По много признаци българският и руският индивидуален и корпоративен потребител

По доста признаци българският и съветският самостоятелен и корпоративен консуматор си наподобяват, и това дава опция артикул, който е намерил място в едната страна, по-лесно да се осъществя в другата. Това сподели ръководителят на Българо-руската търговско-промишлена палата Георги Минчев в изявление за БГНЕС.

[i]На българо-руския стопански конгрес, който ще се организира на 19 и 20 октомври в София, показват новите митнически условия.[/i]

[b]БГНЕС: Износът на България за Русия бележи растеж от 94,5% през първите седем месеца на годината, оповестиха от Национален статистически институт. Това става за първи път откакто Москва наложи възбрана за импорт на редица артикули от Европейски Съюз през 2014 година в отговор на глобите против нея поради анексирането на Крим. Връщат ли се българските артикули с бързи темпове на съветския пазар? [/b]

[b]Георги Минчев:[/b] Българските артикули в действителност се връщат на съветския пазар след сериозен спад вследствие на глобите и контрасанкциите. Разбира се, би трябвало да се регистрира релативно ниската база, от която потегля този впечатляващ напредък, както и фактът, че позитивните промени няма по какъв начин да обиден стоките от ограничаващите описи.

Две са главните аргументи за протичащото се. На първо място, българските експортьори преодоляха, въпреки и със съществено забавяне, шока от въвеждането на глобите и стагнацията на потребителския пазар в Русия, вследствие на внезапно намалелите цени на горивата и главните първични материали. Втората причина е обвързвана с неголемите, само че осезателни темпове на напредък на съветската стопанска система през последните месеци, стабилизацията на курса на рублата и почналия напредък на действителните приходи в Русия. Допълнителен фактор е ниската инфлация, която не обезценява значително приходите от продажби на вносни артикули на съветския пазар. Едновременно с това продължава сериозната рационализация на редица браншове на съветската стопанска система, която усилва значително промишленото ползване. Растат и вложенията, както със лични средства, по този начин и посредством директни задгранични вложения.

Руският пазар е, безспорно, перспективен и прелъстителен пазар за нашите компании и ще остане подобен в обозрима вероятност. Важно е следените положителни резултати да имат резистентен темперамент.

[b]БГНЕС: Какви са вариантите за основаване на взаимни предприятия и пробив на пазара на услуги? [/b]

[b]Георги Минчев:[/b] Кооперираните производства дават разнородни благоприятни условия за съчетаване на преимуществата на българските и съветските компании. Обмяната на ноу-хау, индустриален и кадрови капацитет, дават достъп до грантови схеми и фондове, които избират постоянни стопански единици. Държавите работят, с цел да има облекчена логистика, административни, митнически и данъчни преференции. Такива взаимни предприятия по-лесно намират път до пазарите на трети страни.

В региона на услугите има обширна пазарна ниша. И България, и Русия имат още доста работа по облекчаване на възходящото търсене. Съвременните сложни и високотехнологични услуги, които се търсят от потребителите в двете страни, ще дадат опция за съществени облаги.

По доста признаци българският и съветският самостоятелен и корпоративен консуматор си наподобяват, и това дава опция артикул, който е намерил място в едната страна, по-лесно да се осъществя в другата.

[b]БГНЕС: Кои са най-предпочитаните артикули, които българският бизнес може да предложи на съветския пазар? Какви са новите благоприятни условия и вероятности пред българския бизнес за търговия в Русия?[/b]

[b]Георги Минчев:[/b] Традиционно съветският консуматор е привикнал да търси нашата фармацевтична и парфюмерийна продукция. В хладилниците им постоянно има българските виновност и консерви, а във фабриките търсят подемни машини и хидравликата. Има завръщане в търсенето на артикули от леката индустрия.

Нарастващият брой заводи за произвеждане на части и съставни елементи за автомобилната индустрия, няколко от които се откриха единствено през последната година в България, са в действителност част от световните индустриални вериги и продукцията им е предопределена включително за многочислените автомобилни клъстери на територията на Руската федерация. Давам този образец, тъй като той е индикативен за необратимия темперамент на процесите на глобализация. Тук основатели и уредници на българо-руската кооперация са международните автомобилни концерни, само че ние и руснаците би трябвало да търсим лични, достоверни форми за сходен световен метод.

[b]БГНЕС: Инвестиционните благоприятни условия и бизнес-климатът в България и Русия ще бъдат съществена тематика на идния Българо-руски капиталов конгрес, който организирате. Защо в този момент и каква е задачата?[/b]

[b]Георги Минчев:[/b] Сега, тъй като сме при започване на нов, като цяло удобен стадий за интензивно развиване на двустранните търговско-икономически връзки. Основната цел на форума е да се намерят най-точните получатели с потвърден капацитет от бизнес обществата на двете страни.

С сътрудниците от Руската търговско-промишлена палата на база на опита видяхме повтарящите се проблеми и търсим съответни принадлежности, с цел да улесним работата на съответните български и съветски компании. Стараем се да се увеличи внезапно предварителната осведоменост и екипите на фирмите, които ще работят, да вършат по-уверено първите си крачки. Обща уязвимост и на съветските, и на българските компании е механичното транслиране на опита от работа в други страни и пренебрегването на спецификата на съответния пазар и среда.

Главната задача на Българо-руската комерсиално промишлена палата е да сътвори комфортни контакти за компаниите от двете страни и даде подготвеност при работата на всеки един от двата пазара. Ние се грижим и за информацията, даваща сигурност на бизнеса в търсенето на съответни сътрудници. Фокусът ни е ориентиран към дребния и междинния бизнес в двете страни и към откриване на характерния капацитет на обособените райони и сектори.

[b]БГНЕС: От 1 януари 2018 година Евразийският стопански съюз вкарва нови митнически условия. Как ще се отразят те на България и кои са главните моменти от новия митнически кодекс на съюза?[/b]

[b]Георги Минчев:[/b] В Евразийския стопански съюз основаването на обща нормативна база и процедури за нейното използване е в цялостен ход. Не става въпрос единствено за митници. Ситуацията е близка до процеса на присъединение към Европейски Съюз и хармонизация на локалното законодателство с това на Евросъюза. Проблемите ще са сходни, в случай че не и по-големи, до момента в който се уеднаквят стандартите. Българските компании би трябвало да са подготвени за този временен интервал. Това визира експортьори, вносители, превозвачи, спедитори, митнически сътрудници. На нас може да се разчита при пораждане на спешни обстановки.

Именно по тази причина сме организирали на 20 октомври 2017 година семинар за новия Митнически кодекс на Евразийският стопански съюз. Пред българските компании ще застанат способени и авторитетни лектори, които ще обяснят опциите им за работа в новите условия. Така ще понижим доста рискът от загуби, с цел да запазят своята конкурентоспособност на съветския пазар.

Убеден съм, че ще бъдем потребни за всички, които вършат бизнес в Русия. Подготвили сме съответните материали за участниците, на уеб страницата на Българо-руската комерсиално промишлена палата - [url]www.brcci.net[/url] има подробна информация за форума и семинара. Добрите търговски контакти и технологията за правене на бизнес вършат хората по-богати. А мисля, че всички желаеме да живеем по-добре, и тази опция е в ръцете ни. /БГНЕС