По радиото собственичка на ресторант в Созопол обяснява защо в

По радиото собственичка на ресторант в Созопол изяснява за какво в нейното заведение една рибена супа коства 18,90. Защото заведението не било нормално, а бутиково. Готвачът не бил просто готвач, а съветник по хранене. Рибената супа не била супа, а чорба. („ Аз обичан чорба, чорбата е турско ястие! ” – споделяше преди време Алековият воин.) Въпросната „ рибена чорба ” била по рецепта на френската „ Буябес ”, която във Франция се продавала по 150 евро (къде? – може би в най-скъпия ресторант на „ Шанз-Елизе ”?), а тук, в Созопол, 18,90 било изцяло естествена цена за такава рибена чорба.

„ Ами, духайте си супата! ” – спомних си какво бе споделил един футболист, въпреки и по различен мотив.

Или „ Буябеса ”!

След супното изявление слушам диалог отново за цените по морето сред две продавачки в кафене до площад „ Славейков ”. Една преди малко се е върнала от Созопол, другата я разпитва:

– Във фейса пишат, че един таратор бил 19 лв.?

– Не, не е чак толкова… Само 7 лв. е.

– Краставиците са 2 лв. килото, кофичка кисело мляко е 1 лев и 30, какъв брой ли са поставили в един таратор?

Двете се засмиват на ресторантьорската задача с нараснала компликация.

А пък аз се сещам за въпроса, който зададе едно дете на татко си:

– Тате, ние толкоз ли сме небогати, че всяка година вървим в Гърция, вместо да отидем на нашето море?

Михо Морски
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!