По принцип разказът не е моята стихия, а когато ме

По принцип разказът не е моята буря, а когато ме карат да разправям мемоари, те текат мъчно, нищожно. Но щом съм на път, ме връхлитат, превземат ме и съм подготвена да се впусна отсреща им с разтворена душа. Дума, картина, мисъл, всичко може да разгъне верижната реакция на моите мемоари, когато се движа, с превишена скорост може би, по земя, небе и вода из голямото кълбо.

Така съкровено и интимно звучи гласът на Елисавета Багряна, до момента в който лети към най-далечната точка, която ще посети – Рио де Жанейро, с цел да ни опише за най-драматичните и вълшебни дни от своя живот. В това вълнуващо пътешестване влюбената в света, хората, изкуството и поезията Лиза, както е наричана от околните си, споделя искрено и без задръжки за огромните срещи и любови, белязали вихрения ѝ житейски път и дръзката ѝ лирика, като не икономисва нито шеметните преживявания, нито тежките удари, които ориста ѝ изпраща. Редят се облиците на брачна половинка ѝ Иван Шапкарев, на огромните ѝ любови Боян Пенев, Изидор Цанкар, Матвей Вълев, Александър Ликов, на персони, определили професионалния ѝ път – Йордан Йовков, Владимир Василев, Константин Константинов, Сирак Скитник, Дора Габе... На фона на Белград, Париж, Рио де Жанейро, Белу Оризонте Лиза прелиства страниците, на които са изписани спомените и животът ѝ, през 1960 година, а в думите ѝ тупти любовта, тъгата, виновността и неотменно жаждата за живот.
Излиза " Фалшив речник на смешните изречения "
След като получи Националната литературна премия „ Константин Константинов “ за „ Велосипедисти край езерото Папийон&ld...

„ Лиза “ е първият разказ за Елисавета Багряна. Боряна Дукова ни споделя пълнокръвно, правдиво и завладяващо за една от най-популярните и забавни персони в българската литературна история.

За създателя

Боряна Дукова е възпитаничка на 9-та френска езикова гимназия, София. Завършва испанска лингвистика в СУ „ Климент Охридски “ и се посвещава на преподаване на испански език и на превода на художествена литература. Сред имената, които е превеждала, се подреждат Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Артуро Перес-Реверте, Хорхе Луис Борхес. Преподавала е испански език в СУ „ Климент Охридски “.

През 2012 година излиза първият ѝ разказ „ Кървава малага “, през идната – „ Опасна монета “, а в края на 2014 година – „ Разкаянието на Диего “. В книгите си авторката вплита парченца от историята на България и Испания в модерни сюжети с престъпна нишка. Автор е на сборника с разкази „ Трилъри по женски “, публикуван през 2016 година, книга, която я утвърждава като лицето на дамския психотрилър у нас.

През 2014 година, на фестивала на престъпния разказ „ Семана негра “, провеждащ се в испанския град Хихон, Боряна Дукова показва българската престъпна литература от последните двайсет години с сказка и публикация на испански език „ Престъпление по български “.
И бащите имат сърца
Любомир Дончев има мечтания живот. Четири прелестни деца, чудесна брачна половинка, извънредно доходоносна работа и огромна и хубава къща. Но н...

През 2015 година получава Първа премия за престъпна книга „ Атанас Мандаджиев “ за „ Разкаянието на Диего “, която се присъжда от българската секция на AIEP, Международната асоциация на писателите криминалисти.

През 2016 година е деятелен участник в първи фестивал на черния разказ „ София ноар “, който намира своето сполучливо продължение и през 2017 година Член е на Клуба на българските писателки, на Съюза на българските писатели и е в управлението на Клуба на писателите криминалисти „ Саламандър “.

Неотдавна името на Боряна Дукова се появи в гръцкото издание BalcaNoir – антология на балканския престъпен роман.

През 2019 година излиза книгата ѝ „ Извън редовете. Романът на Яна Язова “.

В сегашния миг, с изключение на публицист и преводач, тя е учител в Испанския културен център Институт Сервантес – София.