България изпраща много успешна година в спорта
По отношение на спорта за високи достижения 2021 година бе най-успешната за България през сегашния век. Напук на упованията и след 13-годишно очакване за златен олимпийски орден, българските спортисти се показаха чудесно на Олимпийските игри в Токио през лятото и завоюваха цели три трофеи, предава БГНЕС.
В четири Олимпиади от началото на 21-ви век България бе спечелила общо три златни медала (два в Атина 2004` и един в Пекин 2008`), а в Токио единствено в границите на две седмици химнът на страната прозвуча три пъти. Край на дългото очакване постави младата Ивет Горанова, която показва страхотни качества и впечатляващо самочувствие, с цел да запише пет следващи победи в границите на няколко часа и да стане олимпийска шампионка в каратето. По този метод 21-годишната Горанова стана първата златна олимпийска медалистка за страната ни от Румяна Нейкова през 2008 година. Следващите няколко дни в японската столица бяха незабравими - първо Стойка Петрова завоюва злато в бокса, а по-късно националният ни отбор (Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Ерика Зафирова, Лаура Траатс и Стефани Кирякова) победи в художествената гимнастика.
Междувременно Тайбе Юсеин и Евелина Николова завоюваха бронзови оценки в битката, а още при започване на Игрите Антоанета Костадинова се пребори за сребро в спортната пукотевица.
Така макар минорното въодушевление преди началото на Олимпиадата, България завоюва общо шест медала в Токио и приключи на 30-то място в общото класиране на страните. Това е най-силното показване на родните спортисти от Сидни 2000`, когато те завоюваха 5 златни, 6 сребърни и 2 бронзови оценки, с цел да наредят страната ни на 16-то място в крайното класиране.
Трябва да се означи, че всички медали в Токио бяха извоювани от дами, което следва да бъде оценено от специалистите на Министерството на младежта и спорта, с цел да стане ясно за какво представянето на мъжете ни е по-слабо. Все отново сериозна вяра в тази тенденция дава възраждането на един от най-българските спортове - повдигането на тежести. На Олимпиадата двамата ни представители Христо Христов и Божидар Андреев приключиха на пета позиция, като по противоречиви аргументи на Христов не бе зачетен един сполучлив опит, който щеше да му донесе орден. При всички положения 20-годишният ни щангист даде сериозна поръчка, че ще е кандидат за медалите на Игрите в Париж и Лос Анджелис през 2024 и 2028. С още по-голяма мощ това се отнася за новия български феномен в щангите Карлос Насар, който едвам на 17 години стана международен първенец за мъже, като на шампионата в Ташкент през декември той също по този начин счупи международния връх в категория до 81 кг. Големи са упованията и към Ангел Русев, който през годината стана европейски първенец и завоюва бронз от Световното състезание.
Несъмнено мотив за оптимизъм дават и младите ни плувци. Българската федерация по плувни спортове бе разтърсена от допинг скандал при започване на годината, откакто Здравко Баблаков, Светлозар Николов и Благой Панайотов дадоха позитивни проби за неразрешеното вещество станозол, само че инспекция на австрийска лаборатория потвърди, че добавките, които се дават в националния тим са чисти, а всички други проби на националните състезатели бяха негативни. Родните плувци съумяха да се отърсят от шумния скандал, с цел да се показват на високо равнище в Токио, като над всички бе 18-годишният Йосиф Миладинов, който стана първият български плувец при мъжете, достигнал олимпийски край (100 метра бътерфлай).
При обзора за представянето на българските спортисти в Токио не би трябвало да се пропуща мощното показване на Боряна Калейн, която приключи на пето място в многобоя на художествената гимнастика в извънредно тежка конкуренция, до момента в който другата ни представителка в самостоятелното Катрин Тасева се подреди на 14-та позиция. Тасева и състезателките от ансамбъла сложиха завършек на своята кариера, само че Калейн ще продължи да се бори за олимпийския орден и на Игрите в Париж през 2024.
Не на последно място, внимание заслужават и представителите ни в Параолимпийските игри в Токио, където в леката атлетика Християн Стоянов (1500 метра Т46) и Ружди Ружди (тласкане на гюле F55) завоюваха сребърни медали.
Извън Олимпийските игри най-ярко бе представянето на Биляна Дудова, която бе безапелационна в категория до 59 кг и отвя конкуренцията на Европейското и Световното състезание, с цел да завоюва два златни медала. За страдание, на Олимпиадата в Токио тази категория бе отстранена, като имаше такива до 57 и до 62 кг, където бяхме показани надлежно от Евелина Николова и Тайбе Юсеин.
В отборните спортове обстановката не бе толкоз розова, въпреки и да имаше моменти, даващи оптимизъм. В най-популярния спорт - футбола - националният ни тим се показа нерешително под управлението на Ясен Петров. Трябва да се признае, че Петров най-малко в действителност опита да направи прословутото подмладяване и промяна на поколенията, за което се приказва от дълго време, като вкара в националната гарнитура редица млади футболисти, част от които имат капацитета да бъдат гръбнак на един по-силен предстоящ тим. По отношение на резултатите върхът бе равенството 1:1 с Италия във Флоренция в първия мач на европейските първенци след Евро 2020. Важни бяха домакинските победи над тимовете на близо до нашето равнище - Литва и Северна Ирландия, само че неприятната загуба при гостуването на Литва, както и тоталната абдикация в двата мача с Швейцария (1:3 и 0:4) оставят горчив усет. Крайният резултат е четвърто място от пет тима в квалификационната група за Мондиал 2022 и още едно пропуснато огромно състезание, а остава под въпрос дали Петров ще води " лъвовете " и през идната година.
На клубно равнище Лудогорец и ЦСКА играха в груповата фаза на европейските клубни шампионати през есента, само че не се показаха на равнище и завоюваха общо три точки в 12 мача. Картинката в родното състезание не се трансформира - доминация на Лудогорец, въпреки и " орлите " да са надалеч от най-силните си години, качество на футбола под междинното европейско равнище, кавги и рецесии в грандовете ЦСКА и Левски и непрекъснати въпросителни дали шампионатът ще приключи с цялостен състав поради финансовите проблеми на разнообразни тимове.
Във волейбола мъжкият народен тим продължава да е в рецесия и разочарова през лятото с отпадане на осминафиналите на Европейското състезание и 13 загуби в 15 мача в Лигата на нациите. Женският ни отбор също не съумя да извърши задачата си за взлом на домашното Европейско състезание и бе сюрпризиран от отбора на Швеция още на осминафиналите в Пловдив. Страхотно бе представянето на националния ни тим за юноши до 19 години, който завоюва сребърните медали от Световното състезание в Иран под управлението на Мартин Стоев, което дава очаквания и за бъдещето на мъжкия ни тим.
Дългоочаквана наслада изживяха баскетболните ни национали, които след трагична победа над Латвия с 66:65 като посетител се класираха за ЕвроБаскет 2022, където следващата година в Тбилиси ще премерят сили с Русия, Испания, Грузия, Белгия и Турция. Това е първо класиране на националите за европейско състезание от 2011 година насам.
Ясно е, че мощното ни показване в Токио е плод не толкоз на сполучлива държавна политика в този сектор, а по-скоро на самостоятелната брилянтност на състезатели и треньори, както и положителната работа на обособени ръководители на федерации. Голям проблем за България остава всеобщият, който постоянно са подценявани, макар че е от изключителна значимост за здравето на нацията. В сферата на спорта има и значително други проблеми за решение - неприятна инфраструктура, липса на фрагменти, едва държавно финансиране, корупция, остаряло мислене.
Но най-малко за миг феновете на спорта в България, а и всички българи, могат да погледнат обратно към миналата година с гордостта, че българският химн още веднъж е звучал на най-високата допустима сцена, че българското знаме още веднъж се е издигнало над всички други на Олимпийски игри, че България още веднъж има олимпийски шампиони
В четири Олимпиади от началото на 21-ви век България бе спечелила общо три златни медала (два в Атина 2004` и един в Пекин 2008`), а в Токио единствено в границите на две седмици химнът на страната прозвуча три пъти. Край на дългото очакване постави младата Ивет Горанова, която показва страхотни качества и впечатляващо самочувствие, с цел да запише пет следващи победи в границите на няколко часа и да стане олимпийска шампионка в каратето. По този метод 21-годишната Горанова стана първата златна олимпийска медалистка за страната ни от Румяна Нейкова през 2008 година. Следващите няколко дни в японската столица бяха незабравими - първо Стойка Петрова завоюва злато в бокса, а по-късно националният ни отбор (Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Ерика Зафирова, Лаура Траатс и Стефани Кирякова) победи в художествената гимнастика.
Междувременно Тайбе Юсеин и Евелина Николова завоюваха бронзови оценки в битката, а още при започване на Игрите Антоанета Костадинова се пребори за сребро в спортната пукотевица.
Така макар минорното въодушевление преди началото на Олимпиадата, България завоюва общо шест медала в Токио и приключи на 30-то място в общото класиране на страните. Това е най-силното показване на родните спортисти от Сидни 2000`, когато те завоюваха 5 златни, 6 сребърни и 2 бронзови оценки, с цел да наредят страната ни на 16-то място в крайното класиране.
Трябва да се означи, че всички медали в Токио бяха извоювани от дами, което следва да бъде оценено от специалистите на Министерството на младежта и спорта, с цел да стане ясно за какво представянето на мъжете ни е по-слабо. Все отново сериозна вяра в тази тенденция дава възраждането на един от най-българските спортове - повдигането на тежести. На Олимпиадата двамата ни представители Христо Христов и Божидар Андреев приключиха на пета позиция, като по противоречиви аргументи на Христов не бе зачетен един сполучлив опит, който щеше да му донесе орден. При всички положения 20-годишният ни щангист даде сериозна поръчка, че ще е кандидат за медалите на Игрите в Париж и Лос Анджелис през 2024 и 2028. С още по-голяма мощ това се отнася за новия български феномен в щангите Карлос Насар, който едвам на 17 години стана международен първенец за мъже, като на шампионата в Ташкент през декември той също по този начин счупи международния връх в категория до 81 кг. Големи са упованията и към Ангел Русев, който през годината стана европейски първенец и завоюва бронз от Световното състезание.
Несъмнено мотив за оптимизъм дават и младите ни плувци. Българската федерация по плувни спортове бе разтърсена от допинг скандал при започване на годината, откакто Здравко Баблаков, Светлозар Николов и Благой Панайотов дадоха позитивни проби за неразрешеното вещество станозол, само че инспекция на австрийска лаборатория потвърди, че добавките, които се дават в националния тим са чисти, а всички други проби на националните състезатели бяха негативни. Родните плувци съумяха да се отърсят от шумния скандал, с цел да се показват на високо равнище в Токио, като над всички бе 18-годишният Йосиф Миладинов, който стана първият български плувец при мъжете, достигнал олимпийски край (100 метра бътерфлай).
При обзора за представянето на българските спортисти в Токио не би трябвало да се пропуща мощното показване на Боряна Калейн, която приключи на пето място в многобоя на художествената гимнастика в извънредно тежка конкуренция, до момента в който другата ни представителка в самостоятелното Катрин Тасева се подреди на 14-та позиция. Тасева и състезателките от ансамбъла сложиха завършек на своята кариера, само че Калейн ще продължи да се бори за олимпийския орден и на Игрите в Париж през 2024.
Не на последно място, внимание заслужават и представителите ни в Параолимпийските игри в Токио, където в леката атлетика Християн Стоянов (1500 метра Т46) и Ружди Ружди (тласкане на гюле F55) завоюваха сребърни медали.
Извън Олимпийските игри най-ярко бе представянето на Биляна Дудова, която бе безапелационна в категория до 59 кг и отвя конкуренцията на Европейското и Световното състезание, с цел да завоюва два златни медала. За страдание, на Олимпиадата в Токио тази категория бе отстранена, като имаше такива до 57 и до 62 кг, където бяхме показани надлежно от Евелина Николова и Тайбе Юсеин.
В отборните спортове обстановката не бе толкоз розова, въпреки и да имаше моменти, даващи оптимизъм. В най-популярния спорт - футбола - националният ни тим се показа нерешително под управлението на Ясен Петров. Трябва да се признае, че Петров най-малко в действителност опита да направи прословутото подмладяване и промяна на поколенията, за което се приказва от дълго време, като вкара в националната гарнитура редица млади футболисти, част от които имат капацитета да бъдат гръбнак на един по-силен предстоящ тим. По отношение на резултатите върхът бе равенството 1:1 с Италия във Флоренция в първия мач на европейските първенци след Евро 2020. Важни бяха домакинските победи над тимовете на близо до нашето равнище - Литва и Северна Ирландия, само че неприятната загуба при гостуването на Литва, както и тоталната абдикация в двата мача с Швейцария (1:3 и 0:4) оставят горчив усет. Крайният резултат е четвърто място от пет тима в квалификационната група за Мондиал 2022 и още едно пропуснато огромно състезание, а остава под въпрос дали Петров ще води " лъвовете " и през идната година.
На клубно равнище Лудогорец и ЦСКА играха в груповата фаза на европейските клубни шампионати през есента, само че не се показаха на равнище и завоюваха общо три точки в 12 мача. Картинката в родното състезание не се трансформира - доминация на Лудогорец, въпреки и " орлите " да са надалеч от най-силните си години, качество на футбола под междинното европейско равнище, кавги и рецесии в грандовете ЦСКА и Левски и непрекъснати въпросителни дали шампионатът ще приключи с цялостен състав поради финансовите проблеми на разнообразни тимове.
Във волейбола мъжкият народен тим продължава да е в рецесия и разочарова през лятото с отпадане на осминафиналите на Европейското състезание и 13 загуби в 15 мача в Лигата на нациите. Женският ни отбор също не съумя да извърши задачата си за взлом на домашното Европейско състезание и бе сюрпризиран от отбора на Швеция още на осминафиналите в Пловдив. Страхотно бе представянето на националния ни тим за юноши до 19 години, който завоюва сребърните медали от Световното състезание в Иран под управлението на Мартин Стоев, което дава очаквания и за бъдещето на мъжкия ни тим.
Дългоочаквана наслада изживяха баскетболните ни национали, които след трагична победа над Латвия с 66:65 като посетител се класираха за ЕвроБаскет 2022, където следващата година в Тбилиси ще премерят сили с Русия, Испания, Грузия, Белгия и Турция. Това е първо класиране на националите за европейско състезание от 2011 година насам.
Ясно е, че мощното ни показване в Токио е плод не толкоз на сполучлива държавна политика в този сектор, а по-скоро на самостоятелната брилянтност на състезатели и треньори, както и положителната работа на обособени ръководители на федерации. Голям проблем за България остава всеобщият, който постоянно са подценявани, макар че е от изключителна значимост за здравето на нацията. В сферата на спорта има и значително други проблеми за решение - неприятна инфраструктура, липса на фрагменти, едва държавно финансиране, корупция, остаряло мислене.
Но най-малко за миг феновете на спорта в България, а и всички българи, могат да погледнат обратно към миналата година с гордостта, че българският химн още веднъж е звучал на най-високата допустима сцена, че българското знаме още веднъж се е издигнало над всички други на Олимпийски игри, че България още веднъж има олимпийски шампиони
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ