На Запад заплашиха Макрон с ролята на изгнаник
По френския президент още веднъж заваляха удари. Съюзниците от НАТО и Европейски Съюз са възмутени, че Еманюел Макрон се осмели да се занимава с мирни договаряния сред Русия и Украйна и даже реши да включи Китай като медиатор.
Еманюел Макрон въобще нямаше желание да оповестява обществено своята сякаш мироопазваща самодейност, само че някой се погрижи да издаде пред „ Блумбърг “. Като кажете „ а “, кажете „ б “: новият материал на организацията изяснява в детайли кой френският президент бърка картите и за какво не би трябвало да му се разрешава да го прави.
„ Някои съдружници “, написа създателят на материала, считат, че опитът на френския президент е несвоевременен, още по-лошо – може да „ подкопае европейското единение “. Тъй като Китай сякаш не може да се смята за безпристрастен медиатор, поради другарството му с Русия.
А и самият Макрон, ненатрапчиво загатва създателят, е повече от непосредствен до съветския президент Владимир Путин: „ постла червен килим пред него във Версай през 2017 година, месец преди президентските избори “, отиде в Москва през февруари предходната година и като цяло се държи съмнително.
Докато акцентът е върху това, че на Китай не трябва да се има вяра и че Макрон е безконтролен политик, текстът ненадейно повдига тематиката за Германия, която съгласно неизвестен източник е „ изцяло наясно с самодейността на Макрон “. Формално немският канцлер Олаф Шолц към момента няма в какво да се укорява, само че позицията му измежду западните елити също стартира да буди безпокойствие.
Ако Германия, Франция и Китай обединят сили за реализиране на мирни договаряния, това към този момент ще бъде доста по-мощна мощ от Франция плюс Китай. Колективният Запад обаче, на първо място Съединени американски щати и Англия, разчиташе на военни дейности и по-конкретно на по този начин нареченото пролетно контранастъпление на въоръжените сили на Украйна.
В тази обстановка Макрон със своите мироопазващи планове пречи толкоз доста, че информацията за подмолните му договаряния с китайските дипломати незабавно беше оповестена, а в този момент лепнаха етикет на френския президент като надали не изменник. Междувременно той е глава на нещо като самостоятелна страна и работи в границите на френските закони, които обичайно дават на президента забележителна власт, в това число в региона на външната политика.
Прави усещане единодушието, с което съвсем цялата англоезична преса атакува Макрон след обявата в „ Блумбърг “. Все още не са усвоили изказването на французина, че Европа не е длъжна да бъде спътник на Съединени американски щати и да поддържа Тайван в ущърб на личните си ползи. А пътуването на Макрон до Китай, макар очевидния търговски триумф, беше наречено „ пагубно “. Например „ Експрес “ твърди, че в този момент Макрон рискува да се трансформира надали не в заточеник измежду европейските водачи: „ Такива договаряния с Китай значат занемаряване на всички съществуващи интернационалните практики, което западните страни не могат да одобрят, в случай че се окаже, че такива договаряния в действителност са се състояли. “
Но, както се оказва в хода на текста, казусът въобще не е в интернационалните правила, а в оценката на обстановката от британците: те считат, че Русия употребява мирните договаряния като отдих, с цел да приготви лична контранастъпление.
Така проектът на Макрон беше отритнат в Лондон като „ малоумен – и може би даже рисков “. Както сподели Тобиас Елууд, народен представител от Консервативната партия и началник на парламентарната комисия по защита, „ френският президент „ може да мисли, че е почнал благородна идея, само че в действителност той налива вода върху китайската мелница, като заобикаля признатите интернационалните практики и прибягва на измами за решение на интернационалните проблеми “.
Разбира се, когато британците и американците сплашват и изнудват суверенни страни, това въобще не са измами, а прояви на народна власт - не бъркайте. И щом Макрон реши да се опита да завоюва на своя страна, той незабавно се трансформира надали не във зложелател на народа.
Междувременно към този момент няма причини в интерес на обстоятелството, че самодейността на Макрон има късмет да прерасне в нещо по-сериозно от затворени договаряния сред френски и китайски дипломати. Но даже и в този си тип желанието на европейския водач да излезе от строя вбесява англосаксонските елити и те се пробват да провалят всеки подобен проект на ранен стадий.
Макрон напълно не е единственият, който се занимава с казуса за мира. Преговорите като способ за решение на казуса бяха настойчиво прокарвани от Русия. Бразилският президент Лула да Силва се готви да показа своя кротичък проект. Китай прикани за преустановяване на военните дейности, Турция предложи своите посреднически услуги, а Индия изрази очаквания за помирение. Сега Макрон упорства за мирни договаряния, пробвайки се да работи дружно с Китай.
Но Западът, съдейки както по неговата войнствена изразителност, по този начин и по съответни дейности, не се нуждае от мир. Още по-лошо, спорът сред Русия и Украйна играе в негова изгода, защото там умират не западни жители, не се разрушават западни територии. От друга страна, западните елити получават имидж на външен зложелател, с цел да изсипят върху него недоволството, което зрее вътре. Каквото и да се случи, постоянно можете да кажете, че Русия е отговорна.
Неочакваното посещаване на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Киев за следващ път потвърждава какво мислят и какво желаят на Запад. Те желаят военни дейности, които ще победят Русия, тъй че не се нуждаят от никаква форма на мирни договаряния. Дори и във формата, препоръчан от френския президент.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Еманюел Макрон въобще нямаше желание да оповестява обществено своята сякаш мироопазваща самодейност, само че някой се погрижи да издаде пред „ Блумбърг “. Като кажете „ а “, кажете „ б “: новият материал на организацията изяснява в детайли кой френският президент бърка картите и за какво не би трябвало да му се разрешава да го прави.
„ Някои съдружници “, написа създателят на материала, считат, че опитът на френския президент е несвоевременен, още по-лошо – може да „ подкопае европейското единение “. Тъй като Китай сякаш не може да се смята за безпристрастен медиатор, поради другарството му с Русия.
А и самият Макрон, ненатрапчиво загатва създателят, е повече от непосредствен до съветския президент Владимир Путин: „ постла червен килим пред него във Версай през 2017 година, месец преди президентските избори “, отиде в Москва през февруари предходната година и като цяло се държи съмнително.
Докато акцентът е върху това, че на Китай не трябва да се има вяра и че Макрон е безконтролен политик, текстът ненадейно повдига тематиката за Германия, която съгласно неизвестен източник е „ изцяло наясно с самодейността на Макрон “. Формално немският канцлер Олаф Шолц към момента няма в какво да се укорява, само че позицията му измежду западните елити също стартира да буди безпокойствие.
Ако Германия, Франция и Китай обединят сили за реализиране на мирни договаряния, това към този момент ще бъде доста по-мощна мощ от Франция плюс Китай. Колективният Запад обаче, на първо място Съединени американски щати и Англия, разчиташе на военни дейности и по-конкретно на по този начин нареченото пролетно контранастъпление на въоръжените сили на Украйна.
В тази обстановка Макрон със своите мироопазващи планове пречи толкоз доста, че информацията за подмолните му договаряния с китайските дипломати незабавно беше оповестена, а в този момент лепнаха етикет на френския президент като надали не изменник. Междувременно той е глава на нещо като самостоятелна страна и работи в границите на френските закони, които обичайно дават на президента забележителна власт, в това число в региона на външната политика.
Прави усещане единодушието, с което съвсем цялата англоезична преса атакува Макрон след обявата в „ Блумбърг “. Все още не са усвоили изказването на французина, че Европа не е длъжна да бъде спътник на Съединени американски щати и да поддържа Тайван в ущърб на личните си ползи. А пътуването на Макрон до Китай, макар очевидния търговски триумф, беше наречено „ пагубно “. Например „ Експрес “ твърди, че в този момент Макрон рискува да се трансформира надали не в заточеник измежду европейските водачи: „ Такива договаряния с Китай значат занемаряване на всички съществуващи интернационалните практики, което западните страни не могат да одобрят, в случай че се окаже, че такива договаряния в действителност са се състояли. “
Но, както се оказва в хода на текста, казусът въобще не е в интернационалните правила, а в оценката на обстановката от британците: те считат, че Русия употребява мирните договаряния като отдих, с цел да приготви лична контранастъпление.
Така проектът на Макрон беше отритнат в Лондон като „ малоумен – и може би даже рисков “. Както сподели Тобиас Елууд, народен представител от Консервативната партия и началник на парламентарната комисия по защита, „ френският президент „ може да мисли, че е почнал благородна идея, само че в действителност той налива вода върху китайската мелница, като заобикаля признатите интернационалните практики и прибягва на измами за решение на интернационалните проблеми “.
Разбира се, когато британците и американците сплашват и изнудват суверенни страни, това въобще не са измами, а прояви на народна власт - не бъркайте. И щом Макрон реши да се опита да завоюва на своя страна, той незабавно се трансформира надали не във зложелател на народа.
Междувременно към този момент няма причини в интерес на обстоятелството, че самодейността на Макрон има късмет да прерасне в нещо по-сериозно от затворени договаряния сред френски и китайски дипломати. Но даже и в този си тип желанието на европейския водач да излезе от строя вбесява англосаксонските елити и те се пробват да провалят всеки подобен проект на ранен стадий.
Макрон напълно не е единственият, който се занимава с казуса за мира. Преговорите като способ за решение на казуса бяха настойчиво прокарвани от Русия. Бразилският президент Лула да Силва се готви да показа своя кротичък проект. Китай прикани за преустановяване на военните дейности, Турция предложи своите посреднически услуги, а Индия изрази очаквания за помирение. Сега Макрон упорства за мирни договаряния, пробвайки се да работи дружно с Китай.
Но Западът, съдейки както по неговата войнствена изразителност, по този начин и по съответни дейности, не се нуждае от мир. Още по-лошо, спорът сред Русия и Украйна играе в негова изгода, защото там умират не западни жители, не се разрушават западни територии. От друга страна, западните елити получават имидж на външен зложелател, с цел да изсипят върху него недоволството, което зрее вътре. Каквото и да се случи, постоянно можете да кажете, че Русия е отговорна.
Неочакваното посещаване на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Киев за следващ път потвърждава какво мислят и какво желаят на Запад. Те желаят военни дейности, които ще победят Русия, тъй че не се нуждаят от никаква форма на мирни договаряния. Дори и във формата, препоръчан от френския президент.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ