Как да си изберем място в една Студена война
По принцип думи, които приключват на " -филия " и " -фобия " значат имена на заболявания - хемофилия, арахнофобия и прочие. Ако съответната част от думата е начело като, да речем, при " философия " и " лингвистика ", няма патологични конотации. Но решим ли да я турим откъм гърба (знам, че не прозвуча красиво) - " софофилия " и " логофилия " - незабавно си представяме някаква болест. Затова като заболявания звучат русофилията и русофобията. И даже бих отишъл още по-нататък като кажа, че освен звучат.
В четвъртък ни срещнаха с резултатите от на " Алфа рисърч " по поръчка на " Отворено общество ", което, въпреки и да не го заявява намерено, мери русофилията на българите - както въобще, по този начин и по политически партии, като най-вече русофили се оказват измежду последователите на Българска социалистическа партия (не мозе да баде!), повече даже от тези кресльовци във " Възраждане ".
Анкетата (като всяка анкета) не е съвършена. Например от кое място знаем, че в една нова Студена война Съединените щати и Европейският съюз ще бъдат в един тим? Ами от кое място знаем, че Русия и Беларус ще бъдат в един тим? Или загатваме Беларус единствено за по-страшно и по-отвратително? Все едно. Важното е, че въпросното изследване упорства да ни внуши, че 23% от българите са русофили, до момента в който 39% са русофоби. Нали по този начин? Щом е война, па въпреки и студена, или филиш, или фобиш. Средно състояние не се позволява, на междинното състояние се гледа с извънредно неприятно око. Вероятно сходно е съотношението и вътре в групата на ония, дето лъжат, че не могат да преценяват.
Смеем се на македонците, намираме ги за леко шантави, само че дали ние като народ сме напълно здрави душевно? Македонците са откачени, тъй като генерации наред са ги подлагали на нечовешко промиване на мозъците и то от няколко страни, в това число и българска. Най-малко българска, за жалост. Нима нас не са ни подлагали на промивки, с цел да развием тази характерна русофилия? Още обликът на дядо Иван във възрожденската просвета, за който свидетелстват нашите интелектуалци от това време, отпред с дядо Вазов, е могъща идеологема, заразила цели генерации. Ние даже не сме сигурни дали този измамлив облик е изглеждал тъкмо по този начин през втората половина на XIX век или става подобен след това и изключително след 1944. В моето семейство, да вземем за пример, не се пазят мемоари за съчувствен блян по " дядо Иван " от тези времена, не се пазят мемоари за очаквания и очакване в " дядо Иван ". Но онази сцена със Събка от " Под игото " ни я набиваха в учебно заведение от ранна детска възраст. Нека за момент допуснем, че не го беше имало въстанието на Асен и Петър и ние си бяхме останали в рамките на Византия. Тогава дали децата щяха да славословят в учебно заведение Йоан Цимисхий задето е прогонил киевския княз Светослав I от земите ни?
Любовта към братския съветски народ, а след това и към братските руски нации, беше централен претекст на комунистическата агитация. Пронизваше от съвсем всеки филм. Научнопопулярните списания ни разказваха по какъв начин всички велики открития са направени от руснаци " без значение и съвсем по едно и също време " с оригинала. Имаше естрадни песни, озаглавени да вземем за пример " Нашата учителка по съветски " (на Георги Попов, за която ни припомниха неотдавна по различен случай). През ваканциите ни караха да четем книги за руските хора и след това ги преразказвахме в час. Караха ни да си водим и читателски дневник. Караха ни да участваме в самодейни театрални постановки. Аз да вземем за пример съм играл анархиста Александър (Саша) Улянов - по-големия брат на Ленин, обесен поради атентата против Александър III - и имах единствено една имитация: " Ех, Володя, Володя, ти си безвъзвратен оптимист! " (Володя в тази ситуация е младият Ленин, брат ми). Разбира се, като дете на " някогашни хора " нямаше по какъв начин да играя освен това от анархист.
Помня, че имахме и такова занимание: да напишем писмо на руско другарче. Предполагаше се, че всеки има руско другарче, на което да написа. Иначе що за пионерче е! Единственото руско другарче, за което аз можех да се сетя, беше Юрий, синът на най-хубавата другарка на майка ми от студентските години - Маша. Тя беше внучка на белогвардеец. Някъде при започване на 50-те Сталин оповестил, че родината чака с отворени прегръдки всички свои емигранти и мнозина се завърнали обнадеждени, в това число и Маша, която тогава била млада геоложка. Родината в действителност посрещнала с отворени прегръдки своите рожби и от пристанището (вероятно в Одеса, знам ли?) ги пратила непосредствено в Сибир. Не, не на лагер, популярност Богу, само че на работа. Там Маша се омъжила за украинец и след много години им разрешили да се открият в Симферопол на Крим. През 1972 или 73 пристигнаха на посетители и живяха известно време у нас. Тогава се срещнах с Юрчик - белогвардейско-сибирската издънка - и на него написах това наложително по стратегия писмо. Писах му за новооткрития уголемен и осъвременен бул. " Ленин ", прочут през днешния ден като " Цариградско шосе ", а в античността - като Виа Дигоналис или Виа Милитарис. Но в този момент си приказваме за русофилията. И говорейки си за русофилията, помня, че тържественото разкриване на новия бул. " Ленин " бе ознаменувано с галерия на руски коли, където за първи път видяхме новата Лада 124, по-известна като " жигула ". Господи, какъв брой съм античен! Имаше и листовки за децата.
Пропагандата беше трансформирала русофилията в дихание, в обсесия. В резултат през днешния ден тя е метод на живот за мнозина. Начин на мислене, когато такова е налице. Но щом русофилията е болест, то какво е русофобията? Естествено че също е болест. От една страна е реакция на здравия организъм. Когато в тялото попадне вирус, бактерия или различен извършител на зараза, тялото развива висока температура, с цел да се отбрани. Нали знаете, че белтъкът на кръвните кафези се денатурира при по-висока температура от тази, при която се денатурира белтъкът на вирусите и бактериите? Така треската избива единствено непознатите, само че не и своите. И все пак я одобряваме за болест, тъй като е неприятна. Така и русофобията се самозаражда като естествена реакция в общества, инфектирани от русофилия. Разбира се, на нея също ѝ оказват помощ с агитация, което към този момент я прави напълно съизмерима с русофилията. Сигурно в интернет циркулират тъкмо толкоз мемета на паднали от препиване под масата руснаци, какъв брой и на чисто голи холандци на колела с оранжеви перуки.
Но да оставим заболяванията настрани и да забележим от какво, аджеба, зависи изборът на един естествен човек. Защото нали ни питат при една възможна нова Студена война коя страна ще изберем?
Да надникнем оттатък заболяванията на русофилията и русофобията, да си представим, че в никакъв случай не сме били подлагани на агитация. Човек избира, човек гласоподава на каквито и да било избори, освен парламентарни, локални и президентски, само че и на такива за Студената война, по три разнообразни подбуди: благосклонност, убеждения и интерес.
Симпатията е ирационална. Не можем да кажем за какво даден човек (или даден народ) ни е приветлив. Напомня ни за детството? За други щастливи моменти от живота? Притежава свойства, които подсъзнателно у нас извикват приятни чувства като лицето на чужд, което необяснимо ни притегля? Или пък въпросният човек (или народ) се е отнесъл добре с нас и естествената признателност, присъща на всеки морално здрав човек, прераства в благосклонност? Или пък просто Вячеслав Тихонов е неотразим артист, откъдето руският разузнавач Щирлиц се трансформира в генератор на позитивни страсти?
Убежденията са нещо друго. Тъй като пред очите ни постоянно има някаква колизия сред две огромни неща - Изток и Запад, езичество и християнство, тоталитаризъм и народна власт, комунизъм и демократизъм (класическия, а не това, което през днешния ден назоваваме с тази дума) - то всеки човек ги постанова върху нравствената си система и вижда кой полюс при него дава отговор на " положително " и кой на " зло ". Тогава един русофилистичен избор може да бъде стимулиран по този начин: " православието е положително, руснаците са православни, затова руснаците са положителни ". Или пък: " комунизмът е атеизъм, а атеизмът е положително (защото религията е опиат за народите); руснаците са комунисти, затова са положителни ".
Интересът пък е нещо трето. Питаме се: кой е нашият интерес? И си отговаряме: да живеем пищно, да не ни преследват за нищо, човешките ни права да са предпазени. Останалото не е в наш интерес. В една хипотетична бъдеща Студена война виждаме от коя страна ползата ни е предпазен и заставаме там. Просто е.
И по този начин (както бихме се изразили, в случай че бяхме грузинци), да пием за това ползата ни постоянно да е предпазен, съвестта ни да е чиста и да споделяме трапезата си единствено със симпатични хора. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
В четвъртък ни срещнаха с резултатите от на " Алфа рисърч " по поръчка на " Отворено общество ", което, въпреки и да не го заявява намерено, мери русофилията на българите - както въобще, по този начин и по политически партии, като най-вече русофили се оказват измежду последователите на Българска социалистическа партия (не мозе да баде!), повече даже от тези кресльовци във " Възраждане ".
Анкетата (като всяка анкета) не е съвършена. Например от кое място знаем, че в една нова Студена война Съединените щати и Европейският съюз ще бъдат в един тим? Ами от кое място знаем, че Русия и Беларус ще бъдат в един тим? Или загатваме Беларус единствено за по-страшно и по-отвратително? Все едно. Важното е, че въпросното изследване упорства да ни внуши, че 23% от българите са русофили, до момента в който 39% са русофоби. Нали по този начин? Щом е война, па въпреки и студена, или филиш, или фобиш. Средно състояние не се позволява, на междинното състояние се гледа с извънредно неприятно око. Вероятно сходно е съотношението и вътре в групата на ония, дето лъжат, че не могат да преценяват.
Смеем се на македонците, намираме ги за леко шантави, само че дали ние като народ сме напълно здрави душевно? Македонците са откачени, тъй като генерации наред са ги подлагали на нечовешко промиване на мозъците и то от няколко страни, в това число и българска. Най-малко българска, за жалост. Нима нас не са ни подлагали на промивки, с цел да развием тази характерна русофилия? Още обликът на дядо Иван във възрожденската просвета, за който свидетелстват нашите интелектуалци от това време, отпред с дядо Вазов, е могъща идеологема, заразила цели генерации. Ние даже не сме сигурни дали този измамлив облик е изглеждал тъкмо по този начин през втората половина на XIX век или става подобен след това и изключително след 1944. В моето семейство, да вземем за пример, не се пазят мемоари за съчувствен блян по " дядо Иван " от тези времена, не се пазят мемоари за очаквания и очакване в " дядо Иван ". Но онази сцена със Събка от " Под игото " ни я набиваха в учебно заведение от ранна детска възраст. Нека за момент допуснем, че не го беше имало въстанието на Асен и Петър и ние си бяхме останали в рамките на Византия. Тогава дали децата щяха да славословят в учебно заведение Йоан Цимисхий задето е прогонил киевския княз Светослав I от земите ни?
Любовта към братския съветски народ, а след това и към братските руски нации, беше централен претекст на комунистическата агитация. Пронизваше от съвсем всеки филм. Научнопопулярните списания ни разказваха по какъв начин всички велики открития са направени от руснаци " без значение и съвсем по едно и също време " с оригинала. Имаше естрадни песни, озаглавени да вземем за пример " Нашата учителка по съветски " (на Георги Попов, за която ни припомниха неотдавна по различен случай). През ваканциите ни караха да четем книги за руските хора и след това ги преразказвахме в час. Караха ни да си водим и читателски дневник. Караха ни да участваме в самодейни театрални постановки. Аз да вземем за пример съм играл анархиста Александър (Саша) Улянов - по-големия брат на Ленин, обесен поради атентата против Александър III - и имах единствено една имитация: " Ех, Володя, Володя, ти си безвъзвратен оптимист! " (Володя в тази ситуация е младият Ленин, брат ми). Разбира се, като дете на " някогашни хора " нямаше по какъв начин да играя освен това от анархист.
Помня, че имахме и такова занимание: да напишем писмо на руско другарче. Предполагаше се, че всеки има руско другарче, на което да написа. Иначе що за пионерче е! Единственото руско другарче, за което аз можех да се сетя, беше Юрий, синът на най-хубавата другарка на майка ми от студентските години - Маша. Тя беше внучка на белогвардеец. Някъде при започване на 50-те Сталин оповестил, че родината чака с отворени прегръдки всички свои емигранти и мнозина се завърнали обнадеждени, в това число и Маша, която тогава била млада геоложка. Родината в действителност посрещнала с отворени прегръдки своите рожби и от пристанището (вероятно в Одеса, знам ли?) ги пратила непосредствено в Сибир. Не, не на лагер, популярност Богу, само че на работа. Там Маша се омъжила за украинец и след много години им разрешили да се открият в Симферопол на Крим. През 1972 или 73 пристигнаха на посетители и живяха известно време у нас. Тогава се срещнах с Юрчик - белогвардейско-сибирската издънка - и на него написах това наложително по стратегия писмо. Писах му за новооткрития уголемен и осъвременен бул. " Ленин ", прочут през днешния ден като " Цариградско шосе ", а в античността - като Виа Дигоналис или Виа Милитарис. Но в този момент си приказваме за русофилията. И говорейки си за русофилията, помня, че тържественото разкриване на новия бул. " Ленин " бе ознаменувано с галерия на руски коли, където за първи път видяхме новата Лада 124, по-известна като " жигула ". Господи, какъв брой съм античен! Имаше и листовки за децата.
Пропагандата беше трансформирала русофилията в дихание, в обсесия. В резултат през днешния ден тя е метод на живот за мнозина. Начин на мислене, когато такова е налице. Но щом русофилията е болест, то какво е русофобията? Естествено че също е болест. От една страна е реакция на здравия организъм. Когато в тялото попадне вирус, бактерия или различен извършител на зараза, тялото развива висока температура, с цел да се отбрани. Нали знаете, че белтъкът на кръвните кафези се денатурира при по-висока температура от тази, при която се денатурира белтъкът на вирусите и бактериите? Така треската избива единствено непознатите, само че не и своите. И все пак я одобряваме за болест, тъй като е неприятна. Така и русофобията се самозаражда като естествена реакция в общества, инфектирани от русофилия. Разбира се, на нея също ѝ оказват помощ с агитация, което към този момент я прави напълно съизмерима с русофилията. Сигурно в интернет циркулират тъкмо толкоз мемета на паднали от препиване под масата руснаци, какъв брой и на чисто голи холандци на колела с оранжеви перуки.
Но да оставим заболяванията настрани и да забележим от какво, аджеба, зависи изборът на един естествен човек. Защото нали ни питат при една възможна нова Студена война коя страна ще изберем?
Да надникнем оттатък заболяванията на русофилията и русофобията, да си представим, че в никакъв случай не сме били подлагани на агитация. Човек избира, човек гласоподава на каквито и да било избори, освен парламентарни, локални и президентски, само че и на такива за Студената война, по три разнообразни подбуди: благосклонност, убеждения и интерес.
Симпатията е ирационална. Не можем да кажем за какво даден човек (или даден народ) ни е приветлив. Напомня ни за детството? За други щастливи моменти от живота? Притежава свойства, които подсъзнателно у нас извикват приятни чувства като лицето на чужд, което необяснимо ни притегля? Или пък въпросният човек (или народ) се е отнесъл добре с нас и естествената признателност, присъща на всеки морално здрав човек, прераства в благосклонност? Или пък просто Вячеслав Тихонов е неотразим артист, откъдето руският разузнавач Щирлиц се трансформира в генератор на позитивни страсти?
Убежденията са нещо друго. Тъй като пред очите ни постоянно има някаква колизия сред две огромни неща - Изток и Запад, езичество и християнство, тоталитаризъм и народна власт, комунизъм и демократизъм (класическия, а не това, което през днешния ден назоваваме с тази дума) - то всеки човек ги постанова върху нравствената си система и вижда кой полюс при него дава отговор на " положително " и кой на " зло ". Тогава един русофилистичен избор може да бъде стимулиран по този начин: " православието е положително, руснаците са православни, затова руснаците са положителни ". Или пък: " комунизмът е атеизъм, а атеизмът е положително (защото религията е опиат за народите); руснаците са комунисти, затова са положителни ".
Интересът пък е нещо трето. Питаме се: кой е нашият интерес? И си отговаряме: да живеем пищно, да не ни преследват за нищо, човешките ни права да са предпазени. Останалото не е в наш интерес. В една хипотетична бъдеща Студена война виждаме от коя страна ползата ни е предпазен и заставаме там. Просто е.
И по този начин (както бихме се изразили, в случай че бяхме грузинци), да пием за това ползата ни постоянно да е предпазен, съвестта ни да е чиста и да споделяме трапезата си единствено със симпатични хора. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ