Спомени от соца: Спортът – витрината на България през социализма
По това време да си състезател, беше огромна работа. Имаше доста добре построена и сполучливо функционираща конструкция още от основата, написа socbg.com. Днес са доста известни носталгични материали за соц-а, които стартират с: „ Помните ли… “. А помните ли какъв брой доста се спортуваше тогава? Идваха треньори по всички типове спорт в учебните заведения с цел да си избират бъдещи очаквания. Още в началното школо. Влизаха по време на час и започваха огледа.
Понякога даже ни строяваха пред дъската. И беше доста влиятелно да те избере някой треньор – даже да беше треньора по хандбал. Защото по това време, да си състезател, беше огромна работа. Имаше доста добре построена и сполучливо функционираща конструкция още от основата. Подбор, спортни учебни заведения, спортни армейски школи, професионален спорт. Държавно спонсориране.
Спортът беше витрината на социализма. И дребна България се радваше на невероятни спортни триумфи. Шампионите, международните върхове, успехите бяха всекидневие. Върхът беше доближат през 1988 на олимпиадата в Сеул, когато се наредихме на 6-то място в света по брой извоювани медали и оценки с 10 олимпийски трофеи, 12 сребърни медала и 13 бронзови!
Пред нас бяха единствено двете суперсили тогава Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, плюс двете Германии – Германска демократична република и ФРГ… Звучи необикновено, само че е реалност! Тогава се мерехме и побеждавахме по спортните арени страни като Англия, Франция, Япония, Китай, Бразилия, Италия…
Но златните медали от олимпиади и международни шампионати, огромните първенци и международните върхове, с които всички се гордеехме – бяха единствено черешката на тортата. По-важното беше, че няколко генерации български деца израснахме и бяхме откърмени с обич към спорта. А спортът възпитава, той построява мощни характери.
Спортът основава същински, почтени и играещи по разпоредбите мъже и дами, подготвени да се борят до край за тима си, за идеята си, за родината си. Да, тогава всички бяхме горди, че сме българи, значително посредством и на нашите спортни триумфи.
Спорът построява положителни привички. Спортът, колкото и тривиално да звучи, е здраве. В спортът няма скрито-покрито: всичко е тъкмо и ясно, измеримо в метри, секунди, голове… Няма и връзкари (е, единствено при приемите в спортните учебни заведения и спортните военни школи, наложително се пръкваха чеда на висши партийни номенклатурчици, нямаше как…) – или си задоволително добър с цел да побеждаваш или… си търсиш различен спорт.
Аз и всички мои другари по това време тренирахме по няколко типа спорт, от време на време даже по едно и също време. Спомням си, че имаше един подобен интервал, в който ходех на тренировки по баскетбол сутринта, а на футбол – следобяд. Тренирах още лека атлетика, бокс… Ако си добър, разумното продължение беше спортно учебно заведение.
Големите спортни сдружения по времето на соца, както в София, по този начин и в страната, имаха лични спортни учебни заведения, в които развиваха всички типове спорт. Истински оазиси на спорта. Една чудесно работеща система, която след това бе заимствана от редица западни страни, а ние разрушихме с лека ръка…
Спортните учебни заведения бяха пансиони или полупансиони за надарени деца от всички възрасти. Имаше двуразови тренировки, само че и крепко учене. Три ядения дневно, доста питателни, наложително с мръвка.
Замервахме се с шоколади в стола, освен това от хубавите – от 69 ст. Спортистите, даже в юношеска възраст, бяхме от дребното късметлии по това време, които пътувахме свободно зад „ Желязната завеса “. Е, под „ свободно “, разбирайте, със наложително наличие на човек от Държавна сигурност или Народната Милиция в екипа на тима. Караха ни да подписваме заявления, че няма да бягаме. Но с помощта на тези пътувания в Западна Европа, ние знаехме горчивата истина за това какъв брой по-цветен и готин беше оня, Забраненият свят.
Когато за пръв път посетих Западна Германия, Мюнхен – бях слисан. Втрещен от качеството и разнообразието на стоките в магазините. От това какъв брой типа шоколад имаха и какъв брой яки са им опаковките.
От техниката и машините. От цветовете. От лукса. Всичко беше в пъти по-, по-, по-…. Друга планета…! Която след това завладя нашата… Но планета „ Соц “ въпреки всичко имаше някои неоспорими постижения. Едно от тях беше спортът и построената към него система за високо спортно майсторство и триумфи.
Защото колкото и типа шоколад да имаха немците и французите, колкото готини и бързи да бяха колите им, ние постоянно си ги спуквахме от пердах по спортните терени и площадки!
Соц спортистите бяха галениците на системата, нейната витрина пред света. Не беше елементарно и безплатно. Скъсвахме си дупетата от тренировки. Но го правехме с готовност. Бяхме целеустремени и надъхани за триумфи. Едни разнообразни, хубави времена за българският спорт, които надали в миналото ще се повторят с подобен триумф. Неоспоримо!
