По отношение на еврото не бива да има никаква емоция,

По отношение на еврото не трябва да има никаква страст, би трябвало да сме рационални, тъй като тематиката е значима. Факт е, че няма да успеем да смъкнем инфлацията, само че това не е толкоз трагично. Драматичен е дефицитът в държавния бюджет, който може да се окаже, че и за 2024 година е по-висок, а че за тази година ще имаме даже свръхдефицит - той към този момент е 1,7. Т.е. не вървим добре. Дефицитът демонстрира, че сме отпуснали юздите. Това е казусът, а не еврозоната. Еврозоната е следствие, в случай че ние си вършим нещата както би трябвало, т.е. инфлацията ни е ниска, а политиците знаят по какъв начин да харчат. Тогава няма проблем и ще влезем в еврозоната. 

Това разяснява пред Нова нюз икономистът Кузман Илиев. 

Но има още по-голям проблем спрямо недостига, тъй като него можеш да го намачкаш. Ако ти обаче дълготрайно имаш токсична икономическа среда, в случай че хазната ти непрекъснато е на алено, даже да влезеш в еврозоната, тези проблеми ще избият, тъй като структурата на стопанската система ти е неверна. Много се политизира тази тематика в последно време, разяснява той.

Бюджетите, които са били голословно великодушни, са гласувани и от опозицията. Грешката е групова, а в този момент всички се пробват да си измият ръцете. Те всички са дали своят вот тези бюджети, безапелационен е Илиев. 

Очертават се два сюжета. Единият е депутатите да решат, че ще си затворят очите за недостига, да създадат някакви гимнастики с инфлацията и да вкарат България в еврозоната идната година. Другият е Европейски Съюз да реши, че България ще е бодил, който ще основава проблеми и да ни отсрочат с няколко години. Въпросът е къде е ползата на България. Казвал съм и различен път, че съм сериозен към еврозоната, тъй като е зачената в грях, защото дава пари на тези държавни управления, които харчат повече, в сравнение с имат от налози. Но България е с закрепен валутен курс към еврозоната. Ако ние трупаме дефицити и не ни стигат парите, застрашаваме борда. Ако борда падне тогава цената на лв. по отношение на еврото няма да е 2 към 1, а може да се окаже напълно друга цифра. С еврото има проблеми, само че сега доверието в българския лев е точно поради валутния ръб и обещанието, че против 2 лв. си купуваме 1 евро, изясни той.

Разбирам, че политиците желаят непрекъснато да подвигат приходите през бюджета, с цел да получават национална обич. Но с цел да си обществен, би трябвало да си богат, би трябвало да оставиш българските бизнесмени да работят. Трябва да харчиш толкоз, колкото ти влиза в бюджета, а не е по този начин - има закъснение освен на българската, само че и на европейската стопанска система и зейва дупка. Сега сме в суматоха и се оферират данъчни промени. Т.е. отиваме там, откъдето идва млякото и желаеме на кравичката да й прережем врата. Не, не е това концепцията. Сега незабавно с политически консенсус би трябвало да овладеят разноските, да се разчистят тлъстинките в администрацията и да се види кой работи и кой е политическо предопределение, посъветва той.