Алфа рисърч: 83.8 на сто не са съгласни България да подкрепи Република Северна Македония за ЕС
По отношение на въпроса каква би трябвало да е кардиналната позиция на България по отношение на започването на договаряния на Република Северна Македония за участие в Европейски Съюз, публичното мнение е извънредно изрично - 83.8 на 100 не са съгласни България да поддържа Република Северна Македония за участие в Европейски Съюз, до момента в който не бъде реализирано единодушие по отношение на обстоятелства от историческото минало на България. Това демонстрира национално представително изследване на "Алфа рисърч ", направено измежду 803 души въз основата на стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка и асортимент на респондентите по квота, възпроизвеждаща социално-демографската конструкция на страната.
Информацията е събрана по телефона в интервала 26-29 октомври. Възложител на проучването е членът на Екологичен потенциал Андрей Ковачев.
Проучването има за цел да записва настройките на българските жители по отношение на позициите на България преди започването на договаряния на Република Северна Македония с Европейски Съюз.
Според 10.2 на 100 България би трябвало абсолютно да я поддържа, без значение от нейното отношение към обстоятелства от нашето историческо минало. Едва 5.9 на 100 нямат мнение по въпроса, което е знак за висока степен на яснота на мненията. По огромна част от противоречивите въпроси, които България слага и като условия пред Република Северна Македония, с цел да даде единодушие за началото на договарянията, българското публично мнение е настроено компромисно - без жертване на историческо минало и достолепие, само че и без извънредно радикални позиции, разясняват анализаторите. 54.1 на 100 поддържат България да признае актуалната македонската еднаквост, в случай че Република Северна Македония признае, че при започване на 20-ти век голямата част от популацията ѝ се самоопределя като българско, а построяването на нова "македонска национална еднаквост " стартира след 1944 година, без да визира жителите на България и техните предшественици. 29.5 на 100 застъпват по-крайната позиция, че България въобще не трябва да признава съществуването на модерна македонска еднаквост, а 6 % са на противоположната позиция - за абсолютно признание на тази еднаквост.
По-слабо изразени са компромисните позиции във връзка с езика. 42.4 на 100 считат, че България би трябвало да признае съществуването на македонски език, единствено в случай че Република Северна Македония признае надлежно, че този език е почнал да се основава през 1944 година на база на западните български диалекти. 45.5 на 100 обаче считат, че не би трябвало да се признава съществуването на обособен македонски език. 4.5 % са в интерес на безусловното му признание. 67.2 на 100 поддържат България да даде единодушие за начало на договарянията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз, в случай че тя се откаже от антибългарската основа, върху която построява актуалната си еднаквост, отричайки българската еднаквост на възрожденци като братя Миладинови, или революционери като Гоце Делчев. 15.8 на 100 са срещу, а 17 % нямат мнение. 76.1 на 100 поддържат България да даде единодушие за начало на договарянията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз, в случай че тя се съгласи да отстрани текстовете от учебниците и паметниците на които написа "български фашистки окупатор " във връзка с българската администрация през Втората Световна война. 10.5 на 100 са срещу, 13.4 % - нямат мнение, или не се интересуват от въпроса. От своя страна, насилствената македонизация на популацията от Пиринския край през интервала 1944- 1948г. среща също толкоз отрицателни оценки, както и опитът да се отхвърля българското съзнание на част от популацията на днешна Република Северна Македония.
71.6 на 100 имат негативно мнение към тази политика, определяйки я като насилствена смяна на българското съзнание на хората от района. 10.2 на 100 я одобряват за вярна, стоешком на позицията, че е трябвало да се образува македонско съзнание. Почти една пета са едва осведомени с този развой и не могат да изразят отношение. Общият извод, който може да бъде изработен въз основа на изследването е, че българското публично мнение не споделя искания, или негативизъм към самоопределението на актуалната македонска страна и поддържа нейния европейски път, разясняват от "Алфа рисърч ".
Същевременно, то е доста отрицателно настроено към подмяната на исторически обстоятелства, манипулативното образуване на антибългарски настроения и на тази база - изостряне на връзките сред двете страни. Макар и да са налице някои по-радикални настроения по отношение на езика и идентичността на жителите на Република Северна Македония, болшинството българи поддържат намирането на компромис, регистрират социолозите. Много слаба е обаче поддръжката за безусловната "зелена светлина " пред участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз, без да са изчистени основни противоречиви въпроси, показват анализаторите.
Сред изводите, направени въз основата на изследването е, че е налице съществено утежняване на облика на Република Северна Македония измежду българските жители. Ако допреди десетина години тя се смяташе за една от най-близките и добросъседски настроени към нас страни на Балканите, сега едвам 21.9 на 100 от пълнолетните българи я дефинират като такава. Двойно повече са хората, които считат за най-доброжелателна от нашите съседи Румъния (41.5 на сто), следвана от Гърция (37.1 процента). Третото място, само че с много по-нисък дял, 23 %,се заема от Турция. 22 на 100 считат за близка и доброжелателна Сърбия и на последно място - с 21.9 на 100 се подрежда Република Северна Македония.
Сходно изследване на организацията преди една година сподели съвсем идентични настройки във връзка с прилежащите страни, като още веднъж Република Северна Македония беше обсъждана в най-негативна светлина. Очевидно, разногласията към историята, езика, идентичността, малцинствата и антибългарската акция в Република Северна Македония са повлияли трайно отрицателно на българското публично мнение, разясняват от "Алфа рисърч ". Те показват, че съвсем всеки пети (19 на сто) декларира, че има в рода си хора с корени в географската област Македония - т.е. без значение, че доста хора се усещат близки и свързани с тази страна, акцията, която тя води към България, съществено ерозира нейния облик. Според данните едвам 9.2 на 100 от интервюираните считат, че в предишното популацията на днешната Република Северна Македония не се е самоопределяло като българско. Според голямото болшинство - 79.3 на 100, това е операция на историческите обстоятелства.
Социолозите показват, че тази позиция се споделя съвсем еднообразно в другите възрастови, просветителни и обществени групи, както и без значение от обстоятелството, дали интервюираните имат в рода си хора с родословие от този край или не. Важно е и това, че тази оценка не води до предпочитание за преразглеждане на актуалните действителности, само че тя е остра реакция против подмяната на исторически обстоятелства и основаване на антибългарски настроения в нашата съседка, означават от "Алфа рисърч ". Те акцентират, че данните от изследванията на публичното мнение не могат да вземат решение исторически разногласия, нито да заместват политическите и дипломатически контакти сред две страни, обаче са доста значим знак за това по какъв начин се развиват връзките сред два народа, изключително съседски, каква е степента на поддръжка за избрани политики на националните държавни управления и за приемане/респективно отменяне на правила, въз основа на които да се построяват междудържавните връзки.
Информацията е събрана по телефона в интервала 26-29 октомври. Възложител на проучването е членът на Екологичен потенциал Андрей Ковачев.
Проучването има за цел да записва настройките на българските жители по отношение на позициите на България преди започването на договаряния на Република Северна Македония с Европейски Съюз.
Според 10.2 на 100 България би трябвало абсолютно да я поддържа, без значение от нейното отношение към обстоятелства от нашето историческо минало. Едва 5.9 на 100 нямат мнение по въпроса, което е знак за висока степен на яснота на мненията. По огромна част от противоречивите въпроси, които България слага и като условия пред Република Северна Македония, с цел да даде единодушие за началото на договарянията, българското публично мнение е настроено компромисно - без жертване на историческо минало и достолепие, само че и без извънредно радикални позиции, разясняват анализаторите. 54.1 на 100 поддържат България да признае актуалната македонската еднаквост, в случай че Република Северна Македония признае, че при започване на 20-ти век голямата част от популацията ѝ се самоопределя като българско, а построяването на нова "македонска национална еднаквост " стартира след 1944 година, без да визира жителите на България и техните предшественици. 29.5 на 100 застъпват по-крайната позиция, че България въобще не трябва да признава съществуването на модерна македонска еднаквост, а 6 % са на противоположната позиция - за абсолютно признание на тази еднаквост.
По-слабо изразени са компромисните позиции във връзка с езика. 42.4 на 100 считат, че България би трябвало да признае съществуването на македонски език, единствено в случай че Република Северна Македония признае надлежно, че този език е почнал да се основава през 1944 година на база на западните български диалекти. 45.5 на 100 обаче считат, че не би трябвало да се признава съществуването на обособен македонски език. 4.5 % са в интерес на безусловното му признание. 67.2 на 100 поддържат България да даде единодушие за начало на договарянията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз, в случай че тя се откаже от антибългарската основа, върху която построява актуалната си еднаквост, отричайки българската еднаквост на възрожденци като братя Миладинови, или революционери като Гоце Делчев. 15.8 на 100 са срещу, а 17 % нямат мнение. 76.1 на 100 поддържат България да даде единодушие за начало на договарянията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз, в случай че тя се съгласи да отстрани текстовете от учебниците и паметниците на които написа "български фашистки окупатор " във връзка с българската администрация през Втората Световна война. 10.5 на 100 са срещу, 13.4 % - нямат мнение, или не се интересуват от въпроса. От своя страна, насилствената македонизация на популацията от Пиринския край през интервала 1944- 1948г. среща също толкоз отрицателни оценки, както и опитът да се отхвърля българското съзнание на част от популацията на днешна Република Северна Македония.
71.6 на 100 имат негативно мнение към тази политика, определяйки я като насилствена смяна на българското съзнание на хората от района. 10.2 на 100 я одобряват за вярна, стоешком на позицията, че е трябвало да се образува македонско съзнание. Почти една пета са едва осведомени с този развой и не могат да изразят отношение. Общият извод, който може да бъде изработен въз основа на изследването е, че българското публично мнение не споделя искания, или негативизъм към самоопределението на актуалната македонска страна и поддържа нейния европейски път, разясняват от "Алфа рисърч ".
Същевременно, то е доста отрицателно настроено към подмяната на исторически обстоятелства, манипулативното образуване на антибългарски настроения и на тази база - изостряне на връзките сред двете страни. Макар и да са налице някои по-радикални настроения по отношение на езика и идентичността на жителите на Република Северна Македония, болшинството българи поддържат намирането на компромис, регистрират социолозите. Много слаба е обаче поддръжката за безусловната "зелена светлина " пред участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз, без да са изчистени основни противоречиви въпроси, показват анализаторите.
Сред изводите, направени въз основата на изследването е, че е налице съществено утежняване на облика на Република Северна Македония измежду българските жители. Ако допреди десетина години тя се смяташе за една от най-близките и добросъседски настроени към нас страни на Балканите, сега едвам 21.9 на 100 от пълнолетните българи я дефинират като такава. Двойно повече са хората, които считат за най-доброжелателна от нашите съседи Румъния (41.5 на сто), следвана от Гърция (37.1 процента). Третото място, само че с много по-нисък дял, 23 %,се заема от Турция. 22 на 100 считат за близка и доброжелателна Сърбия и на последно място - с 21.9 на 100 се подрежда Република Северна Македония.
Сходно изследване на организацията преди една година сподели съвсем идентични настройки във връзка с прилежащите страни, като още веднъж Република Северна Македония беше обсъждана в най-негативна светлина. Очевидно, разногласията към историята, езика, идентичността, малцинствата и антибългарската акция в Република Северна Македония са повлияли трайно отрицателно на българското публично мнение, разясняват от "Алфа рисърч ". Те показват, че съвсем всеки пети (19 на сто) декларира, че има в рода си хора с корени в географската област Македония - т.е. без значение, че доста хора се усещат близки и свързани с тази страна, акцията, която тя води към България, съществено ерозира нейния облик. Според данните едвам 9.2 на 100 от интервюираните считат, че в предишното популацията на днешната Република Северна Македония не се е самоопределяло като българско. Според голямото болшинство - 79.3 на 100, това е операция на историческите обстоятелства.
Социолозите показват, че тази позиция се споделя съвсем еднообразно в другите възрастови, просветителни и обществени групи, както и без значение от обстоятелството, дали интервюираните имат в рода си хора с родословие от този край или не. Важно е и това, че тази оценка не води до предпочитание за преразглеждане на актуалните действителности, само че тя е остра реакция против подмяната на исторически обстоятелства и основаване на антибългарски настроения в нашата съседка, означават от "Алфа рисърч ". Те акцентират, че данните от изследванията на публичното мнение не могат да вземат решение исторически разногласия, нито да заместват политическите и дипломатически контакти сред две страни, обаче са доста значим знак за това по какъв начин се развиват връзките сред два народа, изключително съседски, каква е степента на поддръжка за избрани политики на националните държавни управления и за приемане/респективно отменяне на правила, въз основа на които да се построяват междудържавните връзки.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ