По-малко от 13% от хората с диагноза рак на панкреаса

По-малко от 13% от хората с диагноза рак на панкреаса живеят повече от пет години след слагане на диагнозата, което го подрежда измежду най-смъртоносните онкологични болести.

За него няма обикновен скрининг, какъвто съществува да вземем за пример при колоноскопия за разкриване на рак на дебелото черво или мамография за рак на гърдата, а признаците нормално се появяват едвам в напреднал етап. Когато болестта бъде намерено, опциите за лекуване са лимитирани. Само към 20% от случаите са оперативни – условие, което все още е наложително, с цел да може пациент да взе участие в клинично изпитване на персонализирана ваксина против този вид рак.

В ранна фаза на проучване с 16 пациенти учените тестват персонализирана ваксина, като при част от участниците се следи мощен имунен отговор.

Тази ваксина е форма на имунотерапия – тя подтиква имунната система да разпознава и нападна раковите кафези. Целта ѝ не е да отстрани към този момент съществуващия израстък, а да унищожи останалите, недоловими ракови кафези и да предотврати появяването на нови, които могат да доведат до рецидив.

Лечението стартира със общоприета интервенция за премахване на тумора. След това mRNA имунизациите се създават самостоятелно за всеки пациент, като се употребява генетичен материал от неговите туморни кафези. В рамките на клиничното изпитване към лечението се прибавя и химиотерапия – общоприета част от следоперативното лекуване при действен рак на панкреаса.

Традиционните имунотерапии могат да бъдат доста ефикасни, само че работят единствено при към 20% от всички типове рак, което оставя множеството пациенти без подобен вид лекуване, споделя пред NBC News доктор Винод Балчандран от Memorial Sloan Kettering Cancer Center в Ню Йорк, който управлява проучването.



Ракът на панкреаса е един от най-трудните за лекуване типове рак, споделя доктор Винод Балчандран. Дълго време се смяташе, че при тези пациенти имунната система не може да разпознае и нападна тумора.

Новите резултати обаче демонстрират, че това не е изцяло правилно. След девет дози от персонализираната ваксина при част от участниците в проучването се следи мощен имунен отговор – при 8 от общо 16 души организмът стартира да създава Т-клетки, тип бели кръвни кафези, които разпознават и унищожават раковите кафези.

„ Това е един от най-трудните типове рак, при които въобще може да се провокира имунен отговор – още повече толкоз мощен “, споделя Балчандран.

Резултатите от първата фаза на проучването са оповестени предходната година. Тогава пациентите, всички в ранен етап на болестта, са проследявани малко над три години и не е било ясно дали този резултат ще се резервира и ще помогне на хората да живеят по-дълго. Нови данни от шестгодишното следене обаче демонстрират, че това е допустимо. Очаква се резултатите да бъдат показани на годишната среща на Американската асоциация за проучване на рака в Сан Диего.

Шест години след лекуването, което включва интервенция за премахване на тумора, персонализирана ваксина и химиотерапия, са живи седем от пациентите, при които имунизацията е провокирала имунен отговор против тумора. От останалите осем пациенти, при които не се следи подобен отговор, са живи двама. При други двама от пациентите с резултат от имунизацията е регистриран рецидив.

„ Най-важният извод е, че хората, при които имунизацията провокира имунен отговор, живеят по-дълго от останалите “, споделя доктор Уилям Фрийд-Пастор от Dana-Farber Cancer Institute, който не взе участие в проучването. Той обаче акцентира, че става дума за доста дребна група пациенти и са нужни още данни.

Двете компании зад имунизацията – Genentech и BioNTech – към този момент са почнали по-голямо проучване във втора фаза. Междувременно екипът на Балчандран продължава да търси пояснение по какъв начин тъкмо реагира имунната система.

Последните резултати демонстрират, че два типа Т-клетки евентуално работят дружно, с цел да основат по-дълготраен имунен отговор, който е основен за по-дългия живот. В началото учените откриват, че при пациентите с резултат от имунизацията се образуват така наречен „ убийци “ Т-клетки – тези, които непосредствено нападат раковите кафези. Допълнителните данни демонстрират, че тяхната резистентност във времето се подкрепя от различен вид – „ помощни “ Т-клетки, които също се задействат от имунизацията.

„ За най-хубав резултат имунизацията би трябвало да задейства и двата типа Т-клетки “, споделя доктор Винод Балчандран.

Промяна в метода

По-ранни проучвания с mRNA ваксини са били ориентирани към пациенти с напреднал рак, само че резултатите са били разочароващи. „ Затова смятахме, че нямаме ваксина, която да работи “, споделя доктор Робърт Вондерхайде, определен за предстоящ президент на Американската асоциация за проучване на рака и шеф на Abramson Cancer Center към Университета на Пенсилвания.

Новите данни обаче обрисуват друга картина – сходни лечения може да имат резултат при по-ранни стадии на болестта.

„ Едва когато променихме метода си на мислене, започнахме да виждаме, че имунизациите могат да работят при някои пациенти “, споделя Вондерхайде, който не взе участие в проучването. „ Сега, когато започваме да разбираме по какъв начин тъкмо работят, може да намерим метод да ги създадем ефикасни и при хора с по-напреднал рак. “

Резултатите са обещаващи, само че към момента са в ранен стадий, предизвестява Вондерхайде. Той обръща внимание, че постоянно има дребна група пациенти с рак на панкреаса, които живеят повече от пет години, и това би трябвало да се има поради при оценката на всяка нова терапия.

„ Възможно е да има и различен фактор, който изяснява за какво някои пациенти развиват имунен отговор и точно той да е обвързван с по-дългия им живот “, споделя Фрийд-Пастор.

Въпреки това и двамата са съгласни, че тези ранни резултати са значима стъпка напред, тъй като демонстрират, че най-малко част от пациентите с рак на панкреаса могат да реагират на имунотерапия. Друг екип работи и върху подготвена ваксина, ориентирана към протеин, наименуван KRAS, който се среща при до 90% от случаите на този тип рак. Когато този протеин се промени, той може да подава непрекъснат сигнал на клетките да се разделят, което способства за развиването на израстък. В малко ранно проучване към 85% от участниците са развили имунен отговор към него.

Според Вондерхайде е значимо да има повече от един тип имунотерапия.

„ В момента, в който разполагаме с нещо, което наподобява дейно, раковите кафези намират метод да го заобиколят. Затова ни трябват повече принадлежности, с които да се борим против тях “, споделя той.