис Елцин да управлява държавното управление се трансформира в патова обстановка в Държавната Дума и безпорядък в света на бизнеса, където господстваше корупцията и където постоянно се правиха убийства.
Идването на Путин на власт постави завършек на този безпорядък и на него му се удаде да върне контрола върху петролния бизнес и търговия, който беше изгубен през 1990-те години в процеса на „ приватизация ". Путин, както написа Мовчан, „ арестува непокорния олигарх Михаил Ходорковски през 2003 година, национализира неговата петролна компания „ ЮКОС " и направи по този начин, че всички останали олигарси вярно схванаха неговия сигнал и се покориха ".
През 2008 година, както споделя Мовчан, до 70% от съветския бюджет директно или индиректно бяха свързани с приходите, получавани от износа на въглеводороди. През 2013 година едвам 10% от Брутният вътрешен продукт идват от самостоятелния частен бранш и произвеждане, несвързани с добива и обработката на минерални запаси. При това, написа Мовчан, през 2013 година инфлацията е била 6,5%, растежът на Брутният вътрешен продукт не надминаваше 1,3%, а действителните приходи на руснаците - с помощта на обществената политика на държавното управление, която Мовчан назовава „ безразсъдна " - набъбнаха с 11,4%.
„ В този интервал доста хора продадоха своя бизнес. Взеха парите и отпътуваха зад граница ", споделя Мовчан. „ Получи се по този начин, че държавното управление към този момент контролираше над 70% от бизнеса в Русия - това е дори повече, в сравнение с по времето на Михаил Горбачов, когато държавното управление контролираше 60% от бизнеса. Днес на частния бранш се падат примерно към 25% от Брутният вътрешен продукт ".
Държавни секрети
По думите на Мовчан той не има вяра в събираната от страната статистика, тъй като „ повече от 30% от тази статистика носи гриф за секретност. Смята се, че секретните пера в бюджета се употребяват за финансирането на военно-промишления комплекс и службите за сигурност, единствено че съществуват косвени доказателства, че е допустимо тези средства да се употребяват и за други цели. " Тези цели може да варират - от спонсориране на „ другари на Русия " в чужбина и унищожаване на пропуските в балансите на държавните компании до финансирането на персонални покупки от страна на служителите от висшия ешелон ", написа той.
Очевидно непрозрачността е по-скоро национална специфичност, в сравнение с артикул на руската ера. По мнението на Мовчан точно внезапното рухване на международните цени на петрола през 2014 година, а напълно не глобите на Запада, стана причина за съществени проблеми на съветската стопанска система. Западните икономисти предричаха стремглав провал, единствено че два фактора й разрешиха да издържи на удара.
Първо, написа Мовчан, държавното управление и бизнесът съумяха да основат прилични парични запаси в интервала на високите цени на петрола. Кремъл закупи три пъти повече злато и валута, в сравнение с се очакваше, бизнесът съумя да натрупа обилни материални активи, а „ елементарните жители натрупаха повече от 250 милиарда $ в своите банкови сметки, и, допустимо е, съвсем толкоз в пари в брой ". Хората се запасиха със артикули за дълготрайна приложимост, а с растежа на търсенето и покупателната дарба на популацията се усъвършенстваха жилищните условия в огромните градове.
Второ, без значение от държавния надзор над болшинството огромни предприятия, Русия до момента се възползваше от привилегиите на демократичната стопанска система. „ Трансграничните финансови потоци не се лимитират ", написа Мовчан. „ Цените на болшинството артикули и услуги не се управляват, равнището на заплатите се дефинира от пазарните фактори, а курсът на рублата - от свободния пазар, въпреки и с известна интервенция на Централната банка ".
Русия съумя да преживее решението на централната банка да удвои процентът на рефинансиране, признато през декември 2014 година, а пазарите се успокоиха откакто Кремъл даде обещание повече да не прибягва до сходни ограничения - и към този момент държи на своето заричане.
Вътрешно контролиране
В резултат 1% от най-богатите руснаци съумя да преведе парите си и да ги влага в чужбина. Руснаците с по-ниски приходи се отхвърлиха от повече скъпи вносни артикули, правейки избор в интерес на родните производители, и в този момент отиват да почиват в Сочи, а не на Средиземно море. Както и през 1997 година, когато рублата се срина, вътрешната стопанска система на Русия е допустимо даже да извлича изгода от условията на все по-изкушените консуматори.
Само че, както споделя Мовчан, държавното управление няма проект за диверсификация на стопанската система: то избира да дочака този миг, в който цените на петрола още веднъж ще се покачат, с вярата стремежът на Запада да резервира глобите в това време ще тръгне надолу. Според Мовчан, без значение от рухването на Брутният вътрешен продукт на Русия в края на 2015 година до 40% по доларовия еквивалент от равнището от 2013 година, в страната не се плануват никакви съществени безредици и компликации.
Прогнозите за Брутният вътрешен продукт на Русия за 2016 година бяха по 8 600 $ на човек от популацията, което я слага на 70 място в рейтинга на Международния валутен фонд, на едно равнище с Турция и Мексико. Достатъчно ниско ниво, само че не пагубно. И, без значение от намаляването на Брутният вътрешен продукт, почнало след въвеждането на западните наказания, написа Мовчан, даже и внезапното рухване връща Русия към релативно постоянното ниво от 2007 година
А тогава още нямаше никакви западни наказания.
Мовчан допуска, че Западът може да се окаже в самобитен капан, когато става дума за бъдещето на антируските наказания. „ Това може да се обърне в сериозен проблем за Запада ", отбелязва той.
„ Ако те анулират глобите, те ще изгубят. Ако те запазят глобите, тогава Путин ще има жертвено агне, което ще може да бъде упреквано за всички негови неуспехи ".
Шели Карабел, сп. „ Форбс "
Превод: БГНЕС
Ако излезете от огромните градове и отидете в селска околност, то там - в случай че не се считат изникващите понякога луксозни имения - ще видите беднотия. Точно такава, каквато и преди 10, 20 или 50 година Там живеят хора, които по този начин и не съумяха да извлекат полза от високите цени на петрола и чийто живот не се промени след въвеждането на глобите.
Обяснението за това е, че в постсъветската съветска стопанска система не работи правилото „ стечение на богатствата от горе надолу ": след рухването на комунизма хората, заемащи управителни длъжности, с позволение, взеха за себе си каквото можаха, други взеха това, което било налично и го продадоха там, където съумяха да намерят купувачи. И ставаше дума за продажбата на напълно разнородни артикули, такива като оръжие и уран, на много съмнителни клиенти.
Както написа шефът на програмата „ Икономическа политика " на московския център " Карнеги " Андрей Мончан в своя отчет „ Упадък, не провал: мрачни вероятности за стопанската система на Русия ": „ по времето, когато през 2000 година Владимир Путин пристигна на власт, огромна част от основните активи принадлежаха или на страната, или на представителите на неголяма група частни лица, които получиха тези активи от страната в подмяна на политическо смирение и честност ".
Неотдавна се срещнах с Мовчан в Москва, с цел да обсъдим въздействието на глобите и бъдещето на съветската стопанска система.
Работа без пари
Трябва да се подсети, че Русия е страна, която може да се оправя с компликациите по-добре, в сравнение с доста други страни, и че тя от дълго време е привикнала да работи без пари. Задлъжняването и персоналните привилегии тук са такива, в случай че не и по-ценни. Стоки, които може да се обменят. И даже при комунизма всички, в това число и държавното управление, зависеше от черния пазар, който осигуряваше на хората нужните артикули и услуги. Именно той свързваше руска Русия с капитализма във времената, когато частното предприемачество можеше да ви докара в най-хубавия случай до ГУЛАГ, а в най-лошия - до разстрел.
Затова никой не би трябвало да се удивлява от обстоятелството, че хората, съумели най-добре да се приспособят към стремителната смяна на икономическата идеология, се оказаха същите тези спекуланти, които към този момент имаха опит с частното предприемачество и които не се опасяваха да взимат решения и да работят независимо.
След това започнаха 1990-те години, когато в Русия се появи демократична стопанска система и изцяло отсъстваха институциите на ръководство. Русия се трансформира в същински „ див изток ". Неспособността на тогавашния президент Борис Елцин да управлява държавното управление се трансформира в патова обстановка в Държавната Дума и безпорядък в света на бизнеса, където господстваше корупцията и където постоянно се правиха убийства.
Идването на Путин на власт постави завършек на този безпорядък и на него му се удаде да върне контрола върху петролния бизнес и търговия, който беше изгубен през 1990-те години в процеса на „ приватизация ". Путин, както написа Мовчан, „ арестува непокорния олигарх Михаил Ходорковски през 2003 година, национализира неговата петролна компания „ ЮКОС " и направи по този начин, че всички останали олигарси вярно схванаха неговия сигнал и се покориха ".
През 2008 година, както споделя Мовчан, до 70% от съветския бюджет директно или индиректно бяха свързани с приходите, получавани от износа на въглеводороди. През 2013 година едвам 10% от Брутният вътрешен продукт идват от самостоятелния частен бранш и произвеждане, несвързани с добива и обработката на минерални запаси. При това, написа Мовчан, през 2013 година инфлацията е била 6,5%, растежът на Брутният вътрешен продукт не надминаваше 1,3%, а действителните приходи на руснаците - с помощта на обществената политика на държавното управление, която Мовчан назовава „ безразсъдна " - набъбнаха с 11,4%.
„ В този интервал доста хора продадоха своя бизнес. Взеха парите и отпътуваха зад граница ", споделя Мовчан. „ Получи се по този начин, че държавното управление към този момент контролираше над 70% от бизнеса в Русия - това е дори повече, в сравнение с по времето на Михаил Горбачов, когато държавното управление контролираше 60% от бизнеса. Днес на частния бранш се падат примерно към 25% от Брутният вътрешен продукт ".
Държавни секрети
По думите на Мовчан той не има вяра в събираната от страната статистика, тъй като „ повече от 30% от тази статистика носи гриф за секретност. Смята се, че секретните пера в бюджета се употребяват за финансирането на военно-промишления комплекс и службите за сигурност, единствено че съществуват косвени доказателства, че е допустимо тези средства да се употребяват и за други цели. " Тези цели може да варират - от спонсориране на „ другари на Русия " в чужбина и унищожаване на пропуските в балансите на държавните компании до финансирането на персонални покупки от страна на служителите от висшия ешелон ", написа той.
Очевидно непрозрачността е по-скоро национална специфичност, в сравнение с артикул на руската ера. По мнението на Мовчан точно внезапното рухване на международните цени на петрола през 2014 година, а напълно не глобите на Запада, стана причина за съществени проблеми на съветската стопанска система. Западните икономисти предричаха стремглав провал, единствено че два фактора й разрешиха да издържи на удара.
Първо, написа Мовчан, държавното управление и бизнесът съумяха да основат прилични парични запаси в интервала на високите цени на петрола. Кремъл закупи три пъти повече злато и валута, в сравнение с се очакваше, бизнесът съумя да натрупа обилни материални активи, а „ елементарните жители натрупаха повече от 250 милиарда $ в своите банкови сметки, и, допустимо е, съвсем толкоз в пари в брой ". Хората се запасиха със артикули за дълготрайна приложимост, а с растежа на търсенето и покупателната дарба на популацията се усъвършенстваха жилищните условия в огромните градове.
Второ, без значение от държавния надзор над болшинството огромни предприятия, Русия до момента се възползваше от привилегиите на демократичната стопанска система. „ Трансграничните финансови потоци не се лимитират ", написа Мовчан. „ Цените на болшинството артикули и услуги не се управляват, равнището на заплатите се дефинира от пазарните фактори, а курсът на рублата - от свободния пазар, въпреки и с известна интервенция на Централната банка ".
Русия съумя да преживее решението на централната банка да удвои процентът на рефинансиране, признато през декември 2014 година, а пазарите се успокоиха откакто Кремъл даде обещание повече да не прибягва до сходни ограничения - и към този момент държи на своето заричане.
Вътрешно контролиране
В резултат 1% от най-богатите руснаци съумя да преведе парите си и да ги влага в чужбина. Руснаците с по-ниски приходи се отхвърлиха от повече скъпи вносни артикули, правейки избор в интерес на родните производители, и в този момент отиват да почиват в Сочи, а не на Средиземно море. Както и през 1997 година, когато рублата се срина, вътрешната стопанска система на Русия е допустимо даже да извлича изгода от условията на все по-изкушените консуматори.
Само че, както споделя Мовчан, държавното управление няма проект за диверсификация на стопанската система: то избира да дочака този миг, в който цените на петрола още веднъж ще се покачат, с вярата стремежът на Запада да резервира глобите в това време ще тръгне надолу. Според Мовчан, без значение от рухването на Брутният вътрешен продукт на Русия в края на 2015 година до 40% по доларовия еквивалент от равнището от 2013 година, в страната не се плануват никакви съществени безредици и компликации.
Прогнозите за Брутният вътрешен продукт на Русия за 2016 година бяха по 8 600 $ на човек от популацията, което я слага на 70 място в рейтинга на Международния валутен фонд, на едно равнище с Турция и Мексико. Достатъчно ниско ниво, само че не пагубно. И, без значение от намаляването на Брутният вътрешен продукт, почнало след въвеждането на западните наказания, написа Мовчан, даже и внезапното рухване връща Русия към релативно постоянното ниво от 2007 година
А тогава още нямаше никакви западни наказания.
Мовчан допуска, че Западът може да се окаже в самобитен капан, когато става дума за бъдещето на антируските наказания. „ Това може да се обърне в сериозен проблем за Запада ", отбелязва той.
„ Ако те анулират глобите, те ще изгубят. Ако те запазят глобите, тогава Путин ще има жертвено агне, което ще може да бъде упреквано за всички негови неуспехи ".
Шели Карабел, сп. „ Форбс "
Превод: БГНЕС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ