Доц. Валентин Вацев: Тръмп беше предаден от ръководството на Републиканската партия
По мотив бурните събития в Съединени американски щати и дълбоките процеси под повърхността потърсихме за коментар геополитическия анализатор доцент Валентин Вацев. Пред той направи и своите прогнози по какъв начин ще се развият нещата оттук насетне и от кого са дирижирани.
Здравейте, доцент Вацев. В Съединени американски щати се случват забавни събития. В скорошно Ваше изявление споделихте, че е налице опит за ремонт на републиканската партия. Може ли Съединени американски щати да премине на процедура към еднопартиен модел?
Всъщност Съединени американски щати се движи към еднопартиен модел много от дълго време. Още през 90-те години имаше политологически разногласия дали на мястото на двупартийния модел не се появява “демопубликанската партия ”. Но тогава нещата бяха по-скоро нереални, въпреки и да имаше учредения този спор. Сега “дълбоката страна ” съвсем намерено употребява Демократическата партия за политически инструмент, само че това не би било изключително огромен проблем, в случай че Републиканската партия в доста огромна степен също не беше овладяна от “дълбоката страна ”. Това, което стана с Тръмп и метода по който той загуби изборите буди и до момента подозрения. Той просто беше предаден от управлението на Републиканската партия. Водещи фигури в Конгреса и Сената се отхвърлиха от него. В това няма нищо загадъчно, като си спомним, че Тръмп е външен човек в партията. Той изначално беше нещо като самостоятелен претендент и съумя в последния миг да се вгради при републиканците. По-скоро съумя да заплаши действително управлението на партията, че в случай че те не го признаят за техен претендент, той въпреки всичко ще взе участие като изведе забележителна част от техните гласоподаватели. Той не е добре пристигнал в Републиканската партия. Вижте какво направи да вземем за пример Мич Макконъл, както и ужким формалната медия на републиканците Fox News. Няма нищо изненадващо за наблюдаващите. Белези и ранни предизвестия за това, което се случва сега, имаше много от дълго време. Сега политическата машинария на американската държавност стои пред очите ни. Нещата, които през 90-те години изглеждаха като теоритически опити и извършения, както се оказа, е имало опция да станат действителност.
В този подтекст, бяха ли позволени съзнателно съгласно вас конфликтите в Капитолия?
О, да. Вижте, това беше добре направена, сръчна провокацийка. Тя не е безусловно неразрешена от логиката и морала на актуалния американски политически живот. Не бива да се концентрираме особено върху това. Разбира се, че когато направиш протест с няколкостотин хиляди участници, както направи Тръмп, би трябвало да си безусловно сигурен, че няма да има най-малко стотина провокатори. Имаше толкоз, а даже и повече, които бяха вкарани безпроблемно даже в Капитолията. Белите конци се виждат чак от България, само че не това е най-важното. Вероятно протичащото се в този момент щеше да се реализира и без тази провокация. Вашият въпрос цели сърцевината на един огромен проблематичен възел. Нереалистични са упованията американската страна да се разцепи на щати. Това няма по какъв начин да стане най-малко за момента, до момента в който държавнотворното ядро на обществото не премине в статуса на малцинство. Америка е създавана от всевъзможни малцинства, само че сред тях има и едно болшинство от бели англо-саксонски протестанти, което продължава да е в действителност на власт. Сега то понижава и някъде към средата на този век, то ще бъде малцинство. Разпадането на съюза на щати не може да стане преди те да се трансфорат в малцинство.
Второто нещо, което няма по какъв начин да се случи, е революция. Тя планува намерено опълчване на огромни въоръжени и проведени маси от обществото. Твърди се, че има доста въоръжени американци, само че аз виждам шествията на тези момчета. Те са във военно наборна възраст, само че не са ходили бойци. С наднормено тегло, дюстабан и бирени коремчета и си играят на мъже. Това са маргинализирани хора, които у дома могат да гръмнат най-вече жена си в положение на алкохолно замайване. Американското общество в действителност е добре въоръжено, само че това не значи военна мощ. Аз не чакам въоръжените поддръжници на Тръмп да могат да се протиповопоставят на проведена мощ, каквато да вземем за пример е Националната армия. А там има и постоянни военни елементи, които могат да бъдат вкарани в деяние. Може да има вълна от местни конфликти, районни разправии с приложимост на оръжия, само че не и революция. Тя е събитие от един отминал интервал. Главният потърпевш от сегашните събития е Републиканската партия, а тя е остаряла институция на повече от век. В тази партия има съществено разминаване сред идеологията на редовите членове на партията и ръководството й, което е обвързвано с “дълбоката страна ”. Един българин не трябва да се изненадва от това, по какъв начин една партия може да скъса морално политическата си връзка със своето управление. Повечето български партии са точно такива.
Кои са водещите лобита в по този начин наречената “дълбока страна ”?
Да ви кажа въпреки всичко какво разбирам под “дълбока страна ”. Това са бюрократите, които в Съединени американски щати до доста висока степен са самостоятелни от резултата на настоящия парламентарен избор за разлика от България, където мястото им въпреки всичко е поставяно под въпрос. В Съединени американски щати има няколко % чиновници на държавната конструкция, които на практика не зависят от това – кой ще завоюва изборите. Тези бюрократи служат не на публичните ползи, а на действителните притежатели на американското общество. При разбор на финансовия капитал, който е доста добре развъртян и структуриран в американското общество, се вижда, че това са просто няколко финансови холдинга. Те са скрити акционери в множеството други финансови институции в Съединени американски щати. Това са BlackRock, The Vanguard Group, T. Rowe, T&T Capital Management, JP Morgan. Това е оня 0,1 % от свръхбогати хора, които нямат потребност даже от партии към този момент. Нужно е единствено да знаят телефоните на държавните ръководители. Новият индивид на властта ще има потребност от нови механизми. Междувременно може да се появи още една партия – такава на Тръмп. Той би могъл да го направи, тъй като разполага с към 70 милиона свои гласоподаватели. Но аз се колебая, че Тръмп е човек, който би се занимавал с партийна активност. Политиката влезе много инцидентно в живота му. Той е предприемач, строителен магнат. Предполагам, че като му се размине импийчмънта, който е процедурно неосъществим, просто ще написа записки.
Можем ли да съотнесем събитията в Съединени американски щати към това, което Клаус Шваб назовава „ The great reset ” и по какъв начин очаквате да се развият глобализационните процеси?
Теорията на Клаус Швааб е тази за инклузивния капитализъм. Реалният индивид на тази идеология, която Швааб и неговият френски съавтор развиват, са финансово-икономически и политически центрове на въздействие и надзор. Те не са доста и към момента не са в спор между тях, а дружно ръководят. Теорията на Клаус Швааб за великата перестройка е точно тази на упоменатите към този момент холдинги, които държат финансовия живот в Съединени американски щати, а от своя страна са колкото американски, толкоз и световни. Идеята за инклузивния капитализъм е усмихнатото лице на тяхната лична идеология. Книгата на Клаус Швааб е задоволително откровена. Той не е огромен теоритик и не е фундаментален мъдрец, само че задоволително сполучливо съумява да разкрие главните правила на инклузивния капитализъм. Засега всичко това е в планова форма и се развива. В този смисъл, който желае да прочете Евангелието на действителната финансова власт в Съединени американски щати в действителност може да вземе не Маркузе или Адорно, които са надълбоко някъде там в основанията на това, което става, а да вземе точно отворената книга на финансовата власт. Това е Клаус Швааб - COVID-19: The Great Reset.
Какво ще бъде отражението на тези процеси върху България?
България си остава една доста дълбока и забравена от историята провинция. В България нещата ще се развиват в изискванията на относителна независимост, тъй като четирите международни центъра на власт – Русия, Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай, на този стадий заради свои аргументи не се занимават съществено с нас. В най-висока степен ще зависи от това, кой ще бъде американски дипломат в България. Защото този дипломат, който е през днешния ден, или неговият правоприемник, към този момент ще ръководят непосредствено. Това са хора, които поздравяват българското държавно управление при всяко изпъждане на съветски посланик. Аз чакам американското посолство да продължи да упражнява същите властни функционалности по отношение на България, само че те ще бъдат по-открити. Така наречената “кумова срама ” към този момент няма да бъде авторитетен фактор. Например, в случай че те в действителност са решили, че знаят кой е българският премиер-министър, тъкмо той ще стане. И до момента не можеше да заемаш този пост, в случай че не си получил невидимата благословия на американското посолство. Това го знам от хора, които не са станали министри, тъй като им е обяснено, че те не ги утвърждават от посолството на Съединени американски щати. Това ще продължи, само че от посолството няма да бъдат заинтригувани да трансформират българската политическа действителност. Достатъчно е да се постави доверено лице за министър председател и да се махнат от състава на държавното управление хората, които да не бъдат доверени.
Следващият геополитически фактор, който ще въздейства в България е даже не толкоз Русия, колкото Газпром. Те са действителен участник в българския политически живот посредством по този начин наречения Балкански поток, който в действителност е Турски поток. Третият геополитически фактор ще бъде Европейски Съюз, само че забележете, че по-точно казано е евробюрокрацията. Тя ще се отнася към България с мързелива немарливост. Европейски Съюз ще се трансформира в изискване за спекулации на българските политически фактори. Например от двама спорещи български политици, по-прав е този, който по-скоро се е срещал с госпожа Лайен. Донякъде и Китай ще играе роля, защото не се е отказал от концепцията през България да мине китайската вълна, само че това следва в едно приблизително отдалечено бъдеще. България си остава политическа меча дупка, в която най-гласовитият и прокалян локален активист, е и най-успешният.
Ще направи ли Съединени американски щати опит да смени режима в Русия, да бъде натрапен различен политически курс на тази страна, с цел да бъде тя употребена в една по-сетнешна вероятност против Китай. Нещо, което Хенри Кисинджър дори не е крил в своите книги?
Не бива да се съмняваме, че тъкмо по този начин ще стане. То се вижда още в подбора на посланика на Съединени американски щати, в качеството му на общоприет началник в Централно разузнавателно управление на САЩ. Той е имал завеждащ кабинет в лицето на днешната американска посланичка в София. Без подозрение режимът на Байдън ще се опита да взе участие в това нещо, което в Русия през днешния ден назовават огромния трансфер на власт. В Русия стават сами по себе си доста значими процеси. Руската страна преобразува своята форма, защото президентът е на края на своите благоприятни условия да балансира четирите съществени политически групировки в страната. Физически, умствено и личностно, той е изцяло наред, само че обективно салдото сред ползите на четирите съществени сегмента на съветския политически и икономически хайлайф става все по-невъзможен.
Като отговор на тази неспособност, в Русия започнаха процеси на превръщане на държавността. Те започнаха тихичко с референдума за смяна на Конституцията и сега не престават. До 2023-24 година Русия ще бъде преобразувана като политически действителност и в този чудноват, бездънен и внимателен развой, Съединени американски щати ще се намесят безусловно уверено и тук-там нападателно. Без подозрение една от огромните фантазии на Демократическата партия и на кръговете зад нея е Русия да бъде принудена да се подчинява. Аз не чакам обаче това да резултира в някаква специфична война. Новото управление на Съединени американски щати ще ускори смъртоносната си прегръдка по отношение на Русия, само че ще внимава да не се докара тлеещият спор до гореща точка. Има и още нещо.
Тъй като към този момент стартира вторият стадий на Студената война, той се разпростира пред очите ни, само че още не е достигнал своята върхова точка. За да има Студена война би трябвало да са налице три фактора по едно и също време. Първото е сатанизация на съперника – това към този момент е съвсем приключено. Знае се, че всяка сериозна несгода в западния свят има своя извършител и той е Путин. Между другото това е безконечен източник на забава и насмешки в Русия.
Вторият дирек на всяка същинска Студена война е икономическото разделяне и ограждане. Сега това е доста мъчно, само че въпреки всичко посредством методите на глобите, Русия до доста огромна степен е разграничена, а това следва в още по-големи размери. Тук би трябвало да си спомним не за борбата на Съединени американски щати против Северен поток, само че и против градежа на Балкански поток, на Борисов поток, който мина през България и половината от българския политически естаблишмънт откровено воюваше против този газопровод. За да се попречи на Путин да се наложи над българската политическа свободна система, ползвайки терминологията на тези функционери.
Третият дирек на Студената война обаче към момента не е налице. Това е боен спор, не ефикасен, само че когато двете страни висят на ръба на подобен, както да вземем за пример Карибската рецесия. Тогава в последния миг заобикалят действителната, гореща война. Потвърждавайки система от правила за съблюдаване, които в действителност съставляват политическия гръбнак на Студената война. Това още не е станало. Предполагам еквивалент на Карибската рецесия може да има или към Сирия с присъединяване на Турция, или към Калининград с присъединяване на Полша. Едва по-късно ще можем да приказваме, че има Студена война, която ще е нещо доста положително, тъй като до момента в който тече тя, не може да има гореща. Новото управление на Съединени американски щати вижда в Русия своя главен съперник и основната опасност за своето развиване.
Каква очаквате да бъде дълготрайната тактика на Съединени американски щати по отношение на Китай и какви ще са краткосрочните задания, които ще бъдат преследвани?
Между Съединени американски щати и актуален Китай някакси е вписано да има стопански мир, с непрекъснати политически несъгласия. Китай в действителност се появи като велика мощ на сцената международната геополитика точно като универсалната индустриална работилница на Съединени американски щати на първо място и по-късно на Запада.
Втората съществена задача на новото управление на Съединени американски щати ще бъде лекуването на американо-китайските връзки, защото се счита, че Тръмп небезуспешно е съумял да ги дестабилизира. Това няма да стане в условия на цялостна мир и обич, тъй като в Китай има две про-властни политически и кадрови групировки. Те имат свои имена и е мъчно да бъдат преведени на актуален български език. Едните са по-скоро наследници на класическия европейски троцкизъм, само че с китайска специфичност. Другите са наследници не толкоз на Троцки, колкото на линията Маркс-Сталин. Те са по-скоро повлияни от сталинския опит и просвета, които те наследиха след гибелта на Сталин при започване на развенчаването на култа към личността по време на първите конгреси на Никита Сергеевич Хрусчов.
Днешен Китай е юридически с непрекъснатата интервенция, присъединяване и помощ на Съветския съюз. Следите от това се виждат и до момента. Разбира се, Китай е доста изменен от това време, само че раздялите сред троцкисти и сталинисти остават. Това може би не са най-точните избрания, само че едните са по-скоро ангажирани с Демократическата партия и от нея чакат да бъде основния инструмент на мирни, ползотворни и градивни връзки сред Китай и Съединени американски щати. Това са така наречен троцкисти, хората на Ли Къ Цян. Другите, които безусловно условно можем да назовем сталинисти, въпреки да може да се измисли и по-правилен термин, това е по-голямата част от партията и кадровия запас. Това са хората към Си Дзин Пин. Те чакаха повече съгласие с републиканците, само че Китай както знаем има собствен път. На Китай могат да се случат голям брой неща, за които още е рано да се приказва. Във всеки случай аз чакам стопляне и осребряване на китайско-американските връзки. Просто американският глобализиран капитал има потребност от присъединяване на Китай в световната стопанска система и финанси. По сходен метод този въпрос се схваща и в Пекин.
Интервю на Тодор Беленски
Здравейте, доцент Вацев. В Съединени американски щати се случват забавни събития. В скорошно Ваше изявление споделихте, че е налице опит за ремонт на републиканската партия. Може ли Съединени американски щати да премине на процедура към еднопартиен модел?
Всъщност Съединени американски щати се движи към еднопартиен модел много от дълго време. Още през 90-те години имаше политологически разногласия дали на мястото на двупартийния модел не се появява “демопубликанската партия ”. Но тогава нещата бяха по-скоро нереални, въпреки и да имаше учредения този спор. Сега “дълбоката страна ” съвсем намерено употребява Демократическата партия за политически инструмент, само че това не би било изключително огромен проблем, в случай че Републиканската партия в доста огромна степен също не беше овладяна от “дълбоката страна ”. Това, което стана с Тръмп и метода по който той загуби изборите буди и до момента подозрения. Той просто беше предаден от управлението на Републиканската партия. Водещи фигури в Конгреса и Сената се отхвърлиха от него. В това няма нищо загадъчно, като си спомним, че Тръмп е външен човек в партията. Той изначално беше нещо като самостоятелен претендент и съумя в последния миг да се вгради при републиканците. По-скоро съумя да заплаши действително управлението на партията, че в случай че те не го признаят за техен претендент, той въпреки всичко ще взе участие като изведе забележителна част от техните гласоподаватели. Той не е добре пристигнал в Републиканската партия. Вижте какво направи да вземем за пример Мич Макконъл, както и ужким формалната медия на републиканците Fox News. Няма нищо изненадващо за наблюдаващите. Белези и ранни предизвестия за това, което се случва сега, имаше много от дълго време. Сега политическата машинария на американската държавност стои пред очите ни. Нещата, които през 90-те години изглеждаха като теоритически опити и извършения, както се оказа, е имало опция да станат действителност.
В този подтекст, бяха ли позволени съзнателно съгласно вас конфликтите в Капитолия?
О, да. Вижте, това беше добре направена, сръчна провокацийка. Тя не е безусловно неразрешена от логиката и морала на актуалния американски политически живот. Не бива да се концентрираме особено върху това. Разбира се, че когато направиш протест с няколкостотин хиляди участници, както направи Тръмп, би трябвало да си безусловно сигурен, че няма да има най-малко стотина провокатори. Имаше толкоз, а даже и повече, които бяха вкарани безпроблемно даже в Капитолията. Белите конци се виждат чак от България, само че не това е най-важното. Вероятно протичащото се в този момент щеше да се реализира и без тази провокация. Вашият въпрос цели сърцевината на един огромен проблематичен възел. Нереалистични са упованията американската страна да се разцепи на щати. Това няма по какъв начин да стане най-малко за момента, до момента в който държавнотворното ядро на обществото не премине в статуса на малцинство. Америка е създавана от всевъзможни малцинства, само че сред тях има и едно болшинство от бели англо-саксонски протестанти, което продължава да е в действителност на власт. Сега то понижава и някъде към средата на този век, то ще бъде малцинство. Разпадането на съюза на щати не може да стане преди те да се трансфорат в малцинство.
Второто нещо, което няма по какъв начин да се случи, е революция. Тя планува намерено опълчване на огромни въоръжени и проведени маси от обществото. Твърди се, че има доста въоръжени американци, само че аз виждам шествията на тези момчета. Те са във военно наборна възраст, само че не са ходили бойци. С наднормено тегло, дюстабан и бирени коремчета и си играят на мъже. Това са маргинализирани хора, които у дома могат да гръмнат най-вече жена си в положение на алкохолно замайване. Американското общество в действителност е добре въоръжено, само че това не значи военна мощ. Аз не чакам въоръжените поддръжници на Тръмп да могат да се протиповопоставят на проведена мощ, каквато да вземем за пример е Националната армия. А там има и постоянни военни елементи, които могат да бъдат вкарани в деяние. Може да има вълна от местни конфликти, районни разправии с приложимост на оръжия, само че не и революция. Тя е събитие от един отминал интервал. Главният потърпевш от сегашните събития е Републиканската партия, а тя е остаряла институция на повече от век. В тази партия има съществено разминаване сред идеологията на редовите членове на партията и ръководството й, което е обвързвано с “дълбоката страна ”. Един българин не трябва да се изненадва от това, по какъв начин една партия може да скъса морално политическата си връзка със своето управление. Повечето български партии са точно такива.
Кои са водещите лобита в по този начин наречената “дълбока страна ”?
Да ви кажа въпреки всичко какво разбирам под “дълбока страна ”. Това са бюрократите, които в Съединени американски щати до доста висока степен са самостоятелни от резултата на настоящия парламентарен избор за разлика от България, където мястото им въпреки всичко е поставяно под въпрос. В Съединени американски щати има няколко % чиновници на държавната конструкция, които на практика не зависят от това – кой ще завоюва изборите. Тези бюрократи служат не на публичните ползи, а на действителните притежатели на американското общество. При разбор на финансовия капитал, който е доста добре развъртян и структуриран в американското общество, се вижда, че това са просто няколко финансови холдинга. Те са скрити акционери в множеството други финансови институции в Съединени американски щати. Това са BlackRock, The Vanguard Group, T. Rowe, T&T Capital Management, JP Morgan. Това е оня 0,1 % от свръхбогати хора, които нямат потребност даже от партии към този момент. Нужно е единствено да знаят телефоните на държавните ръководители. Новият индивид на властта ще има потребност от нови механизми. Междувременно може да се появи още една партия – такава на Тръмп. Той би могъл да го направи, тъй като разполага с към 70 милиона свои гласоподаватели. Но аз се колебая, че Тръмп е човек, който би се занимавал с партийна активност. Политиката влезе много инцидентно в живота му. Той е предприемач, строителен магнат. Предполагам, че като му се размине импийчмънта, който е процедурно неосъществим, просто ще написа записки.
Можем ли да съотнесем събитията в Съединени американски щати към това, което Клаус Шваб назовава „ The great reset ” и по какъв начин очаквате да се развият глобализационните процеси?
Теорията на Клаус Швааб е тази за инклузивния капитализъм. Реалният индивид на тази идеология, която Швааб и неговият френски съавтор развиват, са финансово-икономически и политически центрове на въздействие и надзор. Те не са доста и към момента не са в спор между тях, а дружно ръководят. Теорията на Клаус Швааб за великата перестройка е точно тази на упоменатите към този момент холдинги, които държат финансовия живот в Съединени американски щати, а от своя страна са колкото американски, толкоз и световни. Идеята за инклузивния капитализъм е усмихнатото лице на тяхната лична идеология. Книгата на Клаус Швааб е задоволително откровена. Той не е огромен теоритик и не е фундаментален мъдрец, само че задоволително сполучливо съумява да разкрие главните правила на инклузивния капитализъм. Засега всичко това е в планова форма и се развива. В този смисъл, който желае да прочете Евангелието на действителната финансова власт в Съединени американски щати в действителност може да вземе не Маркузе или Адорно, които са надълбоко някъде там в основанията на това, което става, а да вземе точно отворената книга на финансовата власт. Това е Клаус Швааб - COVID-19: The Great Reset.
Какво ще бъде отражението на тези процеси върху България?
България си остава една доста дълбока и забравена от историята провинция. В България нещата ще се развиват в изискванията на относителна независимост, тъй като четирите международни центъра на власт – Русия, Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай, на този стадий заради свои аргументи не се занимават съществено с нас. В най-висока степен ще зависи от това, кой ще бъде американски дипломат в България. Защото този дипломат, който е през днешния ден, или неговият правоприемник, към този момент ще ръководят непосредствено. Това са хора, които поздравяват българското държавно управление при всяко изпъждане на съветски посланик. Аз чакам американското посолство да продължи да упражнява същите властни функционалности по отношение на България, само че те ще бъдат по-открити. Така наречената “кумова срама ” към този момент няма да бъде авторитетен фактор. Например, в случай че те в действителност са решили, че знаят кой е българският премиер-министър, тъкмо той ще стане. И до момента не можеше да заемаш този пост, в случай че не си получил невидимата благословия на американското посолство. Това го знам от хора, които не са станали министри, тъй като им е обяснено, че те не ги утвърждават от посолството на Съединени американски щати. Това ще продължи, само че от посолството няма да бъдат заинтригувани да трансформират българската политическа действителност. Достатъчно е да се постави доверено лице за министър председател и да се махнат от състава на държавното управление хората, които да не бъдат доверени.
Следващият геополитически фактор, който ще въздейства в България е даже не толкоз Русия, колкото Газпром. Те са действителен участник в българския политически живот посредством по този начин наречения Балкански поток, който в действителност е Турски поток. Третият геополитически фактор ще бъде Европейски Съюз, само че забележете, че по-точно казано е евробюрокрацията. Тя ще се отнася към България с мързелива немарливост. Европейски Съюз ще се трансформира в изискване за спекулации на българските политически фактори. Например от двама спорещи български политици, по-прав е този, който по-скоро се е срещал с госпожа Лайен. Донякъде и Китай ще играе роля, защото не се е отказал от концепцията през България да мине китайската вълна, само че това следва в едно приблизително отдалечено бъдеще. България си остава политическа меча дупка, в която най-гласовитият и прокалян локален активист, е и най-успешният.
Ще направи ли Съединени американски щати опит да смени режима в Русия, да бъде натрапен различен политически курс на тази страна, с цел да бъде тя употребена в една по-сетнешна вероятност против Китай. Нещо, което Хенри Кисинджър дори не е крил в своите книги?
Не бива да се съмняваме, че тъкмо по този начин ще стане. То се вижда още в подбора на посланика на Съединени американски щати, в качеството му на общоприет началник в Централно разузнавателно управление на САЩ. Той е имал завеждащ кабинет в лицето на днешната американска посланичка в София. Без подозрение режимът на Байдън ще се опита да взе участие в това нещо, което в Русия през днешния ден назовават огромния трансфер на власт. В Русия стават сами по себе си доста значими процеси. Руската страна преобразува своята форма, защото президентът е на края на своите благоприятни условия да балансира четирите съществени политически групировки в страната. Физически, умствено и личностно, той е изцяло наред, само че обективно салдото сред ползите на четирите съществени сегмента на съветския политически и икономически хайлайф става все по-невъзможен.
Като отговор на тази неспособност, в Русия започнаха процеси на превръщане на държавността. Те започнаха тихичко с референдума за смяна на Конституцията и сега не престават. До 2023-24 година Русия ще бъде преобразувана като политически действителност и в този чудноват, бездънен и внимателен развой, Съединени американски щати ще се намесят безусловно уверено и тук-там нападателно. Без подозрение една от огромните фантазии на Демократическата партия и на кръговете зад нея е Русия да бъде принудена да се подчинява. Аз не чакам обаче това да резултира в някаква специфична война. Новото управление на Съединени американски щати ще ускори смъртоносната си прегръдка по отношение на Русия, само че ще внимава да не се докара тлеещият спор до гореща точка. Има и още нещо.
Тъй като към този момент стартира вторият стадий на Студената война, той се разпростира пред очите ни, само че още не е достигнал своята върхова точка. За да има Студена война би трябвало да са налице три фактора по едно и също време. Първото е сатанизация на съперника – това към този момент е съвсем приключено. Знае се, че всяка сериозна несгода в западния свят има своя извършител и той е Путин. Между другото това е безконечен източник на забава и насмешки в Русия.
Вторият дирек на всяка същинска Студена война е икономическото разделяне и ограждане. Сега това е доста мъчно, само че въпреки всичко посредством методите на глобите, Русия до доста огромна степен е разграничена, а това следва в още по-големи размери. Тук би трябвало да си спомним не за борбата на Съединени американски щати против Северен поток, само че и против градежа на Балкански поток, на Борисов поток, който мина през България и половината от българския политически естаблишмънт откровено воюваше против този газопровод. За да се попречи на Путин да се наложи над българската политическа свободна система, ползвайки терминологията на тези функционери.
Третият дирек на Студената война обаче към момента не е налице. Това е боен спор, не ефикасен, само че когато двете страни висят на ръба на подобен, както да вземем за пример Карибската рецесия. Тогава в последния миг заобикалят действителната, гореща война. Потвърждавайки система от правила за съблюдаване, които в действителност съставляват политическия гръбнак на Студената война. Това още не е станало. Предполагам еквивалент на Карибската рецесия може да има или към Сирия с присъединяване на Турция, или към Калининград с присъединяване на Полша. Едва по-късно ще можем да приказваме, че има Студена война, която ще е нещо доста положително, тъй като до момента в който тече тя, не може да има гореща. Новото управление на Съединени американски щати вижда в Русия своя главен съперник и основната опасност за своето развиване.
Каква очаквате да бъде дълготрайната тактика на Съединени американски щати по отношение на Китай и какви ще са краткосрочните задания, които ще бъдат преследвани?
Между Съединени американски щати и актуален Китай някакси е вписано да има стопански мир, с непрекъснати политически несъгласия. Китай в действителност се появи като велика мощ на сцената международната геополитика точно като универсалната индустриална работилница на Съединени американски щати на първо място и по-късно на Запада.
Втората съществена задача на новото управление на Съединени американски щати ще бъде лекуването на американо-китайските връзки, защото се счита, че Тръмп небезуспешно е съумял да ги дестабилизира. Това няма да стане в условия на цялостна мир и обич, тъй като в Китай има две про-властни политически и кадрови групировки. Те имат свои имена и е мъчно да бъдат преведени на актуален български език. Едните са по-скоро наследници на класическия европейски троцкизъм, само че с китайска специфичност. Другите са наследници не толкоз на Троцки, колкото на линията Маркс-Сталин. Те са по-скоро повлияни от сталинския опит и просвета, които те наследиха след гибелта на Сталин при започване на развенчаването на култа към личността по време на първите конгреси на Никита Сергеевич Хрусчов.
Днешен Китай е юридически с непрекъснатата интервенция, присъединяване и помощ на Съветския съюз. Следите от това се виждат и до момента. Разбира се, Китай е доста изменен от това време, само че раздялите сред троцкисти и сталинисти остават. Това може би не са най-точните избрания, само че едните са по-скоро ангажирани с Демократическата партия и от нея чакат да бъде основния инструмент на мирни, ползотворни и градивни връзки сред Китай и Съединени американски щати. Това са така наречен троцкисти, хората на Ли Къ Цян. Другите, които безусловно условно можем да назовем сталинисти, въпреки да може да се измисли и по-правилен термин, това е по-голямата част от партията и кадровия запас. Това са хората към Си Дзин Пин. Те чакаха повече съгласие с републиканците, само че Китай както знаем има собствен път. На Китай могат да се случат голям брой неща, за които още е рано да се приказва. Във всеки случай аз чакам стопляне и осребряване на китайско-американските връзки. Просто американският глобализиран капитал има потребност от присъединяване на Китай в световната стопанска система и финанси. По сходен метод този въпрос се схваща и в Пекин.
Интервю на Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ