Пазителят на вълшебните качества на бутилираното вино
По-голяма част от плантациите с корков дъб се намират в Португалия, която е и главният експортьор на този материал в света. В Испания също се отглеждат такива дървета, само че в доста по-ограничени мащаби. Корковите дъбове може да живеят до 200 години, като добивът на материал стартира откакто дънерът доближи диаметър от 70 см. и височина от 120 см. Обелват се в интервал не по-малък от 9 години, а първите две реколти не са подобаващи за винени тапи.
Корковият дъб е постоянно зелено дърво, което дава материал за произвеждане едвам към 25-та си годишнина и по-късно този развой продължава повече от един век. В международен мащаб коркът е обработен на повърхност от 2,200,000 хектара, като годишната продукция е към 300 000 тона. Португалия обезпечава 60% от това количество, а Испания 30%. Приема се, че производството на корк не вреди на околната среда, като получените артикули са доста лесни за преработване.
През годината най-подходящ за рандеман на този материал е интервалът от началото на май до края на август. Само тогава корковата кора може да се отдели без да се нанесат трайни увреждания на дървото. Ако продукцията се окаже от високо качество, то тогава тя се употребява за изработката на тапи, които са предопределени за пенливи виновност или такива, които изискват избран интервал за отлежаване в бутилка.
Хората, които се занимават с обелването на дърветата се назовават секачи. Те употребяват доста остри брадви, нанасяйки два вида удар за реализиране на добива. Единият е водоравен, на височина най-малко два пъти по-голяма от диаметъра на дънера, а другите няколко са отвесни и се назовават “отваряния”. Този развой е доста внимателен, тъй като се изисква използването на известна доза мощ, само че е извънредно значимо да не се нарани намиращият се изпод фелоген(корков камбий), което ще докара до умиране на дъба. Секачите би трябвало да са доста прецизни при обелването, тъй като от една страна се стремят да отделят колкото се може по-голямо количество корк едновременно, а от друга не би трябвало да наранят нито него, нито дървото. Получените части материал се назовават талпи, а преместването им, в множеството случаи, става на ръка, защото дъбовите плантации са мъчно налични с автомобил. След превозването му, коркът се оставя да съхне.
Средиземноморският вид климат на Португалия е извънредно удобен за растежа и развиването на корковите дървета. Комбинацията от превалявания, слънчеви дни и меки зими е съвършена за развъждането им. Най-добрият португалски корк идва от градът Алгарв. Той е една от най-известните туристически дестинации в страната и в Европа. Годишно тук идват над 7 млн. задгранични туристи. Икономиката в района се добавя и от производството на риба и морски блага, плодове, портокали, смокини и лешници. Туризмът играе доста значима роля в локалната стопанска система, като градът добива известност през 60-те години на предишния век. Тогава е бил посещаван най-вече от британци, ирландци, германци и холандци, като огромна част от тях имат лични парцели тук. Издава се даже обособена локална преса за тази общественост. Алгарв е доста известен измежду туристите с прелестните си плажове, средиземноморския климат, сигурността и отсъствието на прекалено високи цени.
Коркът се ползва при доста производства, само че най-вече от него се вършат тапи за вино. Материалът е доста еластичен, разтеглив, лек, пресова се елементарно и е резистентен на изгниване при влага. Благодарение на клетъчната си конструкция има свойството да управлява притока на газове и течности към или отвън бутилката. Поради свойствата на материала, тапата прилепва компактно към гърлото на бутилката и може да уплътни възможни грапавини по нея. Нейната роля е доста значима за опазване качествата на виното до достигането му при крайния консуматор, заради което се сортира единствено най-качественият материал. При индустриалния развой на коркови тапи, повече от половината материал е брак, който се употребява на по-късен стадий за правенето на по-нискокачествени тапи за непретенциозни виновност. След обелване материалът се суши към половин година. Следва термична обработка, гланциране, обеззаразяване и наново сушене. Накрая тапите се селектират, а консуматорите могат да разпознаят положителната запушалка по това, че се плъзга гладко по гърлото на бутилката.
За страдание постоянно съществува заплаха от съществуване на недостатък във виното в следствие от проблем с корка. Има случаи, когато е дефектна цяла партида бутилки. Този сериозен проблем се дължи на разграждането на лигнина от структурата на корка, заради обстоятелството, че тапите се обработват с хлор. Статистиките сочат, че този недостатък прави негодно за консумация към 5% от международното произвеждане на вино. Именно на това се дължи все по-честата приложимост на винтови капачки. Резултатите са положителни и доста от създаваните или импортирани у нас виновност се бутилират с такива капачки. Според експертите обаче, корковите тапи мъчно ще бъдат изместени от други такива при бутилирането на класните виновност.
Корковият дъб е постоянно зелено дърво, което дава материал за произвеждане едвам към 25-та си годишнина и по-късно този развой продължава повече от един век. В международен мащаб коркът е обработен на повърхност от 2,200,000 хектара, като годишната продукция е към 300 000 тона. Португалия обезпечава 60% от това количество, а Испания 30%. Приема се, че производството на корк не вреди на околната среда, като получените артикули са доста лесни за преработване.
През годината най-подходящ за рандеман на този материал е интервалът от началото на май до края на август. Само тогава корковата кора може да се отдели без да се нанесат трайни увреждания на дървото. Ако продукцията се окаже от високо качество, то тогава тя се употребява за изработката на тапи, които са предопределени за пенливи виновност или такива, които изискват избран интервал за отлежаване в бутилка.
Хората, които се занимават с обелването на дърветата се назовават секачи. Те употребяват доста остри брадви, нанасяйки два вида удар за реализиране на добива. Единият е водоравен, на височина най-малко два пъти по-голяма от диаметъра на дънера, а другите няколко са отвесни и се назовават “отваряния”. Този развой е доста внимателен, тъй като се изисква използването на известна доза мощ, само че е извънредно значимо да не се нарани намиращият се изпод фелоген(корков камбий), което ще докара до умиране на дъба. Секачите би трябвало да са доста прецизни при обелването, тъй като от една страна се стремят да отделят колкото се може по-голямо количество корк едновременно, а от друга не би трябвало да наранят нито него, нито дървото. Получените части материал се назовават талпи, а преместването им, в множеството случаи, става на ръка, защото дъбовите плантации са мъчно налични с автомобил. След превозването му, коркът се оставя да съхне.
Средиземноморският вид климат на Португалия е извънредно удобен за растежа и развиването на корковите дървета. Комбинацията от превалявания, слънчеви дни и меки зими е съвършена за развъждането им. Най-добрият португалски корк идва от градът Алгарв. Той е една от най-известните туристически дестинации в страната и в Европа. Годишно тук идват над 7 млн. задгранични туристи. Икономиката в района се добавя и от производството на риба и морски блага, плодове, портокали, смокини и лешници. Туризмът играе доста значима роля в локалната стопанска система, като градът добива известност през 60-те години на предишния век. Тогава е бил посещаван най-вече от британци, ирландци, германци и холандци, като огромна част от тях имат лични парцели тук. Издава се даже обособена локална преса за тази общественост. Алгарв е доста известен измежду туристите с прелестните си плажове, средиземноморския климат, сигурността и отсъствието на прекалено високи цени.
Коркът се ползва при доста производства, само че най-вече от него се вършат тапи за вино. Материалът е доста еластичен, разтеглив, лек, пресова се елементарно и е резистентен на изгниване при влага. Благодарение на клетъчната си конструкция има свойството да управлява притока на газове и течности към или отвън бутилката. Поради свойствата на материала, тапата прилепва компактно към гърлото на бутилката и може да уплътни възможни грапавини по нея. Нейната роля е доста значима за опазване качествата на виното до достигането му при крайния консуматор, заради което се сортира единствено най-качественият материал. При индустриалния развой на коркови тапи, повече от половината материал е брак, който се употребява на по-късен стадий за правенето на по-нискокачествени тапи за непретенциозни виновност. След обелване материалът се суши към половин година. Следва термична обработка, гланциране, обеззаразяване и наново сушене. Накрая тапите се селектират, а консуматорите могат да разпознаят положителната запушалка по това, че се плъзга гладко по гърлото на бутилката.
За страдание постоянно съществува заплаха от съществуване на недостатък във виното в следствие от проблем с корка. Има случаи, когато е дефектна цяла партида бутилки. Този сериозен проблем се дължи на разграждането на лигнина от структурата на корка, заради обстоятелството, че тапите се обработват с хлор. Статистиките сочат, че този недостатък прави негодно за консумация към 5% от международното произвеждане на вино. Именно на това се дължи все по-честата приложимост на винтови капачки. Резултатите са положителни и доста от създаваните или импортирани у нас виновност се бутилират с такива капачки. Според експертите обаче, корковите тапи мъчно ще бъдат изместени от други такива при бутилирането на класните виновност.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ