По сталински превръщат думата фашист“ в нарицателно за всеки, който

По сталински трансформират думата „ фашист “ в нарицателно за всеки, който не е склонен с тяхното ръководство и дейности

Инж. Иванов е най-забележителният кмет на София през цялото битие на града след Освобождението и до през днешния ден, споделя пред Faktor.bg ръководителят на Българо-еврейския теоретичен институт

Арх. Елко Хазан е роден в Ямбол. Основател и ръководител на Българо-еврейски теоретичен институт, който си слага за цел да изследва и разпространява историята на евреите в България, най-много във връзка със спасяването им от Холокоста. Автор на проучването „ Кратка илюстрована енциклопедия на еврейските общности в България и техните синагоги ". За активността си е почетен с медал „ Стара планина “.

Интервю на Мая Георгиева

-Г-н Хазан, би трябвало ли някогашният кмет на София инж. Иван Иванов да има монумент в столицата, вие сте един от шестимата български евреи, подкрепили тази концепция?

- Аз съм изразявал моето мнение и в персонално качество, и от името на Българо-еврейския теоретичен институт, който се занимава съответно с тези тематики – българо-еврейските връзки, спасяването на българските евреи, историята на евреите в България и по света, с техните модерни и исторически отблясъци. Не считам за нужно да дублирам обстоятелствата, свързани с активността на инж. Иван Иванов, които са от дълго време известни. Той не е бил политик, бил е извикан на работа в един доста тежък миг за България и за него самия, с цел да ръководи столицата. И все пак той е постигнал толкоз доста - всеки може да прочете, даже в случай че влезе в обществените мрежи - има премного информация. Да не приказваме, че има издадена монография за него, обосноваваща се на голям документален списък – персонален и общински, за неговия извънреден принос за развиване на София. Затова съм и подкрепил и подписката за издигане на монумент на инж. Иван Иванов.

- Тогава какъв е казусът на хората към „ Шалом “, твърди се, че в началото те са били „ за “ респект към Иванов, а в този момент се отхвърлят от тази своя позиция?

- Темата за монумент на инж. Иван Иванов е дискутирана от доста от дълго време. И аз се запитвам в този момент – за какво откакто преди време софийска община е била питана и е дала единодушието да бъде повдигнат монумент на инж. Иванов, който бих споделил е най-забележителният кмет на София през цялото битие на града след Освобождението и до през днешния ден, внезапно се подхващат едни противоположни дейности и то от една организация – „ Шалом “, която си е присвоила правото да приказва от името на всички евреи в България. Идеята за този монумент е била обсъждана към този момент десетилетие, а не е от няколко месеца или дни. Общинските съветници дълго време са били убеждавани за състоятелността на този план, имали са задоволително време да се срещнат с обстоятелствата и причините. Последното утвърдително гласоподаване на решението на СОС, което разискваме тук, е станало в това число с присъединяване и на общинари и от Българска социалистическа партия, знам го от сигурен източник. С други думи - в последния миг хора, узурпатори на мнение, внезапно прибягнаха до едни начини от началните отделения - да отидат при класната и да се оплачат, „ че им дърпат плитките “, казано на смешка. Но това са едни способи и от нашето близко минало, когато нещата се решаваха еднолично от Партията (БКП – бел.ред.), чието състояние в страната беше уредено с чл.1 от анулираната след демократичните промени Димитровска конституция. Ние, а пък и публиката към този момент знаем кои точно пишат тези „ филипики на организацията “ (Шалом – бел.ред.).

-Кои са тези хора от еврейската общественост и състоятелни ли са причините им да няма монумент на кмета Иванов?

- Голяма част от тях са наследници на евреите, които пречеха на своите сънародници да осъществят многовековния блян на еврейския народ да възвърне своята страна там, където е била основана в Близкия изток. И сами избраха опцията да останат тук, с цел да поддържат комунистическия режим. Този щемпел, несъмнено, не може да се постави върху всички евреи, защото е имало хора, които заради фамилни или патриотични претекстове са избрали да продължат съществуването си в България. Те нямат неприятни мемоари, макар претърпените през този интервал ужасни неща от евреите в Европа, когато България е била остров на спасението. Такава е била нейната роля и през хилядолетия.

Що се отнася до причините им „ срещу “ - те са доста слаби. Размахват се едни две писма, които са публична поща, която всеки началник на ведомство подписва. Те са израз на един миг, когато България, без нито един изстрел, в сходство с интернационалното право, след многогодишна дипломатическа битка и дейните дейности на цар Борис Трети съумява да върне на България Южна Добруджа. Представете си какво би станало, в случай че стартираме да преследваме всеки в страната, който е подписвал такива писма? Това значи да не остане жив човек в България. Както знаем – и комунистическият режим до 10 ноември 1989 беше разгласен за незаконен, поради своята идеология, а през днешния ден негови наследници се пробват да ни дават исторически оценки.

- Защо толкоз елементарно в последно време се лепят етикети „ фашист “, „ нацист “, или пък в случай че си антикомунист – то надали не ти си антисемит?

- Това е доста прекрасен въпрос, тъй като е в действителност един раздел на война сред терминологиите. Въпреки че хиляди пъти е коментирано какво е „ фашист “. Наричайки инж. Иван Иванов фашист, тези хора се пробват да го изкарат може би член на италианската партия, която основава Мусолини и която се проваля с гръм и тропот. Има хиляди публикации и книги, отдадени на този феномен. Това е един метод на ръководство на вътрешните и интернационалните събития в Италия, който е характерен за Мусолини. Но някак последователно думата „ фашист “ нашите „ другари “ се пробват да я трансфорат в нарицателно за всеки, който не е склонен с тяхното ръководство и дейности. И това е наложено още от времето на Сталин. Затова предлагам на читателите на Faktor.bg да прочетат книгата на проф. Никола Алтънков „ Нарекоха ги фашисти “, с цел да си дадат отговор какво е „ фашизъм “ и „ кой е фашист “, и дали инж. Иванов в действителност е бил подобен.

- Обществото остава с чувството, че „ Шалом “ съставлява всички български евреи и техните гледни точки за историята?

- Това е заради обстоятелството, че хората във и към „ Шалом “, сходно на Българска социалистическа партия, която смени една буквичка в абревиатурата си, направи по този начин, че да получи всички активи на някогашната комунистическа партия от интервала 1944 до 1989 година Много забавно е, че незабавно след 9 септември 1944 ръководителите на българските евреи заявяват в Париж по време на сключване на мирните контракти след Втората международна война, че в България евреи, починали при нацистки преследвания, като се изключи падналите като партизани, няма. Числото на евреите у нас не се е понижило, а се е нараснало – това се отнася до времето на Холокоста. Интересна е тази позиция, която споделя нашата организация и нашите другари българи, с които действаме в синхрон, също и другари от Израел, измежду които е и инж. Самуил Ардити, който имам вяра нашите съвременници познават добре. Докато не заболя тежко, той се бореше за опазване на положителното име на България, което същите тези хора (от Шалом – бел.ред.) непрестанно окалваха.

Интересното е обаче и това, че тази декларация, за която ви говорех доскоро, се поддържа от същите тези хора, които през днешния ден желаят да спрат издигането на паметника на инж. Иванов, и то някъде до преди 2010 година. Изведнъж, окрилени от някакви техни презокеански другари, припомняйки си старите си тежнения по комунизма, взеха решение да излязат с публична позиция на “Шалом “ във връзка ориста на евреите под българско ръководство в годините на Холокоста в Европа. Позицията е призната на 4 декември 2011 година. Между другото в това мнение, което те малко полусрамежливо обявяват, се споделя, че „ Виновни за депортирането на евреите от тези територия на Беломорска Тракия и Вардарска Македония и гр. Пирот по време на Втората международна война имат немските управляващи дружно с българското пронацистко държавно управление, както и неналичието на опозиция от страна на локалното население “. Обръщам ви внимание на годината, когато е дефинирана тази позиция – 2011, както и на изказванието за „ отсъствието на опозиция на локалното население “, което е отстранено тихичко, „ по терлици “. А на 23 декември 2021 година е издадена една „ нова “, още по-окалваща България „ позиция “. Но това, което е общото сред двете позиции – от 2011 и 2021 година, е че: „ Ние, от “Шалом “, призоваваме българското държавно управление по време и място, както то реши, да поеме отговорност за дейностите на пронацисткото държавно управление по отношение на евреите в интервала 1941-1944 година “. Опитвам се да дава този текст на нашите съграждани и да ги попитам – съгласни ли сте вашето държавно управление, което и да е то, да поеме моралната отговорност, при все това не е казано защо тъкмо да се поеме отговорност – за спасяването на евреите ли, за унищожаването ли -извършено по волята на нацистка Германия, тъй като това бяха територии, завладени след военни дейности?

- Само преди седмица бе оповестена, само че след това отсрочена под публичен напън полемика в СУ, озаглавена „ Патология на едно честване “. Каква патология желаеха да ни внушат уредниците?

- Това са същите герои и същите апологети, които се пробват да смачкат самочувствието на българския народ, на здравомислещите хора, които са преобладаващи. Този фарс или комедия, която се разигра в последния миг, е доста присъща за тези герои. А и тези по този начин наречени уредници на по този начин наречената „ Дискусия “ разчитат на същите рупори, тъй като те самите нямат потенциала да образуват публичното мнение. Затова и се пробват да го създадат с по този начин наречените флашмоби, най-общо казано, разхождайки някакви табелки по улиците на София, говорейки през устата на други хора, които ние, като очевидци на тези процеси, доста добре знаем, че са инспирирани, а евентуално и финансирани от същите хора.

Разбира се, че всеки има право на мнение. Но същите тези хора, които щяха да са на тази „ полемика “, приказват посредством нашите пари, които получават от нашите налози. Защото една от подправените им искания е, че това била „ академична мисъл “ и опит последната да бъде заглушена.

Попитахте ме за „ патологията “. „ Патология “ са техните дейности. Още като прочетох първите известия, нещо сякаш ме удари по главата – по какъв начин можеш да наречеш едно честване „ патология “! Трябваше няколко пъти да се върна към надслова, с цел да се уверя, че не съм прочел нещо изкривено. От една страна, веселя се, че тази вълна, която се надигна, осуети провеждането на това събитие. Защото, както споделя моят другар и сподвижник Самуил Ардити, „ Ако си приключил нещо, и не си докладвал, все едно, че нищо не си приключил “.

От друга страна, аз съм незадоволен от това което се случи – полемиката да бъде отсрочена. Нямам подозрение кой беше инспирирал тази полемика, познавам този лагер. Подобни „ полемики “ се трансформират в едни говорилни единствено на техните докладчици и когато пристигна време за въпроси и диспути споделят – „ Ама -времето, което ни е отпуснато от домакините, завърши и би трябвало да завършваме събитието “. Но съм и извънредно неудовлетворен, тъй като аз и доста други хора, с които имам контакти и позиции по тези въпроси, се готвехме да им дадем едно доста изрично опълчване по либерален метод. Реално, ние бяхме лишени да им окажем този отпор. Самият факт се добавя и от метода, по който стана отменянето. Първи желаеха да бъде анулирана полемиката личните им ментори от еврейска организация „ Шалом “, защото, видите ли, „ това щяло да провокира проблеми в една предизборна обстановка “. Ама ние какво – ще спрем съществуването на страната ли? Това е смешно пояснение. Защото знаете ли какво става, когато отвърнеш на удара с ненадейно оттегляне, принуждавайки своя съперник да падне на земята.

- Съзирате ли в анулацията на полемиката някаква вътрешна неубеденост в тезите на уредниците, които е трябвало да се пропагандират?

- Те добре са знаели какво ги е очаквало. Те работят с хватки, които минимум не са почтени, не са редни в една полемика. Що се отнася до „ академичността “ на тази полемика – показателни са имената на участниците в нея. Тези хора са доста нагли и водят своята битка по един много лицемерен метод - в едни лимитирани пространства и лимитирани групички. Но най-показателното е това - кои са били лицата, до един поканени да водят полемиката – дано вашите читатели се позаинтересуват какви изявления и трудове са имали по тематиката за българските евреи, тъй като те са представителите на антибългаризма не от през вчерашния ден. Освен това всичките тези, в една или друга степен, в своето службогонство, си пъхат пръстите в една мъчителна област, която пречи на положителното развиване на българо-македонските връзки – към този момент ви цитирах формалните позиции на „ Шалом “. Нещо повече, самите те заемат антибългарски позиция по повод и на езика, и на историята, трансформирайки по този метод разногласието - не в научен или исторически, а в политически! Тяхната активност по хипотеза би трябвало да бъде социална, културно-просветна. Но те още от времето на техните прародители се занимават с политика. И както виждате се обърнаха към политик, да им позволява въпросите. Аз персонално бих се обърнал към господин Борисов с най-учтив апел - да си напомни предходни свои позиции и дейности по въпросите на българо-еврейските и българо-македонските връзки - и да не ни връща към интервала на повелителката на „ ремонта на ремонта “, която лично беше нещо като „ непрекъснато наличие “ на бул. “Стамболийски “ 50.