По рождение човек има две форми на своето съществуване. От

По рождение човек има две форми на своето битие. От една страна сме биологични същества - най-развитото животно на планетата, известно ни до момента, от друга - обществени същества, които създават и употребяват материални и духовни полезности, реализирани посредством взаимните старания с други хора. Тялото и нервната система на индивида се раждат приспособени да живеят взаимно с другите индивиди. Умението да се свързваме с близките е основата на човечността.
Поради това проблемите за отчуждението сред хората и изолацията съществуват откогато съществува и индивида. Може би ще припознаете себе си и вашето отношение към положението „ САМ “ в някои от следните откровения:

Езикът ни доста умно е направил разграничаване на двете лица на това да бъдеш самичък. Измислил е думата самотност, с цел да изрази болката от това да си самичък. И е измислил думата уединение, с цел да изрази удоволствието от това да си самичък.
Пол Тилич

Вечният блян на всеки обособен човек е да се разбие самотата си.
Норман Косинс

Кой познава същинската самотност - не просто смисъла на думата, а голия смут? За самия уединен нормално носи маска. Най-низвергнатите нейни представители прегръщат някакъв спомен или заблуда.

Самотата търси приятел и не пита кой е. Не знаеш ли това, значи в никакъв случай не си бил уединен, а самичък.

В мен живеят толкоз доста разнообразни персони и отново се усещам самотна.

Самотата и възприятието, че си нежелателен е най-ужасната мизерия на света.

За да можеш да понесеш самотата си - би трябвало да си или животно или господ!

Никой човек не се усеща уединен, ядейки спагети – това изисква толкоз доста внимание.
Кристофър Морли

Любовта е нещо доста повече от желанието за полови отношения; тя е главният метод да се избяга от самотата, измъчваща множеството мъже и дами през по-голямата част от живота им.

Някои се пробват да обикнат, с цел да не се усещат самотни, също както плахите хора пеят в тъмнината, с цел да не се боят.
Етиен Рей

След време ще си даваш сметка, че да си до някой единствено, с цел да не се чувстваш уединен най-после неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

Вселената е студено място и нямам поради метафорично. В космоса е студено. Там е в действителност студено и нямаме визия какво има там. Случило се е да се намираме в дребното му джобче, покрай слънцето. Какво друго имаме, с изключение на обич и един различен, с цел да се пазим от всичката тази изолираност и самотност?
Дейвид Чейс

Краят идва, когато към този момент не сме способни да беседваме и със себе си. Това е краят на действителното мислене и началото на финалната самотата.
Едуард Гибън

Никога не съм бил уединен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се извънредно – но извънредно отвън всевъзможни общоприети показа – само че в никакъв случай не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи..или че избран брой хора могат да влязат в тази стая и да трансформират нещо. С други думи, самотата е нещо, което в никакъв случай не ме е тормозило, тъй като аз постоянно съм имал онази особена краста да бъда самичък. Случвало се е на празненства или на игрища, цялостни с ликуващи хора, да изпитам самотност. Тук ще изтъквам Ибсен, „ Най-силните хора са най-самотни ". Знаете по какъв начин мисли масата „ Уау, през днешния ден е петък вечер, какво ще вършим. Няма просто да стоим тук, нали? " Всъщност, да, ще заставам. Защото на открито действително няма нищо. Това е цялостна нелепост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят дружно. Никога не ме е тормозела потребността да се хвърля във вечерта. Аз се криех в питейните заведения, тъй като не желаех да се укривам във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, само че аз в никакъв случай не съм бил уединен. Аз одобрявам себе си. Аз съм най-хубавата форма за забавление, с която разполагам. Да пием още вино!

Напоследък връстниците ми търсят компания посредством интоксикацията - прави ги по-социални. Аз не мога да се насиля да употребявам всякакви субстанции, с цел да измамя самотата си - тя е всичко, което имам - и когато алкохолът и опиатите я разсейват, това ще е всичко, което връстниците ми ще имат.

В най-вътрешната вътрешност на всички самоти е дълбокият и мощен блян за единство със изгубеното аз.
Брендън Беан

Небето е едно цяло, водата - друго. И сред тези две безкрайности душата на индивида е в самотност.
Хенрих Сенкевич

Никога не съм разбирала думата " самотност ". Аз съм в оргия с небето и океана, с природата.

Самотата носи хубост в живота. Прибавя особени багри на залеза и кара нощния въздух да ухае по-добре.
Хенри Ролинс

Щеше да е добре, в случай че всеки човек от време на време си позволяваше да остава безусловно самичък. По-голямата част от човешкия напредък се е дължала на такава самотност.
Брус Бартън

Който не обича самотата – той не обича и свободата.

Колко е хубаво да си уединен и разхождайки се по улиците, да виждаш и други такива. Като самотни острови. Само мислите да образуват морето сред нас. Морето, което може да се преплува в миг на нужда...Защото даже тези, които те карат да се чувстваш един от тях, би трябвало да признават правото ти на лична територия. Земя, в която да отглеждаш своите лични творения - мислите, възприятията, фантазиите, сънищата. Тази земя аз няма да дава на никого. И по-добре взаимни отстъпки да не се вършат - разочарованието е неизбежно.

Няма по-велика самотност от неуспеха. Провалът е чужденец в личния си дом.
Ерик Хофер

Ако ви е боязън от самотата - не се женете!

Мисля, че всички велики истории в литературата описват за самотата. Понякога може да е за разрушено сърце, от време на време за неправда, от време на време за пътя на ориста. Има безчет способи да я изследваш.

Самотата е най-големият боязън на хората, без значение дали го осъзнават или не.
Андрю Стантън

Това, което прави самотата страдалчество е не това, че няма с по кое време да споделя тежестта си, а това, че имам единствено моята тежест да нося.
Даг Хамарсколд

Коя самотност е по-самотна от недоверието?

Живеещите в самотност привикват да ядат стоешком: за какво да съблюдават възпитание, в случай че никой няма да те види и осъди?
Маргарет Атууд

Както положителните участници в трагедийния хор не могат да пеят сами, а могат единствено с другите, по този начин и някои хора не могат да се разхождат сами. Човеко, в случай че си някой, то самичък се разхождай, и самичък със себе си беседвай, и не се крий в хора. Нека даже и в миналото над теб да се надсмиват, дано те оглеждат, дано те раздрусват – това е, с цел да схванеш, кой си.

О, самотност, какъв брой си пренаселена!

Самотата е, когато вкъщи си имаш телефон, а звъни будилник.

Самотата ме изпълва през днешния ден със страхотна тъга: самотата у дома вечер край огъня. Тогава ми се коства, че съм останал сам-самичък на тази земя, извънредно самичък, обграден от смътни рискове, от незнайни и страшни неща, даже стената, която ме дели то моя комшия, който не познавам, ме отдалечава от него толкоз, колкото и от звездите, които виждам през прозореца. Връхлита ме някаква тресчица, тресчица от болежка и боязън, а мълчанието на стените ме хвърля в смут. Толкова надълбоко, колкото скръбно е мълчанието на стаята, в която човек живее самичък. Това е безмълвие, което заобикаля освен тялото, а и душата – и когато някоя мебел поскърца, човек изтръпва цялостен, тъй като не чака никакъв звук в това тъмно жилище.

Ужасно е да бъдеш цивилизован, тъй като когато стигнеш до края на света, няма с какво да облекчиш ужаса от самотата.

Никой не може да каже какво тъкмо те трансформира в различен човек. Никой не може с думи да опише оня печален и уединен интервал от живота ти, прекаран в пъкъла. Няма предписания по какъв начин да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш.
Стивън Кинг

И за край красивото признание на поетесата Елена Денева за самотата:

Изгубила за сънищата слух,
забравих своето сребърно начало.
Каква нелепа гибел на моя дух
и празненство на болното ми тяло.
Понятията носят новини-
не помня всички смисли по средата.
Животът ми е низ от низини
по ръбестия торс на самотата.
Край пътя си стоя като знак.
А слънцето, до днеска невидяло
сходен гъст и заразяващ мрак
отскача. И залязва изначало.

Илюстрация: professorblastoff