По-обширното използване на газовата инфраструктура, както използването на по-големи количества

По-обширното потребление на газовата инфраструктура, както потреблението на по-големи количества био и нисковъглеродни газове може доста да спомогне за постигането на европейските цели за 2050 година за беземисионна стопанска система. Това сочат данните от проучване, направено в 8 европейски страни от екипа на Frontier economics и Рейнско-Вестфалския механически университет Аахен. Изследването е във връзка с бъдещата роля на природния газ в климатично неутрална Европа. Проучването е направено в Белгия, Германия, Швейцария, Чехия, Дания, Франция, Нидерландия и Швеция.

То имаше за цел да покаже опциите на другите типове възобновими и нисковъглеродни газове като природен газ, биометан, водород и синтетичен метан. До момента не е правено такова необятно изследване на опциите на тези типове газ и тяхната роля за нисковъглеродната стопанска система на Европа.

В момента Стария континент е изправен пред тройно предизвикателство във връзка с задачите си до 2050 година Първото е обвързвано с доставките на електрическа енергия, които се чака да бъдат най-вече от възобновими източници. Нуждата от ВЕИ ще бъде основна като до 2050 година тя ще нарасне 20 пъти – в случай че през 2017 година ВЕИ централите са произвеждали 320 TWh на година, то след 33 години визията е те да създават над 6000 ТWh на година. Това води до сериозното предизвикателство да се основат и намерят верните и допустими места за произвеждане на тази електрическа енергия.

Вторият сериозен въпрос е обвързван със съхранението на електрическа енергия. Временните ВЕИ-та и търсенето на топлинна сила през студените месеци изискват обширни благоприятни условия за енергиен ресурс.

Третото предизвикателство е във връзка с ефикасния транспорт и систематизиране на електрическа енергия. Той е от значително значение при развиването на ВЕИ централите.

Газовата инфраструктура също може да спомогне за енергийния преход на Европа. Тя е пригодена за транспорт на възобновими или нисковъглеродни газове, а това в допълнение ще диверсифицира енергийните доставки. По газопроводната мрежа е изцяло реалистично да може да се придвижва с изключение на вносен природен газ и биометан, синтетичен метан. Възможно е в бъдеще да се придвижва и зелен и наследник водород, считат анализаторите.

Освен това газохранилищата имат към 1000 пъти по-голям размер за предпазване на гориво сега, по отношение на складовете за предпазване на електрическа енергия все още. Общият размер на газохранилищата в упоменатите 8 страни е за 550 TWh.

И при третото предизвикателство с превоза газовата инфраструктура господства – тя е много по-развита от трансграничната енергийна инфраструктура в обсъжданите страни.

Според специалистите от Frontier Economics не е реалистично, а и е прекомерно скъпо цялата стопанска система да употребява единствено електрическата енергия като източник на сила. Най-оптималният вид е да се употребяват ВЕИ мощностите, както и тези за произвеждане на биогаз, метан и водород в композиция с наличната газова инфраструктура. При използването на последния, най-благоприятен, сюжет и потребление на газовата мрежа спестяванията за бизнеса и семействата през 2050 година варират сред 29.5 и 48.6 милиарда евро на година. Към това могат да се прибавят и понижаване на разноските с още сред 487 и 802 милиарда евро до 2050 година, сочат данните от отчета.