По-озеленените квартали имат по-здрави жители, а смогът може да ни

По-озеленените квартали имат по-здрави поданици, а смогът може да ни вкара в болница даже със седмица забавяне, демонстрират резултатите от две първи по рода си изследвания за обществено-здравните резултати от нечистия въздух в градовете в България. Двете задълбочени проучвания, осъществени от български учени и организации с социална изгода, преглеждат отражението на съществени замърсители върху публичното здраве в град София от две допълващи се гледни точки и демонстрират тревожни взаимовръзки. За първи път дълготрайно проучване в България Около 70% от популацията на страната ни живее в градски региони, а повече от една трета - в четирите най-големи града: София, Пловдив, Варна и Бургас. Градовете се трансформират в центрове на човешки действия, тъй като хората чакат да подобрят качеството си на живот, само че обширните урбанизирани региони въпреки това са най-големите източници на парникови газове и замърсители на въздуха. Столицата беше определена като обект за разбор заради две съществени аргументи - като максимален урбанизиран регион в страната и заради обстоятелството, че макар напъните, положени през последните десетилетия, жителите на града към момента са изложени на високи равнища на фини прахови частици с диаметър 10 μm и по-малък (ФПЧ10)  и азотни оксиди. Първото изследване за оценка на здравното влияние, извършено в границите на Националната научна стратегия „ Опазване на околната среда и понижаване риска от неподходящи феномени и естествени бедствия “, финансирано от Министерството на образованието и науката, изследва краткосрочните или остри резултати от замърсяването върху затруднението на хроничните болести и растежа на хоспитализациите като следствие. Анализът демонстрира, че се следи нараснал риск за банкет в болница заради усложняване на хронични дихателни и кардио-метаболитни болести след излагането на нечист въздух. Този резултат в множеството случаи е отсрочен и настава със забавяне от няколко дни до седмица. Съществуват известни възрастови и полови разлики в следения резултат. Например във връзка с астматичните пристъпи повишаване от 10 µg/m3 в концентрацията на азотен диоксид (NO2) във въздуха, който дишаме, е обвързвано с повишение на риска с до 6%. При серния диоксид (SO2) заплахата скача надлежно с до 13%, а при ФПЧ2.5 (фини прахови частици с диаметър 2.5 μm и по-малък) – с до 3%.  В това изследване почти 6% от хоспитализациите при деца на възраст 5-14 години могат да се свържат с остро повишение на ФПЧ2.5 ≥ 15 µg/m3 и NO2 ≥ 25 µg/m3. По отношение на риска от исхемична болест на сърцето, инсулт и в по-малка степен от диабет, за всеки 10 µg/m3 нарастване на някои замърсители рискът от хоспитализация се покачва с към 1-2%, в някои случаи до 5%, при мъже или дами от разнообразни възрастова групи. Изследването е първо по рода си за краткосрочните резултати на замърсяването на въздуха върху хоспитализациите особено за България, тъй като обгръща толкоз дълъг интервал от време (десет години – от 2009 до 2018 г.) и употребява напреднали способи на статистическо моделиране. То се базира на разбор на голямата налична база данни за болесттите в страната. Членове на колектива на Националния център за публично здраве и разбори изготвят лист с демографски и здравни индикатори, които дават основата за събиране на данни от системата на Националната здравноосигурителна каса. Данни за замърсяването са употребявани от автоматизирана станция „ Хиподрума “, защото това е единствената станция в град София от Национална система за мониторинг на околната среда към Министерството на околната среда и водите в която се мерят концентрации на ФПЧ2.5.