Путин вече не може да спаси Русия
По-рано този месец изтощените сили на Киев най-сетне изглеждаха победени от превъзхождащия ги по брой и огнева мощност техен съперник. Но за следващ път надминаха упованията. Масираното навлизане на украинските въоръжени сили на територията на Русия се случи със светкавична експедитивност и с непредвиден триумф. Повече от 1000 бойци в този момент са окупирали част от територията на Руската федерация, която Москва се бори да си върне. Това написа в публикация за английското издание UnHerd доктор Иън Гарнър, eксперт по Русия и помощник по проучвания на тоталитарните режими в Института Пилецки във Варшава.
През последните две години и половина Украйна извършваше понякога хищнически нападения против Русия, само че тази офанзива закупи напълно нов мащаб - това е пълномащабна инвазия. Украинците с право са ядосани. Тридневната война на Путин за завземане на страната им докара до това, което доста коментатори нарекоха първото навлизане в Русия след Втората международна война. Настроението в съветските ръководещи кръгове надали може да бъде по-мрачно. Москва се бори със застой в стопанската система и възходящ проблем с набирането на военни - макар все по-големите парични бонуси, предлагани на новобранците, броят на новопристигналите остава сравним с броя на жертвите.
Украинската " терористична " офанзива против Курск, както я назовава Кремъл, налива масло в огъня. Това е най-сериозният проблем, пред който е изправен Владимир Путин от февруари 2022 година Путин има умеенето да излиза от тежки обстановки с непокътната известност.
Ако се замислим за първите му дни на президентския пост, ще си спомним, че неговата Русия един път беше нападната - и президентът отговори безмилостно. Дали и този път ще направи същото? Двадесет и пет години преди украинските войски да пресекат границата на 6 август, деятелят Шамил Басаев поведе към 2000 мъже от Чечня - юридически част от Русия, само че де факто самостоятелна след позорния неуспех на Борис Елцин да превземе територията й по време на война, завършила през 1996 година - в Дагестанския район на Русия. Войските убиват съветските граничари, завладяват няколко обитаеми места и афишират самостоятелна страна. Хората на Басаев остават в Дагестан месец преди въоръжените сили на Москва най-сетне да ги прогонят.
След униженията от 90-те години на предишния век статутът на Русия на суперсила беше сменен от фалит, загуба на статута си на империя и в този момент неспособност да управлява военно личната си територия. Три дни след нападението на Басаев над Дагестан, Путин е назначен за министър-председател на Русия. Атаката беше тъкмо това, от което новият човек в Кремъл се нуждаеше, с цел да подчертае разликата сред себе си и своите безсилни постсъветски прародители: мотив за война да си върне Дагестан, да нахлуе още веднъж в Чечня, да направи Русия цяла и по този метод да потвърди, че нов водач ще възвести епоха на сигурност, непоклатимост и национална горделивост. Реториката на Путин през 1999 година беше, в случай че не напълно пропагандна, то сигурно непримирима.
През септември същата година, когато войната в Дагестан ескалира във война в Чечня, а войната в Чечня докара до терористични офанзиви в Москва и други съветски градове, Путин съобщи: " Ние ще преследваме терористите на всички места. Ще ме простите, само че в случай че ги хванем в тоалетната, ще ги изхвърлим в тоалетната паница. " За пет години чеченската столица Грозни беше заличена от лицето на земята и 50 000 чеченски цивилни бяха убити. Войските на Путин опитаха с така наречен война на изгорената земя, която неотдавна възобновиха в Украйна. Когато става въпрос за " стабилността " на Русия, всички цели оправдават средствата. Отне им половин десетилетие, с цел да овладеят най-сетне чеченския протест, само че войната сътвори на Путин репутацията на човек, който ще пази Русия в сигурност, без значение от цената. В съветските мозъци войната беше жизненоважна част от началото на едно десетилетие на невиждано благосъстояние и триумф. Националното оскърбление отстъпи място на национална горделивост.
Ще успее ли Путин, в този момент застаряващ окупатор, да повтори този трик? Ще бъде ли нахлуването в Курск " доказателството ", че Русия би трябвало да бъде " избавена " от Украйна посредством привличане на интернационална поддръжка? Ще бъде мъчно за Путин да развие подобен неустойчив мотив.
За момента съветските войски наподобява не напредват против добре оборудваната и подготвена украинска войска. Местното население на Курск бяга от нашествениците. Руснаците чакат Путин да реши казуса, само че малко на брой са подготвени да се възползват от опцията да оказват помощ, привлечени единствено от обещанието да печелят екстравагантни суми - сред 1600 и 4000 $ - за копаене на отбранителни окопи. Младите наборници, които за първи път се изпращат всеобщо в тази война, наподобява са по-склонни да се предадат, в сравнение с да се хвърлят в борба.
Но изтеглянето на опитни войски от окупирана Украйна и изпращането им в Курск рискува да подкопае триумфите на Путин след години война. Поведението на Путин тази седмица внезапно контрастира с държанието му през 1999 година, когато поема властта. Неговият отговор на нахлуването - елементарна " провокация ", проведена от шепа " саботьори " - беше даден от рамките на Кремъл. Поне обществено той беше стеснен до едно-единствено телевизионно съвещание на Съвета за сигурност. В тази среща с регионалните шефове Путин изглеждаше или в неприятно въодушевление, тъй като прекъсваше събеседника, или апатичен, до момента в който слушаше отчети за евакуации и военни мерки. Собствените му думи се свеждаха до неразбираеми изказвания, че нещо ще бъде направено: " Трябва да оценим събитията, които се случват там, и ще предложим нашата оценка. " За разлика от 1999 година Путин наподобява не желае да се асоциира с нашествието и затова не е в положение да въодушеви масите, както направи тогава.
Путин наподобява беззащитен като Борис Елцин през 1999 година, когато страхливо съобщи властта на младия си правоприемник. И въпреки всичко това явно отвращение да поеме водачеството не значи, че Путин е безпомощен. В началото на 2000-те чеченската война се характеризираше с сходни компликации при набиране на военна работа, военни провали и голяма вътрешна корупция. На моменти президентът беше покрит с въпроси по отношение на мудността в дейностите му. " Нашата войска ", изясни тогава той, " е задоволително мощна, с цел да пресече Чечения и да се върне. Но не това е задачата. Целта е да се унищожат изцяло терористичните бази ".
В последна сметка Путин изчака подобаващия миг за удар, след което употребява всички военни средства, с които разполага, с цел да завоюва. Той можеше да направи същото и през днешния ден. Въпросът е подготвен ли е Путин да заличи елементи от Курск, с цел да си върне територията? Залагайки бъдещето си на карта, той към момента може да възвърне репутацията си на човек, подготвен да пожертва всичко за успеха.
През последните две години и половина Украйна извършваше понякога хищнически нападения против Русия, само че тази офанзива закупи напълно нов мащаб - това е пълномащабна инвазия. Украинците с право са ядосани. Тридневната война на Путин за завземане на страната им докара до това, което доста коментатори нарекоха първото навлизане в Русия след Втората международна война. Настроението в съветските ръководещи кръгове надали може да бъде по-мрачно. Москва се бори със застой в стопанската система и възходящ проблем с набирането на военни - макар все по-големите парични бонуси, предлагани на новобранците, броят на новопристигналите остава сравним с броя на жертвите.
Украинската " терористична " офанзива против Курск, както я назовава Кремъл, налива масло в огъня. Това е най-сериозният проблем, пред който е изправен Владимир Путин от февруари 2022 година Путин има умеенето да излиза от тежки обстановки с непокътната известност.
Ако се замислим за първите му дни на президентския пост, ще си спомним, че неговата Русия един път беше нападната - и президентът отговори безмилостно. Дали и този път ще направи същото? Двадесет и пет години преди украинските войски да пресекат границата на 6 август, деятелят Шамил Басаев поведе към 2000 мъже от Чечня - юридически част от Русия, само че де факто самостоятелна след позорния неуспех на Борис Елцин да превземе територията й по време на война, завършила през 1996 година - в Дагестанския район на Русия. Войските убиват съветските граничари, завладяват няколко обитаеми места и афишират самостоятелна страна. Хората на Басаев остават в Дагестан месец преди въоръжените сили на Москва най-сетне да ги прогонят.
След униженията от 90-те години на предишния век статутът на Русия на суперсила беше сменен от фалит, загуба на статута си на империя и в този момент неспособност да управлява военно личната си територия. Три дни след нападението на Басаев над Дагестан, Путин е назначен за министър-председател на Русия. Атаката беше тъкмо това, от което новият човек в Кремъл се нуждаеше, с цел да подчертае разликата сред себе си и своите безсилни постсъветски прародители: мотив за война да си върне Дагестан, да нахлуе още веднъж в Чечня, да направи Русия цяла и по този метод да потвърди, че нов водач ще възвести епоха на сигурност, непоклатимост и национална горделивост. Реториката на Путин през 1999 година беше, в случай че не напълно пропагандна, то сигурно непримирима.
През септември същата година, когато войната в Дагестан ескалира във война в Чечня, а войната в Чечня докара до терористични офанзиви в Москва и други съветски градове, Путин съобщи: " Ние ще преследваме терористите на всички места. Ще ме простите, само че в случай че ги хванем в тоалетната, ще ги изхвърлим в тоалетната паница. " За пет години чеченската столица Грозни беше заличена от лицето на земята и 50 000 чеченски цивилни бяха убити. Войските на Путин опитаха с така наречен война на изгорената земя, която неотдавна възобновиха в Украйна. Когато става въпрос за " стабилността " на Русия, всички цели оправдават средствата. Отне им половин десетилетие, с цел да овладеят най-сетне чеченския протест, само че войната сътвори на Путин репутацията на човек, който ще пази Русия в сигурност, без значение от цената. В съветските мозъци войната беше жизненоважна част от началото на едно десетилетие на невиждано благосъстояние и триумф. Националното оскърбление отстъпи място на национална горделивост.
Ще успее ли Путин, в този момент застаряващ окупатор, да повтори този трик? Ще бъде ли нахлуването в Курск " доказателството ", че Русия би трябвало да бъде " избавена " от Украйна посредством привличане на интернационална поддръжка? Ще бъде мъчно за Путин да развие подобен неустойчив мотив.
За момента съветските войски наподобява не напредват против добре оборудваната и подготвена украинска войска. Местното население на Курск бяга от нашествениците. Руснаците чакат Путин да реши казуса, само че малко на брой са подготвени да се възползват от опцията да оказват помощ, привлечени единствено от обещанието да печелят екстравагантни суми - сред 1600 и 4000 $ - за копаене на отбранителни окопи. Младите наборници, които за първи път се изпращат всеобщо в тази война, наподобява са по-склонни да се предадат, в сравнение с да се хвърлят в борба.
Но изтеглянето на опитни войски от окупирана Украйна и изпращането им в Курск рискува да подкопае триумфите на Путин след години война. Поведението на Путин тази седмица внезапно контрастира с държанието му през 1999 година, когато поема властта. Неговият отговор на нахлуването - елементарна " провокация ", проведена от шепа " саботьори " - беше даден от рамките на Кремъл. Поне обществено той беше стеснен до едно-единствено телевизионно съвещание на Съвета за сигурност. В тази среща с регионалните шефове Путин изглеждаше или в неприятно въодушевление, тъй като прекъсваше събеседника, или апатичен, до момента в който слушаше отчети за евакуации и военни мерки. Собствените му думи се свеждаха до неразбираеми изказвания, че нещо ще бъде направено: " Трябва да оценим събитията, които се случват там, и ще предложим нашата оценка. " За разлика от 1999 година Путин наподобява не желае да се асоциира с нашествието и затова не е в положение да въодушеви масите, както направи тогава.
Путин наподобява беззащитен като Борис Елцин през 1999 година, когато страхливо съобщи властта на младия си правоприемник. И въпреки всичко това явно отвращение да поеме водачеството не значи, че Путин е безпомощен. В началото на 2000-те чеченската война се характеризираше с сходни компликации при набиране на военна работа, военни провали и голяма вътрешна корупция. На моменти президентът беше покрит с въпроси по отношение на мудността в дейностите му. " Нашата войска ", изясни тогава той, " е задоволително мощна, с цел да пресече Чечения и да се върне. Но не това е задачата. Целта е да се унищожат изцяло терористичните бази ".
В последна сметка Путин изчака подобаващия миг за удар, след което употребява всички военни средства, с които разполага, с цел да завоюва. Той можеше да направи същото и през днешния ден. Въпросът е подготвен ли е Путин да заличи елементи от Курск, с цел да си върне територията? Залагайки бъдещето си на карта, той към момента може да възвърне репутацията си на човек, подготвен да пожертва всичко за успеха.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ