По повод утрешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество*,

По мотив утрешното съвещание на Националния съвет за тристранно сътрудничество*, БСК показва мненията си по проектобюджетите на Република България, Държавното публично обезпечаване и Националната здравноосигурителна каса за 2024 година По плана на: БСК се въздържа от поддръжка на плана на бюджет и средносрочна бюджетна прогноза. В претекстовете на БСК се показва, че препоръчаният законопроект, като цяло, предлага опазване на философията и главните политики, прилагани и към сегашния миг, като липсват планове за: прекосяване към действително програмно бюджетиране; административна промяна и повишение на качеството на предоставяните публични услуги; обвързване на държавните и локални такси с разноските за даване на съответните обществени услуги; смяна в така наречен механизъм за установяване на минималната работна заплата (МРЗ), открит при започване на 2023 година в член 244 на КТ, според който МРЗ е равна на 50 на 100 от междинната работна заплата; децентрализация на обществените финанси; установяване на размера на таксата за битови боклуци на база количество; ограничения, стимулиращи вложенията, и промени, осигуряващи удобна бизнес среда (с справедливи измерители) - разбиране и използване на правилото " 1-in-1-out ", т.е. при въвеждане на нова регулация или условия към бизнеса да се извежда/премахва съществуваща; стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции; ограничения, стимулиращи фирмите да влагат в така наречен зелен и цифров преход, допълващи заложеното в НПВУ, с акцент върху кръговата стопанска система, декарбонизация на стопанската система и унищожаване на административните и регулаторни спънки. Още по тематиката Финанси 16:14 ч. Според БСК, икономическият напредък не е съществена цел на плана за бюджет за 2024 година, а в изискванията на спад на българския Брутният вътрешен продукт и криза в голям брой страни в Европейски Съюз, това би следвало да е наложително. Притеснение буди и плануваното внезапно повишаване на дълга, което слага под подозрение темпа на стопански напредък и успеваемостта на обществените разноски. „ Допълнително финансиране на по-високи заплати в публичния бранш следва да е обвързано с промени и реализирано по-високо качество на обществените услуги “, се споделя в позицията на БСК. Камарата предлага осигуровките на държавните чиновници изискват забележителен финансов запас и следва да се поемат от самите тях, с цел да е равнопоставен държавният бранш на частния. Според БСК, продължаващата експанзивна фискална политика, която не е ориентирана към ускорено основаване на стопански напредък, в изискванията на продължителна висока инфлация и незадоволително мощно рестриктивна парична политика, може да сложи под подозрение участието на България в Еврозоната от 1.1.2025 година В тази връзка, БСК предлага акцентът на бюджета за експанзивна проинфлационна фискална политика да бъде преосмислена и лимитирана в изискванията на невисок стопански напредък и ниска продуктивност. Неефективно ръководство на държавните предприятия води до 16 милиарда лева отговорности, които се отразяват в бюджета. В тази връзка, БСК предлага да се обсъдят ограничения за подобряването на успеваемостта на държавните предприятия и намаляването на техния брой, което може да облекчи недостига в бюджета. Съгласно член 59 на плана на ЗДБРБ се резервира обща годишна квота за даване на ваучери за храна по член 209, алинея 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,4 милиарда лева С оглед повишения интерес на работодателите към ваучерите за храна и идното им дигитализиране (което в допълнение ще усили интереса към тях), БСК поддържа предлагането на АОВХ общата годишна квота за даване на ваучери за храна по член 209, алинея 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане да бъде избрана в размер на 1,8 милиарда лева за 2024 година БСК удостоверява кардиналната си поддръжка на показания план на Закон за бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2024 година Мотивите за това са свързани с намаляването на задължението за погашение от страна на работодателите на така наречен болнични от три на два дни, запазването на размера на компенсациите за втората година на майчинството и запазването на минималният (18 лева.) и оптималният (85,71 лева.) дневен размер на компенсацията за безработица. Същевременно, БСК не поддържа плануваното нарастване на оптималния застрахователен приход от 3400 на 3750 лева и припомня, че по самодейност на Министерството на финансите има образувана работна група, която има за задача да създаде предвидим механизъм за установяване на оптималния застрахователен приход. „ Размерът на оптималния застрахователен приход следва да се преглежда в неговата взаимовръзка със междинния застрахователен приход, автоматизираното увеличение на минималната работна заплата, размерите на минималната, междинната и оптималната пенсия “, се споделя в мнението на БСК. БСК удостоверява кардиналната си поддръжка на показания план на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 година Заедно с това, кардиналната позиция на БСК е, че с оферти бюджет не се трансформира философията на бюджета от предходните години, като се резервира структурата на заложените здравноосигурителни заплащания. Общата оценка на БСК е, че макар някои позитивни оферти, с плана не се основават условия за реформиране на системата и за възстановяване качеството на здравното обслужване на популацията. Предложеният бюджет е създаден в изискванията на съществуващата нормативна уредба, в която липсват политики за реформиране на здравната система, ориентирани към възстановяване на достъпа и качеството на здравното обслужване. Разходите за опазване на здравето за сметка на пациентите непрестанно се усилват и стават непостижими за огромна част от популацията. По данни на Световната банка, 50% от здравните услуги се заплащат от пациентите, като упованията са тази наклонност да се резервира и през идната година. Липсват политики за превъзмогване на сериозното положението на общинските лечебни заведения. Сред позитивните страни на проектобюджета са: обезпечения спомагателен финансов запас за осигурителната система в размер на 870 млн. лева по отношение на упования размер на доклада за осъществяване на бюджет 2023 г.; намаляването на разноските за болнична помощ от 50,8% за 2021 година на заложените 46,8%, при междинни нива в Европейски Съюз от към 30%; Относителният дял на средствата за извънболнична помощ от 11,2% за 2021 година се усилват на 14,8% в бюджет 2024 година (относителният дял на средствата за извънболнична активност за страните от Европейски Съюз от 26-28%); Въвеждат се съществени тласъци при заплащането на общопрактикуващи лекари, които имат повече обхванати за профилактичен обзор лица. Осигурено е в допълнение финансиране на действия, свързани с ранна диагностика или следене на развиването и сложността на кардиологични и онкологични болести, и диабет в отдалечени региони, без всекидневен достъп до здравна помощ; Осигуряват се спомагателни средства за осъществяване на диагностични проучвания, свързани с ранно разкриване на болести и затруднения при остри положения в извънболничната помощ; Предвидени са средства за лекарствени артикули за лекуване на злокачествени болести в размер на  910,1 млн. лв., което е към 20% повече по отношение на регистрираните през 2023 г. БСК още веднъж предлага да се утвърди практиката при разискване на плана за бюджет на НЗОК за идната година да се дават за разискване главните резултати от активността на здравната система през миналата бюджетната година. *Заседанието на Националния съвет за тристранно съдействие ще се организира на  21 ноември 2023 година (вторник) от 11.00 ч. в Гранитна зала в постройката на Министерския съвет, при следния Дневен ред: - Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. - Проект на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2024 г. - Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г.