Ако днес влезете в която и да е заседателна зала

Ако през днешния ден влезете в която и да е заседателна зала от американския корпоративен свят, ще забележите два типа мениджъри.

Едните стоят отпред на масата, гръмко прогласяват всички старания, които вършат, с цел да възприемат изкуствения разсъдък, и предсказват, че той ще промени света.

Другите мълчат – може би заровени в документи, а може би с глава, крепко заровена в пясъка.

Както постоянно се случва, най-разумните гласове са тези, които се намират някъде по средата. Така стартира, световен началник на отдела за рискови услуги и световен водач в надеждния изкуствен интелект в KPMG International.
LinkedIn | Samantha Gloede Keane
Но не се заблуждавайте – революцията в изкуствения разсъдък слага ръководителите в състояние, в което би трябвало да балансират по въже, продължава тя.

Това разкрива доста неприятни истини, като да вземем за пример обстоятелството, че моделите за надзор не са били подобаващи за задачата и че корпоративното ръководство изостава от ден на ден с всеки минал ден.

Тези, които оцелеят в този нов свят, ще би трябвало да се приспособяват – или да загинат.

Наскоро KPMG International разгласява „ Принципи за ръководство на изкуствения разсъдък за управителни препоръки “ взаимно с INSEAD, които да служат като справочник за управителните препоръки, преминаващи през тези предизвикателни времена.

Международната компания задълбочено изследва пет основни целта, с цел да даде практическа рамка за контрол над изкуствения разсъдък, защото той навлиза все по-дълбоко в тактиката, интервенциите и главните механизми за основаване на стойност, отбелязва Глод.
Изкуственият разсъдък към този момент не е периферна технология, спрете да го третирате като такава
Истинският въпрос, когато става дума за изкуствен интелект, към този момент не е къде той може да докара до по-голяма успеваемост, а какъв тип компания оказва помощ да се построи.

Лидерите би трябвало да слагат изкуствения разсъдък в центъра на всеки диалог – за напредък, конкурентоспособност, систематизиране на капитала, ръководство на риска и резистентност.

За да се сътвори дълготрайна стойност, започнете със стратегическо ръководство.
Базовите знания по изкуствен интелект към този момент са безспорен най-малко
Директорите не би трябвало да се трансформират в софтуерни инженери, само че се нуждаят от задоволително знания, с цел да слагат под въпрос догатките, да схващат зависимостите и да виждат къде се натрупва рискът.

В среда, характеризираща се с принадлежности на трети страни, непрозрачни модели, динамични снабдители и разширяващи се полета за офанзива, осведоменият контрол към този момент не е избор. Той е съществена отговорност на управителния съвет
Спрете разпространяването на AI slop, с цел да запазите отговорността на хората
Прекалено огромна част от диалога за изкуствения разсъдък към момента се свежда до продуктивността. Но по-важната тематика за водачеството е по какъв начин бизнесите преструктурират работата, резервират човешката преценка и поддържат отговорността на хората за значимите решения.

Управителните препоръки, които се концентрират само върху автоматизацията, ще пропуснат по-стратегическия въпрос: дали компанията построява работна мощ, която може да употребява изкуствения разсъдък добре, да го слага под въпрос дейно и да остава виновна за резултатите от него.
Доверието в никакъв случай не е било по-важно
Именно тук напрежението, обвързвано с отговорностите на управителния съвет, става най-осезаемо.

Компаниите са под напън да работят бързо, само че доверието се губи доста по-лесно, в сравнение с се печели.

Яснотата, отчетността и прозрачността не са спънка за нововъведенията. Те са това, което ги прави устойчиви. Ако доверието се преглежда като проблем на връзката, а не като действен принцип, управителните препоръки ще открият прекомерно късно, че внедряването без убеденост не е конкурентно преимущество.
Управителните препоръки се приготвят за задълбочена инспекция – и с право
Управлението на изкуствения разсъдък е мъчно освен тъй като се трансформира толкоз бързо, само че и тъй като разкрива рестриктивните мерки на моделите за надзор, основани за отминала ера.

От шефовете се изисква да ръководят вероятностни, а не детерминистични системи, постоянно в нестабилни стопански условия и при неравномерни равнища на знания за изкуствения разсъдък измежду членовете на управителния съвет.

Това изисква повече от просто любознание. Изисква дисциплинираност и подготвеност да се премисли методът, по който се реализира ръководството.

Все още има време управителните препоръки да повлияят на метода, по който се вкарва изкуственият разсъдък, преди нездравословните практики да се трансфорат в норма.

Но този прозорец няма да остане отворен дълго. Щом бъде интегриран в главните процеси, цената на неприятното ръководство ще се мери освен с оперативни провали, само че и с увреждане на репутацията, загуба на доверие и пропуснати изгоди.

Ролята на управителния съвет не е да забавя внедряването, нито да го предизвиква без сериозен взор.

Тя е да направи допустимо виновното ускорение: ясни цели, настоящи рамки за ръководство на риска, бистрота по отношение на мястото на AI в сериозните процеси и убеденост, че управлението разполага с гениите, контролните механизми и дисциплината да ревизира резултатите, преди те да повлияят на решенията.

Управителните препоръки, които се оправят с това, ще създадат повече от просто ръководство на рисковете. Те ще оказват помощ да се дефинира дали изкуственият разсъдък ще се трансформира в източник на трайно преимущество или в образец за неуспех на водачеството.

Изкуственият разсъдък няма да чака управителните препоръки да го настигнат. Въпросът е дали те са подготвени да поемат водеща роля.