Някои имат Агент 007, а България - Консул 007
По остаряла традиция страните назначават в дипломатическите си задачи по света разнообразни типове разузнавачи, контраразузнавачи, офицери за взаимозависимост и други В доста страни такива шефове на служби след това стават президенти, министър председатели, сенатори, депутати.
България обаче е модернист и в тази област
- тя изпраща в посолствата си в чужбина досегашни шефове на специфични служби, антикорупционни звена или пък прокуратури. При това непосредствено на дипломатически или консулски постове, без те да имат нужната езикова или профилирана подготовка.
Темата още веднъж стана настояща около тайното предопределение на доскорошния шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев за общоприет консул във Валенсия. Георгиев, който се прочу с терасата си, подаде оставка като началник на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество на 31 юли. Тя беше гласувана от Народното събрание още същия ден. Дни по-късно незабавно се събра прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет и го върна на работа в спецпрокуратурата. Веднага по-късно на скрито съвещание държавното управление го е назначило за консул във Валенсия.
Предложението за назначението на Георгиев официално е пристигнало от министъра на външните работи Екатерина Захариева, но премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че решението е било негово. Последваха митинги на българи във Валенсия, скандал към езиковата подготовка на бъдещия консул, пояснения и контраобяснения. Засега остава провесен въпросът ще отиде ли Пламен Георгиев във Валенсия, или още веднъж ще бъде преназначен на различен " сладостен " пост.
Този случай обаче
не е изключение, а удостоверение на порочната процедура,
която се постанова през последните години.
През август 2009 година за общоприет консул в Солун бе изпратен подалият оставка като началник на ДАНС Петко Сертов. Оставката му бе призната от станалия за първи път министър председател Бойко Борисов, който незабавно го изпрати в Солун. Тогава външното министерство отново бе употребявано като прикритие и оттова обясняваха назначението с думите: „ Това е неговото предпочитание и избор да работи за България на този пост ”.
Само три месеца по-късно бе оповестено, че Борисов смъква доверието си от Сертов като консул и го отзовава. Като причина бе бележит скандалът с изгубването на материали на ДАНС от секретната секция на Министерския съвет. Заради това по-късно прокуратурата подгони даже някогашния министър председател Сергей Станишев като провинен за изнасянето на документите, само че съдът го оправда. Единственото, което стана ясно в последна сметка, бе, че бившият консултант в ДАНС Алексей Петров дал на Борисов да се разбере, че има конфиденциален отчет. " Всичко е в ръцете на прокурорите. Иначе - една сергия пред Министерския съвет и там всички документи на службите. И който от вас желае, да ги разлисти и да ги пусне ", реагира тогава Борисов.
Връщането на Сертов от Солун обаче ни минимум не повлия на кариерата му - той стана зам.-шеф на Центъра за предварителна защита и противопоставяне на корупцията и проведената престъпност (ЦППКОП), известен като БОРКОР, където остана до 2013 година Година по-късно Сертов изчезна и дни наред беше в неопределеност. Той бе пуснат за търсене, издирван даже с хеликоптер, с цел да се окаже най-после, че е бил в Солун. Сертов самичък се завърна, не даде никакви пояснения или изказвания по случая и по тази причина
аргументите за неочакваното му изгубване и до момента тънат в тайнственост
През 2016 година отново в Солун и още веднъж като общоприет консул отиде различен някогашен началник на ДАНС - Владимир Писанчев. Той е там и сега. Писанчев оглави ДАНС през лятото на 2013 година след отдръпването на Делян Пеевски, като преди този момент беше зам.-шеф и и.д. шеф на организацията. През февруари 2014 г. бившият вътрешен министър Цветан Цветанов разгласи в изявление, че Писанчев е бил назначен с протекциите на Делян Пеевски.
Писанчев напусна ДАНС покрай напрежението към оставката на вътрешния министър Веселин Вучков, който се отдръпна, тъй като не бе склонен Писанчев и тогавашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи Светлозар Лазаров да останат на постовете си. Часове по-късно министър председателят Бойко Борисов разгласи от парламентарната естрада, че Писанчев и Лазаров ще бъдат заменени и двамата подадоха оставки. После пък прати Писанчев в Солун. Това даде мотив на тогавашния депутат от Реформаторския блок и някогашен началник на НСС ген. Атанас Атанасов да попита Бойко Борисов " кои са персоналните и професионални качества на лицето, които са дали съображение на държавното управление да вземе това решение? ". Борисов не му даде пояснение.
Затова пък се изяви министър от Реформаторския блок - външният министър Даниел Митов. Той разгласи, че Писанчев може да бъде потребен за съдействието с Гърция във връзка с миграционните потоци. " Винаги решенията за посланици и районни консули
ги взимаме на закрити съвещания
Това не е казус и хора, които имат нужните знания, страната влага в тях ", изясни Митов. По думите му не е проблем да се заемат сходни длъжности, още повече при комплицираната конюнктура в нашата съседка Гърция. " Трябва по всевъзможен метод да засилим съдействието, още повече що се отнася до миграционните потоци. Мисля, че Владимир Писанчев може да бъде потребен в тази област ", разяснява Митов.
Писанчев бе третият началник от контраразузнаването, който се праща на дипломатическа работа. През 2007 г. тогавашният шеф на Национална работа сигурност-НСС ген. Иван Чобанов бе махнат от кабинета на Тройната коалиция и бе пратен дипломат в Зимбабве, където изкара обаче единствено няколко месеца и напусна самичък. Той
единствен имаше смелостта да каже,
че тази работа с пращането на такива постове не е за такива като него.
Пак в Гърция, само че в Атина, е и някогашният началник на военното разузнаване Веселин Иванов. Той даже пое временно ръководството на българската задача, откакто посланичката си замина за София заради изтичането на мандата й. Веселин Иванов бе назначен за шеф на военното разузнаване от първото държавно управление на Бойко Борисов, само че се раздели с поста по време на второто. Тогавашният министър на защитата Николай Ненчев изясни, че двамата не са съумели да реализират консенсус по значими въпроси за работата на службата, " изключително по кадровото й развиване, където 39% от управителния състав е назначен преди 1991 година ". Сред претекстовете за освобождението на Иванов бе и потребността от по-голяма оперативна съгласуемост със службите на НАТО. Малко преди този момент обаче Ненчев влезе в спор с управлението на военното разузнаване към предаването на архивите му на Комисията по досиетата. Иванов не беше предложен за дипломат по общоприетата процедура, а назначен за и.д. Тази процедура се използваше по времето на държавното управление " Орешарски ", с цел да бъде заобиколен президентът Росен Плевнелиев, който отхвърляше да подписва укази за назначението на посланици, работили за службите.
Премиерът Бойко Борисов обаче ни минимум
не се тормози от сходни назначения
и даже откри опрощение за това - " такива хора би трябвало да бъдат поставяни известно време на държавна работа, с цел да могат през това време тайните, които знаят, простичко казано – да ги не помнят ".
Може би по тази линия някогашният шеф на НСО Ангел Антонов бе изпратен за общоприет консул в Санкт Петербург. Преди това той беше и началник на направлението в ГДБОП, което се занимаваше с финансовите и банковите далавери, както и шеф на полицията. После изненадващо стана началник и на Националната работа за защита по време на президента Росен Плевнелиев, само че бе освободен с идването на същия пост на Румен Радев. И Борисов го изпрати консул в Санкт Петербург.
Генерален консул в Мюнхен пък стана шефът на цивилното разузнаване - Драгомир Димитров. Той беше доста непосредствен на Борисов и още по-близък на Цветан Цветанов. Драгомир Димитров бе назначен за шеф на Националната разследваща работа (НРС) през 2012 г. След като Народното събрание най-сетне одобри закон за службата и я прекръсти на Държавна организация " Разузнаване ", той бе назначен от президента Росен Плевнелиев за неин шеф през 2015 г. с петгодишен мандат, който изтичаше през 2020 година Той обаче си потегли две години по-рано - Димитров бе освободен от поста с идването на президентския пост на Румен Радев.
Всъщност главната причина всички тези хора да бъдат назначавани за консули, а не за посланици, е, че по този начин се заобикаля президентът, който издава укази за назначението на най-висшите дипломати. За консулите е задоволително единствено решение на правителството, до което се стига с проформа предложение от външното министерство. Оттам нататък никой не управлява работата им. До идващия претендент, който би трябвало да се трудоустрои, до момента в който " не помни тайните, които знае ".
България обаче е модернист и в тази област
- тя изпраща в посолствата си в чужбина досегашни шефове на специфични служби, антикорупционни звена или пък прокуратури. При това непосредствено на дипломатически или консулски постове, без те да имат нужната езикова или профилирана подготовка.
Темата още веднъж стана настояща около тайното предопределение на доскорошния шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев за общоприет консул във Валенсия. Георгиев, който се прочу с терасата си, подаде оставка като началник на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество на 31 юли. Тя беше гласувана от Народното събрание още същия ден. Дни по-късно незабавно се събра прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет и го върна на работа в спецпрокуратурата. Веднага по-късно на скрито съвещание държавното управление го е назначило за консул във Валенсия.
Предложението за назначението на Георгиев официално е пристигнало от министъра на външните работи Екатерина Захариева, но премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че решението е било негово. Последваха митинги на българи във Валенсия, скандал към езиковата подготовка на бъдещия консул, пояснения и контраобяснения. Засега остава провесен въпросът ще отиде ли Пламен Георгиев във Валенсия, или още веднъж ще бъде преназначен на различен " сладостен " пост.
Този случай обаче
не е изключение, а удостоверение на порочната процедура,
която се постанова през последните години.
През август 2009 година за общоприет консул в Солун бе изпратен подалият оставка като началник на ДАНС Петко Сертов. Оставката му бе призната от станалия за първи път министър председател Бойко Борисов, който незабавно го изпрати в Солун. Тогава външното министерство отново бе употребявано като прикритие и оттова обясняваха назначението с думите: „ Това е неговото предпочитание и избор да работи за България на този пост ”.
Само три месеца по-късно бе оповестено, че Борисов смъква доверието си от Сертов като консул и го отзовава. Като причина бе бележит скандалът с изгубването на материали на ДАНС от секретната секция на Министерския съвет. Заради това по-късно прокуратурата подгони даже някогашния министър председател Сергей Станишев като провинен за изнасянето на документите, само че съдът го оправда. Единственото, което стана ясно в последна сметка, бе, че бившият консултант в ДАНС Алексей Петров дал на Борисов да се разбере, че има конфиденциален отчет. " Всичко е в ръцете на прокурорите. Иначе - една сергия пред Министерския съвет и там всички документи на службите. И който от вас желае, да ги разлисти и да ги пусне ", реагира тогава Борисов.
Връщането на Сертов от Солун обаче ни минимум не повлия на кариерата му - той стана зам.-шеф на Центъра за предварителна защита и противопоставяне на корупцията и проведената престъпност (ЦППКОП), известен като БОРКОР, където остана до 2013 година Година по-късно Сертов изчезна и дни наред беше в неопределеност. Той бе пуснат за търсене, издирван даже с хеликоптер, с цел да се окаже най-после, че е бил в Солун. Сертов самичък се завърна, не даде никакви пояснения или изказвания по случая и по тази причина
аргументите за неочакваното му изгубване и до момента тънат в тайнственост
През 2016 година отново в Солун и още веднъж като общоприет консул отиде различен някогашен началник на ДАНС - Владимир Писанчев. Той е там и сега. Писанчев оглави ДАНС през лятото на 2013 година след отдръпването на Делян Пеевски, като преди този момент беше зам.-шеф и и.д. шеф на организацията. През февруари 2014 г. бившият вътрешен министър Цветан Цветанов разгласи в изявление, че Писанчев е бил назначен с протекциите на Делян Пеевски.
Писанчев напусна ДАНС покрай напрежението към оставката на вътрешния министър Веселин Вучков, който се отдръпна, тъй като не бе склонен Писанчев и тогавашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи Светлозар Лазаров да останат на постовете си. Часове по-късно министър председателят Бойко Борисов разгласи от парламентарната естрада, че Писанчев и Лазаров ще бъдат заменени и двамата подадоха оставки. После пък прати Писанчев в Солун. Това даде мотив на тогавашния депутат от Реформаторския блок и някогашен началник на НСС ген. Атанас Атанасов да попита Бойко Борисов " кои са персоналните и професионални качества на лицето, които са дали съображение на държавното управление да вземе това решение? ". Борисов не му даде пояснение.
Затова пък се изяви министър от Реформаторския блок - външният министър Даниел Митов. Той разгласи, че Писанчев може да бъде потребен за съдействието с Гърция във връзка с миграционните потоци. " Винаги решенията за посланици и районни консули
ги взимаме на закрити съвещания
Това не е казус и хора, които имат нужните знания, страната влага в тях ", изясни Митов. По думите му не е проблем да се заемат сходни длъжности, още повече при комплицираната конюнктура в нашата съседка Гърция. " Трябва по всевъзможен метод да засилим съдействието, още повече що се отнася до миграционните потоци. Мисля, че Владимир Писанчев може да бъде потребен в тази област ", разяснява Митов.
Писанчев бе третият началник от контраразузнаването, който се праща на дипломатическа работа. През 2007 г. тогавашният шеф на Национална работа сигурност-НСС ген. Иван Чобанов бе махнат от кабинета на Тройната коалиция и бе пратен дипломат в Зимбабве, където изкара обаче единствено няколко месеца и напусна самичък. Той
единствен имаше смелостта да каже,
че тази работа с пращането на такива постове не е за такива като него.
Пак в Гърция, само че в Атина, е и някогашният началник на военното разузнаване Веселин Иванов. Той даже пое временно ръководството на българската задача, откакто посланичката си замина за София заради изтичането на мандата й. Веселин Иванов бе назначен за шеф на военното разузнаване от първото държавно управление на Бойко Борисов, само че се раздели с поста по време на второто. Тогавашният министър на защитата Николай Ненчев изясни, че двамата не са съумели да реализират консенсус по значими въпроси за работата на службата, " изключително по кадровото й развиване, където 39% от управителния състав е назначен преди 1991 година ". Сред претекстовете за освобождението на Иванов бе и потребността от по-голяма оперативна съгласуемост със службите на НАТО. Малко преди този момент обаче Ненчев влезе в спор с управлението на военното разузнаване към предаването на архивите му на Комисията по досиетата. Иванов не беше предложен за дипломат по общоприетата процедура, а назначен за и.д. Тази процедура се използваше по времето на държавното управление " Орешарски ", с цел да бъде заобиколен президентът Росен Плевнелиев, който отхвърляше да подписва укази за назначението на посланици, работили за службите.
Премиерът Бойко Борисов обаче ни минимум
не се тормози от сходни назначения
и даже откри опрощение за това - " такива хора би трябвало да бъдат поставяни известно време на държавна работа, с цел да могат през това време тайните, които знаят, простичко казано – да ги не помнят ".
Може би по тази линия някогашният шеф на НСО Ангел Антонов бе изпратен за общоприет консул в Санкт Петербург. Преди това той беше и началник на направлението в ГДБОП, което се занимаваше с финансовите и банковите далавери, както и шеф на полицията. После изненадващо стана началник и на Националната работа за защита по време на президента Росен Плевнелиев, само че бе освободен с идването на същия пост на Румен Радев. И Борисов го изпрати консул в Санкт Петербург.
Генерален консул в Мюнхен пък стана шефът на цивилното разузнаване - Драгомир Димитров. Той беше доста непосредствен на Борисов и още по-близък на Цветан Цветанов. Драгомир Димитров бе назначен за шеф на Националната разследваща работа (НРС) през 2012 г. След като Народното събрание най-сетне одобри закон за службата и я прекръсти на Държавна организация " Разузнаване ", той бе назначен от президента Росен Плевнелиев за неин шеф през 2015 г. с петгодишен мандат, който изтичаше през 2020 година Той обаче си потегли две години по-рано - Димитров бе освободен от поста с идването на президентския пост на Румен Радев.
Всъщност главната причина всички тези хора да бъдат назначавани за консули, а не за посланици, е, че по този начин се заобикаля президентът, който издава укази за назначението на най-висшите дипломати. За консулите е задоволително единствено решение на правителството, до което се стига с проформа предложение от външното министерство. Оттам нататък никой не управлява работата им. До идващия претендент, който би трябвало да се трудоустрои, до момента в който " не помни тайните, които знае ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ