Цените на основните храни: Ръст при зеленчуците, понижение при плодовете
По-ниски цени на плодовете на тържищата у нас през миналата седмица, до момента в който множеството зеленчуци и съществени хранителни артикули нарастват. Това демонстрират данни на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите. При зеленчуците най-голямо нарастване е регистрирано при зелето – с 34,33% до 0,72 евро за кг. Темата разяснява в ефира на „ Твоя ден “ ръководителят на комисията и началник на Координационния център към Механизма за еврото Владимир Иванов.
По думите му общата картина на пазара демонстрира резистентен тренд на повишаване още от 2020 година, като въпросът е в темпа на повишаване и интервала, в който се случва. Той акцентира, че при търговията на едро, която дава най-ясна визия за трендовете, все още цената на потребителската кошница се задържа на към 58 евро към този момент трета седмица – по отношение на 54 евро година по-рано. Това съставлява растеж от 7,4% на годишна база.
„ Това не е галопираща инфлация и не е покруса. Повечето процеси се дължат на пазарни взаимоотношения “, разяснява Иванов.
Според него сега най-осезаемо е повишаването при зеленчуците, което се дължи главно на по-слаба годишна продукция. Изключение вършат доматите, при които се следи по-висок ценови напън поради отражението на енергийната рецесия и по-скъпия газ.
В същото време при главните хранителни артикули на годишна база не се регистрира значително изменение в общата стойност.
„ Буквално сумата е същата – към 35 евро. Има разбъркване сред обособените артикули, само че общото равнище се резервира “, изясни Иванов.
По-конкретно, при яйцата има повишаване с към 28% (приблизително 5 евроцента), при сиренето – към 4%, при кашкавала – 3%, при маслото – 1%, а при киселото мляко – към 7%. При прясното мляко обаче се регистрира спад от 3%. Пилешкото месо нараства с към 5%, до момента в който цената на свинското остава без смяна.
Според него вложенията в селското стопанство са нужни, само че би трябвало да бъдат част от по-широка тактика.
„ Субсидиите не са панацея. Те би трябвало да подкрепят развиване, обвързвано с повече просвета, организация и отвесна интеграция – от производството до реализацията “, изясни Иванов.
Той акцентира, че България има капацитет да създава доста повече храни.
По думите му общата картина на пазара демонстрира резистентен тренд на повишаване още от 2020 година, като въпросът е в темпа на повишаване и интервала, в който се случва. Той акцентира, че при търговията на едро, която дава най-ясна визия за трендовете, все още цената на потребителската кошница се задържа на към 58 евро към този момент трета седмица – по отношение на 54 евро година по-рано. Това съставлява растеж от 7,4% на годишна база.
„ Това не е галопираща инфлация и не е покруса. Повечето процеси се дължат на пазарни взаимоотношения “, разяснява Иванов.
Според него сега най-осезаемо е повишаването при зеленчуците, което се дължи главно на по-слаба годишна продукция. Изключение вършат доматите, при които се следи по-висок ценови напън поради отражението на енергийната рецесия и по-скъпия газ.
В същото време при главните хранителни артикули на годишна база не се регистрира значително изменение в общата стойност.
„ Буквално сумата е същата – към 35 евро. Има разбъркване сред обособените артикули, само че общото равнище се резервира “, изясни Иванов.
По-конкретно, при яйцата има повишаване с към 28% (приблизително 5 евроцента), при сиренето – към 4%, при кашкавала – 3%, при маслото – 1%, а при киселото мляко – към 7%. При прясното мляко обаче се регистрира спад от 3%. Пилешкото месо нараства с към 5%, до момента в който цената на свинското остава без смяна.
Според него вложенията в селското стопанство са нужни, само че би трябвало да бъдат част от по-широка тактика.
„ Субсидиите не са панацея. Те би трябвало да подкрепят развиване, обвързвано с повече просвета, организация и отвесна интеграция – от производството до реализацията “, изясни Иванов.
Той акцентира, че България има капацитет да създава доста повече храни.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ