Европа губи битката за критичните суровини. България с голям шанс за лидер
По материали на EUalive
Европейският съюз рискува да изпусне стратегически значими първични материали поради бавещи се с десетилетия разрешителни процедури, административна пасивност и липса на действителна политическа воля - и то в миг, когато световната конкуренция за запаси се изостря трагично. Това демонстрира следствие на EUalive, обхващащо както общоевропейската картина, по този начин и съответния случай с България.
Петнайсет до двайсет години очакване - несъвместимо с действителността
Новите минни планове в Европейски Съюз лишават сред 15 и 20 години от откритието до действителната употреба. За съпоставяне, в Канада и Австралия сходни процедури завършват за 2-3 години. Според данни, представени от EUalive, 74% от плановете за сериозни минерали в Европа търпят забавяния - най-високият дял в света. Разрешителните процедури са причина за съвсем половината от тях.
„ Процедурите по разрешаване могат да лишават повече време от самото строителство ", предизвести ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през февруари 2026 година Резултатьт: вложенията се изтласкват към други райони, а Европа задълбочава зависимостта си от импорт.
България - богата на запаси, бедна на политики
България е на трето място в Европа по произвеждане на мед, измежду водещите производители на злато, има третите по величина ресурси от волфрам на континента и обилни залежи на манган. И все пак - нито един от 47-те стратегически плана, утвърдени до момента от Европейската комисия за обезпечаване на достъп до сериозни първични материали, не се намира на българска територия.
„ Липсата на български планове е сигнал, че страната не взе участие интензивно в този развой ", съобщи пред EUalive Иван Митев, изпълнителен шеф на Българската минно-геоложка камара. Според него геоложката информация, на която се базират наличните оценки, е събирана най-вече през 70-те и 80-те години на предишния век и не дава отговор на днешните софтуерни и стопански условия.
Две години забавяне по европейски правилник
Регламентьт на Европейски Съюз за сериозните първични материали, в действие от 2024 година, изисква всяка страна членка да дефинира единна контактна точка за улеснение на разрешителните процедури. Две години по-късно България към момента не е направила това, удостовери пред EUalive представител на Европейската комисия.
Министерството на енергетиката (преди встьпването в служба на служебното държавно управление на 19 февруари) заяви, че приготвя нова национална тактика за добивния бранш, която се чака да бъде призната тази година, и работи по оценка на капацитета за сериозни първични материали в лигнитните въглища от комплекса „ Марица-изток " - в партньорство с Университета на Северна Дакота. На въпрос по какъв начин България ще извърши европейските цели за 2030 година, отговорът е индикативен: „ Тези цели се ползват на ниво Съюз, а не за всяка обособена страна. "
Размита отговорност, действителни загуби
Митев подлага на критика европейския правилник, че слага групови цели - 10% рандеман, 40% преправка и 25% преработване до 2030 година - без съответни национални задължения. „ Без национална рамка, която да конкретизира европейските цели, приносът на България остава по-скоро резултат от напъните на самия бранш, в сравнение с от ясно дефинирана държавна политика ", уточни той.
Времето не е на страната на страната: доста от настоящите мини ще бъдат затворени до 2040 година - след едвам 14 години. А с цел да се открие нова мина в България, са нужни почти 15-17 години.
Хибридна война против мините
Към бюрократичните спънки се прибавя и различен фактор. Разследването на EUalive открива, че в някои източноевропейски страни пропагандни интервенции, свързани с съветската страна, ловко експлоатират локалната съпротива против минни планове. Стратегията е да се употребяват екологични опасения и стопански страхове, с цел да се забавят стратегически инфраструктурни планове и да се подкопаят европейските цели за енергийна самостоятелност.
Какво би трябвало да се промени
Осемнайсет европейски организации, обединени в Неформалната коалиция за разрешителни режими (ICP), упорстват за незабавни промени: изпълними периоди, цифрово следене на процедурите и подсилване на потенциала на администрациите. Докладът на Европейската счете палата предизвестява за „ рискови зависимости " и заключава, че единствено методологични корекции няма да са достатьчни.
Залогьт е висок: Китай към този момент управлява 81% от веригите за доставки в бранша на чистата сила. Ако Европа не реформира незабавно разрешителните режими, рискува да изпусне и последния си късмет за суровинна самостоятелност.
Европейският съюз рискува да изпусне стратегически значими първични материали поради бавещи се с десетилетия разрешителни процедури, административна пасивност и липса на действителна политическа воля - и то в миг, когато световната конкуренция за запаси се изостря трагично. Това демонстрира следствие на EUalive, обхващащо както общоевропейската картина, по този начин и съответния случай с България.
Петнайсет до двайсет години очакване - несъвместимо с действителността
Новите минни планове в Европейски Съюз лишават сред 15 и 20 години от откритието до действителната употреба. За съпоставяне, в Канада и Австралия сходни процедури завършват за 2-3 години. Според данни, представени от EUalive, 74% от плановете за сериозни минерали в Европа търпят забавяния - най-високият дял в света. Разрешителните процедури са причина за съвсем половината от тях.
„ Процедурите по разрешаване могат да лишават повече време от самото строителство ", предизвести ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през февруари 2026 година Резултатьт: вложенията се изтласкват към други райони, а Европа задълбочава зависимостта си от импорт.
България - богата на запаси, бедна на политики
България е на трето място в Европа по произвеждане на мед, измежду водещите производители на злато, има третите по величина ресурси от волфрам на континента и обилни залежи на манган. И все пак - нито един от 47-те стратегически плана, утвърдени до момента от Европейската комисия за обезпечаване на достъп до сериозни първични материали, не се намира на българска територия.
„ Липсата на български планове е сигнал, че страната не взе участие интензивно в този развой ", съобщи пред EUalive Иван Митев, изпълнителен шеф на Българската минно-геоложка камара. Според него геоложката информация, на която се базират наличните оценки, е събирана най-вече през 70-те и 80-те години на предишния век и не дава отговор на днешните софтуерни и стопански условия.
Две години забавяне по европейски правилник
Регламентьт на Европейски Съюз за сериозните първични материали, в действие от 2024 година, изисква всяка страна членка да дефинира единна контактна точка за улеснение на разрешителните процедури. Две години по-късно България към момента не е направила това, удостовери пред EUalive представител на Европейската комисия.
Министерството на енергетиката (преди встьпването в служба на служебното държавно управление на 19 февруари) заяви, че приготвя нова национална тактика за добивния бранш, която се чака да бъде призната тази година, и работи по оценка на капацитета за сериозни първични материали в лигнитните въглища от комплекса „ Марица-изток " - в партньорство с Университета на Северна Дакота. На въпрос по какъв начин България ще извърши европейските цели за 2030 година, отговорът е индикативен: „ Тези цели се ползват на ниво Съюз, а не за всяка обособена страна. "
Размита отговорност, действителни загуби
Митев подлага на критика европейския правилник, че слага групови цели - 10% рандеман, 40% преправка и 25% преработване до 2030 година - без съответни национални задължения. „ Без национална рамка, която да конкретизира европейските цели, приносът на България остава по-скоро резултат от напъните на самия бранш, в сравнение с от ясно дефинирана държавна политика ", уточни той.
Времето не е на страната на страната: доста от настоящите мини ще бъдат затворени до 2040 година - след едвам 14 години. А с цел да се открие нова мина в България, са нужни почти 15-17 години.
Хибридна война против мините
Към бюрократичните спънки се прибавя и различен фактор. Разследването на EUalive открива, че в някои източноевропейски страни пропагандни интервенции, свързани с съветската страна, ловко експлоатират локалната съпротива против минни планове. Стратегията е да се употребяват екологични опасения и стопански страхове, с цел да се забавят стратегически инфраструктурни планове и да се подкопаят европейските цели за енергийна самостоятелност.
Какво би трябвало да се промени
Осемнайсет европейски организации, обединени в Неформалната коалиция за разрешителни режими (ICP), упорстват за незабавни промени: изпълними периоди, цифрово следене на процедурите и подсилване на потенциала на администрациите. Докладът на Европейската счете палата предизвестява за „ рискови зависимости " и заключава, че единствено методологични корекции няма да са достатьчни.
Залогьт е висок: Китай към този момент управлява 81% от веригите за доставки в бранша на чистата сила. Ако Европа не реформира незабавно разрешителните режими, рискува да изпусне и последния си късмет за суровинна самостоятелност.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ