По последна информация се очаква дефицитът в бюджета на Здравната

„ По последна информация се чака дефицитът в бюджета на Здравната каса да е към 40 милиона, само че преди надлимитната активност на лечебните заведения да се трансферира за следващата година, т.е. да се „ почисти “ една част от недостига. Отделно от това фармацевтичните компании имат да връщат малко над 500 млн. лева Най-вероятно обаче няма да има актуализация на бюджета на НЗОК и до края на годината ще се опитат да задържат този здравен бюджет, а това води след себе си всичките останали червени лампи, които светят блестящо от началото на лятото “. Това сподели пред БНР здравният икономист Аркади Шарков.

Той акцентира, че това, което се случва с финансите на здравната система, не е по-различно от протичащото се с финансите на страната въобще.

По думите му счетоводното нагласяне на бюджета, тъй че да наподобява добре поради еврозоната, е довело до замъгляване на хоризонта във връзка с държавната хазна и по какъв начин страната да се оправи до края на годината.

Шарков изясни, че през последните няколко години има множество стъпки за увеличение на обществените разноски без отплата от обществени доходи.

Сега 1,7 милиона души внасят в Здравната каса 60% от бюджета ѝ, а здравни услуги използват 5 млн. души, най-вече деца и пенсионери. В същото време страната внася едвам 40% за деветте групи, които обезпечава – администрация, войска, деца възрастни, напомни икономистът.

Той се спря и на тематиката за размера на здравната вноска, която не е променяна от доста години.

„ В здравния бранш се обсъжда увеличение на 10%, като най-вероятно ще има поетапно прекосяване, с цел да няма шокове “, акцентира Аркади Шарков.

Той добави още, че диспропорциите във финансирането на другите сегменти на здравната система също не са дребни – прекалено много средства се отделят за медикаменти и за болнична помощ, а не за извънболнична, за което страната ни е подложена на критика от ЕК; доплащането е доста огромно. 

Аркади Шарков означи още, че занапред следва да се одобри законодателство за медицинските изделия спрямо към този момент дейна европейска инструкция, което значи, че ще има по-сериозна регулация и във връзка с цените и на качеството им, както е и при медикаментите.

Друга болна тематика е незадоволителното финансиране на рехабилитацията и следоперативните грижи, както и на хосписната грижа, като наредбата за нея не е обновена от близо 20 години, означи икономистът.