Ростислав Ищенко: За положителните аспекти на специалната операция
По думите на Сун Дзъ войната е най-лошият метод за решение на проблеми. Хиляди години човешка история удостоверяват правотата на великите китайци.
Почти постоянно можете да спечелите без война. Освен това във война като предписание печели страната, която би спечелила даже без войната. По този метод войната е ресурсоемко удостоверение на предварителните планове. Грубо казано, резултатът му може да бъде изчислен авансово.
Следователно, като предписание, война се стартира (или се предизвика, което всъщност съставлява едно и също нещо) от тези, които не желаят да одобряват неизбежното си политическо проваляне и се пробват да трансформират хода на историята със мощ.
Например Сталин възнамерява да приключи превъоръжаването на Червената войска до 1942 година и несъмнено да прикрие границите. Но, обратно на убеждението на Хитлер, той не възнамерява да нападна Райха. В цялостно сходство с марксистката теория, Сталин (документите от епохата, в това число персоналните му речи свидетелстват за това) щеше да заеме позицията на „ мъдра маймуна “ и да следи от височина по какъв начин два империалистически хищника се унищожават взаимно в долината, с цел да довършите след това и двамата.
В същото време той, несъмнено, планираше да се възползва от зависимостта на двете страни в спора от руския неутралитет, с цел да усъвършенства поредно геополитическото състояние на Съюз на съветските социалистически републики. Това не изключва изнудването на дребни страни и „ специфичните военни интервенции “ против тях, готови малко по-добре от финландската война от 1939-40 година
По същия метод Русия нямаше желание да стартира военни интервенции в Украйна. Тя би била много удовлетворена от обстановката, в която Западът ще продължи да харчи за поддържане на мъката на русофобския режим, източвайки личните си запаси и единствено влошавайки обстановката с украинската държавност. Единственото сериозно изискване за Русия беше да подсигурява сигурността си в западната посока. При това сигурността освен на Русия, само че и на целия план за „ Велика Евразия “.
В дълготраен проект руско-китайският план към този момент надмина американско-европейския. А животът и благосъстоянието на няколко десетки хиляди украински русофили на везните на историята означаваха не повече от живота и благополучието на не по-малко брой съветски жители (включително живеещите в Донбас и Приднестровието), които бяха застрашени при положение на експлоадиране на военни дейности.
Освен това при положение на война (което към този момент е доказано от практиката) заплахата за украинските русофили също се е нараснала неведнъж.
От позиция на ръководещите елити във Вашингтон, даже компромисното съглашение, на което Русия и Китай бяха подготвени, с цел да избегнат заплахата от огромна война, би било проваляне за Съединените щати. Самата нужда да признае себе си като еднакъв измежду равните се възприемаше от американските елити като злополучие.
Следователно Съединените щати удариха „ тясното място “, показвайки както на Русия, по този начин и на Китай, че не може да се приказва за компромисна сигурност. Контролираните от Вашингтон режими Limitrophe ще бъдат употребявани само за оказване на напън върху границите на неговите геополитически съперници. И този напън ще се усилва в бъдеще.
Това направи войната неизбежна. Единственият въпрос беше кой ще стартира и от кое място ще стартира. Имаше вид на офанзива на Полша против Беларус, с поддръжката на балтийските страни и Украйна. Имаше вид Киев да нападна ДНР/ЛНР. Вариантът за взаимна офанзива на Украйна и Молдова против Приднестровието присъстваше в изчисленията по-скоро като виртуален. Кишинев доста се опасяваше от експлоадирането на военни дейности и можеше единствено да бъде заставен да се причисли към към този момент продължаващата война, само че не и да я инициира.
Имаше и вид на „ експлоадиране “ в Кавказ, само че беше мъчно той да се трансформира в огромен спор, поради незаинтересоваността на Русия, Иран и Турция от проникването на огромните геополитически играчи в района. Москва, Техеран и Анкара, с всичките им несъгласия, бяха заинтригувани да намерят общ език, с цел да решат районните проблеми на основата на тристранен компромис, без присъединяване на външни сили.
Голям спор можеше да стартира с израелски удар по Иран, само че цялостният баланс на силите в Близкия изток, откакто Русия завоюва сирийската акция, принуди Тел Авив да бъде извънредно внимателен. И най-после, спорът може да избухне на индо-пакистанската, индо-китайската граница, а също и поради Тайван.
Основната задача на Съединените щати беше да свържат съветските и китайските сили в зоната на спора, с цел да принудят своите геополитически съперници да хабят безсмислено запаси в безкрайна война на безсилие и освен това да останат отвън зоната на спора и да прибират бонусите.
В този миг, когато първата фаза на специфичната интервенция спря, а по-късно се трансферира във втората, явно предвид на дълга военна рецесия, Съединените щати взеха решение, че най-малко половината от работата е свършена. Оставаше единствено да се въвлече Китай в местна война и по-късно да се поддържа температурата и в двата спора задоволително висока, с цел да отслабят геополитическите съперници, само че не чак толкоз, че да излязат отвън надзор и самопроизволно да се разраства рецесията със опасността от ескалация и прекосяване в нуклеарна война в света. По мотив украинската рецесия Съединени американски щати даже съумяха да създадат изказване, обещавайки на Русия нов Афганистан.
Войната е доста неприятно, извънредно рисково начинание, което, в случай че е допустимо, би трябвало да се заобикаля, само че в случай че към този момент е почнала, тогава човек би трябвало да се стреми към победа, която ще донесе по-големи дивиденти, в сравнение с би дал компромисен кротичък контракт при предвоенните условия.
Ако в първата фаза на специфичната интервенция Русия виждаше за своя задача да принуди Запада към компромисен мир (съответните условия бяха сложени пред украинската делегация на преговорите), то втората се организира с оглед реализиране на оптимален триумф.
Вече писах за фактора време и заплахата от неконтролирана ескалация на рецесията заради неадекватността на американските елити. Няма да се връщам към това. Сега ще се съсредоточа върху позитивните аспекти, които Русия към този момент изтиска и към момента може да изтръгне от тази рецесия.
Първо, Западът (САЩ, Англия и Франция) на публично равнище беше заставен да признае, че води война на заличаване против Русия. Самият Запад е зает с икономическата, осведомителна, логистична и материална поддръжка на спора, Украйна играе ролята на инструмент на горещата война, а източноевропейските страни чакат своя ред, с цел да послужат като дърва за огрев, за поддържане на жарта.
Това радикално промени връзките ни. Преди актуалната фаза на рецесията задачата на Русия беше да убеди Запада в нуждата от компромисни съглашения. Това не е доверчивост, както си мислят някои не изключително готови, само че доста горещи глави, това са разпоредбите на играта. Не можете да играете на повишение на залозите изпреварващо, в случай че не желаете да се окажете в международна война против волята си няколко седмици след рецесията.
Опитът на човечеството демонстрира, че е по-изгодно да заемете умерена позиция и да поискате договаряния за изцяло споразумяване, даже в случай че сте наясно с невъзможността да постигнете съглашение заради неконструктивния темперамент на вашия конкурент.
Врагът е заставен да реагира на вашите оферти, вие го изкарвате от авансово калкулации ход и ритъм на развиване на рецесията, съгласуваните мероприятия и ограничения се разсъгласуват, основаният резонанс в дейностите на съдружниците се разпада.
С началото на актуалната фаза на рецесията Русия стартира войната до победа. Лавров вярно споделя, че всички войни приключват с кротичък контракт. Само тук по-рано предложихме кротичък контракт без война, а в този момент нашият външен министър акцентира, че изискванията за мир ще зависят от изхода на войната, която ни оповестиха нашите западни „ другари и сътрудници “, а не ние.
От по-сложното (политическо и дипломатическо) равнище на връзките с " сътрудниците " преминахме към по-простото (военно) равнище. Губим в политическата маневреност, само че печелим обществена готовност (простите задания са по-ясни за елементарните хора и не будят непотребни съмнения у тях), а също по този начин набираме ритъм в развиването на шахматната партия.
Второ. Заставихме както груповия Запад, по този начин и целия свят да вземат решение на чия страна ще застане дадена страна. В същото време ние декларирахме по-конструктивен метод към дефинирането на съдружниците в съпоставяне със Съединените щати. Американците споделиха: „ Който не е с нас, е против нас “, а ние: „ Който не е срещу нас, е с нас “.
В резултат на това освен по-голямата част от света се оказа с нас (по-лесно е да останеш безпристрастен, в сравнение с да се преустройваш, с цел да угодиш на една от враждуващите страни), само че даже и такава страна от НАТО и Европейски Съюз като Унгария, която наподобява поддържа глобите, само че също по този начин поддържа търговски връзки с Русия и даже се пробва да ги развива.
Дори подобен член на НАТО като Турция, най-важният американски сътрудник на южния фланг на блока, без чиято поддръжка НАТО не може да води война освен в Черно море, само че даже и в Източното Средиземноморие, се пробва да играе своята игра, като получава бонуси от взаимоотношенията си и с двете страни в спора. В нашата последователност Анкара е съдружник, в градацията на Съединени американски щати е съперник.
В резултат на това „ международната общественост “ се сви до евро-англосаксонския блок + Япония и Република Корея и се трансформира в обект на насмешки. „ Цивилизованият свят “ внезапно видя по какъв начин неговите (а не нашите) стопански и финансови системи се разпадат, източниците на първични материали се оказаха отвън рамките на досегаемостта, забележителна част от многообещаващите пазари се оказаха затворени и непокътнати за притежателите им. Западът, постепенно излизащ от вялотекущата рецесия, стартира бързо да се срутва в меланхолия, по-лоша и от Великата.
Трето. Вътре в Русия петата колона освен се прояви изцяло. Тя също по този начин напусна страната в съвсем цялостен състав. Западът загуби хиляди опитни сътрудници на въздействие. Нивото на консолидация на съветския хайлайф се увеличи, взаимното му схващане и взаимоотношение с обществото набъбна.
Всички тези позитивни аспекти на актуалната рецесия на практика ни подсигуряват политическа победа. Проблемът обаче е, че рецесията към този момент е прераснала във боен стадий. Следователно и на бойното поле би трябвало да има победа, най-малко такава, която личното ни общество признава.
Е, главната цена, която плащаме (и цялото човечество) за цялото това величие, е нарасналият риск от неконтролирано развиване на рецесията. Той толкоз се усили, че даже Лавров беше заставен да разгласи възходящата заплаха от нуклеарна война. Може да ни утеши малко фактът, че не ние сме избрали подобен рисков път, той ни беше натрапен. До последния миг предлагахме да се договорим за добра договорка.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Почти постоянно можете да спечелите без война. Освен това във война като предписание печели страната, която би спечелила даже без войната. По този метод войната е ресурсоемко удостоверение на предварителните планове. Грубо казано, резултатът му може да бъде изчислен авансово.
Следователно, като предписание, война се стартира (или се предизвика, което всъщност съставлява едно и също нещо) от тези, които не желаят да одобряват неизбежното си политическо проваляне и се пробват да трансформират хода на историята със мощ.
Например Сталин възнамерява да приключи превъоръжаването на Червената войска до 1942 година и несъмнено да прикрие границите. Но, обратно на убеждението на Хитлер, той не възнамерява да нападна Райха. В цялостно сходство с марксистката теория, Сталин (документите от епохата, в това число персоналните му речи свидетелстват за това) щеше да заеме позицията на „ мъдра маймуна “ и да следи от височина по какъв начин два империалистически хищника се унищожават взаимно в долината, с цел да довършите след това и двамата.
В същото време той, несъмнено, планираше да се възползва от зависимостта на двете страни в спора от руския неутралитет, с цел да усъвършенства поредно геополитическото състояние на Съюз на съветските социалистически републики. Това не изключва изнудването на дребни страни и „ специфичните военни интервенции “ против тях, готови малко по-добре от финландската война от 1939-40 година
По същия метод Русия нямаше желание да стартира военни интервенции в Украйна. Тя би била много удовлетворена от обстановката, в която Западът ще продължи да харчи за поддържане на мъката на русофобския режим, източвайки личните си запаси и единствено влошавайки обстановката с украинската държавност. Единственото сериозно изискване за Русия беше да подсигурява сигурността си в западната посока. При това сигурността освен на Русия, само че и на целия план за „ Велика Евразия “.
В дълготраен проект руско-китайският план към този момент надмина американско-европейския. А животът и благосъстоянието на няколко десетки хиляди украински русофили на везните на историята означаваха не повече от живота и благополучието на не по-малко брой съветски жители (включително живеещите в Донбас и Приднестровието), които бяха застрашени при положение на експлоадиране на военни дейности.
Освен това при положение на война (което към този момент е доказано от практиката) заплахата за украинските русофили също се е нараснала неведнъж.
От позиция на ръководещите елити във Вашингтон, даже компромисното съглашение, на което Русия и Китай бяха подготвени, с цел да избегнат заплахата от огромна война, би било проваляне за Съединените щати. Самата нужда да признае себе си като еднакъв измежду равните се възприемаше от американските елити като злополучие.
Следователно Съединените щати удариха „ тясното място “, показвайки както на Русия, по този начин и на Китай, че не може да се приказва за компромисна сигурност. Контролираните от Вашингтон режими Limitrophe ще бъдат употребявани само за оказване на напън върху границите на неговите геополитически съперници. И този напън ще се усилва в бъдеще.
Това направи войната неизбежна. Единственият въпрос беше кой ще стартира и от кое място ще стартира. Имаше вид на офанзива на Полша против Беларус, с поддръжката на балтийските страни и Украйна. Имаше вид Киев да нападна ДНР/ЛНР. Вариантът за взаимна офанзива на Украйна и Молдова против Приднестровието присъстваше в изчисленията по-скоро като виртуален. Кишинев доста се опасяваше от експлоадирането на военни дейности и можеше единствено да бъде заставен да се причисли към към този момент продължаващата война, само че не и да я инициира.
Имаше и вид на „ експлоадиране “ в Кавказ, само че беше мъчно той да се трансформира в огромен спор, поради незаинтересоваността на Русия, Иран и Турция от проникването на огромните геополитически играчи в района. Москва, Техеран и Анкара, с всичките им несъгласия, бяха заинтригувани да намерят общ език, с цел да решат районните проблеми на основата на тристранен компромис, без присъединяване на външни сили.
Голям спор можеше да стартира с израелски удар по Иран, само че цялостният баланс на силите в Близкия изток, откакто Русия завоюва сирийската акция, принуди Тел Авив да бъде извънредно внимателен. И най-после, спорът може да избухне на индо-пакистанската, индо-китайската граница, а също и поради Тайван.
Основната задача на Съединените щати беше да свържат съветските и китайските сили в зоната на спора, с цел да принудят своите геополитически съперници да хабят безсмислено запаси в безкрайна война на безсилие и освен това да останат отвън зоната на спора и да прибират бонусите.
В този миг, когато първата фаза на специфичната интервенция спря, а по-късно се трансферира във втората, явно предвид на дълга военна рецесия, Съединените щати взеха решение, че най-малко половината от работата е свършена. Оставаше единствено да се въвлече Китай в местна война и по-късно да се поддържа температурата и в двата спора задоволително висока, с цел да отслабят геополитическите съперници, само че не чак толкоз, че да излязат отвън надзор и самопроизволно да се разраства рецесията със опасността от ескалация и прекосяване в нуклеарна война в света. По мотив украинската рецесия Съединени американски щати даже съумяха да създадат изказване, обещавайки на Русия нов Афганистан.
Войната е доста неприятно, извънредно рисково начинание, което, в случай че е допустимо, би трябвало да се заобикаля, само че в случай че към този момент е почнала, тогава човек би трябвало да се стреми към победа, която ще донесе по-големи дивиденти, в сравнение с би дал компромисен кротичък контракт при предвоенните условия.
Ако в първата фаза на специфичната интервенция Русия виждаше за своя задача да принуди Запада към компромисен мир (съответните условия бяха сложени пред украинската делегация на преговорите), то втората се организира с оглед реализиране на оптимален триумф.
Вече писах за фактора време и заплахата от неконтролирана ескалация на рецесията заради неадекватността на американските елити. Няма да се връщам към това. Сега ще се съсредоточа върху позитивните аспекти, които Русия към този момент изтиска и към момента може да изтръгне от тази рецесия.
Първо, Западът (САЩ, Англия и Франция) на публично равнище беше заставен да признае, че води война на заличаване против Русия. Самият Запад е зает с икономическата, осведомителна, логистична и материална поддръжка на спора, Украйна играе ролята на инструмент на горещата война, а източноевропейските страни чакат своя ред, с цел да послужат като дърва за огрев, за поддържане на жарта.
Това радикално промени връзките ни. Преди актуалната фаза на рецесията задачата на Русия беше да убеди Запада в нуждата от компромисни съглашения. Това не е доверчивост, както си мислят някои не изключително готови, само че доста горещи глави, това са разпоредбите на играта. Не можете да играете на повишение на залозите изпреварващо, в случай че не желаете да се окажете в международна война против волята си няколко седмици след рецесията.
Опитът на човечеството демонстрира, че е по-изгодно да заемете умерена позиция и да поискате договаряния за изцяло споразумяване, даже в случай че сте наясно с невъзможността да постигнете съглашение заради неконструктивния темперамент на вашия конкурент.
Врагът е заставен да реагира на вашите оферти, вие го изкарвате от авансово калкулации ход и ритъм на развиване на рецесията, съгласуваните мероприятия и ограничения се разсъгласуват, основаният резонанс в дейностите на съдружниците се разпада.
С началото на актуалната фаза на рецесията Русия стартира войната до победа. Лавров вярно споделя, че всички войни приключват с кротичък контракт. Само тук по-рано предложихме кротичък контракт без война, а в този момент нашият външен министър акцентира, че изискванията за мир ще зависят от изхода на войната, която ни оповестиха нашите западни „ другари и сътрудници “, а не ние.
От по-сложното (политическо и дипломатическо) равнище на връзките с " сътрудниците " преминахме към по-простото (военно) равнище. Губим в политическата маневреност, само че печелим обществена готовност (простите задания са по-ясни за елементарните хора и не будят непотребни съмнения у тях), а също по този начин набираме ритъм в развиването на шахматната партия.
Второ. Заставихме както груповия Запад, по този начин и целия свят да вземат решение на чия страна ще застане дадена страна. В същото време ние декларирахме по-конструктивен метод към дефинирането на съдружниците в съпоставяне със Съединените щати. Американците споделиха: „ Който не е с нас, е против нас “, а ние: „ Който не е срещу нас, е с нас “.
В резултат на това освен по-голямата част от света се оказа с нас (по-лесно е да останеш безпристрастен, в сравнение с да се преустройваш, с цел да угодиш на една от враждуващите страни), само че даже и такава страна от НАТО и Европейски Съюз като Унгария, която наподобява поддържа глобите, само че също по този начин поддържа търговски връзки с Русия и даже се пробва да ги развива.
Дори подобен член на НАТО като Турция, най-важният американски сътрудник на южния фланг на блока, без чиято поддръжка НАТО не може да води война освен в Черно море, само че даже и в Източното Средиземноморие, се пробва да играе своята игра, като получава бонуси от взаимоотношенията си и с двете страни в спора. В нашата последователност Анкара е съдружник, в градацията на Съединени американски щати е съперник.
В резултат на това „ международната общественост “ се сви до евро-англосаксонския блок + Япония и Република Корея и се трансформира в обект на насмешки. „ Цивилизованият свят “ внезапно видя по какъв начин неговите (а не нашите) стопански и финансови системи се разпадат, източниците на първични материали се оказаха отвън рамките на досегаемостта, забележителна част от многообещаващите пазари се оказаха затворени и непокътнати за притежателите им. Западът, постепенно излизащ от вялотекущата рецесия, стартира бързо да се срутва в меланхолия, по-лоша и от Великата.
Трето. Вътре в Русия петата колона освен се прояви изцяло. Тя също по този начин напусна страната в съвсем цялостен състав. Западът загуби хиляди опитни сътрудници на въздействие. Нивото на консолидация на съветския хайлайф се увеличи, взаимното му схващане и взаимоотношение с обществото набъбна.
Всички тези позитивни аспекти на актуалната рецесия на практика ни подсигуряват политическа победа. Проблемът обаче е, че рецесията към този момент е прераснала във боен стадий. Следователно и на бойното поле би трябвало да има победа, най-малко такава, която личното ни общество признава.
Е, главната цена, която плащаме (и цялото човечество) за цялото това величие, е нарасналият риск от неконтролирано развиване на рецесията. Той толкоз се усили, че даже Лавров беше заставен да разгласи възходящата заплаха от нуклеарна война. Може да ни утеши малко фактът, че не ние сме избрали подобен рисков път, той ни беше натрапен. До последния миг предлагахме да се договорим за добра договорка.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ