По думите на Дорис Лесинг нещастното детство е една от

По думите на Дорис Лесинг нещастното детство е една от аргументите тя да стартира да написа. Посещава учебно заведение до 14-годишна възраст, след което не получава никакво официално обучение. През 2007г. получава Нобелова премия за литература.

Творчеството й е въодушевено от живота й в Африка, детството, нейните обществени и политически битки. Чести тематики в нейните романи са споровете сред другите култури, расовото неравноправие, несъгласието сред персоналната съвест и общото богатство. Един от най-известните и романи – Златният дневник,  е оповестен през 1962 година и се смята за класика на феминистката литература.

(1919 ~ 2013)

Не вярвай на другар, който не позволява грешки; бит жена, а не ангел.

Жените са толкоз страхливи, тъй като дълго време са били на половина робини. Малко са дамите, подготвени да пазят това, което в действителност мислят, усещат, знаят, пред мъжа, който обичат.

Ти търсиш мъж, който да знае отговорите на всички проклети въпроси и да може да ти каже: прави това, прави това. Но такова животно на този свят не съществува.

Не ви ли се коства, че има нещо извънредно в това двама възрастни да прекарата цялостен живот един до различен като сиамски близнаци?

Жената все по-често и по-често с паника осъзнаваше, че освен думите, които произнасяше, само че и доста други мисли, които й идваха в главата, бяха смъкнати от непозната окачалка и навлечени върху й от нея самата - и най-важното, че възприятията, които я обземаха, изобщо не подхождаха нито на думите, нито на мислите.

Мъжът в никакъв случай нищо не желае от дамата - е, от време на време желае всичко, само че единствено за толкоз време, колкото му е належащо.

Колкото и подробно двама да се избират един различен, те в никакъв случай не могат да бъдат всичко един за различен.

И не щеш ли ненадейно ставаш жена на междинна възраст. Ти си анонимна. Никой не те вижда. Изведнъж се сдобиваш с удивителна независимост - свободата на незабележим човек.

Креват - положително място за четене, размисли и нищоправене.

За последната трета от живота ни остава единствено работа. Само тя постоянно възбужда, омаловажава, улавя и носи задоволство.

Ужасно е, когато се преструваш, че посредственото е първокласно. Когато се преструваш, че не се нуждаеш от обич, а тя ти би трябвало...

Какво значи ученето? Изведнъж разбираш нещо, което постоянно си разбирала, само че сего го разбираш по напълно нов метод.

В университета не те учат, че законът е, в огромна степен, толериране на простаците.

Всеки разказ споделя някаква история, само че животът не е история, а по-скоро е безформена купчина случки.

История – това е методът, по който подреждаме своите прекарвания.

Да не знаят по какъв начин да живеят е привилегия за богатите.

Малките неща впечатляват дребните мозъци.

Всеки човек ще разкрие стотици непредвидени гении, стига да му се даде опция.

Каквото и да искаш да правиш, направи го в този момент. Обстоятелствата са постоянно несъответствуващи.

Всяка изминаваща минута е още един късмет всичко да се промени.

Обикновена благодарствена мисъл, отправена към небето, е по-добра от всяка молитва.

Няма нищо ненормално в това, че майката не обича детето. Непрекъснато го виждам. За страдание.

Какво е човек? Той е прекомерно неприятен, с цел да бъде създание на Бог, и прекомерно добър, с цел да бъде създание на случайността.

Снимки: ouest-france.fr, mygreedyreads.blogspot