По повод своя вековен юбилей от театъра във Варна разпространиха

По мотив своя древен празник от театъра във Варна разпространиха забавна информация за своя патрон Стоян Бъчваров. 

Стоян Бъчваров, един от пионерите на българския спектакъл, артист от национална големина, сценичен шеф и режисьор, поставя основите на професионалния спектакъл във Варна. По мотив 35-годишнината от основаването си, Варненският трагичен спектакъл приема Стоян Бъчваров за собствен патрон и носи името му от 1957 година  

Роден в село Медвен, Котленско, три месеца откакто татко му е погубен от турците, Стоян Бъчваров е откърмен с възрожденски дух от детските си години. Работи като малък служител и учителства в родния си край, с цел да спести пари за междинното си обучение в Казанлъшкото педагогическо учебно заведение, след което приключва и Мъжката гимназия във Варна. Именно във Варна е запленен от театралното изкуство, на което посвещава целия си живот. Още като възпитаник е притеглен за стажант артист в любителската театрална натрупа на Иван Кожухаров. През 1895 година Иван Кожухаров, Стоян Бъчваров и Преслав Преславски основават Театрално сдружение " Напредък “, което изнася представления в зала " Съединение “ (сега Сцена Филиал), общината даже отпуска дотации и освобождава трупата от наем за залата. Играят " Службогонци “ от Иван Вазов, където Стоян Бъчваров жъне овации в ролята на Станчо Квасников, проявявайки за пръв път огромния си комедиен гений. 

Стоян Бъчваров взе участие и в пътуващия спектакъл на Матей Икономов, който показва в София с огромен триумф " На дъното “ от Максим Горки. Приет e в състава на новоучредения Народен спектакъл в столицата, след което отпътува на специализация в Москва и Германия (1908). В Московския живописен спектакъл и в Малий спектакъл учи изкуството на Станиславски, а в Мюнхен, Германия, се среща с развиването на актуалните трендове в европейския спектакъл. " Новото, което видях там, пристигна да заглуши всичко това, което съм видял до момента “, споделя актьорът след завръщането си. В търсене на нови провокации, Стоян Бъчваров се включва в разнообразни професионални трупи, като през 1909 година основава, дружно с писателя Антон Страшимиров трагична натрупа " Смях и сълзи “, в която той е режисьор и артист. В идващите десетина години се утвърждава като един от водещите артисти на Народния спектакъл. През 1910 година основава и редактира сп. " Театър “, в което разгласява и свои материали. През 1919 става един от учредителите на Съюза на артистите в България.

 

През 1921 година Варненската община с кмет Димитър Кондов кани Стоян Бъчваров да застане отпред на първата професионална театрална натрупа в града. На 1 март същата година в. " Варненска поща “ написа: " Общината в града ни ангажира известния столичен талантлив актьор Стоян Бъчваров да устрои общинска театрална натрупа, поддържана и субсидирана извънредно от общината. “

Така Стоян Бъчваров вписва името си в театралната история като първия директор-режисьор на първия професионален спектакъл във Варна. В актьорския състав са привлечени: Петър Димитров, Никола Гандев, Ангел Тодоров, Аспарух Темелков, Щилян Попов, Георги Георгиев, Михаил Богданов, Крум Мумджиев, Тодор Радославово, Иван Гюндеров, Иван Атанасов, Стефана Гандева, Николина Бъчварова, Мила Димитрова, Емилия Попова, Милица Атанасова, Мара Михайлова, М. Николова. Към тях по-късно се причисляват Иван и Александра Яневи, Христо Динев, Идеал Петров, Владимир Трендафилов, Вела Ушева.

На 12 март 1921 година с стилната тогава пиеса " Инстинктът “ от Анри Кестмекер, режисура на Стоян Бъчваров, стартира летописът на Варненския трагичен спектакъл. Само за няколко месеца, през които за малко е отхвърлен, а след това възобновен на директорския пост, Стоян Бъчваров слага съвсем всички 38 пиеси, играни през първия сценичен сезон. В репертоара, построен най-вече с произведения от международната драматургия, той извършва основните функции: Аркашка в " Лес “ от Островски, Изидор Леша от " Интересът на първо място “ от Октав Мирабо, Албер от " Парижкото кафене “ на Пол Гаво, Странджата от " Хъшове “ на Иван Вазов, Халерс от " Прокурорът Халерс “, Едип Цар от едноименната пиеса на Софокъл и така нататък

Впоследствие режисьорът Исак Даниел, за малко и шеф на Варненския спектакъл, укорява в пресата Стоян Бъчваров за това " репертоарно наводняване “. От днешна позиция бихме могли да разберем ентусиазма на тези първи театрални години и желанието да се предложат на публиката колкото може повече постановки, най-вече в наличния род на комедията. В изгода на това основание приказват ниските цени на билетите, както и безплатните представления за служащи един ден в седмицата. Не е без значение и фактът, че таман по това време в България възхожда кинематографът и на новосъздадения спектакъл му се постанова да се конкурира с бързо сменящите се кино афиши.

Варненци високо правят оценка всеотдайната продуктивност на първоучителя и забележителната продукция на трупата и се стичат в зала " Съединение “, с цел да гледат своя спектакъл. В публицистична записка на в. " Варненска поща “ от 1922 година четем: " Повече от година, откогато Стоян Бъчваров образува общински спектакъл. С неизчерпаема сила, оскъдни средства и неподходяща конюнктура с новоначинаещи сили, той даде доста пиеси, изнесени извънредно на неговите рамене. “ А театралният историк Вичо Иванов отбелязва в книгата си " Майстори на сцената “: " Той умееше да основава заварка с сред участниците в пиесата. На тази атмосфера на взаимно ценене в играта основател беше освен режисьорът Стоян Бъчваров, а и актьорът и индивидът Бъчваров. Тази театрална нравственос в колектива идеше напряко от личността, от високата му артистична просвета. “

На 11 март 1922 година във Варна тържествено се празнува 25-годишната театрална активност на Стоян Бъчваров, за която отвред идват приветствени телеграми, в това число от Н. В. Цар Борис III. Но през идната година, след промяната на властта в общината, Стоян Бъчваров още веднъж изпада в недружелюбност. Макар и свален от поста директор-режисьор на Общинския спектакъл, той остава във Варна и основава, дружно с огромна част от актьорите, Театър " Пробуда “, който изнася своите представления в препълнената зала на Кино " Ранков “.

Заложил основите на професионалния спектакъл във Варна в интервала 1921-1923 година, Стоян Бъчваров надгражда постигнатото във втория си варненски интервал 1932-1935 година, в който е възобновен за директор-режисьор.

Междувременно е приключена новата театрална постройка, по план на видния проектант Никола Лазаров, Кметът Иван Церов, който идва на власт с обещанието да построи нов спектакъл за своите съграждани, прави първата копка през 1912 година, само че поради войните строителството се проточва във времето. И чак през 1927 година невижданата благотворителна акция, с която варненци подаряват за доизграждането на новия спектакъл по един златен лев към всеки закупен самун, билет за кино, вечеринка и други услуги, възражда огромното театрално начинание и сплотява към него напъните на жителите и общината. На 5 юли 1932 година митрополит Симеон освещава красивата театрална постройка, изящна архитектурна забележителност и храм на изкуството, построен с силата на един цялостен град.

На новата театрална сцена Стоян Бъчваров слага на първо време " Боряна “ от Йордан Йовков, в която той извършва ролята на Златил. В добре подбрания актьорски състав са привлечени: Никола и Стефана Гандеви, Идеал и Роска Петров, Георги и Евгения Громови, Димитър и Веса Бочарови, Христо Динев, Михаил Богданов, Георги Георгиев, Димитър Керанов, Стефан Николаев, Господин Топалов, Иван Георгиев, В. Кожухаров, Владимир Ватев, Надя Станиславска, Николина Бъчварова, Ваня Петкова, Сийка Москова, Димка Величкова, Добрина Камбу рова, Елена Костова, Зора Македонска и други С тези артисти Стоян Бъчваров осъществя през трите сезона 77 министър председатели, от които 18 български, в това число за деца. В репертоара влизат произведения от Иван Вазов, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Ст. Л. Костов, Фридрих Шилер, Уилям Шекспир, Лев Толстой, Герхард Хауптман, Оскар Уайлд и други Освен Стоян Бъчваров, като гост-режисьори се изявяват Хрисан Цанков и Юрий Яковлев.

Връх в театралните старания на Стоян Бъчваров е и провеждането през 1933 година на Летни театрални тържества във Варна, в които за пръв път на една сцена се изнасят представления на Народния и на Варненския спектакъл. Това първа по рода си национална театрална среща пред аудитория е предходник на театралния фестивал " Варненско лято “, който от народен прераства в интернационален, с цел да се трансформира в най-значимото театрално събитие у нас.

Въпреки тези триумфи, брожения измежду актьорите и упреци от общинската администрация за незадоволителни художествени и финансови резултати, стават причина Стоян Бъчваров още веднъж да бъде освободен от служба. Той напуща за следващ и финален път града, в който стартира блестящата си актьорска кариера, слага основите на професионален спектакъл, подкрепя млади дарования и оставя след себе си незабравими театрални облици.

Творческия си път огромният актьор продължава през идващите две години в Пловдивския спектакъл, след което се завръща в Народния спектакъл, където победи в огромни и дребни функции до края на живота си. Снима се също във филмите " Настрадин Ходжа и Хитър Петър “ на режисьора Александър Вазов, в ролята на Настрадин Ходжа (1939), " Българи от остаряло време “ на режисьора Димитър Минков, в ролята на Хаджи Генчо (1945) и други

В историята на българското театрално изкуство Стоян Бъчваров постоянно ще бъде пример за актьорско майсторство и психическа дълбочина, с която построява функциите си, съчетавайки комичното и трагичното по въздействащ метод. " Гледал съм Бъчваров в доста пиеси. Каква дълбока откровеност и лекост в играта му, каква непостижима художествена елементарност и празничен искра излъчваше този непостижим занаятчия на смеха. Публиката непрестанно избухваше в неукротим смях и ръкопляскане като разгорещено море. Но този популярен комедиант беше покъртително въздействащ, когато играеше и трагични функции... Играеше цялата му пластична фигура, изумителната му гримаса, играеха даже веждите му от тъга. Той не обичаше грима. " Гримът убива мимиката " - повтаряше. Но природата го бе дарила с всичко, с цел да бъде огромен актьор и с чудно изразително лице, на което пречеха всяка багра и шарка. Стоян Бъчваров ме научи да обичам функциите си като живи хора. За неговата актьорска нравственос нямаше огромни и дребни функции “, спомня си артистът Петър Василев.

" Играх всевъзможни функции, каквито одобрявам и не одобрявам. Играл съм и глупави, и скитници, и какви ли не, само че сърцето ми в никакъв случай не даде да се откажа от тия функции, тъй като смятах, че наскърбявам тая категория хора в живота ", изповядва своето артистично и човешко кредо огромният актьор.

Стоян Бъчваров е женен е за актрисата Николина (Коля) Бъчварова, с която имат две деца – Вили и Крум. Братът на Стоян Бъчваров, Димо, е първият кмет на село Медвен след Освобождението. Правнук на Стоян Бъчваров е известният артист Ути Бъчваров – театровед и водещ на кулинарното предаване " Вкусно “ по Българска национална телевизия. Неговата майка Галя Бъчварова е внучка на Стоян Бъчваров, също театровед, редактор и създател на ТВ Театър. Другият внук Стоян (Румен) Бъчваров е артист. Но на най-високото театрално занятие, паралелно със Стоян Бъчваров, се издига по-далечната му родственица Грациела Бъчварова, театралната легенда, посветила живота и творчеството си на Варненския трагичен спектакъл, носещ името на нейния изтъкнат предходник.

Информацията е предоставена от Виолета Тончева.