По-голямата част от 2025 г. премина в тревоги за балона

По-голямата част от 2025 година мина в паники за балона към изкуствения разсъдък на Уолстрийт, само че един по-различен сюжет към този момент набира известност измежду софтуерните колоси – и той е по какъв начин би изглеждал светът, в който най-смелите им фантазии са действителност.

В това бъдеще универсалният базов приход, идея, разпространявана от претендента за президент на Съединени американски щати от Демократическата партия Андрю Янг през 2020 година, е обърната на 180 градуса. Държавната поддръжка за безработните няма да е нужна, просто, тъй като всички ще са богати, отбелязва в разбор Business Insider.

Ето бъдещето, което си показват едни от най-влиятелните софтуерни водачи в нашето съвремие, измежду които Илон Мъск, Бил Гейтс и Дженсън Хуанг.

Илон Мъск

Илон Мъск е на път да стане първият трилионер в света.

Но изпълнителният шеф на Tesla вижда опция изкуственият разсъдък и роботиката да създадат всички богати, резултат, който назовава „ повсеместен висок приход “.

„ В бъдеще няма да има беднотия, тъй че няма да има потребност да се икономисват пари “, написа Мъск в X през декември, до момента в който обсъждаше концепцията на Тръмп да открива спестовни сметки за най-малките американци.

В този сюжет Мъск споделя, че работата ще бъде като занимание или видеоигра.

„ Всички ще имат обилие “, съобщи милиардерът пред комедианта Джо Роуган в подкаста му през октомври. „ Всички ще имат чудесно здравно обслужване. Всички ще имат каквито артикули и услуги пожелаят. “

Бил Гейтс

Според Бил Гейтс чиновниците ще запазят някои задания за себе си, само че изкуственият разсъдък ще направи допустимо да се обмислят промени, които в миналото са били немислими, като да вземем за пример дву- или тридневна работна седмица.

„ По отношение на производството, превозването и развъждането на храна с течение на времето, тези проблеми ще бъдат главно решени “, съобщи той във вечерното шоу на Джими Фалън през февруари.

Сам Алтман

Изпълнителният шеф на OpenAI Сам Алтман мечтае за свят „ с универсално извънредно благосъстояние “, само че подобен, в който съществува повсеместен базов приход, тъй като всички споделят облагите от напредъка на изкуствения разсъдък.

„ Мисля, че в случай че кажете: „ Добре, изкуственият разсъдък ще прави всичко, а по-късно всички ще получават нещо като дял “, това няма да се усеща добре “, изясни Алтман пред комедианта Тео Фон при присъединяване си в подкаста му през юли.

Алтман изложи теорията за система, в която обществото има „ дял от собствеността върху всичко, което основава изкуственият разсъдък “. В тази „ универсална система за главно благосъстояние “ хората могат да разменят своя дял от международния потенциал на изкуствения разсъдък.

На въпрос на водещия какво би се случило в свят, в който зависимостта от изкуствения разсъдък изтласква задачите на човечеството, Алтман призна, че също се тревожи за това, само че намира разтуха във обстоятелството, че хората „ ще открият някакъв метод да се усещат като основните герои “.

Дженсън Хуанг

Главният изпълнителен шеф на Nvidia Дженсън Хуанг по-скоро си показва междинен вид за бъдещето.

Според него концепцията за обилие, основано от изкуствен интелект, не би трябвало да се концентрира само върху паричното благосъстояние.

„ Например, през днешния ден ние сме богати на информация “, сподели Хуанг на Роган през декември, когато беше запитан за теорията на Мъск.

„ Това е идея, която преди няколко хиляди години са имали единствено няколко души. “

Като цяло, Хуанг възприема, че има прекомерно доста променливи, с цел да се направи дефинитивна прогноза.

„ Трудно е да се отговори, частично тъй като е мъчно да се приказва за безконечност и за далечното бъдеще. Причината е, че има прекомерно доста сюжети, които би трябвало да се вземат под внимание. “

Дарио Амодей

Всички ще би трябвало „ да схванат по какъв начин да действат в ерата след AGI “, счита основният изпълнителен шеф на Anthropic Дарио Амодей.

„ Можем ли да имаме свят, в който работата не е толкоз значима за доста хора, не е належащо да има централно значение, както е в този момент, и всички намират смисъла си другаде? “, попита той на сцената на Dealbook Summit на The New York Times през декември.

„ Или работата е нещо друго? По-скоро е обвързвана с задоволство, в сравнение с с икономическо оцеляване. “

Според Амодей това бъдеще може да наподобява доста на софтуерната безработица, която Джон Мейнард Кейнс в миналото смяташе за допустима.

„ Той предполагаше, че може би внуците му ще би трябвало да работят единствено 15 или 20 часа седмично. Това е друг метод на структуриране на обществото. “, добавя Амодей.

Демис Хасабис

Изпълнителният шеф на Гугъл DeepMind Демис Хасабис вижда бъдещето като „ коренно обилие “.

„ Трябва да се погрижим то да бъде разпределено заслужено, само че това е по-скоро политически въпрос “, съобщи той пред The Guardian през август.

„ И в случай че това се случи, евентуално за първи път в човешката история ще живеем в един изумителен свят на обилие, в който нещата не би трябвало да са с нулев резултат. Проработи ли това, в действителност ще би трябвало да пътуваме към звездите. “

На въпроса дали това значи, че човечеството ще стане прекомерно подвластно от притежателите на компании за изкуствен интелект, Нобеловият лауреат отговори, че остава да се види по какъв начин ще се реши въпросът с благосъстоянието.

„ Това ще бъде едно от най-важните неща, които ще би трябвало да разберем. Да кажем, че реализираме коренно обилие и го разпределим по добър метод, какво ще се случи по-късно? “