По думите му, огромната цел е разграждането на превзетата страна – само че за това се изисква огромна мощ. „ Когато я нямаме, си избираме по-малки цели – да се махне Пеевски, да се махне Борисов. “ Но действието на системата не се усъвършенства с " назначението на „ верните хора “ на съответните места, както мнозина си мислят ".
Протестът през 1997 година съумя, тъй като беше конструктивен – уточни решения.
Този през 2020 беше несполучлив, тъй като не даде опция. Новите партии, родени от протестната вълна – „ ИТН “ и Продължаваме промяната “, не демонстрираха потенциал и подготвеност за това.
Сегашният митинг би трябвало да формулира градивни цели, с цел да даде позитивен резултат.
Градивният митинг не поддържа партии, той принуждава всички политически сили да подхващат нужните дейности.
Това съобщи министър председателят на България за интервала 1997-2001 година Иван Костов на снощната сказка „ Силата на гражданското деяние “ в аулата на Софийския университет.
Той уточни, че през 1997 година митингът не беше за събаряне на държавното управление (кабинетът на Жан Виденов беше в оставка), а с цел да наложи решения – осъществяване на радикални промени, които да доведат до присъединение на България към НАТО. Европейски Съюз - той направи европейския избор на България финален.
Сегашният митинг може да даде противоположен резултат, в случай че не стане конструктивен.
За силата на митингите – по кое време реализират резултат
„ Даден митинг може да бъде сполучлив, само че може да докара и до противоположен резултат. Протестът може да бъде „ против “ и „ за “ – отхвърлящ и конструктивен. “ – означи експремиерът.
По думите му, отхвърлящият митинг е диагноза без лекуване, отваря политическо пространство, само че в случай че не стане конструктивен, след него се появява политически вакуум, който статуквото бързо запълва.
„ Градивният митинг също отхвърля статуквото, само че сочи и опция, намира отговор на въпроса какво тъкмо би трябвало да се промени в политиката, сочи излаз.
„ Срещу “ и „ за “ могат да се желаят дружно от протестиращите, само че единствено градивният митинг може да аргументи сполучлива смяна. Защото има капацитет да накара партиите и управляващите да я осъществят. “ - разясни Иван Костов.
„ Как митингът принуждава париите да изпълнят настояванията му? Това е значим въпрос. Може ли в действителност? Аз давам отговор „ да “.
Не всеки всеобщ митинг е насила. Повечето митинги са напън. А сред напън и насила има кардинална разлика.
Натискът разрешава на партиите да се съобразят отчасти или краткотрайно, принудата ги лишава от опция да работят по остарелия метод.
Протестът Става насила, когато трансформира не държанието а вероятните ходове на политическите партии. “ – продължи той.
Експремиерът означи, че принудата сковава естествената политика с непрекъснати митинги, стачки, блокади и отвод от нормалното действие на страната, както стана през януари 1997 година – тогава „ политиката не можеше да продължи по остарелия метод “.
На второ място – на ръководещите бяха отнети законните благоприятни условия: „ Българска социалистическа партия имаха право на втори мандат, само че обществото направи реализирането му невероятно. Т. е. конституционно вероятното беше превърнато в публично неприемливо от митингите. “
„ И трето – натискът бе повсеместен. И това е доста значимо. Протестът не избираше партии сред партиите съдружници и съперници, принуждаваше всички да се съобразят със посочения от него излаз. “ – акцентира Иван Костов.
Протестите и партиите
„ Градивният митинг не поддържа партии, той оставя всички партии без конкуренция, сочейки им единствено своя излаз. “ – посочи някогашният министър председател.
Той установи, че митингите от 2020 година са упражнили напън, а не насила – „ това разреши на партиите да дават обещание, да отсрочват, да симулират част от промени в конституцията, което и направиха “.
„ Протестът не им лиши опцията да възпроизведат модела на статуквото “, заключи Иван Костов.
Той означи, че тазгодишните митинги сред 26 ноември и 10 декември още веднъж бяха „ против “ – единственото „ за “ е настояването за почтени избори.
„ Изборите не могат да отстранят мафията от властовите ѝ позиции, изключително от тези в правосъдната власт. “ – предизвести експремиерът.
Кои са силите в този момент, какво е съотношението посред им?
Иван Костов уточни три съществени сили:
От едната страна е ръководещата коалиция, която след съставянето на служебно държавно управление няма да ръководи и евентуално ще се разпадне с отиването на избори.
От другата страна са протестиращите и досегашната съпротива, която след избирането на служебното държавно управление „ ще престане да е съпротива, ще загуби тази своя роля “.
„ Но има още една мощ, която мнозина не виждат или се стараят да не виждат. Това е необятната мрежа на високоорганизираната престъпност в България с нейните босове, финансови и стопански благоприятни условия, с въздействието ѝ върху парламентарните партии, държавните институции и медиите.
Това задкулисие ще остане във властта и по време на служебното държавно управление, може да остане и след него, в случай че няма единодушие в идващия парламент да бъде уверено отстранено. “ - акцентира някогашният министър председател.
Алтернативата – отвод от партийно кадруване в правораздаването и процедура на кръстосана подготвеност
„ Алтернатива не са кадровите смени и назначението на „ верните хора “ на съответните места, както мнозина си мислят. Това е опитвано доста пъти и резултатът е жалък. “ – подсети Иван Костов.
По думите му, опция на статуквото не се основава посредством промяна на лицата, тъй като по-късно мрежата на мафията ще наложи някое друго лице.
„ Алтернатива е само правовата страна, върховенството на закона, промяната на правосъдната власт. Тя е опитвана два пъти с конституционни промени, които се оказаха стерилни и единствено закрепиха позициите на мафията. Едно друго болшинство в идващия парламент може да направи първа стъпка за нейното премахване.
Според мен това болшинство следва изрично и обществено да се откаже от своето интензивно кадруване в правосъдната система, като сътвори процедура на кръстосана подготвеност и отговорност за издигането и избирането на прокурорската и правосъдната гилдия от квотата на Народното събрание, и на членовете на Инспектората на Висшия правосъден съвет. “ – уточни той, като посочи, че би трябвало при номинирането да не се оферират настоящи прокурори за прокурорската квота.
Костов разясни, че кръстосаната подготвеност допуска Народното събрание да делегира номинирането на претенденти за Висш съдебен съвет на професионалните организации на юристите. Това обаче не значи те да постановат своя избор на Народното събрание, а да предложат кръг от кандидатури, измежду които Народно събрание да направи своя избор.
„ Ако желаеме през днешния ден митингът да бъде сполучлив, той би трябвало да накара парламентарните партии да лишават от задкулисието неговия основен властови запас – контрола върху правораздаването.
Проблемът на България не е неналичието на гражданска сила, казусът е че тази сила прекомерно постоянно се изразходва в отменяне, а не за съзидание. Най-близката ни история дава явен урок – в случай че митингът печели единствено морално, само че загуби политически, разрешава статуквото да се възвърне още по-силно. “ – сподели още някогашният министър председател.
Адекватният избор на цел
„ Изводът е елементарен, само че неуместен – промяната на лицата не трансформира системата “, повтори Иван Костов, като разясни: „ Системата се трансформира единствено когато обществото формулира ясно, проверима и институционална цел. Днес името на тази цел е самостоятелна от мафията правосъдна власт. “
По думите му, огромната цел е разграждането на превзетата страна – само че за това се изисква огромна мощ.
„ Когато я нямаме, си избираме по-малки цели – да се махне Пеевски, да се махне Борисов. “ – добави експремиерът.
Какво чака България в еврозоната
Иван Костов съобщи, че не споделя страховитите картини, които някои чертаят за българската стопанска система, отпивайки да уподобяват сегашната обстановка с онази по времето на Жан Виденов.
Няма дефицити, които да провокират инфлация, сходна на онази през 1997 година, разясни той.
„ С еврозоната ще влязат нови вложения. Цялата страна ще стартира по-бързо да се приближава до междинното равнище за еврозоната. “ – предвижда Костов.
С приемането на еврото, първоначално може да има известно комплициране измежду хората, само че доникъде на годината всичко това ще отшуми, добави той.
По думите му, главно президентът Румен Радев внушава мрачни картини. „ Не зная кой го поучава “, добави Костов.
Той изрази убеденост, че освобождението на правосъдната система от подмолните въздействия също ще стане факт, въпреки че за това може да са нужни повече от едни избори.
Протестът през 1997 година съумя, тъй като беше конструктивен – уточни решения.
Този през 2020 беше несполучлив, тъй като не даде опция. Новите партии, родени от протестната вълна – „ ИТН “ и Продължаваме промяната “, не демонстрираха потенциал и подготвеност за това.
Сегашният митинг би трябвало да формулира градивни цели, с цел да даде позитивен резултат.
Градивният митинг не поддържа партии, той принуждава всички политически сили да подхващат нужните дейности.
Това съобщи министър председателят на България за интервала 1997-2001 година Иван Костов на снощната сказка „ Силата на гражданското деяние “ в аулата на Софийския университет.
Той уточни, че през 1997 година митингът не беше за събаряне на държавното управление (кабинетът на Жан Виденов беше в оставка), а с цел да наложи решения – осъществяване на радикални промени, които да доведат до присъединение на България към НАТО. Европейски Съюз - той направи европейския избор на България финален.
Сегашният митинг може да даде противоположен резултат, в случай че не стане конструктивен.
За силата на митингите – по кое време реализират резултат
„ Даден митинг може да бъде сполучлив, само че може да докара и до противоположен резултат. Протестът може да бъде „ против “ и „ за “ – отхвърлящ и конструктивен. “ – означи експремиерът.
По думите му, отхвърлящият митинг е диагноза без лекуване, отваря политическо пространство, само че в случай че не стане конструктивен, след него се появява политически вакуум, който статуквото бързо запълва.
„ Градивният митинг също отхвърля статуквото, само че сочи и опция, намира отговор на въпроса какво тъкмо би трябвало да се промени в политиката, сочи излаз.
„ Срещу “ и „ за “ могат да се желаят дружно от протестиращите, само че единствено градивният митинг може да аргументи сполучлива смяна. Защото има капацитет да накара партиите и управляващите да я осъществят. “ - разясни Иван Костов.
„ Как митингът принуждава париите да изпълнят настояванията му? Това е значим въпрос. Може ли в действителност? Аз давам отговор „ да “.
Не всеки всеобщ митинг е насила. Повечето митинги са напън. А сред напън и насила има кардинална разлика.
Натискът разрешава на партиите да се съобразят отчасти или краткотрайно, принудата ги лишава от опция да работят по остарелия метод.
Протестът Става насила, когато трансформира не държанието а вероятните ходове на политическите партии. “ – продължи той.
Експремиерът означи, че принудата сковава естествената политика с непрекъснати митинги, стачки, блокади и отвод от нормалното действие на страната, както стана през януари 1997 година – тогава „ политиката не можеше да продължи по остарелия метод “.
На второ място – на ръководещите бяха отнети законните благоприятни условия: „ Българска социалистическа партия имаха право на втори мандат, само че обществото направи реализирането му невероятно. Т. е. конституционно вероятното беше превърнато в публично неприемливо от митингите. “
„ И трето – натискът бе повсеместен. И това е доста значимо. Протестът не избираше партии сред партиите съдружници и съперници, принуждаваше всички да се съобразят със посочения от него излаз. “ – акцентира Иван Костов.
Протестите и партиите
„ Градивният митинг не поддържа партии, той оставя всички партии без конкуренция, сочейки им единствено своя излаз. “ – посочи някогашният министър председател.
Той установи, че митингите от 2020 година са упражнили напън, а не насила – „ това разреши на партиите да дават обещание, да отсрочват, да симулират част от промени в конституцията, което и направиха “.
„ Протестът не им лиши опцията да възпроизведат модела на статуквото “, заключи Иван Костов.
Той означи, че тазгодишните митинги сред 26 ноември и 10 декември още веднъж бяха „ против “ – единственото „ за “ е настояването за почтени избори.
„ Изборите не могат да отстранят мафията от властовите ѝ позиции, изключително от тези в правосъдната власт. “ – предизвести експремиерът.
Кои са силите в този момент, какво е съотношението посред им?
Иван Костов уточни три съществени сили:
От едната страна е ръководещата коалиция, която след съставянето на служебно държавно управление няма да ръководи и евентуално ще се разпадне с отиването на избори.
От другата страна са протестиращите и досегашната съпротива, която след избирането на служебното държавно управление „ ще престане да е съпротива, ще загуби тази своя роля “.
„ Но има още една мощ, която мнозина не виждат или се стараят да не виждат. Това е необятната мрежа на високоорганизираната престъпност в България с нейните босове, финансови и стопански благоприятни условия, с въздействието ѝ върху парламентарните партии, държавните институции и медиите.
Това задкулисие ще остане във властта и по време на служебното държавно управление, може да остане и след него, в случай че няма единодушие в идващия парламент да бъде уверено отстранено. “ - акцентира някогашният министър председател.
Алтернативата – отвод от партийно кадруване в правораздаването и процедура на кръстосана подготвеност
„ Алтернатива не са кадровите смени и назначението на „ верните хора “ на съответните места, както мнозина си мислят. Това е опитвано доста пъти и резултатът е жалък. “ – подсети Иван Костов.
По думите му, опция на статуквото не се основава посредством промяна на лицата, тъй като по-късно мрежата на мафията ще наложи някое друго лице.
„ Алтернатива е само правовата страна, върховенството на закона, промяната на правосъдната власт. Тя е опитвана два пъти с конституционни промени, които се оказаха стерилни и единствено закрепиха позициите на мафията. Едно друго болшинство в идващия парламент може да направи първа стъпка за нейното премахване.
Според мен това болшинство следва изрично и обществено да се откаже от своето интензивно кадруване в правосъдната система, като сътвори процедура на кръстосана подготвеност и отговорност за издигането и избирането на прокурорската и правосъдната гилдия от квотата на Народното събрание, и на членовете на Инспектората на Висшия правосъден съвет. “ – уточни той, като посочи, че би трябвало при номинирането да не се оферират настоящи прокурори за прокурорската квота.
Костов разясни, че кръстосаната подготвеност допуска Народното събрание да делегира номинирането на претенденти за Висш съдебен съвет на професионалните организации на юристите. Това обаче не значи те да постановат своя избор на Народното събрание, а да предложат кръг от кандидатури, измежду които Народно събрание да направи своя избор.
„ Ако желаеме през днешния ден митингът да бъде сполучлив, той би трябвало да накара парламентарните партии да лишават от задкулисието неговия основен властови запас – контрола върху правораздаването.
Проблемът на България не е неналичието на гражданска сила, казусът е че тази сила прекомерно постоянно се изразходва в отменяне, а не за съзидание. Най-близката ни история дава явен урок – в случай че митингът печели единствено морално, само че загуби политически, разрешава статуквото да се възвърне още по-силно. “ – сподели още някогашният министър председател.
Адекватният избор на цел
„ Изводът е елементарен, само че неуместен – промяната на лицата не трансформира системата “, повтори Иван Костов, като разясни: „ Системата се трансформира единствено когато обществото формулира ясно, проверима и институционална цел. Днес името на тази цел е самостоятелна от мафията правосъдна власт. “
По думите му, огромната цел е разграждането на превзетата страна – само че за това се изисква огромна мощ.
„ Когато я нямаме, си избираме по-малки цели – да се махне Пеевски, да се махне Борисов. “ – добави експремиерът.
Какво чака България в еврозоната
Иван Костов съобщи, че не споделя страховитите картини, които някои чертаят за българската стопанска система, отпивайки да уподобяват сегашната обстановка с онази по времето на Жан Виденов.
Няма дефицити, които да провокират инфлация, сходна на онази през 1997 година, разясни той.
„ С еврозоната ще влязат нови вложения. Цялата страна ще стартира по-бързо да се приближава до междинното равнище за еврозоната. “ – предвижда Костов.
С приемането на еврото, първоначално може да има известно комплициране измежду хората, само че доникъде на годината всичко това ще отшуми, добави той.
По думите му, главно президентът Румен Радев внушава мрачни картини. „ Не зная кой го поучава “, добави Костов.
Той изрази убеденост, че освобождението на правосъдната система от подмолните въздействия също ще стане факт, въпреки че за това може да са нужни повече от едни избори.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ