Бабинден е! Почитаме жените, които помагат при раждане
По традиция на 8 януари се отбелязва Бабинден. По остарял жанр се е чествал на 21 януари. Ден, разгласен през 1951 година за Ден на родилната помощ, а с това - и на акушерките и гинеколозите.
Бабинден е един от празниците, който се явява самобитен свършек на празниците, свързани с Рождество Христово, все пак обредността е езическа.
В предишното бабите, като опитни дами, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали разнообразни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, с цел да отдадат респект.
Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и алена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
" Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера. "
Майките пък рано заран наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като знаци на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, съгласно благодарността, дамите дарявали и по-големи дарове. Задължително носели и някакво ядене, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се позволяват мъже.
Днес огромна част от обредността не се съблюдава толкоз, само че дамите към момента се събират, с цел да се повеселят и усетят силата на общността си.
http://www.hera.bg
Бабинден е един от празниците, който се явява самобитен свършек на празниците, свързани с Рождество Христово, все пак обредността е езическа.
В предишното бабите, като опитни дами, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали разнообразни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, с цел да отдадат респект.
Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и алена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
" Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера. "
Майките пък рано заран наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като знаци на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, съгласно благодарността, дамите дарявали и по-големи дарове. Задължително носели и някакво ядене, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се позволяват мъже.
Днес огромна част от обредността не се съблюдава толкоз, само че дамите към момента се събират, с цел да се повеселят и усетят силата на общността си.
http://www.hera.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ