Водещи съдии от Велико Търново оценяват ролята и значението на първата българска конституция
По мотив предлагането на предприемчив комитет от Велико Търново, Денят на Търновската конституция - 16 април да стане формален празник на България , публикуваме мненията на водещи съдии от Велико Търново за ролята и смисъла на първата българска конституция:
Теодорина Димитрова, ръководител на Окръжен съд – Велико Търново напомни, че първото прикосновение на българина с познанията за Търновската конституция е още в учебно заведение, в уроците по история на България. „ Смятам, че една огромна част от обществото е наясно с това какво съставлява Търновската конституция за нашата страна. Най-ценното в нея са текстовете, уреждащи гражданските свободи. В тези текстове са вложени най-хубавите достижения на европейската политическа мисъл, трансформирали са се в универсални правила, които не са изгубили своето значение и до през днешния ден. Търновската конституция е достижение за цялото ни общество през 1879 година. Чрез нея са одобрени съвременни стопански и публични връзки и се поставят основите на парламентарно-демократичната система в обществено-политическото устройство на българската страна след отхвърлянето на османското владичество. Чрез Търновската конституция се обезпечават необятни цивилен и политически права на народа, вследствие на което България се трансформира в съвременна конституционна страна. Търновската конституция има смисъла и на програмен документ за всестранна промяна на едно общество, изкуствено арестувано в своето икономическо и обществено развиване. Тя основава от руините на теократичната Османска империя една млада, нова страна, учредена на правилата на стопански демократизъм, на цялост на частната благосъстоятелност, на националния суверенитет, на целта на общодържавните над частните ползи. Търновската конституция прокламира в държавно-политическото устройство разделянето на управляващите и основава нашата страна като конституционна монархия с необятни пълномощия на княза.
Онова, което ме въодушевява и провокира възприятие на горделивост и религия в бъдещето на страната ни, е оня блян на нашите първи законотворци да основат главен закон, конституция, която да отговора на модерните тогава, а и в този момент демократични хрумвания. Вдъхновява ме тяхната цел да положат постоянни основи за бъдещата страна, като в същото време изхождат от спецификите на българския народ и младата българска нация. Същественото за мен е, че тогава народните представители от Учредителното заседание не са се задоволили единствено с концепцията да одобряват авансово оферти план за Органически правилник на Временното Руско ръководство. Напротив, откакто комисия, основана от десетина – единадесет депутати, е прегледала оферти от Временното Руско ръководство план за Органически правилник (Конституция), тя е дала своето мнение и общото решение е било да бъде подложен на гласоподаване всеки един от текстовете на бъдещата конституция. Така са се разразили бурни диспути в Учредителното заседание, които съставляват огромен интерес и за актуалното ни общество и са почтени уроци за нашите настоящи политици и бъдещи законотворци. “ - сподели председателката на ОСВТ.
Според арбитър Димитрова, доколкото 16-ти април 1879 година е дата, съизмерима с други значими дати в нашата нова история, а точно 3-ти март, 6-ти септември, 22-ри септември, би могло да се води спор и решение може да бъде взето и с един предстоящ референдум.
Тъй като Денят на Търновската конституция - 16 април е и ден на юриста, председателката на Окръжен съд – Велико Търново пожела за професионалния празник на своите сътрудници - съдии, адвокати, прокурори, юристи, следователи, да бъдат живи и здрави, да упражняват своите специалности с възприятие за отговорност и достолепие и да бъдат на първо място хора с религия в положителното, справедливостта и правото. Пожела им също по този начин да не не помнят заветите на нашите първи законотворци.
Янко Янев, ръководител на Апелативния съд във Велико Търново акцентира, че Търновската конституция е юридическото раждане на Третата българска страна. „ Тя е първият нормативен акт от най-висока степен на Княжество България през 1879 година и това е неоспорим исторически факт. От правна позиция това е юридическото раждане на Третата българска страна. Този развой се затвърждава през 1908 година с оповестяването на Независимостта на България, с която преставаме да бъдем васал на Османската империя. Но до момента в който оповестяването на Независимостта има по-скоро значение на плоскостта на интернационалното обществено право, Търновската конституция изиграва голяма роля за укрепването и икономическото развиване на младата ни страна. По една или друга причина актуалното ни общество не е задоволително осведомено с метода, по който е била призната Търновската конституция и събитията, които са съпътствали това паметно дело. Делото на първите ни законотворци, методът на тяхната работа, процесите, които са се развивали около приемането на главния ни закон, са значими уроци от историята, които би трябвало да заемат своето почтено място. За това, какво е водило депутатите от Учредителното заседание, красноречиво приказват думите на един от бащите на Търновската конституция – лидера на демократичната партия Петко Каравелов: „ Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено от корена си “.
Относно предлагането на инициативния комитет от Велико Търново, датата 16 април да стане формален празник, аз поддържам това мнение, само че в последна сметка решението би трябвало да бъде взето от Народното събрание и Министерски съвет. За мен събитията на този ден от преди 140 години са задоволително значими и значими, с цел да намерят своето справедливо място в празничния ни календар, тъй като изискуем това на личностите, ковали историята ни.
В навечерието на професионалния ни празник, желая да се обърна към всички сътрудници с думите, че ние, юристите, сме призовани да бъдем стожери на правовата страна. Пожелавам им повече успокоение, само че и доста сила, с цел да осъществим своята задача пред обществото и пред самите себе си. “ - сподели арбитър Янев.
Георги Чемширов, ръководител на Административния съд във Велико Търново смята, че датата 16 април би трябвало да получи своето справедливо самопризнание от обществото. „ За пръв път означих 16 април като Ден на юриста, когато бях студент в първи курс в Юридическия факултет на Софийския университет. Едно е обаче събитие като приемането на Търновската конституция да бъде празнувано от избрана професионална общественост, а напълно друго – в случай че получи необятна социална значителност като формален празник. Убеден съм, че датата би трябвало да получи признанието на обществото ни. За страдание, събитията от април 1879 година, обстоятелствата към Учредителното заседание и приемането на първия ни най-съществен закон, не са задоволително осветлени отвън рамките на професионалната среда на юристите и историците. Датата 16 април не е задоволително известна на фона на другите значими събития, които се учат в елементи и са приети от обществото ни.
Значението на Търновската конституция като факт от историята и като факт от развиването на правото няма по какъв начин да загуби своето значение. И юристите, и историците са казвали и са коментирали задоволително доста за нея. Аз не желая да дублирам това, което е известно. За мен извънредно значим е методът, по който са работили учредителите - първите ни депутати. Фактите, свързани с вземането на решения, с гласуването - това би трябвало да се знае, да се учи и да се разпространява. Изумително е тяхното обединяване при вземането на решения, без значение от политически пристрастия и други ежби, в името на България. Голяма част от тези хора не са имали някаква огромна политическа просветеност, нито опит в държавното строителство. Да - измежду депутатите в Учредителното заседание е имало доста високообразовани и начетени персони, само че в състава на първия ни парламент са били и елементарни хора от селските и градски среди. Въпреки разликите, когато се приема Търновската конституция, я подписват всички. Независимо дали са били срещу някои от текстовете, без значение от разногласията, които са съпътствали събранията, и които са прераствали от време на време във физически стълкновения. Ето това би трябвало да се учи и помни – че тези хора са знаели и оценявали делото, което вършат, че са превъзмогвали себе си, за общата идея. Дали са ни прекрасен урок, който би трябвало да научим.
Честитя на всички сътрудници адвокати професионалния ни празник – 16 април и им искам здраве и благополучие. И професионални триумфи, несъмнено, само че те да не са с цената на първите две неща. Една остаряла японска сентенция гласи, че не материалните неща носят благополучие, а съзнанието за реализирана цел. Точно това ми се желае да съпътства сътрудниците в тяхната работа. “ - пожела ръководителят на АСВТ.
На 16 април Велико Търново ще бъде център на огромни празнувания и богата стратегия, отдадена на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция – оповестиха от пресцентъра на общината. Кулминацията на събитията ще бъде тържественото съвещание на 44-то Народно заседание на Република България, което ще се организира в постройката на Учредителното заседание, издигната от занаятчия Колю Фичето.
Теодорина Димитрова, ръководител на Окръжен съд – Велико Търново напомни, че първото прикосновение на българина с познанията за Търновската конституция е още в учебно заведение, в уроците по история на България. „ Смятам, че една огромна част от обществото е наясно с това какво съставлява Търновската конституция за нашата страна. Най-ценното в нея са текстовете, уреждащи гражданските свободи. В тези текстове са вложени най-хубавите достижения на европейската политическа мисъл, трансформирали са се в универсални правила, които не са изгубили своето значение и до през днешния ден. Търновската конституция е достижение за цялото ни общество през 1879 година. Чрез нея са одобрени съвременни стопански и публични връзки и се поставят основите на парламентарно-демократичната система в обществено-политическото устройство на българската страна след отхвърлянето на османското владичество. Чрез Търновската конституция се обезпечават необятни цивилен и политически права на народа, вследствие на което България се трансформира в съвременна конституционна страна. Търновската конституция има смисъла и на програмен документ за всестранна промяна на едно общество, изкуствено арестувано в своето икономическо и обществено развиване. Тя основава от руините на теократичната Османска империя една млада, нова страна, учредена на правилата на стопански демократизъм, на цялост на частната благосъстоятелност, на националния суверенитет, на целта на общодържавните над частните ползи. Търновската конституция прокламира в държавно-политическото устройство разделянето на управляващите и основава нашата страна като конституционна монархия с необятни пълномощия на княза.
Онова, което ме въодушевява и провокира възприятие на горделивост и религия в бъдещето на страната ни, е оня блян на нашите първи законотворци да основат главен закон, конституция, която да отговора на модерните тогава, а и в този момент демократични хрумвания. Вдъхновява ме тяхната цел да положат постоянни основи за бъдещата страна, като в същото време изхождат от спецификите на българския народ и младата българска нация. Същественото за мен е, че тогава народните представители от Учредителното заседание не са се задоволили единствено с концепцията да одобряват авансово оферти план за Органически правилник на Временното Руско ръководство. Напротив, откакто комисия, основана от десетина – единадесет депутати, е прегледала оферти от Временното Руско ръководство план за Органически правилник (Конституция), тя е дала своето мнение и общото решение е било да бъде подложен на гласоподаване всеки един от текстовете на бъдещата конституция. Така са се разразили бурни диспути в Учредителното заседание, които съставляват огромен интерес и за актуалното ни общество и са почтени уроци за нашите настоящи политици и бъдещи законотворци. “ - сподели председателката на ОСВТ.
Според арбитър Димитрова, доколкото 16-ти април 1879 година е дата, съизмерима с други значими дати в нашата нова история, а точно 3-ти март, 6-ти септември, 22-ри септември, би могло да се води спор и решение може да бъде взето и с един предстоящ референдум.
Тъй като Денят на Търновската конституция - 16 април е и ден на юриста, председателката на Окръжен съд – Велико Търново пожела за професионалния празник на своите сътрудници - съдии, адвокати, прокурори, юристи, следователи, да бъдат живи и здрави, да упражняват своите специалности с възприятие за отговорност и достолепие и да бъдат на първо място хора с религия в положителното, справедливостта и правото. Пожела им също по този начин да не не помнят заветите на нашите първи законотворци.
Янко Янев, ръководител на Апелативния съд във Велико Търново акцентира, че Търновската конституция е юридическото раждане на Третата българска страна. „ Тя е първият нормативен акт от най-висока степен на Княжество България през 1879 година и това е неоспорим исторически факт. От правна позиция това е юридическото раждане на Третата българска страна. Този развой се затвърждава през 1908 година с оповестяването на Независимостта на България, с която преставаме да бъдем васал на Османската империя. Но до момента в който оповестяването на Независимостта има по-скоро значение на плоскостта на интернационалното обществено право, Търновската конституция изиграва голяма роля за укрепването и икономическото развиване на младата ни страна. По една или друга причина актуалното ни общество не е задоволително осведомено с метода, по който е била призната Търновската конституция и събитията, които са съпътствали това паметно дело. Делото на първите ни законотворци, методът на тяхната работа, процесите, които са се развивали около приемането на главния ни закон, са значими уроци от историята, които би трябвало да заемат своето почтено място. За това, какво е водило депутатите от Учредителното заседание, красноречиво приказват думите на един от бащите на Търновската конституция – лидера на демократичната партия Петко Каравелов: „ Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено от корена си “.
Относно предлагането на инициативния комитет от Велико Търново, датата 16 април да стане формален празник, аз поддържам това мнение, само че в последна сметка решението би трябвало да бъде взето от Народното събрание и Министерски съвет. За мен събитията на този ден от преди 140 години са задоволително значими и значими, с цел да намерят своето справедливо място в празничния ни календар, тъй като изискуем това на личностите, ковали историята ни.
В навечерието на професионалния ни празник, желая да се обърна към всички сътрудници с думите, че ние, юристите, сме призовани да бъдем стожери на правовата страна. Пожелавам им повече успокоение, само че и доста сила, с цел да осъществим своята задача пред обществото и пред самите себе си. “ - сподели арбитър Янев.
Георги Чемширов, ръководител на Административния съд във Велико Търново смята, че датата 16 април би трябвало да получи своето справедливо самопризнание от обществото. „ За пръв път означих 16 април като Ден на юриста, когато бях студент в първи курс в Юридическия факултет на Софийския университет. Едно е обаче събитие като приемането на Търновската конституция да бъде празнувано от избрана професионална общественост, а напълно друго – в случай че получи необятна социална значителност като формален празник. Убеден съм, че датата би трябвало да получи признанието на обществото ни. За страдание, събитията от април 1879 година, обстоятелствата към Учредителното заседание и приемането на първия ни най-съществен закон, не са задоволително осветлени отвън рамките на професионалната среда на юристите и историците. Датата 16 април не е задоволително известна на фона на другите значими събития, които се учат в елементи и са приети от обществото ни.
Значението на Търновската конституция като факт от историята и като факт от развиването на правото няма по какъв начин да загуби своето значение. И юристите, и историците са казвали и са коментирали задоволително доста за нея. Аз не желая да дублирам това, което е известно. За мен извънредно значим е методът, по който са работили учредителите - първите ни депутати. Фактите, свързани с вземането на решения, с гласуването - това би трябвало да се знае, да се учи и да се разпространява. Изумително е тяхното обединяване при вземането на решения, без значение от политически пристрастия и други ежби, в името на България. Голяма част от тези хора не са имали някаква огромна политическа просветеност, нито опит в държавното строителство. Да - измежду депутатите в Учредителното заседание е имало доста високообразовани и начетени персони, само че в състава на първия ни парламент са били и елементарни хора от селските и градски среди. Въпреки разликите, когато се приема Търновската конституция, я подписват всички. Независимо дали са били срещу някои от текстовете, без значение от разногласията, които са съпътствали събранията, и които са прераствали от време на време във физически стълкновения. Ето това би трябвало да се учи и помни – че тези хора са знаели и оценявали делото, което вършат, че са превъзмогвали себе си, за общата идея. Дали са ни прекрасен урок, който би трябвало да научим.
Честитя на всички сътрудници адвокати професионалния ни празник – 16 април и им искам здраве и благополучие. И професионални триумфи, несъмнено, само че те да не са с цената на първите две неща. Една остаряла японска сентенция гласи, че не материалните неща носят благополучие, а съзнанието за реализирана цел. Точно това ми се желае да съпътства сътрудниците в тяхната работа. “ - пожела ръководителят на АСВТ.
На 16 април Велико Търново ще бъде център на огромни празнувания и богата стратегия, отдадена на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция – оповестиха от пресцентъра на общината. Кулминацията на събитията ще бъде тържественото съвещание на 44-то Народно заседание на Република България, което ще се организира в постройката на Учредителното заседание, издигната от занаятчия Колю Фичето.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ