Моят живот си е песен и музика. Това каза в

...
Моят живот си е песен и музика. Това каза в
Коментари Харесай

Софи Маринова: Моят живот си е песен и музика! По-добре на сцена, отколкото вкъщи

Моят живот си е ария и музика. Това сподели в предаването „ В тренда “ певицата Софи Маринова. Пред Дарик тя приказва искрено за това по какъв начин наподобява Коледа в дома ѝ, за детските мемоари и традициите, които пази и до през днешния ден. Разказа за четирите си огромни концерта в Арена 8888 София, за напрежението преди сцената и тишината след аплодисментите.
„ Любимият ми сезон е зимата “
„ Аз постоянно съм казвала, че обичаният ми сезон е зимата. Явно тъй като съм декемврийско бебе. На пети декември ми е рожденият ден и по тази причина доста обичам декември. Има доста хубави празници. Хората сякаш ставаме по-усмихнати, по-добри. Има една непорочност, едно свято във всички хора. Ако може през цялата година да сме по този начин, ще е доста добре. “
Коледа вкъщи: украси от октомври и персоналното пространство
Софи не чака календара, с цел да предложения Коледа вкъщи си.

„ Аз доста бързам с коледните украси. Още през октомври си сложих лампичките, елхите, всичко. Аз доста обичам. Вкъщи е доста уютно, тъй като от доста години пребивавам сама. Лоренцо още на 14–15 години си заживя сам, тъй че си обичам персоналното пространство – у дома да съм си самичка. “

Тя обича домът ѝ да е спретнат, комфортен и благоуханен.

„ Много обичам да ми е здравата, да ми е ароматно, свещи да си запалвам. Въобще – доста е хубаво. “
Шумът и тишината
Макар животът ѝ да е обвързван с хора и сцена, салдото идва у дома.

„ При мен няма по какъв начин да не е шумно, тъй като съвсем всяка вечер съм на работа и съм заобиколена с доста хора. Аз почтено ти кажа, у дома не мога доста да седнал съм – обичам да съм сред вас. Но когато съм си у дома, си обичам спокойствието. Тишината. “
Традициите: „ Свинско и винско “
Коледа за Софи е мощно обвързвана с традициите от детството.

„ Ние сме четири момчета и аз едно момиче. На Коледа баща и майка постоянно колехме свине. Знам, че за някои може да звучи смешно, само че това са обичаи. Така сме отгледани. “

Тя приказва умерено за тези традиции.

„ На Георгьовден се колят агнета. Някои хора не го одобряват, само че това е основано по този начин. Господ е дал животинките, с цел да се храним. Така че за мен Коледа тъкмо с това я свързвам – да колим свине, ‘свинско и винско’. Постоянно сме на маса. “
Готвенето и една Нова година у дома
Софи умее да готви, само че не го прави постоянно.

„ Аз умея да сготвям по принцип. Три-четири манджички – българска кухня. Правя ги вкусно, само че нямам това време. Честно да ти кажа, не ми се случва да сготвям. Предпочитам някой да ми го подготви. “

Спомня си и един опит да остане у дома за Нова година.

„ Като бях на 20–22 години си споделих – тази Нова година няма да вървя да пея. Ще си седнал съм у дома с нашите. Цял ден – брашно, ястие, манджи. Накрая седнахме за половин час и изядохме всичко. И това завърши. Казах си – не, повече у дома не. Отивам да си пея сред хората. “

Най-силните мемоари идват с усетите и ароматите.

„ Сърмите – зелевите сърми. Питката с късметчетата. Ошавът. Не знам дали младите го знаят – варени сухи плодове. Миризмата на ошав, мандарини, портокали. Когато у дома замирише на това, към този момент ми е Коледа. “
Детството: елхи, бенгалски огън и сняг
Спомените от детските празници са живи.

„ Слагахме памук по елхата, играчки, бенгалски огън. Веднъж подпалихме елхата – баща я хвана и я хвърли през прозореца в снега. Тогава имаше огромни снегове. Сега за Нова година – слънце. “

На въпроса дали нещо от тези Коледи ѝ липсва, Софи е безапелационна:

„ Нищо не ми липсва. Аз си ги съблюдавам тези неща и до през днешния ден – коленето, бурканите, сланината, елхите, масата да не е празна. Всяка вечер благодаря на Господ, че сме живи и здрави и имаме самун. “
Четирите концерта в Арена
Юбилейните концерти са кулминационна точка.

„ Концертите ми минаха повече от предстоящото. Аз още съм в страст. Казах си – целият свят няма подобен празник. Много съм щастлива. “

Тя приказва с признателност за целия екип и музикантите.

„ Всяка ария започваше като филм. Работили са по два-три месеца. За мен това са най-хубавите музиканти освен в Европа, а в света. “

Подготовката не е единствено физическа.

„ Само за едно се притеснявах – гласът да е шест точки. Притеснението си го има. Ако го няма това терзание, по-добре да не го работим. “
Най-вълнуващият миг: майка ѝ
Най-силният миг от юбилея е обвързван с майка ѝ.

„ Най-вълнуващият миг беше майка ми. Изкараха я с инвалидната количка. С алено червило. Тя е воин. Чакаше концерта с неспокойствие. “

Софи си спомня думите ѝ.

„ Каза ми: ‘Молила съм се на Господ да си като птичка – от дръвче на дръвче да летиш и да пееш’. Тези думи няма да ги не помни. “
Равносметката
„ Аз си одобрявам живота. От дете моят живот е музика и ария. Ако на следващия ден умра, няма да скърбя. Най-хубавия живот съм живяла. “

„ Искам малко по-малко да работя. Да имам време за себе си, за Лоренцо, за околните. Но, както ме знаете – моят живот си е ария и музика. “

Гледайте цялото изявление в прикаченото видео.
Източник: darik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР