Когато интервюираш Драгомир Драганов, неминуемо му задаваш въпроси за свалени

Когато интервюираш Драгомир Драганов, неизбежно му задаваш въпроси за свалени килограми и Лили Иванова. И няма по какъв начин да е другояче – водещият на „ Чай ”, „ Евровизия ”, „ Българска национална телевизия на 60 ” и „ С Българска национална телевизия вечно ” е измежду звездите, постигнали най-значими триумфи в битката с наднорменото тегло, а с примата на българската сцена бяха неразделни години наред.

Разбира се, изредените нагоре тематики не са единствените, по които Драго може да споделя забавни неща. Любопитни са и прекарванията му на интимния фронт – ще се убедите в това, в случай че прочетете деликатно актуалната му изповед, излизаща точно на 55-ия му рожден ден.Интервю за в. " Уикенд ".

 

- Драго, на 22 януари ставате на 55. Променяте ли се с възрастта?

- Усещам се на 30, а не на 55. Свалих от себе си не просто килограми, а и товара на непознатото мнение. Отърсих се от това да се преценявам с мненията на изцяло непознати, както и с рекомендациите на хора, които съм чувствал за близки. Някак си се построих, скулпторирах и сътворих още веднъж.

- Преди година се подложихте на интервенция в Турция за свиване на стомаха. Дълго ли мислихте, преди да се решите на интервенцията?

- Реших се на интервенцията мълниеносно, без доста да го мисля. Странно е, само че желаех да се подложа на интервенцията навръх рождения си ден. Имаше две аргументи за това. Едната, да мога да спазя периода от 1 година за цялостното възобновяване и задържане на килограмите, в което ме уверяваше професорът. Втората, да мога да се открия, да намеря себе си телом и духом. Преброих и приятелите си - Марина Вълканова, брачният партньор й Мустафа, Катя и Здравко от „ Ритон ”, Тони Димитрова, Бони, Енчо Керязов и Светла.

- Вярно ли е, че след интервенцията на 22 януари 2025-а получавате кръвоизлив и ви оперират повторно?

- Няколко часа откакто излязох от цялостната анестезия, колабирах два пъти. Наложи се и втора перфорация на стомаха, с цел да се изчистят подозренията и да се разбере от кое място идва кръвоизливът.

- Преди сте тежал 130 кг. Злите езици настояват, че сте се оперирал поради здравословни проблеми от наднорменото тегло...

- При едно от първите ми визити в болничното заведение в Турция, където ме оперираха след това, ми направиха кръвни проучвания. Резултатите ми озадачиха професора. Той даже изиска да бъдат повторени проучванията. След няколко часа показа, че не може да повярва, че вижда 54-годишен мъж с моето телосложение и моите килограми, който да има здравна картина с каквато умерено може да се постъпи в армията. Лекарят е очаквал да бъда в преддиабетно положение, а не проучванията ми да са положителни.

- Свалянето на 50 кг отрази ли се на здравето ви?

- От клиниката следяха здравословното ми положение месеци преди интервенцията, а и по-късно. След интервенцията в продължение на 6 месеца всеки понеделник в 8 часа получавах известие по уотсап, в което беше написано по часове хранителното ми меню, какво и по какъв брой грама да хапвам в идните 7 дни. За една година съм направил 4 пъти цялостни кръвни проучвания, които професорът разчиташе и въз основата на резултатите в тях предлагаше какви минерали и витамини да прибавям при вливанията. Дни преди новата 2026-а отново се изследвах и професорът още веднъж се пошегува, че е време да постъпя в армията.

- Не ви ли тормозят мненията, че имате нездравословен тип?

- Теглото от 80 кг е безусловно обикновено за 55-годишен мъж. Много апелирам всички, които плачат на непознати гробове, да си избършат сълзите и да не се стараят да ми демонстрират какъв брой са загрижени за моя така наречен от тях мъчителен тип. От години съм желал да наподобявам по метода, по който наподобявам през днешния ден. Чувствам се ужасно, като прероден съм.

- Спортувате ли?

- Движа се интензивно. Преминах през интервал, в който всеки ден бях длъжен да навъртам по 5 километра на пътека. Сега с изключение на ходенето върша и извършения.

- Страх ли ви е да не остане отпусната кожата ви поради отслабването?

- Рязкото намаляване е обвързвано и с необикновено разпределяне на кожата. Аз обаче не съм модел на бански костюми и нямам никакво желание да се събличам на общодостъпни плажове, където да ме снимат с мобилните си телефони непознати хора. Ходя на закрити плажове, на частни басейни или в чужбина, където никой не ме познава. Искам да се усещам удобно. Месеци наред спортувам и към този момент виждам резултатите. Знам, че след година, година и половина ще съм още по-добре. Нямам никакво желание да се подлагам на хирургична намеса. Чувствам се прелестно с тялото и килограмите си.



- Връщайки се обратно в предишното си, съжалявате ли за нещо?

- За нищо, макар че преди 2 години се разминах с една доста огромна обич. И това, че останах без дете, на което да посветя грижите и старанието си, да го изградя като дух и персона, не е причина да употребявам думата „ скърбя ”. Колкото и да се вторачвам в изборите, които съм правил в живота си, все стигам до извода, че са били верни, щом са ме довели дотук - жив и здрав, стъпил крепко на земята, опазил се от самозабравяне в миговете, когато съм летял на крилете на национална популярност. Аз съм един от малцината, излизали в продължение на 7 години на сцена с най-голямата българска звезда в цялата история на шоубизнеса ни – Лили Иванова. Бил съм неразделна част от нейния живот. Имал съм едно от най-популярните телевизионни излъчвания за всички времена, което е във безконечната ранглиста на Българска национална телевизия. Успял съм да запазя прякора си Чая, обвързван с именитото ми предаване, което толкоз доста години не е на екран. Не скърбя даже за дребни измами и изменничества. Обърнал съм им тил, в никакъв случай не се обръщам към тях. Така е трябвало да стане. Господ знае за какво ме е основал и за какво съм минал през тестванията.

- Казахте, че преди 2 години сте се разминал с доста огромна обич. Намерихте ли нова по-късно?

- Няма какво да укривам, и сега съм влюбен. Щастлив съм. След 2 месеца ще стане година, откогато съм по този начин. Няма да описвам повече, тъй като щастието обича тишината. Никога в живота си не съм парадирал със своите персонални и интимни връзки. Не тъй като съм крил сексуалността си, а тъй като съм надълбоко уверен, че тя и моят съкровен свят не засягат никой различен с изключение на мен. Ще не преставам да се държа по същия метод. Няма да рапортувам с кого мачкам чаршафите, с кого се разсънвам и къде считам да осъмна след 5, 10 или 20 години.

- Как страдате, когато сте предаден?

- Тогава се свивам на кълбо. Затварям се и се трансформирам в една рана. От хората съм, които като че ли се любуват на страданието. Колкото и да е парадоксално, пропадам в него и му се приписвам напълно. Забелязвам, че с годините съм построил една неприятна линия - когато ми е най-хубаво и ми се плаче от благополучие, стартирам да се колебая дали заслужавам това благополучие и дали в действителност толкоз хубаво е на хубаво. Сега се старая да трансформира това благодарение на най-близкото обграждане.

- Родителите ви по какъв начин са? Има ли още напрежение сред вас и тях?

- Живи и здрави да са ми родителите! Те също натрупаха години. Няма какво да укривам, ние с тях преминахме през доста сложни интервали. Имало е месеци и години, в които не сме си проговаряли. С напредването на възрастта при тях, а и най-много при мен, осъзнахме, че сме единствени едни за други. Аз имам една майка и един татко, а те един наследник. Първата крачка към сдобряването ни направих аз. Не скърбя за пропуснатите години, давам си сметка, че е трябвало да стане тъкмо по този начин. Днес в очи на родителите ми чета само и единствено почитание за това, което съм постигнал самичък, за всичко, което съм построил.

- Кога станахте черна овца в фамилията?

- С навлизането в пубертета започнах да се чувствам по този начин. Четях го и в укорите. Започнах да съзнавам, че съм доста друг от всички тези младежи, които заобикаляха фамилията ми в големия ни 18-етажен блок. Мечтаех за сцена, за светлините на прожекторите и гласност, което не беше особено за общността, в която живеех. Близките ми чакаха мига, в който ще се върна към тяхната нормалност, само че защото поех по своя път, сред нас започнаха да се натрупат недоизречени оценки, а и изречени отзиви и мнения, на които реагирах по-остро.

- Родителите ви с какво желаеха да се занимавате?

- О, не знам. Баща ми беше геолог, а майка ми - картограф. Вероятно са мечтаели да стана инженер. Дядо ми все страдаше, че съм кръгла нула по математика. Той беше специалист към Министерството на образованието и ходеше да прави инспекции на преподавателите по математика в софийските учебни заведения даже и след пенсионирането си. Явно бях издънката в фамилията ми, където всички се бяха отдали на точните науки. Знам обаче, че околните ми са желали да бъда добър човек и че станах подобен. Не съм неприятен макар минусите си. Мога да споделям думи като „ благодаря ” и „ извинявай ”, които са най-важните в общуването.

- Миналата година се сдобрихте с Лили Иванова. Как стана това?

- Миналата година получих доста общителна и блага покана за концерта на Лили Иванова в Народния спектакъл. Поканен бях упорито и да остана след концерта на коктейла, на който тя щеше да се види със специфичните си посетители. Честно казано, не знаех какво да чакам от тази среща, защото не си бяхме говорили и не се бяхме виждали с Лили от доста дълго време. Когато се срещнаха погледите ни, когато се прегърнахме и целунахме, тя сподели: „ Много ти е хубаво предаването ”. С изреченото от нея като че ли изтри със размах годините, в които от най-близки се бяхме трансформирали в хора, които живеят сами за себе си, дистанцирани и неискащи да разясняват връзките си. През лятото на 2025-а бях на концерта на Лили във Варна, както и на спектакъла в зала 1 на НДК, който нейната фондация провежда в памет на Георги Парцалев. Надявам се да се забележим и в Париж на 24 май в зала „ Олимпия ”.

- Ако Лили Иванова не беше направила крачката към вас, вие щяхте ли да потърсите метод да се сдобрите?

- Не считам, че самата Лили Иванова е направила крачката към мен. В момента тя има извънреден екип в лицето на фондацията й, който се отнася с изключителна отговорност към ежедневните и професионалните й задължения, към развиването на творчеството й и съхраняването му във времето. Смятам, че те са хора, които желаят да изградят към Лили един прелестен климат. Климат, в който тя да се усеща освен обичана от многомилионната си публика, само че и от тези, които са били изключително близки с нея във времето. Много съм щастлив да видя в обкръжението й хора, които тя е наричала другари и такива, които се надавам дълги години да назовава по този начин. Да е жива и здрава!

- От 34 година работите в Българска национална телевизия. Кой е най-трудният ви миг там?

- Най-трудният ми миг беше свалянето ми от екран като водещ на предаването „ Българска национална телевизия на 60 ”. Това бе плод на безспорна неправда и конспирация, на подло изменничество от страна на колежка, която смятах за доста близка. Случилото се се оказа следващ урок за мен, само че и за Емил Кошлуков, който извънредно доброжелателно няколко месеца по-късно ме предложения в кабинета си и ми сподели, гледайки ме в очите: „ Извинявай! ”. Много високо оценявам тази дума, както и това, че съвсем незабавно се върнах на екран със независим план – предаването „ С Българска национална телевизия вечно ”. То и сега се употребява със забележителен рейтинг, макар че се излъчва на гърба на централните вести на Би Ти Ви и Нова.

- Това, че ви отстраниха като водещ на „ Българска национална телевизия на 60 ”, поболя ли ви?

- Отключих заболяване без изяснена имунология, само че с доста тежки последствия. Имах себореен дерматит, който лекувах с кортикостероиди. Загубих надзор над организма си и надлежно започнах да се надувам - в най-буквалния смисъл на думата. Не желая обаче да се връщам обратно, няма смисъл.

- Как се виждате на 60 и 65 години?

- Не си представям себе си като някакво злобно старче, което гледа към по-младите със злоба. Напротив, виждам се обкръжен с още млади другари. На 55 се чувствам като на 30 години, значи на 60 ще се усещам като на 35.