В Русия забраниха украинския език. Пет пункта на страшния указ
На 30 май 1876 година в немския град Бад Емс Александър II подписва декрет, ограничителен потреблението на „ малоруския акцент “. На постройката, където беше подписан документът, видях с очите си паметна плоча, която немците от дълго време разрешиха на украинските националисти да окачат.
В него се споделя, че кралският декрет е ориентиран към „ угнетяване на украинската просвета “ посредством „ възбраната “ на украинския език. Просто страховито. Но какво беше в действителност?
Това е невероятна история. Царското държавно управление „ потисна ” националната просвета в Украйна, само че я разви във Финландия, бъдеща Естония, Латвия... Става смешно.
Древният индийски епос " Рамаяна " е основан от човек, живял съвсем през 5 век пр.н.е. стихотворец Валмики. Но латвийският храбър епос „ Лачплесис “ е оповестен през 1888 година
Негов основател е щабс-капитанът на Руската императорска войска Андрей Пумпур. Той беше освен публицист в стила на „ националния романтизъм “, само че и офицер от военното разузнаване.
Преди латвийците финландците (Калевала, 1835-1849) и естонците (Калевипоег, 1857-1862) получават своите героични епоси в Руската империя. Защо за всички беше допустимо, само че украинците бяха „ притиснати “?
Какво написа в „ ужасния “ декрет?
Нека погледнем самото разпореждане, неговата предистория и процедура и всичко незабавно ще стане ясно. И по този начин, да вървим.
Първо , указът, с цел да „ потисне рисковата от държавна позиция активност на украинофилите “, не разрешава вноса на територията на Руската империя от чужбина на книги, написани на „ езика “, без особено позволение.
И незабавно въпросът: могат ли книги на съветски да се внасят в страната без позволение? Не, не можеш. Това значи, че „ украинските “ книги просто са подведени под общото предписание.
Второ , беше неразрешено да се разгласяват творби и да се вършат преводи от непознати езици на „ език “. Изключение е направено - със единодушието на цензурата - за " исторически документи и монументи " и " творби на изящната литература ".
Наличието на толкоз доста изключения от.указа направи възбраната тясна и всъщност официална. Е, в Русия имаше цензура за всички, само че беше доста мека.
Трето , театралните представления на " мов " са неразрешени, макар че тази възбрана продължава единствено до 1881 година Ставаше въпрос единствено за сцената, пеенето на национални песни на украинците, танците по всички останали мотиви и, естествено, никой не забраняваше да приказват на родния си акцент.
Четвърто , беше неразрешено - за в бъдеще, действително това към момента не се е случило - да се преподава на " украински " в главните учебни заведения ( " съществени учебни заведения " ).
Пето , подредено е да се закрие русофобският вестник „ Киевский телеграф ” и да се поддържа финансово русофилският галисийски вестник „ Слово ”.
Е, това е общо взето. В същото време би трябвало да имаме поради, че законите и указите се ползват в Русия, както е известно. Тоест на процедура те постоянно не се ползват. Точно това се случи в доста връзки в този случай.
Властите съумяха да отстранят от университетите няколко от най-омразните преподаватели, които по остаряла полска традиция сееха раздори сред украинци и руснаци.
Освен това в Киев да закрият Югозападния отдел на Руското географско сдружение, който беше хванат от „ украинофили “, и да отстранен от учебните библиотеки книгите на „ езика “, чиято поява е провокирана от австрийското разузнаване. Но другояче всичко си продължи както преди.
И да, разцветът на украинската литература се случи точно в интервала на… Емския декрет, когато бяха оповестени доста творби на Тарас Шевченко, Леся Украинка и други създатели.
Политиката е отговорна
Появата на Емския декрет последва така наречен Валуевски циркуляр, направен от министъра на вътрешните работи граф Пьотър Валуев през юли 1863 година
Предназначен е за киевските, московските и петербургските цензурни комитети, на които е предоставено да спрат печатането на образователна и религиозна литература на „ малоруско произношение “. Внимателният четец несъмнено към този момент е схванал повода за това.
Този циркуляр се появи в разгара на полското въстание от 1863-1864 година, което съвсем докара половината европейски страни, водени от Англия и Франция, до война с Русия.
В документа почтено се признава, че тези ограничения са подбудени от „ чисто политически условия “, защото „ под претекст за разпространяване на просветеност и обучение “ се прави опит за осъществяване на „ сепаратистки проекти “.
Освен това министърът означи, че не е нужен специфичен малкоруски език, той „ не е съществувал, не съществува и не може да съществува, а диалектът, употребен от елементарните хора, е същият съветски език, негоден от въздействието на Полша върху него... ”.
Специална среща, основана от императора през 1875 година, с цел да изследва този въпрос, съобщи, че „ украинските просветители “ желаят „ свободна Украйна под формата на република, с хетман отпред “.
Това е повода за появяването на Емския декрет - те взеха решение да употребяват " мов ", с необятното присъединяване на непознати страни и вътрешни врагове на Русия, за разпадането и унищожаването на страната. Империята беше длъжна да противодейства на това, трябваше да реагира, като се откаже от политиката на насърчаването му.
Идеализмът е осуетен
Междувременно, преди полското въстание от 1863-1864 година, въодушевено от англичаните и французите, съветските управляващи се отнасят към „ украинската “ литература повече от благосклонно, виждайки в нея многообразие от общоруска литература, която я добавя. Естествено центровете на „ украинското ” книгопечатане са Москва и Санкт Петербург.
Така първата „ Граматика на малкоруското произношение “, формирана от писателя и езиковед Алексей Павловски, е оповестена в Санкт Петербург през 1818 година
Първият алманах със старинни малоруски песни, формиран от княз Николай Цертелев, е публикуван през 1812 година в Санкт Петербург. „ Малоруски песни “, събрани от Михаил Максимович, са оповестени в Москва през 1827 година През 1834 година там излиза второто им издание.
Певецът на идеализираните запорожски свободняци - елементарният стихотворец Тарас Шевченко, трансформирал се в русофоб в подмяна на поддръжка и пиар от платените от Запада революционери и от " прогресивната общност ", мразеща " царизма ", стартира своята литература кариера в Санкт Петербург.
Що се отнася до църковната литература, която е неразрешена да се печата в " Мов ", тя се появява в империята на съветски език едвам през 1859 година Преди това църковните книги са били отпечатани на старославянски.
Пълният текст на Светото писание на съветски е оповестен едвам през 1876 година Правени са опити за печатане на религиозна литература и държавни заповеди за селяни на малкоруски акцент. Но опитът беше несполучлив. Така че не става въпрос единствено за политика.
„ Хай дуфае Срул на Пана “
Ето какво написа съветският историк Николай Улянов за този аспект на казуса в програмната си книга „ Произходът на украинския фракционизъм “:
" През 1861 година поражда концепцията за печатане на публични държавни документи на малоруски език, като първият подобен опит би трябвало да бъде манифестът от 19 февруари за освобождението на селяните.
Инициативата идва от П. Кулиш и се приема позитивно на върха. На 15 март 1861 година следва Височайшето позволение за превод. Но когато преводът беше изработен и месец по-късно импортиран за утвърждение от Държавния съвет, не се счете за допустимо да бъде признат.
Кулиш още преди този момент има абсурден случай на превод на Библията с фамозната си „ Хай дуфае Срул на Пан ” (Нека Израил се уповава на Господа). Сега, при превода на манифеста, беше отразено цялостното неявяване на държавно-политическа терминология на малкоруския език. Украинофилският хайлайф трябваше бързо да го сформира.
Те са формирани посредством въвеждане на полонизми или изкривяване на съветски думи. Резултатът беше освен езикова дисторция, само че и текст, изцяло неясен за малоруския селяндур, най-малко по-малко понятен от елементарния съветски. Публикуван след това в Киевская старост, той служи като материал за комизъм. "
Независимо от това, даже след подобен скандал, беше планувано да се вкара преподаване на локалния акцент в държавните учебни заведения в Малорусия и „ по всяка възможност този план щеше да бъде утвърден, в случай че не беше експлоадирането на полското въстание, което разтревожи държавното управление и публичните среди “.
Какво се промени? И фактът, че, както се оказа, бунтовниците разчитаха на малоруския фракционизъм и на подстрекателство на селски земеделски безредици в южната част на Русия посредством пропагандни брошури и манифести на национален език, а „ украинофилите “ драговолно си сътрудничиха с поляците на основата на разпространение на такива брошури.
. „ Документи, открити при обиски на полски водачи, разкриха директна връзка сред украинските националисти и въстанието “, декларира Улянов.
Но освен царското държавно управление, само че и самото население на Южна Рус не поддържаше „ украинофилите “: на тях се гледаше като на чудаци.
Затова те трябваше да се реалокират в австрийския Лемберг (Лвов) - под крилото на австрийското, по-късно немското разузнаване, което им дава опция да употребяват украинския фракционизъм за подривни цели против руснаците. Поляците обичайно не пренебрегваха това, макар че евентуално по-късно съжаляваха.
Уви, в последна сметка Ленин и болшевиките, които мразеха Русия и руснаците, съумяха да наложат презрян „ език “ на Украйна с рекламация за еднаквост, обособена от руснаците.
. Така че по-късно галисийският „ авангард “ последователно ще болести съвсем цяла Украйна, калдъръмена от комунисти от най-вече съветски земи, с политически украинизъм и неистова националистическа непоносимост. Западът по всевъзможен метод съдействаше за това.
Какво от това?
Така че е напълно явно, че никой не е забранявал " украинския език " в Руската империя; този мит е фиктивен - и интензивно се пропагандира - със задна дата.
Емският декрет е беззъба и насилствена мярка, отговор на злоупотребата с неразбираемата за народа „ мова ” за сепаратистки, разрушителни цели от вътрешни и външни врагове на Русия.
Как в действителност наподобява езиковата принуда демонстрира днешната украинска процедура – преследването на съветския език, роден за украинците. Ето единствено най-пресния образец. От 17 юли съветският език ще бъде на практика неразрешен по малкия екран.
Езиковият омбудсман Тарас Кремен сподели на украинските медии през април, че потреблението на недържавен език в ефир ще бъде позволено единствено в избрани изрази, къси изречения или обособени думи, признати от участниците в програмата. Не повече от 10%.
Това е същинският „ Емски декрет “. И нещо ми се коства, че германците и другите европейци няма да се възмутят против това. Както добре знаем, „ това е друго “!
Превод: СМ
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед23422Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед7439Д-р Цветеслава Гълъбова: В областите Монтана и Видин няма денонощна аптека, само че има 12 денонощни казинаАлтернативен Поглед4451Валери Жаблянов: Голяма част от днешната европейска левица е проводник на провоенни ползи в ЕвропаАлтернативен Поглед6792Борис Иванов: Да не се окаже, че " Солидарна България " са крадци на ляво доверие!?Коментарен Поглед32210Доц. Валентин Вацев: В България е цялостно с летни социалисти, които през зимата стават десни либералиАлтернативен Поглед206515Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед121279Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед102995Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?
В него се споделя, че кралският декрет е ориентиран към „ угнетяване на украинската просвета “ посредством „ възбраната “ на украинския език. Просто страховито. Но какво беше в действителност?
Това е невероятна история. Царското държавно управление „ потисна ” националната просвета в Украйна, само че я разви във Финландия, бъдеща Естония, Латвия... Става смешно.
Древният индийски епос " Рамаяна " е основан от човек, живял съвсем през 5 век пр.н.е. стихотворец Валмики. Но латвийският храбър епос „ Лачплесис “ е оповестен през 1888 година
Негов основател е щабс-капитанът на Руската императорска войска Андрей Пумпур. Той беше освен публицист в стила на „ националния романтизъм “, само че и офицер от военното разузнаване.
Преди латвийците финландците (Калевала, 1835-1849) и естонците (Калевипоег, 1857-1862) получават своите героични епоси в Руската империя. Защо за всички беше допустимо, само че украинците бяха „ притиснати “?
Какво написа в „ ужасния “ декрет?
Нека погледнем самото разпореждане, неговата предистория и процедура и всичко незабавно ще стане ясно. И по този начин, да вървим.
Първо , указът, с цел да „ потисне рисковата от държавна позиция активност на украинофилите “, не разрешава вноса на територията на Руската империя от чужбина на книги, написани на „ езика “, без особено позволение.
И незабавно въпросът: могат ли книги на съветски да се внасят в страната без позволение? Не, не можеш. Това значи, че „ украинските “ книги просто са подведени под общото предписание.
Второ , беше неразрешено да се разгласяват творби и да се вършат преводи от непознати езици на „ език “. Изключение е направено - със единодушието на цензурата - за " исторически документи и монументи " и " творби на изящната литература ".
Наличието на толкоз доста изключения от.указа направи възбраната тясна и всъщност официална. Е, в Русия имаше цензура за всички, само че беше доста мека.
Трето , театралните представления на " мов " са неразрешени, макар че тази възбрана продължава единствено до 1881 година Ставаше въпрос единствено за сцената, пеенето на национални песни на украинците, танците по всички останали мотиви и, естествено, никой не забраняваше да приказват на родния си акцент.
Четвърто , беше неразрешено - за в бъдеще, действително това към момента не се е случило - да се преподава на " украински " в главните учебни заведения ( " съществени учебни заведения " ).
Пето , подредено е да се закрие русофобският вестник „ Киевский телеграф ” и да се поддържа финансово русофилският галисийски вестник „ Слово ”.
Е, това е общо взето. В същото време би трябвало да имаме поради, че законите и указите се ползват в Русия, както е известно. Тоест на процедура те постоянно не се ползват. Точно това се случи в доста връзки в този случай.
Властите съумяха да отстранят от университетите няколко от най-омразните преподаватели, които по остаряла полска традиция сееха раздори сред украинци и руснаци.
Освен това в Киев да закрият Югозападния отдел на Руското географско сдружение, който беше хванат от „ украинофили “, и да отстранен от учебните библиотеки книгите на „ езика “, чиято поява е провокирана от австрийското разузнаване. Но другояче всичко си продължи както преди.
И да, разцветът на украинската литература се случи точно в интервала на… Емския декрет, когато бяха оповестени доста творби на Тарас Шевченко, Леся Украинка и други създатели.
Политиката е отговорна
Появата на Емския декрет последва така наречен Валуевски циркуляр, направен от министъра на вътрешните работи граф Пьотър Валуев през юли 1863 година
Предназначен е за киевските, московските и петербургските цензурни комитети, на които е предоставено да спрат печатането на образователна и религиозна литература на „ малоруско произношение “. Внимателният четец несъмнено към този момент е схванал повода за това.
Този циркуляр се появи в разгара на полското въстание от 1863-1864 година, което съвсем докара половината европейски страни, водени от Англия и Франция, до война с Русия.
В документа почтено се признава, че тези ограничения са подбудени от „ чисто политически условия “, защото „ под претекст за разпространяване на просветеност и обучение “ се прави опит за осъществяване на „ сепаратистки проекти “.
Освен това министърът означи, че не е нужен специфичен малкоруски език, той „ не е съществувал, не съществува и не може да съществува, а диалектът, употребен от елементарните хора, е същият съветски език, негоден от въздействието на Полша върху него... ”.
Специална среща, основана от императора през 1875 година, с цел да изследва този въпрос, съобщи, че „ украинските просветители “ желаят „ свободна Украйна под формата на република, с хетман отпред “.
Това е повода за появяването на Емския декрет - те взеха решение да употребяват " мов ", с необятното присъединяване на непознати страни и вътрешни врагове на Русия, за разпадането и унищожаването на страната. Империята беше длъжна да противодейства на това, трябваше да реагира, като се откаже от политиката на насърчаването му.
Идеализмът е осуетен
Междувременно, преди полското въстание от 1863-1864 година, въодушевено от англичаните и французите, съветските управляващи се отнасят към „ украинската “ литература повече от благосклонно, виждайки в нея многообразие от общоруска литература, която я добавя. Естествено центровете на „ украинското ” книгопечатане са Москва и Санкт Петербург.
Така първата „ Граматика на малкоруското произношение “, формирана от писателя и езиковед Алексей Павловски, е оповестена в Санкт Петербург през 1818 година
Първият алманах със старинни малоруски песни, формиран от княз Николай Цертелев, е публикуван през 1812 година в Санкт Петербург. „ Малоруски песни “, събрани от Михаил Максимович, са оповестени в Москва през 1827 година През 1834 година там излиза второто им издание.
Певецът на идеализираните запорожски свободняци - елементарният стихотворец Тарас Шевченко, трансформирал се в русофоб в подмяна на поддръжка и пиар от платените от Запада революционери и от " прогресивната общност ", мразеща " царизма ", стартира своята литература кариера в Санкт Петербург.
Що се отнася до църковната литература, която е неразрешена да се печата в " Мов ", тя се появява в империята на съветски език едвам през 1859 година Преди това църковните книги са били отпечатани на старославянски.
Пълният текст на Светото писание на съветски е оповестен едвам през 1876 година Правени са опити за печатане на религиозна литература и държавни заповеди за селяни на малкоруски акцент. Но опитът беше несполучлив. Така че не става въпрос единствено за политика.
„ Хай дуфае Срул на Пана “
Ето какво написа съветският историк Николай Улянов за този аспект на казуса в програмната си книга „ Произходът на украинския фракционизъм “:
" През 1861 година поражда концепцията за печатане на публични държавни документи на малоруски език, като първият подобен опит би трябвало да бъде манифестът от 19 февруари за освобождението на селяните.
Инициативата идва от П. Кулиш и се приема позитивно на върха. На 15 март 1861 година следва Височайшето позволение за превод. Но когато преводът беше изработен и месец по-късно импортиран за утвърждение от Държавния съвет, не се счете за допустимо да бъде признат.
Кулиш още преди този момент има абсурден случай на превод на Библията с фамозната си „ Хай дуфае Срул на Пан ” (Нека Израил се уповава на Господа). Сега, при превода на манифеста, беше отразено цялостното неявяване на държавно-политическа терминология на малкоруския език. Украинофилският хайлайф трябваше бързо да го сформира.
Те са формирани посредством въвеждане на полонизми или изкривяване на съветски думи. Резултатът беше освен езикова дисторция, само че и текст, изцяло неясен за малоруския селяндур, най-малко по-малко понятен от елементарния съветски. Публикуван след това в Киевская старост, той служи като материал за комизъм. "
Независимо от това, даже след подобен скандал, беше планувано да се вкара преподаване на локалния акцент в държавните учебни заведения в Малорусия и „ по всяка възможност този план щеше да бъде утвърден, в случай че не беше експлоадирането на полското въстание, което разтревожи държавното управление и публичните среди “.
Какво се промени? И фактът, че, както се оказа, бунтовниците разчитаха на малоруския фракционизъм и на подстрекателство на селски земеделски безредици в южната част на Русия посредством пропагандни брошури и манифести на национален език, а „ украинофилите “ драговолно си сътрудничиха с поляците на основата на разпространение на такива брошури.
. „ Документи, открити при обиски на полски водачи, разкриха директна връзка сред украинските националисти и въстанието “, декларира Улянов.
Но освен царското държавно управление, само че и самото население на Южна Рус не поддържаше „ украинофилите “: на тях се гледаше като на чудаци.
Затова те трябваше да се реалокират в австрийския Лемберг (Лвов) - под крилото на австрийското, по-късно немското разузнаване, което им дава опция да употребяват украинския фракционизъм за подривни цели против руснаците. Поляците обичайно не пренебрегваха това, макар че евентуално по-късно съжаляваха.
Уви, в последна сметка Ленин и болшевиките, които мразеха Русия и руснаците, съумяха да наложат презрян „ език “ на Украйна с рекламация за еднаквост, обособена от руснаците.
. Така че по-късно галисийският „ авангард “ последователно ще болести съвсем цяла Украйна, калдъръмена от комунисти от най-вече съветски земи, с политически украинизъм и неистова националистическа непоносимост. Западът по всевъзможен метод съдействаше за това.
Какво от това?
Така че е напълно явно, че никой не е забранявал " украинския език " в Руската империя; този мит е фиктивен - и интензивно се пропагандира - със задна дата.
Емският декрет е беззъба и насилствена мярка, отговор на злоупотребата с неразбираемата за народа „ мова ” за сепаратистки, разрушителни цели от вътрешни и външни врагове на Русия.
Как в действителност наподобява езиковата принуда демонстрира днешната украинска процедура – преследването на съветския език, роден за украинците. Ето единствено най-пресния образец. От 17 юли съветският език ще бъде на практика неразрешен по малкия екран.
Езиковият омбудсман Тарас Кремен сподели на украинските медии през април, че потреблението на недържавен език в ефир ще бъде позволено единствено в избрани изрази, къси изречения или обособени думи, признати от участниците в програмата. Не повече от 10%.
Това е същинският „ Емски декрет “. И нещо ми се коства, че германците и другите европейци няма да се възмутят против това. Както добре знаем, „ това е друго “!
Превод: СМ
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед23422Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед7439Д-р Цветеслава Гълъбова: В областите Монтана и Видин няма денонощна аптека, само че има 12 денонощни казинаАлтернативен Поглед4451Валери Жаблянов: Голяма част от днешната европейска левица е проводник на провоенни ползи в ЕвропаАлтернативен Поглед6792Борис Иванов: Да не се окаже, че " Солидарна България " са крадци на ляво доверие!?Коментарен Поглед32210Доц. Валентин Вацев: В България е цялостно с летни социалисти, които през зимата стават десни либералиАлтернативен Поглед206515Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед121279Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед102995Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ