По повод дискусиите за въвеждане на редуцирани ставки на ДДС

По мотив полемиките за въвеждане на редуцирани ставки на Данък добавена стойност за някои артикули, БТПП още преди няколко години изследва посредством своя Европейски иновационен и информативен център (EEN) опита на няколко европейски страни, които имат диференцирани ставки. Информацията от това изследване ни даде задоволително образци, с цел да считаме, че използването на разнообразни ставки на налога е неефикасен инструмент, обвързван е с бюджетни загуби, повишение на административната тежест в данъчно отношение и даже с неналичието на краен ценови резултат върху потребителите – поради опазване на цените на стоките. При въвеждане на разнообразни данъчни ставки за Данък добавена стойност се усилва рискът от данъчни измами и укриване на Данък добавена стойност, тъй като се основава опция за погрешно обявление и погрешно използване на режима на понижена ставка.

Припомняме, че данъчната система у нас е издигната по този начин, че главният дял от доходи в държавния бюджет се образува от косвени налози – най-много постъпленията от Данък добавена стойност и акцизи, при съществуването на настоящи ниски ставки за директните налози (корпоративен и личен). Това разрешава да се основат по-атрактивни условия за икономическите оператори и бизнесмените от всички категории, поради ниските директни налози. Намалението на ставките на косвените данъци/въвеждането на диференцирани ставки по групи артикули значи, че ще се търсят решения за балансиране, а това за жалост ще наложи нарастване на директните налози, с цел да се попълнят неналичията.

Приходите от налога върху добавената стойност имат сред 26% и 45% дял от всички данъчни доходи през интервала 1998-2019 година За 2019 година общите данъчни доходи възлизат 23.6 милиарда лева, а приходите от Данък добавена стойност са в размер на 11 млрд.лв. Дори и малко понижение в ставката за Данък добавена стойност ще докара до бюджетни загуби, с чието финансиране ще натоварят данъкоплатците.