&format=webp)
Електрическите самолети все още са зависими от едно различно поколение батерии
По-рано през този месец в Берген, Норвегия, поданици и туристи станаха очевидци на рядка панорама – кацането на Alia, електрически аероплан, издигнат от американската компания Beta Technologies. Машината прелетя разстояние от 160 км за 55 минути, като употребява само акумулатори.
Полетът симулира предстоящ маршрут сред Ставангер и Берген и е част от националния проект на Норвегия за авиация с ниски излъчвания, написа BBC.
„ Ако пътувате с кола, ще са ви нужни четири часа и половина. Ние направихме полета за 52 минути “, изяснява водачът Джереми Дегаан. „ Това е един извънреден стадий за Норвегия като интернационална сцена за проби “, добавя Карианне Хеланд Странд, шеф в Avinor – оператора на норвежките летища.
Alia може да прелита до 400 км с едно зареждане и да се „ презарежда “ за под 40 минути – изцяло сравнимо с електрическите автомобили. Моделът е планиран главно за карго интервенции с потребен товар до половин звук, само че може да бъде конфигуриран и за медицински задачи или пътнически полети с до пет места. През юни самолетът даже извърши първия си електрически демонстрационен полет с пасажери до летище JFK в Ню Йорк.
Компанията Beta Technologies към този момент има солидна история – измежду вложителите ѝ е Amazon, а измежду клиентите – UPS. Целта е сертификация от американските управляващи още през тази година. „ Сигурен съм, че идващият огромен пробив в авиацията ще пристигна с помощта на електрическото задвижване “, споделя Шон Хол, основен търговски шеф на Beta и някогашен боен водач.
„ Сега можем доста да понижим оперативните разноски и да осигурим изгоди за климата от позиция на въглеродните излъчвания. “
Alia е измежду най-напредналите електрически планове в света, само че конкуренцията е остра. Единственият аероплан с цялостна европейска сертификация остава словенският Pipistrel Velis Electro – с потенциал за образование и обсег от 185 км. Сериозните ограничавания в пробега и товароносимостта са причина даже колоси като Airbus да забавят темпото – през януари компанията „ замрази “ създаването на своя CityAirbus.
„ Дори най-хубавите литиево-йонни акумулатори са тежки и с доста по-ниска енергийна компактност от керосина. Те съвсем не са се подобрили за последните две десетилетия “, изяснява проф. Гай Гратън от университета Кранфийлд. „ За действителен пробив е нужна гражданска война в химията на батериите. “
Подобно на автомобилната промишленост, и тук хибридите се преглеждат като „ преходна технология “. Шведският стартъп Heart Aerospace, който неотдавна реалокира централата си в Съединени американски щати, създава 30-местен първообраз X1. Самолетът съдържа към два тона акумулатори и в случай че тестванията минат сполучливо, ще се трансформира в най-големия аероплан на акумулатори, издигал се до момента.
„ За естествен маршрут ще лети напълно електрически, само че за по-дълги дистанции и отклонения ще минава на турбини “, изяснява техническият шеф Бенджамин Стейблър. Хибридният вид ще може да измине 400 км с 30 пасажери, а при сведен потенциал – до 800 км.
„ Пътническият превоз изисква голям енергиен запас и тъкмо заради тази причина потреблението на стандартно гориво като застраховка е рационално “, разяснява проф. Гратън.
Подобни решения създава и американската компания Electra с деветместен модел, плануван за 2029 година, както и самата Beta, която към този момент тества самостоятелни хибридни машини за цивилен и военни цели. „ Хибридът е метод да получим по-дълги пробези още през днешния ден “, споделя Шон Хол. „ Започва се с електрическа основа, върху която се надгражда хибридната технология. “
Въпреки ентусиазма никой не знае по какъв начин тъкмо ще наподобява бъдещето на авиацията. Заедно с електрическите и хибридни планове промишлеността влага и в устойчиви авиационни горива (SAF), както и във водород.
„ Това е извънредно комплицирана задача – да се електрифицира авиацията и да се отстрани въглеродът “, признава Стейблър. Но за първи път технологиите наподобяват задоволително покрай действителността, с цел да слагат под въпрос статуквото в една от най-консервативните промишлености в света.
Полетът симулира предстоящ маршрут сред Ставангер и Берген и е част от националния проект на Норвегия за авиация с ниски излъчвания, написа BBC.
„ Ако пътувате с кола, ще са ви нужни четири часа и половина. Ние направихме полета за 52 минути “, изяснява водачът Джереми Дегаан. „ Това е един извънреден стадий за Норвегия като интернационална сцена за проби “, добавя Карианне Хеланд Странд, шеф в Avinor – оператора на норвежките летища.
Alia може да прелита до 400 км с едно зареждане и да се „ презарежда “ за под 40 минути – изцяло сравнимо с електрическите автомобили. Моделът е планиран главно за карго интервенции с потребен товар до половин звук, само че може да бъде конфигуриран и за медицински задачи или пътнически полети с до пет места. През юни самолетът даже извърши първия си електрически демонстрационен полет с пасажери до летище JFK в Ню Йорк.
Компанията Beta Technologies към този момент има солидна история – измежду вложителите ѝ е Amazon, а измежду клиентите – UPS. Целта е сертификация от американските управляващи още през тази година. „ Сигурен съм, че идващият огромен пробив в авиацията ще пристигна с помощта на електрическото задвижване “, споделя Шон Хол, основен търговски шеф на Beta и някогашен боен водач.
„ Сега можем доста да понижим оперативните разноски и да осигурим изгоди за климата от позиция на въглеродните излъчвания. “
Alia е измежду най-напредналите електрически планове в света, само че конкуренцията е остра. Единственият аероплан с цялостна европейска сертификация остава словенският Pipistrel Velis Electro – с потенциал за образование и обсег от 185 км. Сериозните ограничавания в пробега и товароносимостта са причина даже колоси като Airbus да забавят темпото – през януари компанията „ замрази “ създаването на своя CityAirbus.
„ Дори най-хубавите литиево-йонни акумулатори са тежки и с доста по-ниска енергийна компактност от керосина. Те съвсем не са се подобрили за последните две десетилетия “, изяснява проф. Гай Гратън от университета Кранфийлд. „ За действителен пробив е нужна гражданска война в химията на батериите. “
Подобно на автомобилната промишленост, и тук хибридите се преглеждат като „ преходна технология “. Шведският стартъп Heart Aerospace, който неотдавна реалокира централата си в Съединени американски щати, създава 30-местен първообраз X1. Самолетът съдържа към два тона акумулатори и в случай че тестванията минат сполучливо, ще се трансформира в най-големия аероплан на акумулатори, издигал се до момента.
„ За естествен маршрут ще лети напълно електрически, само че за по-дълги дистанции и отклонения ще минава на турбини “, изяснява техническият шеф Бенджамин Стейблър. Хибридният вид ще може да измине 400 км с 30 пасажери, а при сведен потенциал – до 800 км.
„ Пътническият превоз изисква голям енергиен запас и тъкмо заради тази причина потреблението на стандартно гориво като застраховка е рационално “, разяснява проф. Гратън.
Подобни решения създава и американската компания Electra с деветместен модел, плануван за 2029 година, както и самата Beta, която към този момент тества самостоятелни хибридни машини за цивилен и военни цели. „ Хибридът е метод да получим по-дълги пробези още през днешния ден “, споделя Шон Хол. „ Започва се с електрическа основа, върху която се надгражда хибридната технология. “
Въпреки ентусиазма никой не знае по какъв начин тъкмо ще наподобява бъдещето на авиацията. Заедно с електрическите и хибридни планове промишлеността влага и в устойчиви авиационни горива (SAF), както и във водород.
„ Това е извънредно комплицирана задача – да се електрифицира авиацията и да се отстрани въглеродът “, признава Стейблър. Но за първи път технологиите наподобяват задоволително покрай действителността, с цел да слагат под въпрос статуквото в една от най-консервативните промишлености в света.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ