Порочен кръг: Синдромът на малтретираните жени в Косово
По думите ѝ тя е чест клиент на полицейското ръководство в южно Косово, където търси отбрана от брачна половинка си принудител.
Тя е на 20 и няколко години, когато бракът ѝ се трансформира в призрачен сън от непрекъснат тормоз и принуждение. Наред с другите закани, брачният партньор ѝ размахва и револвер против нея. Един ден намира револвера и го носи в полицията, страхувайки се за живота си.
" Полицаят, който се занимаваше с мен, беше другар на брачна половинка ми, " споделя дамата, която в този момент е на 31 години. " Каза ми, че в случай че бях негова брачна половинка, нямаше да мога да донеса револвера, тъй като към този момент щеше да ме е гръмнал. "
В последна сметка тя е тази, която убива брачна половинка си. Прерязва му гърлото с бръснач.
Седнала на затрупан с петна офисен стол в стаята за визити на единствения женски затвор в Косово, който се намира в покрайнините на град Липян, на юг от Прищина, тя размишлява върху 12-годишната си присъда за ликвидиране.
Жената към този момент е излежала осем години и четири месеца. Остават ѝ по-малко от четири години. Съдията беше прекомерно непоколебим, споделя тя. Миглите ѝ са натежали от серпантина след курс по професионално гримиране, провеждащ се в пандиза. А всички тези години на принуждение и молби за помощ, които оставаха без отговор?
Севдие Морина, заместник-главен прокурор в Прищина, дефинира решението на съда като " естествена присъда ", която не взема поради избрани смекчаващи виновността условия. " Съпругът ѝ в действителност я е предиздвикал да страда, " споделя тя.
Съдбата на жертвите на домашно принуждение в Косово постоянно е напълно в ръцете на правосъдната система, която не ги пази и не е толерантна, когато отчаянието на дамите ги принуждава да прибягнат към самозащита или възмездие, споделят юристи и правозащитници.
Както и в други патриархални общества в района, дискриминирането и двойните стандарти към насилствените закононарушения, според дали са осъществени от мъже, или от дами дефинират целите на претрупаните полиция, прокуратура и съд.
Но непризнатият политически статут на самостоятелна страна прави обстановката в Косово е единствена по рода си, защото отрязва достъпа на страната до основните принадлежности на европейското правораздаване, а това от своя страна дава на деятелите малко благоприятни условия за смяна.
" Наричаме го черната дупка на Европа, " сподели Хилми Джашари, омбудсманът на Косово, чиято роля е да пази правата на жителите. " Косово в действителност е единствената страна [в Европа], където жителите не могат да подадат тъжба в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург ".
Косово, страна с преобладаващо население от етнически албанци, разгласи самостоятелност от Сърбия през 2008 година. Някои страни обаче, измежду които Сърбия, Русия и Китай, не признават нейния статут.
Това значи, че страната не е член на Съвета на Европа, който следи за гражданските и политическите права в 47 държави-членки. Съдът в Страсбург, Франция, е правораздавателен орган към съвета. Случващото се в Страсбург на доктрина би трябвало да оказва въздействие върху това по какъв начин Косово се бори с домашното принуждение и пази жертвите. Според конституцията на страната локалните закони би трябвало да се поясняват в сходство с решенията на съда.
Но защото Страсбург няма пълномощия да постанова наказания на Косово, една от най-бедните страни в Европа, високите правила, заложени в Конституцията, рядко работят на процедура. Решения по случаите на домашно принуждение се вземат от редови магистрати в една претрупана правосъдна система. Те са хората, които дефинират по какъв начин полицията и прокуратурата работят по сигналите за домашно принуждение и дали съдиите издават ограничаващи заповеди. И в крайни случаи, когато жертвите се извърнат против насилниците си, съдиите би трябвало да дадат съответни присъди за убийците, страдащи от така наречен синдром на малтретиране, форма на психическа контузия, породена от нескончаем физически тормоз.
" Европейският съд по правата на индивида не пита дали имаме задоволително хора да вършим работата или дали можем да си го позволим, " сподели прокурор Морина.
" Човешките права би трябвало да се съблюдават, а когато бъдат нарушени, страната би била задължена да се съобрази със глобите, които съдът би наложил [ако Косово беше член на Съвета на Европа]...Държавата би била виновна пред хората ".
Омбудсман Джашари дава Италия като образец за страна, която е подобрила напъните за битка с домашното принуждение след редица рекомендации на Европейския съд по правата на индивида през годините.
В едно такова решение от март тази година съдът постановява, че италианските управляващи не са съумели да защитят майка и наследник, като не реагират бързо на недоволство от редовно малтретиране, довело до убийството на сина и опит за ликвидиране на майката от страна на брачна половинка.
© Еми ди Джакомо
Жители на Прищина излязоха на улицата да изразят негодуванието си след гибелта на 27-годишна студентка, убита от брачна половинка ѝ през 2011 година, откакто арбитър отхвърля настояването ѝ за ограничаваща заповед
Далеч от погледа на обществото
В Липянския затвор за дами и малолетни, бетонна постройка, оградена с бодлива тел, ситуирана посред полето, шепа дами, наказани за ликвидиране на съпрузите си, разказват ужасите, които са претърпели, преди да стигнат до тези крайни дейности. Според разпоредбите в пандиза те не могат да бъдат разпознати.
" Той ме биеше, измъчваше ме и ме предизвикваше с анонимни позвънявания и известия, " споделя 45-годишна затворничка, която излежава 11-годишна присъда за убийството на брачна половинка си, за който се дами посредством организиран брак. Друга 24-годишна жена излежава 13-годишна присъда за ликвидиране. Застреляла брачна половинка си, откакто нападнал тяхното малко момиченце. " Не желаех да го убия, " сподели тя. " Просто желаех да го сплаша ".
Само дребен брой жертви прибягват до ликвидиране. В пандиза в Липян има 17 дами, наказани за убийство; шест излежават присъди, тъй като са умъртвили сътрудниците си.
" Жените в Косово са изправени пред стопански и обществени проблеми, " сподели Еди Гусия, основен изпълнителен шеф на държавната Агенция за тъждество сред половете. " Те са безработни и стопански подвластни, защото нормално нямат право на завещание от родителите си. Без личен дом, те живеят в омагьосания кръг на непрекъснато принуждение и в някои случаи това води до съдбовен край. "
" Той ме биеше, измъчваше ме и ме предизвикваше с анонимни позвънявания и известия, " 45-годишна затворничка, която излежава 11 години за убийството на брачна половинка си.
Фатмире Халити, юрист в Косовския център за рехабилитация на жертви на мъчения, декларира, че президентът би трябвало да употребява зправомощията си за опрощение, с цел да освободи предварително жертвите на принуждение, които са получили прекомерно тежки присъди.
От 2010 година насам с помощта на закона за опрощение са освободени 86 мъже и пет дами, наказани за разнообразни закононарушения.
" Той ме биеше, измъчваше ме и ме предизвикваше с анонимни позвънявания и известия, " 45-годишна затворничка, която излежава 11 години за убийството на брачна половинка си.
" Когато разглеждаш досиетата на дамите, се натъкваш на случаи на малтретиране, ужасите, на които те са били подложени, и претекстовете за техните закононарушения, " сподели Халити. " Повечето от тези дами са майки, чиито деца би трябвало са дадени в приютите за изоставени деца. Всички тези фактори би трябвало да се вземат поради при използването на Закона за помилването. "
Според Хесет Локу, шеф на пандиза в Липян, няколко затворнички заслужават да бъдат освободени предварително заради спецификата на техните случаи и положителното държание в пандиза. Министерството на правораздаването не отговори на настояванията ни за коментар.
Правозащитните организации споделят, че статистическите данни за престъпността единствено загатват за мащаба на домашното принуждение в страна с население от 1.8 млн. души. По данни на Агенцията за тъждество сред половете към 90% от случаите на домашно принуждение остават недокументирани.
През 2016 година полицията е получила 870 сигнала за домашно принуждение, най-много против дами, и е направила 243 ареста. Останалите случаи са препратени към прокуроратурата или центрове за обществена работа.
Според проучване от 2015 година на Косовската женска мрежа, която сплотява няколко организации за правата на дамите 68% от дамите са били жертва на домашно принуждение в избран стадий от живота си. Повече от 20% от интервюираните мъже и дами считат, че от време на време е задоволително брачният партньор да бие жена си.
" Косово няма потенциала да се бори с домашното принуждение - нито да пази жертвите, нито да го проверява такива случаи, " съобщи Тахир Хадхоли, началник на дирекцията в косовската полиция, която се занимава с домашно принуждение и тормоз над деца. " Трябва да има решение на национално равнище. Трябва стабилен бюджет, който да помогне на косовската полиция да си прави добре работата. "
Този проблем от дълго време е в дневния ред на гражданските организации, които оказват помощ за възобновяване на Косово след спора със Сърбия в края на 90-те години. Но нищо не провокира обществена полемика по този начин, както два основни случая, които демонстрират, че страната не съумява да отбрани дамите от систематичен тормоз.
През 2011 година Диана Кастрати, 27-годишна студентка от Прищина, желае ограничаваща заповед, откакто брачният партньор ѝ неведнъж я заплашва и преследва. Съдът отхвърля. Три седмици по-късно брачният партньор ѝ я прострелва на път за университета.
Той бяга от Косово и се допуска, че живее в Испания, споделят юристите на фамилията на Кастрати. Тъй като Косово не е член на Международната полицейска организация, Интерпол, и няма двустранно съглашение за изгонване с Испания, той няма по какъв начин да бъде върнат.
" Държавата е виновна за гибелта на Диана Кастрати, " съобщи юрист Атан Керкини, който съставлява родителите ѝ в първото по рода си сходно дело пред Конституционния съд. " Властите не са работили в сходство с правните и конституционните разпореждания, с цел да защитят живота на обещано лице, макар данните, че това лице е в заплаха ".
През 2013 година съдът реши, че страната е нарушила правата на Кастрати, обезпечени от конституцията и Европейската спогодба за правата на индивида. Семейството търси обезщетение посредством конституционния съд. Въпреки че казусът съставлява значим казус, съгласно омбудсман Джашари без опция за тежки наказания от Страсбург " всичко остава в ръцете на държавните органи ".
Междувременно Зейнеп Битичи Бериша, 39-годишна жена от село покрай южния град Суха река, в продължение на 16 години е подложена на систематичен тормоз от брачна половинка си Неби Битичи. Мъжът ѝ има дълъг лист от прегрешения. Тя неведнъж се оплаква в полицията в продължение на 13 години, само че служителите на реда не вършат нищо.
Една нощ през октомври 2015 година той я намушква 20 пъти, до момента в който тя не издъхва. Ранява и щерка ѝ, която се пробвала да го спре. Неби Битичи бе упрекнат в ликвидиране по изключително нечовечен метод, което планува оптималната присъда пожизнен затвор. Осъден беше на 12 години затвор.
Основна мотив на неговата отбрана е, че той е работил в миг на ревнивост, " въз основа на съмнението, че брачната половинка му е изневерила с служител на реда от Суха река, " изясни юристът на Битичи пред правосъдната зала. Прокурор Морина съобщи, че юристите, които пазят насилници, постоянно пледират за намаленат отговорност за закононарушенията им заради краткотрайна безотговорност. " Когато изискат, невропсихиатрите могат да изкарат един рационален човек – вманиачен, " сподели тя.
През август прокуратурата апелира присъдата на Неби Битичи. В деня, когато съдът трябваше да разгласи решението си, десетки хора се причислиха към фамилията на бдение пред правосъдната палата в покрайнините на Прищина. Те държаха великански афиш с надпис: " Справедливост за Зейнеп ". Апелативният съд усили присъдата на Битичи с пет години – до 17 години затвор.
© БМРР/ Лорета Цука
Активисти палят свещи в Тирана в памет на Филдезе Хафизи, албанска съдийка, убита от някогашния си брачен партньор, след години на хипотетични закани.
Регионален проблем
Навсякъде на Балканите домашният тормоз е камшик патриархалните общества, където - най-малко за някои мъже - мачизмът и експанзията вървят ръка за ръка.
В западната съседка на Косово - Черна гора, повече от 67% от омъжените дами са претърпели принуждение от сътрудник, демонстрира изследване на SOS гореща линия за дами и деца жертви на принуждение, направено през 2012 година.
Данните на Съдебния съвет, който съдиите в страната с население от 620 000 души, демонстрират, че прокурорите са склонни да омаловажават домашното принуждение, насочвайки делата си към цивилен, а не към наказателни съдилища, или насърчавайки помиряването сред сътрудниците.
Миналата година съвсем 90% от случаите на домашно принуждение - повече от 2 000 от тях – се преглеждат от гражданските съдилища в Черна гора. При доста от случаите жертвите са получили съществени телесни пострадвания. В по-малко от 30% от случаите се стига до санкция или ефикасна присъда.
" Говорих с някои от прокурорите и те ми споделиха: " Делата за принуждение не са наш приоритет. Те елементарно се вземат решение, а имаме големи случаи на корупция и проведена престъпност ", споделя Мая Райчевич, началник на Центъра за права на дамите, неправителствена организация в Подгорица.
През последните три години пет дами от Черна гора са били убити от сътрудниците си. " Четири от тях неведнъж оповестяват за принуждение пред полицията и разнообразни институции и не получават съответна отбрана, " споделя Райчевич.
Но споделя и че правозащитните организации стартират да се осланят на интернационалните конвенции, изключително Конвенцията на Организация на обединените нации за унищожаване на всички форми на дискриминация против дамите, CEDAW, която се счита за международен закон за правата на дамите. " Ако Комитетът на CEDAW реши, че има нарушавания на правата на дамите от страна на институциите, тогава е правно обвързващо за страната да промени този тип процедура. "
Косово е единствената страна в Европа, която не е подписала документа. Албания ратифицира конвенцията през 1994 година Но сходно на Косово, би трябвало да извърви дълъг път, когато става дума за битка с домашното принуждение, споделят специалисти по правораздаването.
" Ние сме горе-долу една и съща нация, " сподели Зойе Джака, шеф на пандиза " Али Деми ", единственият албански затвор за дами. " И в Албания, и в Косово, имаме същата настройка и метод към закона. "
" Ще те нарежа, след това ще те пламтя със сол и ще те пробода с нажежено желязо. " – думи на хипотетичен албански преследвач, представени от дамата, която го е умъртвила.
Неотдавнашното ликвидиране на арбитър се трансформира в знак на неуспеха на Албания да отбрани дамите в риск. Филдез Хафизи е убита от някогашния си брачен партньор в края на август след години на закани.
Няколко дни след убийството протестиращи в Тирана замеряха с алена багра министерството на правораздаването и минаха на протестно шествие пред Народното събрание. " Убийството не те прави мъж, прави те палач, " гласеше един от плакатите на стачкуващите.
Но не всички са възмутени. В обществените мрежи доста хора опазиха килъра на Хафъзи, който беше упрекнат в ликвидиране и се призна за отговорен. " Да върви по дяволите тази курва, която направи кариера с парите на брачна половинка си и изрита мъжа, който я е направил това, което е, " написа един консуматор във Фейсбук.
Според Генералната дирекция на пандизите 816 мъже са наказани за ликвидиране в Албания към юли тази година. Жените са 14. В пандиза " Али Деми " - група здания с керемидени покриви, следени от охранителни кули, ситуирани в един от жилищните квартали на Тирана, доста от дамите, които излежават присъда за ликвидиране, са умъртвили съпрузите си или мъже, които са ги преследвали.
Наскоро излязла книга на албанския телевизионната журналистка Ени Васили документира събитията, довели до някои от тези закононарушения. Фатбарда Гянай от село Мат в Северна Албания бе наказана на 12 години за ликвидиране на мъж, който я преследва и заплашва с обезчестяване с ориентиран нея револвер.
" Ако не дойдеш с мен, брат ти ще почине след седмица, " са заканите, които тя чува в деня, когато го умъртвила с автоматизирания револвер на татко си, когато тя е на 26. " Ще те отвлека и ще те заключа в една пуста къща. Ще те нарежа, след това ще те пламтя със сол и ще те пробода с нажежено желязо. През януари Гуанай е помилвана.
© Шкипе Гжокай
Затворът " Али Деми " в Тирана е единственият женски затвор в Албания.
" Истински мъже "
За да се постави завършек на насилието над дами, поучават юридически специалисти, би трябвало да се стартира напълно първоначално – да се работи с младите мъже. " Рядко приказваме за принуждение над деца и принуждение против младежи, " съобщи Морина, заместник-главния прокурор на Косово. " Семейства тук са много властнически и доста от тези млади мъже са били бити и физически унизени от бащите, чичовците и дядовците си, възпитавайки ги да бъдат " същински мъже ".
Жените постоянно носят стават жертва на тази експанзия, изключително в обичайните общности в Косово и Албания, където обичайните албански закони от дълго време са в ущърб на дамите. От Средновековието насам обичайните албански закони, известни като Канун или Канон, на Леке Дукагини, са служили като средство за контролиране на обществения живот.
Въпреки че въздействието на Канун върху актуалното албанско и косовско общество е противоречиво, обичайно се приема, че животът на мъжете е по-ценен - оправдавайки убийствата на родственици на мъже, които са пролели мъжка кръв, да вземем за пример.
Това автоматизирано значи, че животът на дамите не се цени толкоз. " Кръвта на една жена не е равна на кръвта на един мъж, " се споделя в Кануна, в частта му за брака. В различен текст дамата е съпоставена с " движимост, направена да служи на брачна половинка си до тогава, до момента в който живее под неговия покрив ". Някои специалисти виждат остатъци от този метод на мислене в отношението към дамите на доста модерни мъже.
" Кръвта на една жена не е равна на кръвта на един мъж, " съгласно Кануна или Канона на Леке Дукагини, правилата на обичайното албанско право.
" Значението на половите функции и правила за това какво значи да си мъж, жена, момче или момиче, има своите корени в Кануна, " сподели Нита Лучи, антрополог в университета в Прищина. " Те са заложени във всекидневието и намират поддръжка във всяка една обществена институция. "
Експерти в региона на наказателното правосъдие означават и особеното отношение към наказаните на база техния пол и без значение от закононарушенията, които са направили. Когато мъжете нарушат закона, фамилиите постоянно вършат всичко допустимо, с цел да обезпечат най-хубавите юристи, даже да би трябвало да продадат земя, коли или трактори или да вземат заем.
В същото време доста дами, които нарушават закона, биват изоставени от фамилията и приятелите си, даже когато самите те са били жертва на принуждение. " По време на моя допир с поправителната система в Албания забелязах, че когато става дума за закононарушения, свързани с принуждение, има двойни стандарти според от пола, " сподели Кледжа Наджела, координатор в албанския Хелзинкски комитет, правозащитна организация в Тирана.
" Нямаше съвсем никакво схващане към дамите, които са умъртвили. От друга страна, съществува явна наклонност да се оправдават мъжете, които са умъртвили съпругите си, изключително когато ревността и персоналните им връзки се одобряват за претекстове. "
В косовския затвор Липян е време за спорт и затворничките влизат и излязат от килиите си. " Когато мъж убие някого, това е неустрашимост, " сподели една от затворничките. " Когато една жена убие някого, това е покруса. "
Шкипе Гжокай е публицист на свободна процедура в Косово, която работи по тематики, свързани с човешките права.Тази публикация е направена в границите на Балканската стипендия за отлични достижения в публицистиката, самодейност наФондация ERSTE, Фондация " Отворено общество ", в съдействие с Балканската мрежа за проверяващи репортажи.
Тя е на 20 и няколко години, когато бракът ѝ се трансформира в призрачен сън от непрекъснат тормоз и принуждение. Наред с другите закани, брачният партньор ѝ размахва и револвер против нея. Един ден намира револвера и го носи в полицията, страхувайки се за живота си.
" Полицаят, който се занимаваше с мен, беше другар на брачна половинка ми, " споделя дамата, която в този момент е на 31 години. " Каза ми, че в случай че бях негова брачна половинка, нямаше да мога да донеса револвера, тъй като към този момент щеше да ме е гръмнал. "
В последна сметка тя е тази, която убива брачна половинка си. Прерязва му гърлото с бръснач.
Седнала на затрупан с петна офисен стол в стаята за визити на единствения женски затвор в Косово, който се намира в покрайнините на град Липян, на юг от Прищина, тя размишлява върху 12-годишната си присъда за ликвидиране.
Жената към този момент е излежала осем години и четири месеца. Остават ѝ по-малко от четири години. Съдията беше прекомерно непоколебим, споделя тя. Миглите ѝ са натежали от серпантина след курс по професионално гримиране, провеждащ се в пандиза. А всички тези години на принуждение и молби за помощ, които оставаха без отговор?
Севдие Морина, заместник-главен прокурор в Прищина, дефинира решението на съда като " естествена присъда ", която не взема поради избрани смекчаващи виновността условия. " Съпругът ѝ в действителност я е предиздвикал да страда, " споделя тя.
Съдбата на жертвите на домашно принуждение в Косово постоянно е напълно в ръцете на правосъдната система, която не ги пази и не е толерантна, когато отчаянието на дамите ги принуждава да прибягнат към самозащита или възмездие, споделят юристи и правозащитници.
Както и в други патриархални общества в района, дискриминирането и двойните стандарти към насилствените закононарушения, според дали са осъществени от мъже, или от дами дефинират целите на претрупаните полиция, прокуратура и съд.
Но непризнатият политически статут на самостоятелна страна прави обстановката в Косово е единствена по рода си, защото отрязва достъпа на страната до основните принадлежности на европейското правораздаване, а това от своя страна дава на деятелите малко благоприятни условия за смяна.
" Наричаме го черната дупка на Европа, " сподели Хилми Джашари, омбудсманът на Косово, чиято роля е да пази правата на жителите. " Косово в действителност е единствената страна [в Европа], където жителите не могат да подадат тъжба в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург ".
Косово, страна с преобладаващо население от етнически албанци, разгласи самостоятелност от Сърбия през 2008 година. Някои страни обаче, измежду които Сърбия, Русия и Китай, не признават нейния статут.
Това значи, че страната не е член на Съвета на Европа, който следи за гражданските и политическите права в 47 държави-членки. Съдът в Страсбург, Франция, е правораздавателен орган към съвета. Случващото се в Страсбург на доктрина би трябвало да оказва въздействие върху това по какъв начин Косово се бори с домашното принуждение и пази жертвите. Според конституцията на страната локалните закони би трябвало да се поясняват в сходство с решенията на съда.
Но защото Страсбург няма пълномощия да постанова наказания на Косово, една от най-бедните страни в Европа, високите правила, заложени в Конституцията, рядко работят на процедура. Решения по случаите на домашно принуждение се вземат от редови магистрати в една претрупана правосъдна система. Те са хората, които дефинират по какъв начин полицията и прокуратурата работят по сигналите за домашно принуждение и дали съдиите издават ограничаващи заповеди. И в крайни случаи, когато жертвите се извърнат против насилниците си, съдиите би трябвало да дадат съответни присъди за убийците, страдащи от така наречен синдром на малтретиране, форма на психическа контузия, породена от нескончаем физически тормоз.
" Европейският съд по правата на индивида не пита дали имаме задоволително хора да вършим работата или дали можем да си го позволим, " сподели прокурор Морина.
" Човешките права би трябвало да се съблюдават, а когато бъдат нарушени, страната би била задължена да се съобрази със глобите, които съдът би наложил [ако Косово беше член на Съвета на Европа]...Държавата би била виновна пред хората ".
Омбудсман Джашари дава Италия като образец за страна, която е подобрила напъните за битка с домашното принуждение след редица рекомендации на Европейския съд по правата на индивида през годините.
В едно такова решение от март тази година съдът постановява, че италианските управляващи не са съумели да защитят майка и наследник, като не реагират бързо на недоволство от редовно малтретиране, довело до убийството на сина и опит за ликвидиране на майката от страна на брачна половинка.
© Еми ди Джакомо
Жители на Прищина излязоха на улицата да изразят негодуванието си след гибелта на 27-годишна студентка, убита от брачна половинка ѝ през 2011 година, откакто арбитър отхвърля настояването ѝ за ограничаваща заповед
Далеч от погледа на обществото
В Липянския затвор за дами и малолетни, бетонна постройка, оградена с бодлива тел, ситуирана посред полето, шепа дами, наказани за ликвидиране на съпрузите си, разказват ужасите, които са претърпели, преди да стигнат до тези крайни дейности. Според разпоредбите в пандиза те не могат да бъдат разпознати.
" Той ме биеше, измъчваше ме и ме предизвикваше с анонимни позвънявания и известия, " споделя 45-годишна затворничка, която излежава 11-годишна присъда за убийството на брачна половинка си, за който се дами посредством организиран брак. Друга 24-годишна жена излежава 13-годишна присъда за ликвидиране. Застреляла брачна половинка си, откакто нападнал тяхното малко момиченце. " Не желаех да го убия, " сподели тя. " Просто желаех да го сплаша ".
Само дребен брой жертви прибягват до ликвидиране. В пандиза в Липян има 17 дами, наказани за убийство; шест излежават присъди, тъй като са умъртвили сътрудниците си.
" Жените в Косово са изправени пред стопански и обществени проблеми, " сподели Еди Гусия, основен изпълнителен шеф на държавната Агенция за тъждество сред половете. " Те са безработни и стопански подвластни, защото нормално нямат право на завещание от родителите си. Без личен дом, те живеят в омагьосания кръг на непрекъснато принуждение и в някои случаи това води до съдбовен край. "
" Той ме биеше, измъчваше ме и ме предизвикваше с анонимни позвънявания и известия, " 45-годишна затворничка, която излежава 11 години за убийството на брачна половинка си.
Фатмире Халити, юрист в Косовския център за рехабилитация на жертви на мъчения, декларира, че президентът би трябвало да употребява зправомощията си за опрощение, с цел да освободи предварително жертвите на принуждение, които са получили прекомерно тежки присъди.
От 2010 година насам с помощта на закона за опрощение са освободени 86 мъже и пет дами, наказани за разнообразни закононарушения.
" Той ме биеше, измъчваше ме и ме предизвикваше с анонимни позвънявания и известия, " 45-годишна затворничка, която излежава 11 години за убийството на брачна половинка си.
" Когато разглеждаш досиетата на дамите, се натъкваш на случаи на малтретиране, ужасите, на които те са били подложени, и претекстовете за техните закононарушения, " сподели Халити. " Повечето от тези дами са майки, чиито деца би трябвало са дадени в приютите за изоставени деца. Всички тези фактори би трябвало да се вземат поради при използването на Закона за помилването. "
Според Хесет Локу, шеф на пандиза в Липян, няколко затворнички заслужават да бъдат освободени предварително заради спецификата на техните случаи и положителното държание в пандиза. Министерството на правораздаването не отговори на настояванията ни за коментар.
Правозащитните организации споделят, че статистическите данни за престъпността единствено загатват за мащаба на домашното принуждение в страна с население от 1.8 млн. души. По данни на Агенцията за тъждество сред половете към 90% от случаите на домашно принуждение остават недокументирани.
През 2016 година полицията е получила 870 сигнала за домашно принуждение, най-много против дами, и е направила 243 ареста. Останалите случаи са препратени към прокуроратурата или центрове за обществена работа.
Според проучване от 2015 година на Косовската женска мрежа, която сплотява няколко организации за правата на дамите 68% от дамите са били жертва на домашно принуждение в избран стадий от живота си. Повече от 20% от интервюираните мъже и дами считат, че от време на време е задоволително брачният партньор да бие жена си.
" Косово няма потенциала да се бори с домашното принуждение - нито да пази жертвите, нито да го проверява такива случаи, " съобщи Тахир Хадхоли, началник на дирекцията в косовската полиция, която се занимава с домашно принуждение и тормоз над деца. " Трябва да има решение на национално равнище. Трябва стабилен бюджет, който да помогне на косовската полиция да си прави добре работата. "
Този проблем от дълго време е в дневния ред на гражданските организации, които оказват помощ за възобновяване на Косово след спора със Сърбия в края на 90-те години. Но нищо не провокира обществена полемика по този начин, както два основни случая, които демонстрират, че страната не съумява да отбрани дамите от систематичен тормоз.
През 2011 година Диана Кастрати, 27-годишна студентка от Прищина, желае ограничаваща заповед, откакто брачният партньор ѝ неведнъж я заплашва и преследва. Съдът отхвърля. Три седмици по-късно брачният партньор ѝ я прострелва на път за университета.
Той бяга от Косово и се допуска, че живее в Испания, споделят юристите на фамилията на Кастрати. Тъй като Косово не е член на Международната полицейска организация, Интерпол, и няма двустранно съглашение за изгонване с Испания, той няма по какъв начин да бъде върнат.
" Държавата е виновна за гибелта на Диана Кастрати, " съобщи юрист Атан Керкини, който съставлява родителите ѝ в първото по рода си сходно дело пред Конституционния съд. " Властите не са работили в сходство с правните и конституционните разпореждания, с цел да защитят живота на обещано лице, макар данните, че това лице е в заплаха ".
През 2013 година съдът реши, че страната е нарушила правата на Кастрати, обезпечени от конституцията и Европейската спогодба за правата на индивида. Семейството търси обезщетение посредством конституционния съд. Въпреки че казусът съставлява значим казус, съгласно омбудсман Джашари без опция за тежки наказания от Страсбург " всичко остава в ръцете на държавните органи ".
Междувременно Зейнеп Битичи Бериша, 39-годишна жена от село покрай южния град Суха река, в продължение на 16 години е подложена на систематичен тормоз от брачна половинка си Неби Битичи. Мъжът ѝ има дълъг лист от прегрешения. Тя неведнъж се оплаква в полицията в продължение на 13 години, само че служителите на реда не вършат нищо.
Една нощ през октомври 2015 година той я намушква 20 пъти, до момента в който тя не издъхва. Ранява и щерка ѝ, която се пробвала да го спре. Неби Битичи бе упрекнат в ликвидиране по изключително нечовечен метод, което планува оптималната присъда пожизнен затвор. Осъден беше на 12 години затвор.
Основна мотив на неговата отбрана е, че той е работил в миг на ревнивост, " въз основа на съмнението, че брачната половинка му е изневерила с служител на реда от Суха река, " изясни юристът на Битичи пред правосъдната зала. Прокурор Морина съобщи, че юристите, които пазят насилници, постоянно пледират за намаленат отговорност за закононарушенията им заради краткотрайна безотговорност. " Когато изискат, невропсихиатрите могат да изкарат един рационален човек – вманиачен, " сподели тя.
През август прокуратурата апелира присъдата на Неби Битичи. В деня, когато съдът трябваше да разгласи решението си, десетки хора се причислиха към фамилията на бдение пред правосъдната палата в покрайнините на Прищина. Те държаха великански афиш с надпис: " Справедливост за Зейнеп ". Апелативният съд усили присъдата на Битичи с пет години – до 17 години затвор.
© БМРР/ Лорета Цука
Активисти палят свещи в Тирана в памет на Филдезе Хафизи, албанска съдийка, убита от някогашния си брачен партньор, след години на хипотетични закани.
Регионален проблем
Навсякъде на Балканите домашният тормоз е камшик патриархалните общества, където - най-малко за някои мъже - мачизмът и експанзията вървят ръка за ръка.
В западната съседка на Косово - Черна гора, повече от 67% от омъжените дами са претърпели принуждение от сътрудник, демонстрира изследване на SOS гореща линия за дами и деца жертви на принуждение, направено през 2012 година.
Данните на Съдебния съвет, който съдиите в страната с население от 620 000 души, демонстрират, че прокурорите са склонни да омаловажават домашното принуждение, насочвайки делата си към цивилен, а не към наказателни съдилища, или насърчавайки помиряването сред сътрудниците.
Миналата година съвсем 90% от случаите на домашно принуждение - повече от 2 000 от тях – се преглеждат от гражданските съдилища в Черна гора. При доста от случаите жертвите са получили съществени телесни пострадвания. В по-малко от 30% от случаите се стига до санкция или ефикасна присъда.
" Говорих с някои от прокурорите и те ми споделиха: " Делата за принуждение не са наш приоритет. Те елементарно се вземат решение, а имаме големи случаи на корупция и проведена престъпност ", споделя Мая Райчевич, началник на Центъра за права на дамите, неправителствена организация в Подгорица.
През последните три години пет дами от Черна гора са били убити от сътрудниците си. " Четири от тях неведнъж оповестяват за принуждение пред полицията и разнообразни институции и не получават съответна отбрана, " споделя Райчевич.
Но споделя и че правозащитните организации стартират да се осланят на интернационалните конвенции, изключително Конвенцията на Организация на обединените нации за унищожаване на всички форми на дискриминация против дамите, CEDAW, която се счита за международен закон за правата на дамите. " Ако Комитетът на CEDAW реши, че има нарушавания на правата на дамите от страна на институциите, тогава е правно обвързващо за страната да промени този тип процедура. "
Косово е единствената страна в Европа, която не е подписала документа. Албания ратифицира конвенцията през 1994 година Но сходно на Косово, би трябвало да извърви дълъг път, когато става дума за битка с домашното принуждение, споделят специалисти по правораздаването.
" Ние сме горе-долу една и съща нация, " сподели Зойе Джака, шеф на пандиза " Али Деми ", единственият албански затвор за дами. " И в Албания, и в Косово, имаме същата настройка и метод към закона. "
" Ще те нарежа, след това ще те пламтя със сол и ще те пробода с нажежено желязо. " – думи на хипотетичен албански преследвач, представени от дамата, която го е умъртвила.
Неотдавнашното ликвидиране на арбитър се трансформира в знак на неуспеха на Албания да отбрани дамите в риск. Филдез Хафизи е убита от някогашния си брачен партньор в края на август след години на закани.
Няколко дни след убийството протестиращи в Тирана замеряха с алена багра министерството на правораздаването и минаха на протестно шествие пред Народното събрание. " Убийството не те прави мъж, прави те палач, " гласеше един от плакатите на стачкуващите.
Но не всички са възмутени. В обществените мрежи доста хора опазиха килъра на Хафъзи, който беше упрекнат в ликвидиране и се призна за отговорен. " Да върви по дяволите тази курва, която направи кариера с парите на брачна половинка си и изрита мъжа, който я е направил това, което е, " написа един консуматор във Фейсбук.
Според Генералната дирекция на пандизите 816 мъже са наказани за ликвидиране в Албания към юли тази година. Жените са 14. В пандиза " Али Деми " - група здания с керемидени покриви, следени от охранителни кули, ситуирани в един от жилищните квартали на Тирана, доста от дамите, които излежават присъда за ликвидиране, са умъртвили съпрузите си или мъже, които са ги преследвали.
Наскоро излязла книга на албанския телевизионната журналистка Ени Васили документира събитията, довели до някои от тези закононарушения. Фатбарда Гянай от село Мат в Северна Албания бе наказана на 12 години за ликвидиране на мъж, който я преследва и заплашва с обезчестяване с ориентиран нея револвер.
" Ако не дойдеш с мен, брат ти ще почине след седмица, " са заканите, които тя чува в деня, когато го умъртвила с автоматизирания револвер на татко си, когато тя е на 26. " Ще те отвлека и ще те заключа в една пуста къща. Ще те нарежа, след това ще те пламтя със сол и ще те пробода с нажежено желязо. През януари Гуанай е помилвана.
© Шкипе Гжокай
Затворът " Али Деми " в Тирана е единственият женски затвор в Албания.
" Истински мъже "
За да се постави завършек на насилието над дами, поучават юридически специалисти, би трябвало да се стартира напълно първоначално – да се работи с младите мъже. " Рядко приказваме за принуждение над деца и принуждение против младежи, " съобщи Морина, заместник-главния прокурор на Косово. " Семейства тук са много властнически и доста от тези млади мъже са били бити и физически унизени от бащите, чичовците и дядовците си, възпитавайки ги да бъдат " същински мъже ".
Жените постоянно носят стават жертва на тази експанзия, изключително в обичайните общности в Косово и Албания, където обичайните албански закони от дълго време са в ущърб на дамите. От Средновековието насам обичайните албански закони, известни като Канун или Канон, на Леке Дукагини, са служили като средство за контролиране на обществения живот.
Въпреки че въздействието на Канун върху актуалното албанско и косовско общество е противоречиво, обичайно се приема, че животът на мъжете е по-ценен - оправдавайки убийствата на родственици на мъже, които са пролели мъжка кръв, да вземем за пример.
Това автоматизирано значи, че животът на дамите не се цени толкоз. " Кръвта на една жена не е равна на кръвта на един мъж, " се споделя в Кануна, в частта му за брака. В различен текст дамата е съпоставена с " движимост, направена да служи на брачна половинка си до тогава, до момента в който живее под неговия покрив ". Някои специалисти виждат остатъци от този метод на мислене в отношението към дамите на доста модерни мъже.
" Кръвта на една жена не е равна на кръвта на един мъж, " съгласно Кануна или Канона на Леке Дукагини, правилата на обичайното албанско право.
" Значението на половите функции и правила за това какво значи да си мъж, жена, момче или момиче, има своите корени в Кануна, " сподели Нита Лучи, антрополог в университета в Прищина. " Те са заложени във всекидневието и намират поддръжка във всяка една обществена институция. "
Експерти в региона на наказателното правосъдие означават и особеното отношение към наказаните на база техния пол и без значение от закононарушенията, които са направили. Когато мъжете нарушат закона, фамилиите постоянно вършат всичко допустимо, с цел да обезпечат най-хубавите юристи, даже да би трябвало да продадат земя, коли или трактори или да вземат заем.
В същото време доста дами, които нарушават закона, биват изоставени от фамилията и приятелите си, даже когато самите те са били жертва на принуждение. " По време на моя допир с поправителната система в Албания забелязах, че когато става дума за закононарушения, свързани с принуждение, има двойни стандарти според от пола, " сподели Кледжа Наджела, координатор в албанския Хелзинкски комитет, правозащитна организация в Тирана.
" Нямаше съвсем никакво схващане към дамите, които са умъртвили. От друга страна, съществува явна наклонност да се оправдават мъжете, които са умъртвили съпругите си, изключително когато ревността и персоналните им връзки се одобряват за претекстове. "
В косовския затвор Липян е време за спорт и затворничките влизат и излязат от килиите си. " Когато мъж убие някого, това е неустрашимост, " сподели една от затворничките. " Когато една жена убие някого, това е покруса. "
Шкипе Гжокай е публицист на свободна процедура в Косово, която работи по тематики, свързани с човешките права.Тази публикация е направена в границите на Балканската стипендия за отлични достижения в публицистиката, самодейност наФондация ERSTE, Фондация " Отворено общество ", в съдействие с Балканската мрежа за проверяващи репортажи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ